Р Е Ш Е Н И Е
№ 4928
гр. Пловдив, 12.12.2013 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през две
хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11 041 по описа за 2 0 1 3 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.Р.Б.
против Прокуратурата на Република България.
Ищецът Б. е изложил твърдения, че срещу него е водено наказателно производство
през периода от 18.03.2011 год. до 25.10.2012 год. На 18.03.2011 год. му било повдигнато
и предявено обвинение по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като по време на
досъдебното производство ищецът бил призоваван два пъти в полицията, за да му
се предяви обвинението и за да се запознае с материалите по делото. В съдебната
фаза производството се развило в три съдебни заседания. По време на
наказателния процес Б. претърпял неимуществени
вреди - бил под стрес, страхувал се, че ще бъде осъден невинен, като плод
на съдебна грешка, въпреки липсата на доказателства, а обвинението било за
тежко престъпление и големи размери. Страхът нараствал при всяко следващо
явяване пред органите на следствието и пред съда. Станал неспокоен, ограничил
до минимум контактите си с близки и приятели. Било засегнато човешкото му
достойнство на честен и добросъвестен гражданин.
Във връзка с процеса претърпял и имуществени
вреди. Заплатил на защитника си възнаграждение в размер на 300 лв. Направил
и пътни разноски, за да се явява пред органите на разследването и пред съда
/производството по делото се развило в гр. С., а ищецът е от гр. Пловдив/.
Пътуването на него и адвокатът му било осъществявано с автомобил, но тъй като
ищецът не разполагал с доказателства за разходите за пътуване с автомобил,
предявява претенция за присъждане на разноски за път на него и адвоката му с
градски транспорт и ЖП транспорт, доколкото те са най-евтиният начин за
придвижване. Претенцията си формира по следния начин: за едно пътуване, за един
човек: 1 лв. за билет за градски транспорт за пътуване до гарата в гр. П.; 9,50
лв. ЖП билет за дестинацията П. – С.; 1 лв. за градски транспорт от ЖП гара – С.
до призоваващия го орган и 1 лв. в обратната посока; 9,50 лв. за ЖП билет за
дестинацията С.-П.; 1 лв. за градски транспорт в гр. П.; или общо 23 лв. за едно
пътуване, за един човек или 46 лв. за двама /ищецът и адвокатът му/. Доколкото
пътуванията били пет, то размерът на разноските, които се иска да бъдат
възстановени, е 230 лв.
Предвид изложеното моли Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати
сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 25.10.2012 год. до окончателното
плащане, както и сумата в общ размер на 530 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение /300 лв./ и пътни разноски
/230 лв./, също ведно със законната
лихва от 25.10.2012 год. до окончателното плащане. Ангажирани са доказателства.
Претендират се направените по настоящото дело разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
– Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор.
Счита иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за процесуално допустим, но по същество за
неоснователен. Не била установена причинно-следствената връзка между твърдените
от ищеца за претърпени от него неимуществени вреди и воденото срещу него
наказателно производство. Смята претенцията за предявена в завишен размер,
несъответстващ на нормата на чл. 52 ЗЗД, на установената съдебна практика,
предвид разумния срок, в който е протекъл наказателния процес, обстоятелството,
че съдебната фаза е приключила в рамките на една инстанция, вида и обема на
заявените вреди, които няма траен и необратим характер. Позовава се и на
нормата на чл. 5 ЗОДОВ и излага аргумент, че увреждането на ищеца се дължи на
изключителна негова вина, поради което обезщетение не се дължи, респ. същото
следва да бъде намалено.
Оспорва и предявените искове за имуществени вреди като недоказани. Досежно иска за вреди,
изразяващи се в разходи за транспорт, излага довод, че след като ищецът сам
сочи, че е пътувал по начин, различен от претендирания, разноските за транспорт
не са реално направени и е недопустимо да се замества и компенсира реално
направен разход с предполагаем такъв.
По допустимостта
Съдът, още с определението си по чл. 140 ГПК, се е произнесъл по
предварителните въпроси, в т.ч. и по допустимостта на иска и е приел същият за
процесуално допустим.
Делото е родово подсъдно на РС. Искът е с правно основание
чл. 2, т. 3 /предишна т. 2/ ЗОДОВ. В съответствие с чл. 8 от ЗОДОВ обезщетенията
се търсят по специалния ред, регламентиран в този закон, а не по общия ред.
Предявени са в съответствие с разпоредбата на чл. 7 срещу органите по чл. 2 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се твърди, че са причинили вреди на ищеца.
По същество
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Изискано и приложено по настоящото дело е НОХД № 7794 / 2011 год. на Районен
съд С., ІІ н.с.
От материалите по него се установява, че на 18.03.2011 год. Л.Р.Б. е
привлечен като обвиняем за това, че на неустановена дата и месец в началото на
2010 год. в гр. С., на п. на б. “OMV” до п. за а. в кв. „Г.” противозаконно е присвоил чужда движима вещ – л.а.
марка „Тойота”, модел „Тундра” на стойност 50 906,24 лв. от владението на П.А.
– представител на „Нет Груп” ООД и собственост на „Уникредит Лизинг”, която
владеел – била му предоставена от свидетеля К. М. с разрешение на А. и с
уговорката да прехвърли лизинга на негова фирма, като се разпоредил с посочения
автомобил фактически в полза на трето лице – В. Д. В., като предал на В. фактическата
власт върху автомобила – връчил му документите и ключа, като обсебването е в
големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, ал. 1, пр. 1 НК. С
постановлението на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка”. На същата
дата Б. е разпитан в качеството му на обвиняем, като е давал обяснения по
случая.
На 28.03.2011 год. е предявено разследването на Б.. Защитникът му а. Я. е
поискал наказателното производство да бъде прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление.
Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на обвиняемия Л.Б.
на съд.
На 02.05.2011 год. Софийска районна прокуратура е внесла в Районен съд
Пловдив обвинителен акт срещу Б. за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК. По
делото са били проведени три съдебни заседания.
На първото с.з., насрочено на 01.12.2011 год. Б. не се е явил, поради
временна неработоспособност. Ход на делото в това съдебно заседание не е даден.
В заседанията на 03.04.2012 год. и 09.10.2012 год. ход на делото е даден в
присъствието на Б.. И в трите съдебни заседания Б. е бил представляван от адв. Я..
На 09.10.2012 год. е постановена първоинстанционната присъда, с която
ищецът е признат за невиновен в извършването на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение и е оправдан.
Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 25.10.2012 год.
От изисканата по наказателното дело справка съдимост за ищеца се
установява, че същият не е осъждан.
За установяване на търпените от
ищеца неимуществени вреди са
допуснати гласни доказателства. Но Б., въпреки дадената му в рамките на три
поредни съдебни заседания възможност да доведе свидетелите, не се е възползвал
от възможността да ги доведе с цел установяване на твърдените обстоятелства.
С доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест, като е указано на ищеца, че в негова тежест е да
установи всички твърдения, изложени в исковата молба, в т.ч. че е претърпял
описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че те са
в причинна връзка с повдигнатите обвинения и водения срещу Б. наказателен
процес. Указано е също, че е претърпял описаните имуществени вреди и техния
размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, т. 3 /предишна т. 2/ ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване
на престъпление ако лицето бъде оправдано.
В настоящия случай се установи обективният факт, че срещу ищеца е било
образувано наказателно производство, повдигнато му е обвинение за извършено
престъпление. Впоследствие срещу Б. е бил внесен обвинителен акт, същият е
добил качеството подсъдим в съдебното производство. С влязъл в сила съдебен акт
е оправдан, признат за невиновен в извършването на престъпленията, за които му
е повдигнато обвинение.
Но по делото останаха неустановени твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Те не се
презюмират, а подлежат на доказване, и то при условията на главно доказване,
което следва да бъде пълно.
