Р
Е Ш Е Н И Е
04.02.2021 год.
Номер 260027
Година 2021 Град Велики
Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 19 (деветнадесети) ноември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 131
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на жалба от Р.Д.Ч.
с ЕГН ********** и адрес *** срещу Наказателно постановление №**********/16.04.2020
г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Шумен.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните и материалноправните
норми и следва да бъде отменено. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради маловажност на
извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява
се от процесуален представител адв. К. от ШАК, който поддържа наведените доводи
в жалбата за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление
изключващо възможността за извършване на процесното деяние.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по гори
гр.Шумен се представлява в съдебно заседание от редовно
упълномощен юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Моли обжалваното
НП да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
На 26.07.2019г. служители на ТП ДГС „Върбица“ са извършили
проверка в отдел 164, подотдел “Г“, в землището на с.***, общ.***. За подотдела
представителят на „***“ ЕООД-жалбоподателя Р.Ч., в качеството си на лесовъд на
частна практика е имал позволително за сеч. По време на проверката,
проверяващите разполагайки с позволителното за сеч и технологичния план
изготвен за този подотдел, са обходили подотдела и установили, че направеното
на терена се разминава с технологичния план, а именно, че е прекаран един брой
извозен път, който не бил отразен в технологичния план. За установеното нарушение
проверяващите съставили констативен протокол № 083276 от 26.07.2019г. Въз
основа на съставения констативен протокол св. Е.И. изготвил АУАН №
003283/21.10.2019г. за това, че в периода от 11.04.2019г. до 26.07.2019г. Р.Ч.
не следи за спазване на одобрения технологичен план на отдел 164, подотдел „Г“
в землището на с.***, общ.***, за който има издадено позволително за сеч
№0493785/08.04.2019г., като в подотдела е прокаран един брой извозен път,
непосочен в одобрения технологичен план. Като нарушени в АУАН са посочени
разпоредбите на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите във връзка с чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии. Въз основа на съставения акт при възприемане в пълнота и идентичност
на фактическата обстановка и съобразявайки
материалите в административнонаказателната преписка, е издадено
обжалваното Наказателно постановление № **********/16.04.2020г. на Директора на
РДГ гр.Шумен, с което за нарушение на чл. 257, ал.1
от Закона за горите вр. с чл. 257, ал.1, пр.2, т.1 от Закона за
горите вр. с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв.
Изложеното се установи от показанията на свидетелите Е.И.,
С.Х., П.Ж. и П.Ж., които съдът кредитира изцяло, като последователни, логични и
непротиворечиви. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените
доказателства-превозен билет, технологичен план, карнет-опис, сортиментни
ведомости.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП,
и в установения от закона седмодневен срок от връчването му (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).Ето защо е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на
чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и Заповед
№РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. При съставянето
на акта и издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл.
34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, същите съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл. 42,
респ. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП са описани извършените нарушения и обстоятелствата свързани с тях,
посочени са дата и място на извършването им, както и правната им квалификация.
По отношение на
приложението на материалния закон: Обжалваното НП е законосъобразно и от
материалноправна страна, съобразно дадената правна квалификация на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300
до 5000лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му както и решенията и предписанията, основани на тях.
В нормата на чл.108, ал.3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал.2 – лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в
конкретния случай жалбоподателят), на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището.
Съгласно чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина.
В чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите, е
предвидено, че в технологичния план се определя схемата на съществуващите и
проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Видно от приобщеното като
доказателство по делото Позволително за сеч № 0493785 от 08.04.19г., за
процесния обект и съответния подотдел, е издадено на жалбоподателя като
лицензиран лесовъд. Изложеното обуславя жалбоподателя, в качеството му на
лицензиран лесовъд да е отговорен за обекта, в който не следва да се правят
извозни пътища, които не са отразени в изготвения технологичен план.
Задължение, което към момента на констатиране на нарушението не е било
изпълнено. Този извод се обективира от
показанията на св. П.Ж. и св. С.Х., както и от съдържанието на изготвения
технологичен план на обекта от които се установява наличието в сечището на
съществуващ извозен път, който не е бил отразен в издадения технологичен план. Установеният
по делото факт, за наличие в процесния имот на съществуващ път за извозване на
добита дървесина, който не е бил отразен в издадения технологичен план, сочи на
допуснато от жалбоподателя нарушение, свързано с неупражняване на достатъчен
контрол на дейностите, които се извършват в имота и представляващо неизпълнение
от негова страна на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257 от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг от субекти, които могат
да осъществяват незаконни действия по извършването на добива на дървесина и не
стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство
на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда, регламентирани в
цитираните разпоредби не визират субект на незаконната сеч, поради което е
ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице измежду тези, извършващи
разрешената сеч – служители на фирмата, извършваща дърводобива или трето за
сечта лице. Персонализацията на лицето, което направило процесния път е ирелевантно
за отговорността на дееца обстоятелство. Обемът и характерът на контролните
правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с не упражнен контрол върху
лицата, извършващи добива на дървесина, или по направа на пътища, а е общо
задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия
добив, независимо от лицата, които го извършват (в този смисъл Р. по КНАХД №
10131/2017 г. на ВТ - адм. съд; Р. по КНАХД № 10108/2017 г. на ВТ адм. съд; Р.
по КНАХД № 10289/2019г. на ВТ адм. съд, ). Жалбоподателят е бил длъжен да
организира и контролира извършването на добива и всички дейности свързани с
него, за който има издадено позволително за сеч, като следи за спазване на
правилата, въведени в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на
сеч, включително и да не допуска направата на извозен път, който не е бил
отразен в издадения технологичен план, което в процесния случай не е изпълнено.
Установено в тази логическа последователност е виновното
бездействие на жалбоподателя по отношение на това лично негово контролно
задължение и с оглед на това осъщественото нарушение и неговия автор са
категорично установени факти.
Поради което съдът счита направените от защитата
възражения, че до мястото на сечта са имали достъп неограничен брой лица, за
неоснователни. Ирелевантно за нарушението е обстоятелството кой е фактически е
направил този допълнителен извозен път. Обстоятелството за осигуряване на
достъп до мястото на сечта с МПС или техника, следва да бъде осъществено по
надлежния ред и то по искане на лицето,
на което е издадено позволителното за сеч.
Предвид изложеното, съдът счита, че описаното в АУАН и НП
деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на чл. 257, ал.1 от ЗГ вр. с чл. 12б. ал.1, т.7 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
Определеното административно наказание е в границите на предвиденото в
закона за конкретното нарушение и според
настоящият състав, съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, предвид обществената
опасност на конкретното нарушение. Освен това същото е в минималния предвиден в
закона размер.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен, тъй като деянието е
свързано с неизпълнение на професионалните задължения на лицето, което
обективира, според съда по - високата му обществена опасност, в сравнение с др.
подобни случаи.
Предвид изложеното съдът, счита че Наказателно
постановление №*********/16.04.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по гори
гр.Шумен е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл.
144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, Л.Г., следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна, направени по делото разноски, за защита от юрисконсулт, в
размер на 100,00лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно Наказателно
постановление №**********/16.04.2020 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Шумен, с което на Р.Д.Ч. с ЕГН ********** и адрес ***, за
нарушение по чл. чл.12б,
ал.1, т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии и на основание чл.257, ал.1 от Закона за горите вр. чл.257,
ал.1, пр.2, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание
”Глоба” в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на на
Регионална дирекция по горите гр.Шумен, представлявано по закон от Директора инж.Е. Гелов, със седалище и адрес
на управление *** направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: