Р Е Ш Е Н И Е
№ 1952
гр.
Пловдив, 15 октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
с участието на секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2214 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 27 Закон за общинската собственост ЗОС/.
Образувано
е по жалба на Г.Ш.И., ЕГН **********, чрез адв. М.Х.
срещу Заповед № А-1133 от 10.06.2019г. на заместник – кмет на Община
Асеновград, с която се отчуждава част с площ от 25 кв.м. от ПИ с кадастрален
идентификатор 99088.19.15 по КККР на кв. Долни Воден, одобрени със заповед №
300-5-52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, местност „Бахчалъка“, целият с площ от 630 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид
нива, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 019015, при граници по
кадастрална карта: имоти с идентификатори: 99088.19.18, 99088.19.16,
99088.19.122 и 99088.19.42, собственост на Г.Ш.И., ЕГН **********, съгласно
документ за собственост – нотариален акт № 173, том 13, рег. 3879, дело 2845 от
03.11.2005 г. на АВ Служба по вписване – гр. Асеновград, и е определено
равностойно парично обезщетение за 25 кв. м. от ПИ 99088.19.15 в размер на 66
лв. без ДДС, съгласно изготвен доклад за оценка на „Ангелова консулт“ ООД от
29.03.2019 г. Със заповедта е разпоредено, след влизането й в сила, но не по-рано
от 24.07.2019 г. определеното обезщетение да се внесе по сметка на Община
Асеновград в „Инвестбанк“ АД, клон Асеновград и да
бъде преведена на правоимащото лице или в посочена от него банкова сметка.
Жалбоподателят счита
заповедта за незаконосъобразна, в частта с която е определен размерът на
равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от 25 кв.м. от ПИ
99088.19.15 в размер на 66 лв. без ДДС, с твърдение, че така определеният
размер на парично обезщетение не отговаря на пазарните цени в района за имоти
със сходни характеристики. Моли за изменение на заповедта, като се определи
по-висок размер на паричното обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът - Кмет на Община
Асеновград, чрез процесуалния си представител П.К. – Началник отдел „Правен“ в
дирекция „Правно нормиране“ – лице с юридическо образование, излага становище
за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.Подробни съображения са направени в писмена защита, приложена по
делото.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от адресат на оспорената заповед, който е пряко засегнат от действието
на акта, доколкото с нея се разпорежда отчуждаване на част от негов имот и
изплащане на обезщетение.
Жалбата е подадена в
предвидени от закона срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна предвид следното:
Съдът въз основа на
приложените по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
С процесната Заповед №
А-1133 от 10.06.2019г. на заместник – кмета на Община Асеновград се отчуждава
част с площ от 25 кв.м. от ПИ с кадастрален идентификатор 99088.19.15 по КККР
на кв. Долни Воден, одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АК, местност „Бахчалъка“,
целият с площ от 630 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: друг вид нива, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 019015, при граници по кадастрална карта: имоти с
идентификатори: 99088.19.18, 99088.19.16, 99088.19.122 и 99088.19.42,
собственост на Г.Ш.И., ЕГН **********. В точка 2 от диспозитива
на заповедта е определено равностойно парично обезщетение за отчуждаваната част
от поземления имот, описан в т. 1, за Г.Ш.И. е размер на 66 лв. без ДДС.
Съгласно нотариален акт №
173, том 13, рег. 3879, дело 2845 от 03.11.2005 г. на АВ Служба по вписване –
гр. Асеновград, жалбоподателката се легитимира като собственик на засегнатия от
заповедта имот.
Със Заповед №
ДС-12-1/08.01.2019 г. на областния управител на област Пловдив (лист 16-17) е
одобрен ПУП – Парцеларен план за обект: „Довеждащи
пътища (локали), осигуряващи достъп/връзка на засегнатите имоти до/от
реконструиращото се трасе на път II – 86, в участъка „Пловдив – Асеновград“ от км
14+860 до км 25+150“, попадащи на териториите на общините Асеновград, Куклен и
Родопи, в област Пловдив, съгласно приетите и одобрени текстови и графични
части, неразделна част от заповедта /л. 65/. Според графичната част на
заповедта, трасето на посочения обект преминава през част от площта на ПИ с ИД
№ 99088.19.15 в землището на кв. Долни Воден ЕКАТТЕ 99088 - защрихована като
трайно засегната площ. Посочената заповед е обнародвана в Държавен вестник бр.
6 от 18.01.2019 г., видно от електронна
справка на официалното издание на ДВ
(https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=133818).