Не се установиха твърденията за изживяването на стрес, притеснения, тревоги,
безпокойство, намаляване до минимум на контактите с близки и приятели. Това са
вреди, които често съпътстват воденето на наказателен процес срещу гражданите,
но не са неизбежна и неминуема последица от него. Тези вреди подлежат на
доказване, а ищовата страна не прояви необходимата процесуална активност, за да
ги установи по несъмнен и недвусмислен начин. Недоказаността на негативните
изживявания на ищеца създава за съда процесуалното задължение да приеме, че
правните им последици не са възникнали. От горното следва извода, че в тежест
на ответника не е възникнало задължението за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Не се установи по категоричен начин да са претърпени и описаните имуществени вреди, изразяващи се в пътни разходи. Както се твърди в самата
искова молба ищецът и защитникът му са се придвижвали до гр. С. с автомобил,
поради което и евентуалните им имуществени вреди биха се изразили само и
единствено в разходите за пътуване с автомобил, не и с друго транспортно
средство. Поради това и доказателствата за цената на железопътните билети не
съставляват доказателства за твърдените имуществени вреди.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не се установи съществен
елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата за вреди – не се
установиха препътрпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, а още
по-малко причинно-следствената им връзка с воденото срещу него наказателно
производство.
Поради това и исковете за обезщетение за неимуществени вреди и за
имуществени вреди, изразяващи се в пътни разноски, като недоказани ще бъдат
отхвърлени.
Единствено се установиха по несъмнен начин имуществените вреди, изразяващи
се в разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение. Б. е бил представляван
в наказателния процес от а. Я.. Според договора за правна защита и съдействие е
договорено възнаграждение в размер на 300 лв., което е било изцяло заплатено –
л.52 от досъдебното производство. Разходите за адвокатско възнаграждение за
осигуряване на защита по обвинение, по което обвиняемият, а впоследствие
подсъдимият е оправдан, съставляват имуществена вреда, която подлежи на
репарация на основание чл. 2 ЗОДОВ. Поради това и искът за присъждането на
сумата 300 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, като
сумата се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на влизането в
сила на оправдателната присъда – 25.10.2012 год. до окончателното плащане.
Претендират се разноските направени от ищеца за заплащане на дължимата
държавна такса, които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят в
полза на ищеца. Въпреки частичното отхвърляне на иска, съобразно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени като разноски пълния размер
на внесената държавна такса от 10 лв.
В полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от исковете.
Разноските се констатираха в размер на 2500 лв. От тях в полза на ищеца следва
да се присъдят 36,53 лв., пропорционално на уважената част.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул. “Витоша” № 2, да
заплати на Л.Р.Б., ЕГН **********,***, сумата 300 лв., съставляваща
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение на защитника
му а. С.Я., претърпени вследствие на воденото срещу Б. наказателно производство
по НОХД № 7794 / 2011 год. по описа на Районен съд – С., по което ищецът е бил
оправдан и дължими на основание чл. 2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 25.10.2012 год. до
окончателното плащане.
О Т Х В Ъ Р Л Я обективно
съедините осъдителни искове, предявени от Л.Р.Б., ЕГН **********,*** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул. “Витоша” № 2, за
присъждане на сумата 20 000
лв. обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, ограничаване на контактите с
близки и приятели, засягане на чест и достойнство, ведно със законната лихва от
25.10.2012 год. до окончателното плащане, както и искът за присъждане на сумата 230 лв. обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пътни разноски за транспорт от гр. П. до гр. С. и
обратно, направени във връзка с явяването на ищеца и защитника му по
досъдебното и съдебното производство, претърпени вследствие на воденото срещу Б.
наказателно производство по НОХД № 7794 / 2011 год. по описа на Районен съд – С.,
по което ищецът е бил оправдан, ведно със
законната лихва от 25.10.2012 год. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С., ул. “Витоша” № 2, да
заплати на Л.Р.Б., ЕГН **********,*** разноските
по делото, а именно: сумата 10 лева държавна такса и сумата 36,53 лв.
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по настоящото гражданско
дело, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Миглена Площакова
Вярно с оригинала.
РЦ