Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 39
гр. Русе, 24.I.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в публичното заседание на 10 януари 2010г.
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА
ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Аглика
Гавраилова в. гр. д. № 849 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 258
и сл. от ГПК.
Община Русе,
представлявана от *** П. М., е обжалвала решение №1817 от 01.11.2019г., постановено по
гр.д.№ 2635/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата над
6000лв. и общината е осъдена да заплати на ищцата 10000лв. представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, както и разноски по делото.Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което искът да се отхвърли за сумата над 6000лв., при законните последици.
Въззиваемата С.П.Г.,***,
чрез процесуалния си представител адв.М.А., изразява становище, че жалбата е
неоснователна.Иска решението да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.Претендира разноските за въззивната инстанция.
След преценка на
доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна по спора, имаща процесуално право на
жалба и правен интерес от обжалване, поради което е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
С първоинстанционното
решение жалбоподателят община Русе е осъден да заплати на С.П.Г. сумата 10000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на падане на
12.06.2017 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на деликта- 12.06.2017 год. до окончателното й изплащане. За да
постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че по делото е
доказана причинната връзка между
противоправното бездействие на ответника
Община Русе, изразяващо се в неизпълнение на задължението да осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно
и удобно движение по тротоарите в града. В мотивите е посочил, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на т. 54 от § 6 на
ЗДвП пешеходна пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите
и банкетите върху платното за движение, а ищцата се е движила именно по
пешеходна алея.
Решението е обжалвано
само в частта, с която е присъдено обезщетение в размера над 6000лв., като се
твърди, че същото е прекомерно. Развиват се оплаквания, че съдът не е съобразил обстоятелството, че
ищцата страда от множество придружаващи заболявания, които са оказали негативно
влияние на оперативния и възстановителния процес и които заболявания не са
причинени от действията на община Русе.
Въззивният съд намира
решението правилно в обжалваната част, по следните съображения :
В първоинстанционното
производство безспорно е установено, че на 2.06.2017 г., сутринта /около 9.00ч/, отивайки към църквата
„Успение Богородично“ в гр.Русе, /до Младежкия парк/ ищцата С.Г. вървяла по пешеходната
алея, която води към църквата и минава близо покрай бл.“Тракия“, кракът й
попаднал в изронен асфалт /дупка/ и при стъпването си в тази неравност Г.
паднала на земята.Вследствие на падането получила травма на дясна тазобедрена
става – закрито петрохантерно счупване – петрохантерната фрактура е счупване на
горния край на бедрената кост.Свидетелката И. Д., добра позната на пострадалата,
която е била заедно с нея по време на инцидента, установява, че с такси я закарали в Спешно отделение, откъдето я насочили в
отделение Ортопедия констатирали счупване на ябълката на десния крак. След злополуката
в продължение на 2-3 месеца ищцата била на легло. През първия месец имала силни
болки, не трябвало, а и не можела да мърда. Тъй като дъщерята на Г. била много
болна /освидетелствана от ТЕЛК/ и обективно било невъзможно да й помага, наели
болногледачка. Последната се грижела за С. и вършела всичко необходимо –
сменяла памперсите й, обслужвала я, готвела.Свидетелката установява, че преди
инцидента ищцата била много подвижна, витална, но се променила след падането,
животът й много се усложнил. Уточнява, че единият крак на ищцата станал с 3см по-къс, ходи с бастун и
куца и към настоящия момент.
От данните по приетата
съдебно-медицинска експертиза се установява, че след като приема на
пострадалата в Спешно отделение е започната предоперативна подготовка – проведени
са консулти с кардиолог, направена е
ехокардиография на сърце, при която е установено, че Г. е с порок на Аортна клапа и е показана
за клапно протезиране.Поради увреденото общо състояние и тежкия
кардиологичен статус, пациентката не е показана за оперативно лечение на
тазобедрената става. В експертизата е посочено, че счупването е лекувано
консервативно поради повишен риск от оперативно лечение от увреждания на
сърдечно-съдовата система. След лечението е налице усложнение от не добро
зарастванев мястото на счупването – лъжлива става. При ищцата са налице тежки
болестни увреждания на клапния апарат на сърцето, както и промени в сърдечния
мускул. Установеното счупване с настъпилите усложнения е довело до скъсяване на
крайника с 3см. Възстановителният период е от около седем-десет месеца. В
конкретния случай е налице усложнение, което няма да доведе до анатомично
възстановяване на крайника. Вещото лице е категорично, че за да се подобри
сегашното състояние на крайника на пострадалата е необходимо оперативно лечение
– „когато се фиксира с метална синтеза и фиксира до зарастване“ – виж
обясненията на вещото лице в съдебно заседание. Това не може да се извърши, поради сърдечните
заболявания.
При така установената
фактическа обстановка, като съобразява
начина на получаване на увреждането, възрастта на ищцата /на 77г. към момента
на инцидента/, интензитета на
причинените болки и страдания, промяната в начина й на живот, осакатяването на
единия й крайник за цял живот, психическия тормоз, че продължително време е
трябвало да бъде обслужвана и съответно – зависима, от друг човек, както и
изнесеното от св.Д., че ищцата продължава да куца и категоричното заключение на
вещото лице за това, че не е възможно пълно възстановяване, въззивният съд
намира, че искът е основателен и доказан и правилно е уважен в заявения размер.
Наведените във въззивната жалба доводи, че в конкретния случай не е била възможна
оперативна интервенция при лечението, поради придружаващи заболявания на пострадалата,
които не са причинени от действия и бездействия на общината, са несъстоятелни и
неуместни, тъй като ищцата е трябвало да претърпи операция или друг метод на лечение именно заради
фрактурата, която е получила от падане в дълбоката неравност на пешеходната
алея.Справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е
10 000 лв. По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 ГПК
жалбоподателят дължи на въззиваемата разноските за тази инстанция.
По изложените
съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1817 от 01.11.2019г., постановено по
гр.д.№ 2635/2019 г. на Русенския районен съд, в частта, с която Община Русе, представлявана от *** П.
М. е осъдена да заплати на С.П.Г.,***,
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размера
над 6000лв. за разликата до 10000лв.
ОСЪЖДА община Русе да
заплати на С.П.Г., 510лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част
решението, като необжалвано, е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: