Номер 45508.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело №
20203001000399 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Банка ДСК“ АД, чрез юрк. П.П. против
определение № 260131 от 13.07.2020 г., постановено по т. д. № 748/2020 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради
липса на компетентност на българския съд съгласно Регламент № 1215/2012 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г..
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението. Частният
жалбоподател навежда аргументи, че към датата на сключване на договора за
кредит кредитополучателят е имал настоящ адрес в гр. Варна, бул. „Сливница“ №
52. Посочва, че последният не е изпълнил задължението си да уведоми кредитора за
промяна в местожителството му. За приложим намира Регламент № 1393/2007 г. на
Европейския парламент и Съвета относно връчването в държавите-членки на
съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела. Позовавайки
се на чл. 7 и на чл. 19, т. 3 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 12.12.2012 г. счита за компетентен съда по мястото на изпълнение на
въпросното задължение, доколкото към сключването на договора и двете страни са
имали обичайно местоживеене или местопребиваване в страната. Моли за отмяна на
определението, както и за присъждане на разноски.
Предвид етапа на производството, не е осъществявана двустранна размяна на
книжа.
Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба
е редовна, подадена е в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, по следните съображения:
В инициираното производство по ч. гр. д. № 9947/2019 г. по описа на
Варненския районен съд е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение
1
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните
регистри на заявителя – „Банка ДСК“ АД срещу длъжника Й.Г..
Пред Варненския окръжен съд е предявен осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Банка
ДСК“ АД за осъждане на Й.Г. да заплати сумата от 78 094.62 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит от 18.11.2013 г., ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, сумата от
3 872.19 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.09.2018 г. до
15.06.2019 г., както и сумат от 7 257.43 лева, представляваща моратора лихва върху
главницата за периода от 01.10.2018 г. до 10.06.2020 г..
По същество:
Въззивната инстанция, съобрази разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Регламент №
1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела, която определя, че спрямо потребител може да се предяви иск
само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене потребителят.
Същата обаче се дерогира когато е: 1/. сключено споразумение между потребителя
и другата страна по договора, 2/. и двамата от които по времето на сключване на
договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава
членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка,
3/. при условие че това споразумение не противоречи на правото на тази държава
членка /така изрично чл. 19, т. 3 от Регламент № 1215/2012 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12.12.2012 г./.
В настоящия случай, от съдържанието на Договора за потребителски кредит от
18.11.2013 г. се установява наличие на първите предпоставки. Към момента на
сключване на договора потребителят е имал настоящ адрес в Република България -
гр. Варна, бул. „Сливница“ № 52. Това се подкрепя и от целта на кредита –
финансиране на заплащането на семестриални такси за обучение на
кредитополучателя, както и от представените уверения от Ректора на МУ „Проф. П.
Стоянов“ – гр. Варна от 13.11.2013 г., от 25.09.2014 г., 05.02.2015 ., 17.09.2015 г.,
11.02.2016 г., 14.09.2016 г. и 27.01.2017 г., от които се установява, че Й.Г. е записан
в съответната година на обучение в специалността – „Медицина“.
В продължение на горното, следва да се посочи, че е налице и третата
предпоставка, а именно – наличие на споразумение между потребителя и
насрещната страна. Уговорената подсъдност не противоречи на разпоредбата на чл.
113 от ГПК, доколкото последната определя местната подсъдност по искове срещу
потребител. Разпоредбите на разглеждания регламент определят наличието или
липсата на компетентност на българския съд, като родовата и местната подсъдност
се опредлелят съобразно правилата на вътрешното законодателство. Предвид
2
горното, следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 19, т. 3 от
Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г..
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че при
продължаване на съдопроизводствените действия, съдът следва да извърши
проверка за спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за
предявяване на разглеждания осъдителен иск, както и да прецени въпроса за
местната подсъдност, съобразно приложимите разпоредби от вътрешното
законодателство.
Настоящият съдебен състав, съобрази и относимата практика на касационната
инстанция, според която при продължаване на висящността на спора, разноските по
частните производства ще бъдат възложени при приключване на съдебното
производство оглед изхода на материалноправния спор /така Определение № 153 от
25.02.2013 г., постановено по дело № 1035/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение
№ 491от 27.06.2011 г., постановено по ч. т. д. № 288/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Определение № 1016 от 21.12.2011 г., постановено по ч. т. д. № 665/2011 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., Определение № 395 от 30.05.2011 г., постановено по ч. т. д. № 378/2011
г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/. Предвид горното, сторените разноски в настоящото
производство следва да бъдат присъдени съобразно изхода от спора по предявения
осъдителен иск.
С оглед гореизложеното, обжалваното определение е неправилно и като такова
следва да се отмени и делото да се върне на Варненския окръжен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдъ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260131 от 13.07.2020 г., постановено по т. д. №
748/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3