О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 260510 4.03.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четвърти март, две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ЕВТИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №2864 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с частна жалба от „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ № 7, представлявана
от пълномощника адв.Атанасов, против разпореждане № 263914 от 16.10.2020г. по
ч.гр.д.№ 6368/2020г. на БРС, с което е отхвърлено заявлението на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.Я.А. ***
по отношение на претенцията за договорна лихва в размер на 48,38 лв. за периода
от 17.09.2019г. до 13.10.2020г. Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен
акт е неправилен- незаконосъобразен и необоснован. Развити са съображения, че
уредбата на заповедното производство по чл.417, т.2 от ГПК не предвижда
възможност съдът да изследва механизма, по който се изчисляват задълженията по
кредита, включително да изследва механизма на настъпване на предсрочната
изискуемост, а следвало да ограничи проверката си до правната валидност от
гледна точка формата и съдържанието на представения с молбата документ-
извлечение от счетоводните книги на банката, с който се установявали
изискуемостта и ликвидността на подлежащото на изпълнение вземане. Съгласно
чл.7.1 от договора за кредитна карта, за усвоената сума /ползваната част от
кредитния лимит, в това число надвишен кредитен лимит/ кредитополучателят
следвало да заплаща на банката ежемесечно лихва в размер на 1%, начислявана
ежедневно, от датата на всяка транзакция, а съгласно възприетото от районния
съд същата следвало да начислява ежедневно лихва в размер на законната, т.е.
10%. Неправилно районният съд приел, че предсрочната изискуемост била настъпила
на 18.06.2020г., понеже към датата на връчване на поканата- 3.06.2020г. дългът
бил изцяло изискуем /т.3.2 от договора за кредитна карта и стр.1 от
извлечението/., считано от датата на изтичане срока на ползване на разрешения
кредитен лимит /31.08.2019г./. Вследствие необслужване на дълга в рамките на
повече от 61 дни банката обявила на 22.11.2019г. остатъка от кредита за изцяло
изискуем, ведно с дължимите лихви и неустойки. В противоречие със закона и
установената съдебна практика съдът мотивирал своето разпореждане с правната
оценка, че заявената претенция за заплащане на договорна лихва след
настъпването на предсрочната изискуемост противоречала на закона.
Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и постановяване на разпореждане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно заявлението по чл.417 ГПК и
за договорната лихва.
Частната жалба е с правно
основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
легитимирано лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което
следва да я разгледа по същество.
Частно гражданско дело №6368 по
описа за 2020г. на Бургаския районен съд е образувано по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от частният жалбоподател. С него съдът е сезиран
с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против
Д.Я.А. в качеството на кредитополучател по договор за издаване на кредитна
карта от 21.09.2017г. за следните суми: главница в размер на 493,85 лв., лихва
/не е уточнено каква- възнаградителна или мораторна/ за периода от 17.09.2019г.
до 13.10.2020г. включително- 48,38 лв.; законната лихва върху главницата от 14.10.2020г.
до изплащане на задължението, както и разходи за уведомяване в размер на 72 лв.
Допълнително е поискано присъждане на разноски, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В т.9, б.”в” от заявлението е
посочено, че вземането е по изискуем договор за кредитна карта, по силата на
който на длъжника е отпуснат банков кредит в размер на 500 лв. В т.12 като
документ, от който произтича вземането са посочени извлечение от счетоводните книги на банката и договор за
кредитна карта. В т.14 от заявлението е изложена следната допълнителна
информация: Ако кредиторът е допуснал необслужване на дълга в продължение на 61
дни от страна на кредитополучателя, включително и след изтичане на срока на
неговото предизвестие за прекратяване, и независимо от поканите на банката не е
осигурил средства за покриване на дължимите суми, на основание т.8.12 от
договора, на 62 ден задължението по кредита ставало предсрочно изискуемо. По
тази причина банката обявила цялата непогасена част от кредита за предсрочно
изискуема, заедно с възнаградителните и обезщетителните лихви. Изявлението за
предсрочната изискуемост било връчено на майката на длъжника на 3.05.2020г.
Представени са доказателства-
извлечение от счетоводните книги на банката от 14.10.2020г.; препис от договора за кредитна
карта с дата 21.09.2017г., сключен между страните; договор за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни
документи; покана до длъжника за доброволно
изпълнение; разписка за връчване от 3.06.2020г., както и др. доказателства
относно представителната власт на лицата, издали приложените по делото
документи.