По делото не се представят
доказателства заповедта да е оспорена от жалбоподателя в законоустановения
срок, поради което се налага извод, че ПУП-ПП е влязъл в сила по отношение на процесния имот.
С Решение № 1741 от
30.01.2019 г. на Общински съвет Асеновград е приета Годишната програма на
Община Асеновград за управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за
2019 г., допълнена с Решение № 1812 от 27.03.2019 г. на Общински съвет
Асеновград, раздел V „Обекти от първостепенно значение“, № 1: обект „Довеждащи
пътища (локали), осигуряващи достъп (връзка на засегнати имоти от/до
реконструиращото се трасе на път ІІ-86 „Пловдив-Асеновград“ от 14+860 до км
25+150“, раздел ІV: „Описание на имотите, които общината има намерение да
придобие в собственост през 2019 г.“ – приложения № А и № В с включени части от
имоти, които ще бъдат трайно засегнати при реализация на обект „Локални платна
на път ІІ-86 „Пловдив-Асеновград“.
На лист 25 по делото е
представено Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска
територия изх. № 25-121088 от 27.05.2019г., видно от което процесния
имот е с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: друг вид нива, площ: 630 кв.м., категория на земята при неполивни
условия: 3, местоположение на поземления имот спрямо строителните граници на
населеното място в което се намира: до 1 км. и местоположение на поземления
имот спрямо пътната мрежа с трайна настилка: до 1 км.
Отчуждителното
производство по чл. 21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане изготвянето на оценка
на предвидения за отчуждаване имот по реда на чл. 22, ал.3 ЗОС на оценител,
отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители. В тази връзка на
лист 66 по делото е представен Договор за възлагане на експертна оценка от
20.03.2019г. Видно от изготвен Доклад за оценка на лист 28 и сл. за имота на
жалбоподателката е определено равностойно парично обезщетение в размер на 66
лв. При определяне на обезщетението са проучени сделки, сключени през
последните 12 месеца преди възлагането на оценката, като в доклада е посочено,
че са открити 2 бр. НА, които отговарят на изискванията за сравнимост по чл.22
от ЗОС, както следва:
1) постановление за възлагане
на недвижим имот вх. № 387/08.02.2019 г. за възлагане на ПИ с ид. 99087.24.40 по КК и КР на р-н Долни Воден, м. „Вигла“, с площ 4072 кв. м., с ТПТ: земеделска, НТП: нива,
кат.9, при цена на кв. м – 2,83 лв.;
2) нотариален акт вх. №
1796/15.05.2018 г. за продажба на ПИ с ид.
99087.18.58 по КК и КР на р-н Горни Воден, м. „Павлитатка“
с площ 2016 кв.м., с ТПТ: земеделска, НТП: нива, кат.9, при цена на кв.м. –
2,48 лв.
По преписката са представени
цитираните в доклада нотариален акт (лист94) и постановление за възлагане (лист
95), от които се установява и че поне едната от страните е търговец.
Въз основа на оценката и
след провеждане на процедурата по чл. 25 от ЗОС кметът на Община Асеновград е
издал оспорената в настоящото производство заповед, с която е отчуждил имота на
жалбоподателя срещу определено парично обезщетение именно в размер на 66 лева
без ДДС.
За пълнота следва да се
отбележи, че жалбоподателката е уведомена за стартирането на процедурата по
отчуждаване и размера на определеното равностойно парично обезщетение с писма
изх. № 14.00.1986/26.03.2019 г. (лист 21), изх. № 14-00-1762/18.03.2019 г.(лист
22) и изх. № 94-5-140/15.04.2019 г. (лист23).
В съдебното производство бе
прието заключение по съдебно-оценителна експертиза с експерт инж.К.М..
След запознаване с наличните
по делото документи и оглед на място експертът е описал местоположението на
оценявания имот и е посочил, че в имота няма застрояване или трайна настилка,
както и че няма ажурна или масивна ограда. След анализиране на информацията за
вписани сделки, предоставена от страна на Служба по вписванията от ИР
гр.Асеновград и след съобразяване с разпоредбата на т.2 от §1 от ДР на ЗОС, при
определяне на равностойно парично обезщетение вещото лице е използвало само
едно пазарно свидетелство от реална сделка с имот, за която в заключението е
посочено, че отговаря на разпоредбата на чл.22 и е такъв за който може да се
приложи смисъла на текстовете на §1 от ДР на ЗОС. Видно от представената към
заключението таблица, вещото лице е ценило именно едната сделка по доклада за
оценка от лицензиран оценител, касаеща имот с ид. 99087.24.40 по КК и КР на р-н Долни Воден, м. „Вигла“, с площ 4072 кв. м., с ТПТ: земеделска, като в
експертизата е цитирано именно постановление за възлагане на недвижим имот вх.
№ 387/08.02.2019 г. според което цената на кв.м. е 2,83 лв. Така според вещото
лице равностойното парично обезщетение за 25 кв.м. от ПИ 990088.19.15 е 71 лв.
Съдът от правна страна
следва да изложи следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически
лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти- публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от
първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в
сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в
други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение. Съгласно ал. 2
на чл. 21, за изграждането и експлоатацията на обектите могат да се отчуждават
имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото
строителство, като части от имоти могат да се отчуждават, само когато остатъкът
от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид,
местонахождение и предназначение (чл. 21, ал. 3 от ЗОС).
По аргумент от разпоредбите
на чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОС, за принудителното отчуждаване на части
от имоти – собственост на физически лица, законът изисква кумулативното наличие
на четири материалноправни предпоставки, а именно: 1)
наличие на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин; 2)
влязъл в сила ПУП, съгласно предвижданията, на който част от имота да е отреден
за изграждането на обект – публична общинска собственост; 3) имотът, отреден за
съответното мероприятие, да е собственост на физическо или юридическо лице и
частта от него да е непосредствено засегната от предвиденото строителство и 4)
от остатъка от имота да може да се образува УПИ в съответствие с изискванията,
определени в ЗУТ, съобразно вида, местонахождението и предназначението на
имота.
Съгласно разпоредбата на чл.
22, ал. 3 от ЗОС, кметът на общината възлага определянето на равностойното
парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители,
отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители.
Заповед за отчуждаване се
издава по реда на чл. 25 от ЗОС от кмета на общината, като в нея се посочват
основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението,
размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение
- вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на
имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за
доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще
бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите
лица и началната дата, от която ще започне изплащането му.
Съдът констатира, че
оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган.
Заповед № А-1133 от 10.06.2019г. е подписана от заместник – кмет на Община
Асеновград, като изрично в акта е посочено, че последният е оправомощен
със заповед за заместване № А-1008/23.05.2019 г. на кмета на общината. В тази
връзка по делото са представени болничен лист за временна неработоспособност на
кмета Е.В.К.(лист 93) и самата Заповед за оправомощаване № А-1008/23.05.2019
г., издадена от Кмета на Община Асеновград на основание чл. 44, ал. 2 и във
връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА (лист 69).
Спазена е и предвидената в
закона форма. Заповедта съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила предвидени в ЗОС.
Кметът на общината е възложил определянето на равностойното парично обезщетение
за предвидения за отчуждаване имот на оценители, отговарящи на изискванията на
Закона за независимите оценители. Кметът на Община Асеновград е изпълнил
задължението си да публикува обявление, с което уведомява собствениците на
имотите за предстоящото отчуждаване и копия от него е изпратил за публикуване
на посочените в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗОС места. Съдържанието на
обявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗОС. Заповедта е
издадена не по-рано от един месец след публикуване на обявлението. Процесният имот е собственост на физическо лице и се
отчуждава принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти -
публична общинска собственост (чл. 21, ал. 1 от ЗОС).
Съобразена е и разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от ЗОС и се отчуждава само част от имота на жалбоподателя,
която е непосредствено засегната от предвиденото.
Преди отчуждаването Община
Асеновград не е придобила имота в собственост чрез покупка, чрез замяна с
равностоен общински имот и собственикът не е учредил на общината ограничени
вещни права. Остатъкът от имота, след отчуждаването на част от него, отговаря
на изискванията, определени в закон (ЗУТ), съобразно неговия вид,
местонахождение и предназначение.
Предвиденият за изграждане
обект е такъв от първостепенно значение по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗОС,
тъй като същият е включен в Годишната програма на Община Асеновград за
управление и разпореждане с имоти, общинска собственост за 2019 г. При наличието
на влязъл в сила ПУП-ПП, предвиждащ изграждането на обект – публична общинска
собственост при засягане на част от имота – собственост на жалбоподателката,
очевидно е, че реализирането на общинското мероприятие няма как да бъде
осъществено, без да бъде отчуждена засегнатата от предвидения за изграждане
обект поземлен имот с идентификатор 99088.19.15 част.
За определяне на
равностойното парично обезщетение за предвидения за отчуждаване имот е
възложено извършването на оценка от лицензиран оценител на недвижими имоти. Тук
е мястото да се посочи правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗОС, че размерът на
равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се
определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен
план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съгласно чл. 22,
ал. 6 от ЗОС, конкретното предназначение на поземлени имоти, урегулирани за
застрояване с предходен подробен устройствен план, е
предназначението им, определено с предходния подробен устройствен
план, действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на
подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 (предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост).
Според § 1, т. 2 от ДР на
ЗОС „пазарни цени на имоти със сходни характеристики“ са осреднените цени от
всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат
еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер
на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване
и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за:
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от
държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както
и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне
една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението
на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в
службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от
двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните
вписани двадесет сделки. А съгласно т. 3 на посочената норма „имоти, намиращи
се в близост до отчуждавания имот“ са имотите, които се намират: а) в една и
съща ценова зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии; б) в едно и
също землище с отчуждавания имот - в земеделските територии и в горските
територии.
От цитираните разпоредби
следва, че за определяне на „равностойно парично обезщетение“ по реда на чл.
22, ал. 5 от ЗОС и § 1, т. 1, 2 и 3 от ДР на ЗОС по метода на сравнителната
стойност, като такива в конкретния случай могат да служат само сделки с имоти,
отговарящи на следните характеристики: 1) възмездни сделки (покупко-продажба,
замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу
задължение за строителство, ипотека и др.), като поне една от страните по тях
да е търговец; 2) сделките да се отнасят за имоти в близост до отчуждавания, т.е.
да попадат в едно и също землище с отчуждавания имот (за земеделските
територии); 3) да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на
имота; 4) имотът, предмет на сделката, да е с устройствен
статут и предназначение, съответстващ на този, който има отчуждаваният имот, но
преди влизането в сила на ПУП, по който се прави отчуждаването.
Според основното им
предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и
общите устройствени планове, териториите в страната
са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски
територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за
възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на
транспорта (чл. 7, ал. 1 от ЗУТ).
По смисъла на § 1, т. 8 от
ДР на ЗУТ „територия“ или „устройствена зона“ по чл.
11 представлява съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики
и преобладаващо предназначение. Съответно под „територия на населено място“
следва да се разбира селищната територия, обхваната от границите му
(строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището (§ 1, т. 6 от ДР на ЗУТ).
Съгласно чл. 8 от ЗУТ конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен
план и може да бъде: 1) в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти
извън тях - за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за
озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади,
плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни
алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за
специални обекти и други; 2) в земеделски територии - за обработваеми земи
(ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми
земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други); 3) в територии на транспорта -
за републиканските и местните пътища, железопътната инфраструктура,
пристанищата и летищата. Конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план в зависимост от
вида на територията, в която попадат (урбанизирана, земеделска, горска и т.н.),
а видът на териториите се определя от общия устройствен
план, чиито предвиждания са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Според разпоредбите на чл. 105 и чл.
106 от ЗУТ общите устройствени планове се разработват
за населеното място заедно с неговото землище, като територията - предмет на
общия устройствен план, може да не съвпада със
землището на града; предмет на общите устройствени
планове е общият режим на устройство на различните видове територии.
По смисъла на чл. 110, ал.
1, т. 5 от ЗУТ предназначението на парцеларния план
като вид подробен устройствен план е за урегулиране
на елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните
територии.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ
в територии без устройствени планове предназначението
на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от
фактическото им използване, освен ако използването противоречи на закон.
Втората алинея на същата норма, предвижда, че промяната на предназначението на
територии и на поземлени имоти с цел застрояване, се извършва въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план при условията
и по реда на този закон.
От изложеното следва, че
предназначението на поземлените имоти, без оглед на това дали попадат във или
извън урбанизирана територия, се определя от наличието на посоченото устройствено планиране, а при липсата на такова, според
фактическото им използване. Респективно промяната на предназначението може да
обхваща както отделни имоти с цел застрояване, така и отделни територии,
представляващи съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики
и преобладаващо предназначение.
На следващо място, според
правилото на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България /ЗАТУРБ/ териториални единици са населените
места и селищните образувания, а населените места от своя страна имат
строителни граници или землищни и строителни граници. По аргумент на по-силното
основание и по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗАТУРБ, територията на района, респ.
квартала на населеното място, е част от територията, включена в строителните и
землищните му граници. Следователно по смисъла на ЗУТ и ЗАТУРБ, земеделски
територии на населените места и селищните образувания, са тези, включени в
строителните и землищните им граници.
Необходимо е да се отбележи,
че с Указ № 970 от 26.03.1986 г. за административно-териториални промени /обн., ДВ, бр. 27 от 4.04.1986 г./ се заличават от списъка
на населените места и от състава на Асеновградската
община селата Долни Воден и Горни воден и землищата им се присъединяват към
град Асеновград. А с Указ № 1580 от 15.05.1987 г. за
административно-териториални промени в страната /обн.,
ДВ, бр. 39 от 22.05.1987 г./ са създадени кметства в кварталите „Долни Воден“ и
„Горни Воден“ на град Асеновград.
Както бе посочено по-горе в
мотивите на настоящото решение, стойността на дължимото се за отчуждавания имот
парично обезщетение, е определено въз основа на изготвен доклад за оценка на
„Ангелова консулт“ ООД от 29.03.2019 г., при изготвянето на който са съобразени
две сделки за продажба на два имота, намиращи се в район кв.Долни воден и
кв.Горни воден, както следва:
1) постановление за
възлагане на недвижим имот вх. № 387/08.02.2019 г. за възлагане на ПИ с ид. 99087.24.40 по КК и КР на р-н Долни Воден, м. „Вигла“, с площ 4072 кв. м., с ТПТ: земеделска, НТП: нива,
кат.9, при цена на кв. м – 2,83 лв.;
2) нотариален акт вх. №
1796/15.05.2018 г. за продажба на ПИ с ид.
99087.18.58 по КК и КР на р-н Горни Воден, м. „Павлитатка“
с площ 2016 кв.м., с ТПТ: земеделска, НТП: нива, кат.9, при цена на кв.м. –
2,48 лв.
Т.е. и двата имота послужили
за изготвянето на доклада за оценка са в землището на гр. Асеновград, съгласно
посочените по-горе два указа.
Същите попадат в изследвания
период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката (20.03.2019 г.) и са
вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота (Служба по
вписване Асеновград), имотите – предмет на сделките са в близост до
отчуждавания имот, като за земеделските територии това означава имотите да
попадат в едно и също землище с отчуждавания имот (§ 1, т. 3, б. б от ДР на
ЗОС) – отчуждаваният имот е в землището на гр. Асеновград, кв. Долни Воден,
обследваните имоти – също са в землището на гр. Асеновград, кв. Горни Воден;
имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение на територията с това
на отчуждавания имот (преди влизането в сила на ПУП, във връзка с прилагането
на който се извършва отчуждаването) – отчуждаваният имот е с трайно
предназначение на територията – земеделска, така, както и сравняваните имоти;
да притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели
на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания
имот – отчуждаваният имот е с начин на трайно ползване „друг вид нива“, а
сравняваните имоти, съответно „нива“.
Поради изложеното следва, че
изготвената за нуждите на производството по отчуждаване оценка и равностойното
парично обезщетение, са определени съгласно изискванията на закона.
Съдът не кредитира
заключението по изготвената в хода на съдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, тъй като се основава само на едната сделка и тя е същата, която е
взета предвид при изготвяне на доклада за оценка от лицензиран оценител, именно
касаеща имот с ид.
99087.24.40 по КК и КР на р-н Долни Воден, м. „Вигла“,
с площ 4072 кв. м., с ТПТ: земеделска (постановление за възлагане на недвижим
имот вх. № 387/08.02.2019 г.). Поради това определеното обезщетение не е
съпоставимо с обезщетението, определено от административния орган.
Административният орган не е допуснал нарушение на приложимите разпоредби на
чл. 22, ал. 5 от ЗОС и § 1 от ДР на ЗОС и стойността на равностойното парично
обезщетение е правилно определена.
По така изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби, и в съответствие с целта на закона, поради което
жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъде присъдено
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ш.И.,
ЕГН ********** против Заповед № А-1133 от 10.06.2019г. на заместник – кмет на
Община Асеновград, с която се отчуждава част с площ от 25 кв.м. от ПИ с
кадастрален идентификатор 99088.19.15 по КККР на кв. Долни Воден, местност „Бахчалъка“, целият с площ от 630 кв. м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 019015, при граници по
кадастрална карта: имоти с идентификатори: 99088.19.18, 99088.19.16,
99088.19.122 и 99088.19.42 и е определено равностойно парично обезщетение за 25
кв. м. от ПИ 99088.19.15 в размер на 66 лв. без ДДС
ОСЪЖДА Г.Ш.И., ЕГН **********
***, сумата от 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/