№ 68
гр. Раднево, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря Р.Д.Д.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20215520100672 по
описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. П. Т. срещу
„*****Г“ ЕАД, с която се предявява отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че е
получил съобщение от 05.05.2021 г., с което бил уведомен, че длъжник по
образувано ИД № 1225/2021 г. на ЧСИ Г.И. и с взискател „*****Г“ ЕАД, като
вземането било в размер на 1083,10 лв. Твърди, че въз основа на
принудителното изпълнение му бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение и на негови банкови сметки в три банки. Твърди, че бил
насрочен и опис на движимо имущество в дома му. Твърди, че
изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.г.д. № 697/2011 г. на РС-Раднево, приложен към полученото
съобщение. Твърди, че от съдържанието на изпълнителния лист било видно,
че бил издаден в полза на „*****“ ЕАД за сума от 474,70 лв. главница, 41,87
лв. възнаградителна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 15.06.2010 г., 88,92
лв. мораторно обезщетение за периода от 15.01.2010 г. до 14.10.2011 г., ведно
със законната лихва от 14.11.2011 г., и разноски от 125 лв. Твърди, че до
получаване на съобщението от ЧСИ, никога не е бил уведомен от „*****Г“
ЕАД или от „*****“ ЕАД, че вземането е било цедирано, а до настоящия
1
момент по реда на чл. 99 ЗЗД и следващите не му бил представен договор за
цесия. Твърди, че на 05.05.2021 г. подал до ЧСИ Г.И. искане за прекратяване
на изпълнителното дело като погасено по давност, но делото не било
прекратено, а от сметките му били изтеглени суми за погасяване на
вземането. Твърди, че от датата на издаване на изпълнителния лист 08.02.2012
г. до предприемането на действия по принудително изпълнение бил изтекъл 5
годишен срок, погасяващ вземането. Отделно от това твърди, че ответникът и
взискател по изпълнителното дело няма качеството на кредитор спрямо него,
тъй като не е уведомен за цесията. Твърди, че уведомяване за цесията от
страна на ЧСИ е невъзможна съгласно закона. Твърди, че от получените
документи било видно, че кредитор бил „*****“ ЕАД, а не взискателят
„*****Г“ ЕАД. По реда на чл. 145, ал. 1 ГПК уточнява, че след като е
напуснал адреса си в гр. Раднево, ул. „*****“ № 22, се преместил в едно от
селата в община Раднево, като адекватно сменил адреса си и там можело да
бъде открит чрез кмета на селото, както и че по изпълнително дело №
1753/2015 г. не е получавал никакви книжа. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 1083,10 лв. по образувано ИД № 1225/2021 г.
на ЧСИ Г.И.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„*****Г“ ЕАД, в който взема становище за неоснователност на иска. Твърди,
че на 06.06.2008 г. между „*****“ ЕАД и ищеца Н. П. Т. бил сключен договор
за кредит, който ищецът не изпълнявал, поради което на 30.05.2012 г. било
образувано изпълнително дело 604/2012 г. при ЧСИ ****, въз основа на
процесния изпълнителен лист от 08.02.2012 г. Твърди, че в молбата за
образуване на изпълнителното дело било възложено на ЧСИ на основание чл.
18 ЗЧСИ да се извършват всички изпълнителни действия по преценка на
ЧСИ, с което била прекъсната погасителната давност. Твърди, че на
12.07.2012 г. били изпратено множество запорни съобщения до банки и
работодател, като през август 2012 г. била депозирана молба за
конституиране на нов взискател в лицето на ответника, с което също била
прекъсната погасителната давност, поради направено искане по чл. 18 ЗЧСИ.
Твърди, че през 2015 г. и 2016 г. били изпращани запорни съобщения до
други работодатели и били постъпили суми през 2015 г. от удръжки от
трудово възнаграждение. Твърди, че след прекратяване на изпълнителното
2
дело при ЧСИ ***, взискателя е изтеглил изпълнителния лист и на 21.06.2016
г. депозирал молба при ЧСИ **** за образуване на ново изпълнително дело и
такова било образувано под № 1753/2016 г., като отново била прекъсната
погасителната давност поради направено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Твърди, че на 28.06.2016 г. бил насрочен опис на движими вещи на ищеца, а
на 29.06.2016 г. била присъединена Държавата като взискател, с което отново
била прекъсната давността за вземането. Твърди, че на 01.07.2016 г. и
28.07.2016 г. били извършвани нови действия по изпълнението, а на
05.05.2020 г. било прекратено изпълнителното дело, поради което изтеглил
изпълнителния лист и с нова молба от 08.03.2021 г. образувал ново
изпълнително дело № 1225/2021 г. при ЧСИ ****, по което на 16.03.2021 г.
били изпратени запорни съобщения до работодател и банки. Твърди, че всяко
направено искане от взискателя за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва давността, а бездействието на съдебния изпълнител било
ирелевантно и не може да е санкция за взискателя. Излага съображение за
приложение на общата 5-годишна давност спрямо вземанията, през какъвто
период да не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Развива правни съображения за липса на изтекла погасителна давност.