Заявителят е представил
извлечение от счетоводните книги на банката (л.8 от делото на БРС) в което са
посочени размера на изцяло изискуемата главница- 493,85 лв.; дата на предсрочната
изискуемост - 22.11.2019г.; броя и общия размер на непогасените/ частично погасените
вноски - 5 бр. /от които три за главница/- 34,23 лв., а останалите 2 за
договорена лихва- 12 лв.; общия размер на просрочената сума по чл.60, ал.2, т.1
ЗКИ- 46,23 лв.; размерът на предсрочно изискуемата главница- 459,62 лв., общият
размер на непогасената част от дълга, включващ главницата и лихвите, размера на
обезщетението за забава за просрочени плащания- наказателна лихва по т.4.2 и
4.3 от договора- 36,38 лв.; разходи за уведомяване- 72 лв.
На гърба на извлечението в
табличен вид са описани подробно неплатените вноски: главница /3 броя с падежи-
17.09.2019г., 15.10.2019г. и 15.11.2019г., или общо 34,23 лв.; 2 бр. вноска за лихва върху редовна главница- с
падеж 15.10.2019г. – 5,29 лв., 15.11.2019г.- 4,42 лв. и 22.11.2020г.- 1,99 лв.,
или общо 12 лв./.
Към 22.11.2019г. според
извлечението задълженията на длъжника са били следните: 459,62 лв. главница, 3,49
лв. лихва върху редовна главница, от която била платена 1,50 лв., поради което
остатъкът е 1,99 лв.; лихва върху просрочена главница- 48,73 лв. от която била
платена 13,50 лв., поради което дължими били 35,23 лв. /за периода до
13.10.2020г. допълнително е начислена лихва от 1,15 лв./. В обобщение, според
извлечението /таблица на гърба/ към 13.10.2020г. общия дълг за главницата е
493,85 лв., лихвата върху редовната главница е 12 лв., а лихвата върху
просрочената главница е 36,38 лв.
Извлечението е подписано от лица,
които са надлежно упълномощено да сторят това.
От приложения договор за кредитна
карта за физически лица от 21.09.2017г. е видно, че на банката- заявител е
предоставила на длъжника в качеството на кредитополучател платежни услуги чрез
използване на банкова карта като електронен платежен документ. Кредитният лимит
е 500 лв., уговорен е общ размер на лихвения процент, както и месечен лихвен
процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора, в размер на
1%. Срокът за ползване на кредитния лимит е бил 31.08.2019г., като това е и
срока на действие на договора, както и крайният срок за окончателно
възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми /т.3.3 и т.3.4 от
договора за кредитна карта/.
Съгласно т.8.12 от договора, ако
кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни, включително и след
срока на неговото предизвестие за прекратяване и независимо от поканите на
банката не е осигурил средства за покриване
на дължимите суми, на 62 ден , задължението по договора става предсрочно
изискуемо.
По делото на БРС е приложена
покана до кредитополучателя /л.23/, с което последния се уведомява, че поради забава в погасяване на задълженията по
договора кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 22.11.2019г. Поканата е
подписана от лице, което е надлежно упълномощено да уведоми длъжника за
предсрочната изискуемост. Връчена е на майката на длъжника на 3.06.2020г.
/разписка на л.24/.
Бургаският районен съд е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за част от претендираните
суми спрямо кредитополучателя, но с обжалваното разпореждане е отхвърлил
заявлението в частта, касаеща договорната лихва в размер на 48,38 лв. за
периода от 17.09.2019г. до 13.10.2020г. Изложил е мотиви, че в тази част заявената
претенция противоречи на закона, тъй като противоречи на приетото в ТР от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№3/2017г., понеже предсрочната
изискуемост на договора е настъпила на 18.06.2020г.
При така установената фактическа
обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна, по
следните съображения:
Според разпоредбата на чл.418,
ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва
проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали той
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на
изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.
Въпросът за необходимостта от
нарочно изявление за обявяване на предсрочната изискуемост, адресирано до кредитополучателя,
като предпоставка за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
разрешен по задължителен за съдилищата начин с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по
ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.18, второ предложение. Според цитираното
решение вземането на кредитора става изискуемо, ако същия е упражнил правото си
да обяви предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването
на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й“. Задължителните разяснения на ВКС сочат
още, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да се уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател.
С оглед изложеното, за да се удостовери
предсрочната изискуемост на процесното вземане като предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение е необходимо да се докаже, че банката е съобщила
(обявила) на кредитополучателя за това, че обявява кредита за предсрочно
изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Затова неоснователни са оплакванията
в жалбата, че съдът не разполага с правомощия да изследва механизма на
настъпване на предсрочната изискуемост, а бил обвързан от посоченото в
извлечението от счетоводните книги на банката. Както и по-горе се посочи,
съгласно чл.418, ал.2 ГПК съдът издава изпълнителен лист въз основа на документ
по чл.417 ГПК само ако констатира, че вземането е станало изискуемо.
В случая, от приложените към
заявлението документи е видно, че банката е упражнила правото си за продължи
договора на основание т.6.1. и за периода след изтичането на първоначалния срок
на действие- 31.08.2019г.
Видно от извлечението,
кредитополучателят е преустановил плащанията на главницата от 17.09.2019г. ,
като банката е начислила лихва по т.2.1 от договора върху редовната главница на
15.10.2019г., на 15.11.2019г. и на 22.11.2019г., общо 12 лв., както и върху
просрочената главница- 35,23 лв. на 22.11.2019г., както и 1,15 лв.- от
22.11.2019г. до 13.10.2020г., или общо 36, 38 лв. Процесната лихва, за която е
отхвърлено заявлението е формирана от сбора на сумата от 12 лв.- лихвата по
т.2.1 от договора /която е възнаградителна/ и от сумата от 36,38 лв.- лихва по
т.4.2 и т.4.3 от договора- която не е възнаградителна, а обезщетителна
/наказателна/.
Предсрочната изискуемост е обявена
и настъпила на 3.06.2020г. с достигане на волеизявлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем до длъжника, т.е. с връчването на поканата /а
според извлечението- 22.11.19г., което очевидно не е вярно, тъй като
предсрочната изискуемост, с която се внася едностранна промяна в срока на
действие на договора не настъпва автоматично/. Затова изискуеми са всички
задължения с настъпил към тази дата падеж, включително тези за
възнаградителната /12 лв./ и наказателната /35,23 лв./, за които следва да се
издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Доводите на районния съд,
основани на приетото в т.2 от ТР №3 по т.д.№3/2017г. на ОСГТК са неотносими,
тъй като видно от мотивите към тълкувателното решение, решението по т.2 касае
единствено възнаградителната лихва след обявяване на предсрочната изискуемост
по договора за кредит, по които дългът се заплаща на анюитетни вноски и не се
отнася за специфичните договори за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови кредитни карти /какъвто е процесния/, при които
задължението не е разсрочено на анюитетни вноски.
В случая възнаградителната лихва
от 12 лв. е начислена преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост,
поради което цитираното ТР е неотносимо. Същото се отнася и до част от
начислената наказателна лихва- 35,23 лв. Въпреки това заповед за изпълнение
следва да се издаде и за останалата част- 1,99 лв., начислена за периода до
подаване на заявлението, тъй като същата не е с възнаградителен характер, а
представлява обезщетение за забавено плащане.
С оглед изложеното въззивният съд
намира, че приложеното по делото извлечение представлява редовен от външна
страна документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, който установява наличието на
подлежащо на изпълнение вземане и за процесните суми, поради което заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
основателно и следва да се уважи и по отношение на договорната лихва.
Тъй като изводите на Бургаския
окръжен съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, а вместо него се постанови издаването на
исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист за договорната лихва.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане №263914 от 16.10.2020г. по ч.гр.д.№6368 по описа за 2020г. на БРС,
с което е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.Я.А. за сумата от 48,38 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 17.09.2019г. до 13.10.2020г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление гр.София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ № 7, представлявана
от пълномощника адв.Атанасов, заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против Д.Я.А. с ЕГН:********** ***, и за сумата от 48,38 лв.,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 17.09.2019г. до
13.10.2020г. , дължима по договор за кредитна карта и договор за предоставяне
на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни
платежни инструменти, сключени на 21.09.2017г.
Връща делото на Бургаския районен
съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.