Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на трети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Боряна Николова, като разгледа докладването от съдията Гр. Д.
№ 230 по описа за 2019 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Ищецът „А. Т. **“ ЕООД, гр.*** излага в исковата си молба чрез
процесуалния си представител, че е предоставил на ответника „А. *** на
30.06.2014 г. паричен заем в размер на 700 евро. Сумата била предадена по
банков път, по сметка на ответника, а уговореният падеж за връщане - един месец след датата на превода. Твърди,
че уговорката е извършена между сина на управителя на ответното дружество и
сина на управителя на ищеца. В с.з. чрез процесуалния си представител признава
извършени плащания от страна на ответника след предявяване на иска в общ размер от 1370
лв. - на 03.05. и на 17.05.2019 год., с което след завеждане на делото е
погасена главницата. Поддържа иска за заплащане на законната лихва, предвид
извършеното плащане в хода на процеса и за присъждане на разноските по делото,
предвид факта, че ответникът е станал причина за неговото завеждане.
Ответникът не депозира в срок писмен
отговор на исковата молба, не заема становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните
доказателства, достигна до следните изводи:
По делото е представено извлечение по
разплащателна сметка в евро №*/01.07.2014г. на „***“, видно от което от банковата сметка на „А. т. **“ЕООД, гр. *** е извършена транзакция
на сумата от 700 евро към банкова сметка *** „А. т. БГ“ЕООД. Датата на транзакцията е 30.06.2014г. получаването на сумата,
изпратено от ищцовото дружество по сметка на ответника е удостоверено с
приложеното авизо от същата дата. Като основание за превода е посочено „заем“.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца
представя доказателства, че ответното дружество е изплатило главницата по
договора за заем чрез две плащания - от
дата 03.05.2019 г. за сумата от 600 лева и от дата 17.05.2019 г. за сумата от
770 лева. Видно от двата броя авизо местен превод, плащането е по банков път,
от сметката на ответника към тази на ищеца с посочено основание „Връщане на
финансова помощ частично“. С посочените плащания и основанието за тяхното
извършване, ответникът е признал с конклудентни действия наличието на заемно
правоотношение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Безспорно е по делото, че е сключен
валиден договор за заем между ищеца в качеството на заемодател и ответника в
качеството му на заемател, по силата на който на втория е предоставена в заем
сумата от 700 евро, която е получена от заемателя по банковата му сметка.
Доколкото договорът е реален е се счита сключен с предаване на заетата сума,
същият се явява действителен и поражда предвидените от закона правни последици.
Заетата сума е върната в пълен размер в левовата й равностойност след завеждане
на делото и ищецът е приел плащането. Липсват доказателства за договорена дата
на връщане, поради което не може да се обоснове извод за датата, на която
ответникът е изпаднал в забава, но не се й претендира мораторна лихва. След
уведомяване на ответника за претенцията, връчването на исковата молба има
действието на покана по чл.79 от ЗЗД и ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на обичайния 7-дневен срок за изпълнение.
Предвид обстоятелството, че главницата е
изплатена, главният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй
като плащането е извършено в хода на делото, месец и половина след получаване
на препис от исковата молба и без ответникът да се позовава на някакви причини,
оправдаващи забавянето му, същият дължи законната лихва от датата на забавата,
прието от съда – 15.04.2019г. до окончателното изплащане на главницата –
17.05.2019г. в размер на 0,58лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца пълния размер на направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, тъй като с поведението си той е станал
причина за завеждане на делото.
По
изложените съображения Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А. Т. **“ ЕООД, ЕИК ***, седалище/адрес на управление гр. С., ул.“***“№*, с управител Б.Я.П.,
иск против „А. ***, ЕИК ***, седалище/адрес на
управление гр.***, ул.“***“№*, ет.*, ап.**, управител А.П.К., за заплащане на сумата от
1369,08лв. – главница по договор за заем, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А. ***, ЕИК ***, седалище/адрес на управление гр.***, ул.“***“№*, ет.*, ап.**, управител А.П.К., ДА ЗАПЛАТИ на „А. Т. **“ ЕООД, ЕИК ***, седалище/адрес на управление ***, ул.“***“№*, с управител Б.Я.П.
сумата от 0,58лв./петдесет и осем ст./ законна лихва за периода 15.04.2019г.-
17.05.2019г., както и сумата от 454,76лв. /четиристотин петдесет и четири лева
и седемдесет и шест ст./ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
ВМ