Твърди, че на 15.05.2015 г. бил сключен договор за цесия, с който „*****“
ЕАД прехвърлило на „*****Г“ ЕАД вземанията по договора за кредит и е
упълномощил „*****Г“ ЕАД да уведоми длъжника за цесията. Твърди, че
изпратили уведомление за цесията, но ищецът не го получил, тъй като си
сменил адреса съгласно посоченото в обратната разписка. Прилага към
отговора уведомление за цесия, което да се счита за връчено на ищеца и да се
вземе предвид по реда на чл. 235, ал 3 ГПК. Поради това иска от съда да се
отхвърли искът като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 14.12.2021 г. е обявен за окончателен
проектът на доклад по делото, обективиран в определението от 15.11.2021 г.,
в който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите, че: 1. На 06.06.2008 г. между „*****“
ЕАД и ищеца Н. П. Т. бил сключен договор за кредит; 2. Поради
неизпълнение на задълженията по кредита е инициирано заповедно
3
производство ч.г.д. № 697/2011 г. на РС-Раднево и е издаден ИЛ от 08.02.2012
г.
По иска с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК:
С оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване
факти не са налице подлежащи на доказване факти от страна на ищеца.
Ответникът следва да докаже твърдените факти, посочени в отговора,
чрез които да е прекъсната погасителната давност за вземането по
изпълнителния лист, както и че е уведомил ищеца за прехвърленото в негова
полза вземане.
По фактите:
От прието за послужване копие на изпълнително дело № 604/2012 г. по
описа на ЧСИ *** е видно, че същото е образувано по молба от 30.05.2012 г.
на кредитора „*****“ ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист от
08.02.2012 г. по ч.гр.д. № 697/2011 г. на РС-Раднево, с който Н. П. Т. е осъден
да заплати на „*****“ ЕАД сумата от 474,70 лв. главница, 41,87 лв.
възнаградителна лихва, 88,92 лв. мораторно обезщетение, както и разноски от
125 лв. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ са възложени на ЧСИ всички
действия по разпоредбата, в която връзка ЧСИ е извършил множество
справки, изпратени са запорни съобщения до банки и работодатели,
изпратена е ПДИ от 15.06.2012 г., но не е получена на адреса в с. Трънково
/кметът е посочил, че лицето не живее на адреса в селото/, а в последствие е
получена от Н.Т. на адреса в гр. Раднево, ул. „*****“ № 22 на дата 01.07.2012
г. До края на 2012 г. са извършени множество изпълнителни действия чрез
налагане на запори и възбрани. Извършени са изпълнителни действия през
2013 г., 2014 г., 2015 г., а длъжникът е правил частични погашения на дълга.
Видно е, че Н.Т. е получавал книжа чрез кмета на с. Трънково като връчител
по ГПК. По изпълнителното дело е постъпила молба на 11.08.2015 г. от
„******“ ЕАД, с което е посочено, че е правоприемник на „*****“ ЕАД въз
основа на договор за цесия от 15.05.2015 г. и са поискали на основание чл.
429 ГПК да бъдат конституирани като взискател на мястото на
първоначалния взискател. С разпореждане, без дата, ЧСИ *** е отказал
конституиране на новия взискател поради липса на уведомяване за цесията. С
протокол от 07.04.2016 г. на ЧСИ *** е постановено прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
4
липса на извършени изпълнителни действия за период от повече от 2 години,
което е изпратено на кредитора „*****“ ЕАД и получено на 11.04.2016 г., до
Н.Т. и получено на 15.04.2016 г. С молба от 27.04.2016 г. „******“ ЕАД е
поискало връщане на оригинала на изпълнителния лист, а с протокол от
22.05.2016 г. е разпоредено връщане на ИЛ на молителя. Вдигнати са от ЧСИ
всички наложени запори и възбрани.
От прието за послужване копие на изпълнително дело № 1753/2016 г. по
описа на ЧСИ **** е видно, че същото е образувано по молба от 21.06.2016 г.
на кредитора „******“ ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист от
08.02.2012 г. по ч.гр.д. № 697/2011 г. на РС-Раднево. ЧСИ **** е извършила
множество справки, изпратени са запорни съобщения до банки и
работодатели, изпратена е ПДИ от 15.06.2012 г., получена на адреса в с.
Трънково на дата 11.07.2016 г. На 28.07.2017 г. кредиторът „******“ ЕАД е
поискал от ЧСИ извършване на справка БНБ за банкови сметки на длъжника
и налагане на запори върху авоарите по тях, като са наложени запори върху
банкови сметки на длъжника на 03.08.2017 г. На 10.08.2017 г. е постъпила
нова молба от кредитора „******“ ЕАД с искане да се наложат запори върху
банковите сметки на длъжника, което е последното изпълнително действие по
изпълнителното дело. С постановление от 04.05.2020 г. ЧСИ Г.И. е
прекратила изпълнителното производство по изп.дело № 1753/2016 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е вдигнала всички запори и възбрани. С
молба от 08.03.2021 г. „******“ ЕАД е поискало връщане на оригинала на
изпълнителния лист.
От прието за послужване копие на изпълнително дело № 1225/2021 г. по
описа на ЧСИ **** е видно, че същото е образувано по молба от 08.03.2021 г.
на кредитора „******“ ЕАД въз основа на издадения изпълнителен лист от
08.02.2012 г. по ч.гр.д. № 697/2011 г. на РС-Раднево. Отново ЧСИ **** е
извършила множество справки, изпратени са запорни съобщения до банки и
работодатели, изпратени са съобщения до длъжника няколко пъти, тъй като
не ги е получавал на адреса в с. Трънково, но е получено от длъжника
съобщение на дата 05.05.2021 г., последвало от негово искане до ЧСИ да
прекрати делото поради погасяване на вземането на кредитора по давност.
По правото:
Разяснения за давността в хода на изпълнителния процес са дадени в т.
5
10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК. С въпросното ТР е обявено
за изгубило сила тълкуването в Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд. С решение № 252 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г. на 3
г.о. на ВКС, се даде отговор на правния въпрос за действието на двете
тълкувателни решения във времето в смисъл, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в
тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015
г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
6
ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна
давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на
изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). С оглед
на това правните съображения за течащ давностен срок преди 26.06.2015 г.,
изложени в исковата молба, не се споделят от настоящия съдебен състав.
Най-напред, тъй като се касае за вземане въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, то
давността за вземането е 5 години, по който въпрос няма спор в доктрината и
съдебната практика, а законът е ясен и точен.
В случая първото изпълнително производство се е развило по време на
действие на тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на
образуването му /30.05.2012 г., до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците
на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната
давност е спряла. Едва от дата 26.06.2015 г. започва да се прилага новото
тълкуване, дадено с ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК, от когато е
започнала да тече давността, а с всяко извършено изпълнително действие по
изпълнителните производства, давността и била прекъсвана. Тоест от
26.06.2015 г. е започнала да тече 5-годишната давност и е следвало да изтече
на 26.06.2020 г., при условие да не са извършвани никакви изпълнителни
действия по смисъла на т.10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК.
Но видно от трите приети изпълнителни дела по тях са извършвани
множество изпълнителни действия по смисъла на т.10 на ТР № 2/2013 от
7
26.06.2015 г., ВКС, ОСГТК, всяко от тях е прекъсвало давността и е
започвала да тече нова 5-годишна давност. Такива действия са по изп.дело №
1753/2016 г. на ЧСИ **** - насрочения опис на движимо имущество от
28.06.2016 г.; присъединяване на Държавата като кредитор на 29.06.2016 г.;
запор на банкова сметка в „Юробанк България“ АД от 01.08.2017 г.; запор на
банкова сметка в „ОББ“ АД от 01.08.2017 г.; запор на банкова сметка в „ПИБ“
АД от 25.07.2017 г. Такива действия са по изп.дело № 1225/2021 г. на ЧСИ
**** – налагане на запор върху трудово възнаграждение от 16.03.2021 г.;
запор на банкова сметка в „ПИБ“ АД от 16.03.2021 г.; запор на банкова
сметка в „ОББ“ АД от 16.03.2021 г.; запор на банкова сметка в „Юробанк
България“ АД от 16.03.2021 г. Видно е, че между всички тези изпълнителния
действия не е изтекъл период от време от 5 години или повече, за да се счита
погасено по давност вземането. Всяко осъществено изпълнително действие е
прекъснало давността, нова е започнала да тече и към момента, дори и в хода
на производството, не е изтекла 5-годишната давност за погасяване на
вземането.
Поради това искът на ищеца се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските за производството:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати
на ответника разноските за производството съобразно отхвърлената искова
претенция. Единствените разноски на ответника са за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал.
1 НЗПП, които с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото,
ниският материален интерес, съдът определя в размер на 100 лв., които ще се
присъдят на ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Т., ЕГН **********, с адрес с.
Трънково, община Раднево, срещу „*****Г” ЕАД, вписано в ТР с ЕИК ****, с
адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „****“ № 21, ****“, ет. 2,
8
иск с правно основание основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, че
Н. П. Т., ЕГН **********, не дължи на „*****Г” ЕАД, вписано в ТР с ЕИК
****, сумата от 1083,10 лв. (хиляда осемдесет и три лева и 10 ст.),
представляваща сбор от сумите 356,17 лв. главница, 197,40 лв. лихви, 30 лв.
присъдени разноски, 261,50 лв. разноски по изпълнително дело № 1225/2021
г. на ЧСИ Г.****, 88,03 лв. такси и разноски по ЗЧСИ и други суми в размер
на 150 лв., по издаден изпълнителен лист от 08.02.2012 г. и заповед за
изпълнение от 16.11.2011 г. по ч.гр.д. № 697/2011 г. на РС-Раднево и предмет
на изпълнително дело № 1225/2021 г. по описа на ЧСИ Г.И., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Н. П. Т., ЕГН **********, с адрес с. Трънково, община
Раднево, да заплати на „*****Г” ЕАД, вписано в ТР с ЕИК ****, с адрес на
управление гр. София, район Люлин, бул. „****“ № 21, ****“, ет. 2, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП разноските за
производството в общ размер на 100 лв. (сто лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9