Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 23.01.2020
г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Евелина
Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно
дело № 3517
по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез гл.юрисконсулт Т.жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция, против решение № 2032/12.11.2019 г. по НАХД № 2190/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора
НП № 11-01-806/15.04.2019 г. Касационната
жалба съдържа изложение на доводи за постановяване на
въззивното решение при неправилно
приложение на материалния закон – погрешен бил правния извод на ВРС ,че управителят на въззивното
дружество нямал вменените му с обжалваното НП задължения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за потвърждаване на НП. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът
Г.А.С. ,чрез
упълномощения адвокат В. изразява
становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на
ответника на основание чл.32,ал.1,т.1 от ЗДФИ глоба в размер на 200 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.14,ал.1
от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските
дружества с държавно участие в капитала -
за това,че в качеството си на управител на „Т.-КРЗ Ф.А.-В.” ЕООД е
подписал на 1.01.2017 г. допълнение № 8 към договор № 1841-1046/1.01.2009 год. за
наем,с което е продължен срокът на действие на последния до 31.08.2017 г., без
да е провел търг или конкурс по реда на Правилника.
За да отмени обжалваното
пред него НП, ВРС е приел, че „Т.-КРЗ Ф.А.-В.” ЕООД не е субект на задължения по
раздел V от Правилника ,тъй като разпоредбата на чл.14,ал.1 от този нормативен
акт предвиждала задължение за провеждане на търг при сключване на договори за
наем само по отношение на търговски дружества с държавно участие,каквото
процесното дружество не било – участието на държавата в капитала било
опосредено чрез „Т.Х.” ЕАД,което дружество било едноличен собственик на
капитала на въззивното дружество. В
подкрепа на този си извод,ВРС се е позовал на влязлата в сила на 8.08.2017 г.
/след посочената в НП дата на деянието – 1.01.2017 г./ разпоредбата на пар.4а
от ПЗР на Правилника,съгласно която разпоредбите на раздел V се прилагат и от
търговски дружества,чийто капитал е
собственост на еднолични търговски дружества с държавно участие.
Касационният съд намира,че
въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния
закон,т.е. не е налице наведеното с жалбата касационно основание по
чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Намирайки за правилни принципните съображения на ВРС по приложението на пар.4а от ПЗР на
Правилника, касационният съд намира,че те не са интерпретирани в съответствие с
установените по делото действителни
факти. Независимо от последното,крайният правен извод на въззивния съд за
липсата на осъществен състав на адм.нарушение е правилен. Чрез събраните в хода
на въззивното производство по искане на жалбоподателя писмени и гласни
доказателства е установено възражението му за издаване на НП при неизяснена от
административно-наказващия орган фактическа обстановка. Съвкупната преценка на
представеното допълнително споразумение 30 /210012319001/ към генерален договор
№ 404025060305 от 27.09.1994 г. и показанията на разпитаният свидетел В.Б.Н.доказват
твърдения от жалбоподателя факт,че
процесното помещение е отдадено под наем в изпълнение на договор сключен между
принципала „Т.Х.” ЕАД и руското федерално държавно предприятие ,чийто
подизпълнител е „Т.-КРЗ Ф.А.-В.” ЕООД. Този така установен факт сочи на
категоричния извод,че наказващият орган комуто принадлежи доказателствената тежест в
административно-наказателния процес е разглеждал изолирано договора за наем с
рег.№ 1841-1046/1.01.2009 г. и
сключените във връзка с него допълнителни споразумения,въпреки наведените с възражението на С. от 22.10.2018
г. факти за съществуването на връзка между него и
договора за ремонт на корабите на Военно-морския флот на Русия,във връзка с
който изпълнителят на услугата е имал задължението да осигури офис на
представителя на руската страна. Съобразно тези обстоятелства, при които
помещението се предоставя за ползване в изпълнение на задължение поето със
сключения договор за извършване от
българска страна на услугата за ремонт на руски военни кораби,то изпълнението
на това договорно задължение изключва провеждането на търг при
условията на чл.14,ал.1 от Правилника ,тъй като обратното би означавало намесата на външни за
договора субекти,която в крайна сметка
би осуетила неговото изпълнение. Неприложимостта по тези съображения на
разпоредбата на чл.14,ал.1 от Правилника, съчетана с изложените от ВРС
аргументи относно възможния към датата 1.01.2017 г. субект на регламентираното
в нея задължение за провеждане на търг или конкурс,означава че в случая не е
било налице нарушаване от настоящият ответник на същата разпоредба,защото той в качеството си на управител на подизпълнителя
„Т.КРЗ Ф.А.В.” ЕООД не е бил длъжен да провежда търг или конкурс. След като това
описано в НП деяние не е било извършено,то липсва осъществен от обективна страна състав
на адм.нарушение по чл.32,ал.1,т.1 от ЗДФИ,поради което НП се явява материално
незаконосъобразно. Така,като е отменил незаконосъобразното НП,въззивният съд макар и с други мотиви е постановил решението си при правилно
приложение на материалния закон.
Освен материално
законосъобразно,при служебно извършената от касационния съд служебна проверка
се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо,поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2032/12.11.2019 г. по НАХД № 2190/2019 г. по описа на ВРС,с което е отменено издаденото от директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция
НП № 11-01-806/15.04.2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :