№ 2927
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на трИ.десети юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
СъдебниВиктория Ив. Песева
заседатели:Елиана Н. Захариева
при участието на секретаря АлександрИ. Кр. Попецова
и прокурора К. Люб. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Наказателно дело
от общ характер № 20241100201900 по описа за 2024 годИ..
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор К. К..
ПОДСЪДИМИЯТ В. П. Д. – редовно призован, се явява лично.
Явява се защитник адв. И. Л., упълномощен защитник.
ПОДСЪДИМИЯТ И. А. М. – редовно призован, се явява лично.
Явява се защитник адв. И. В., упълномощен защитник.
Не се явява адв. С. Н., упълномощен защитник.
Лицата, които съобразно повдигнатото обвинение имат качеството
на пострадали:
Д. И. Г. – редовно призован, не се явява.
Д. К. М. Х. – редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ за коректност констатира, че видно от удостоверение за
1
наследници, наследници на покойната С. К. М. са М.Д. М. – майка и К. Д.М..
В кориците на НОХД №4014/2019 годИ. се намират удостоверения на СРС, от
които е видно, че двамата са направили откази от наследство на
наследодателя С. К. М. и съответно в правата им като наследник е настъпила
тяхната дъщеря Д. М., която е редовно призована, но не се явява в това
съдебно заседание.
Страните по хода на разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ също намира, че не е налице процесуална пречка по даване
ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ снема самоличност на подсъдимите, както следва:
В. П. Д. – роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, висше образование, работи, женен, жив. в гр. София,
ЕГН *******.
И. А. М. – роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, средно образование, работи, женен, жив. в гр. София,
ЕГН **********.
Самоличността е снета по лични карти на подсъдимите, които се
върнаха на същите.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 1 НПК, разяснява на страните правото на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на подсъдимия и неговия
защитник – правото им на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отвод.
2
СЪДЪТ, на осн. ал. 2 на чл. 274 НПК, разяснява на подсъдимия и
неговия защитник правата им по чл. 55 и следващите от НПК.
ПОДС. Д.: Запознат съм с правата си.
ПОДС. М.: Запознат съм с правата си.
АДВ. Л.: Запознати сме с правата си.
АДВ. В.: Запознати сме с правата си.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда
на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
Съдът запознава участниците в разпоредителното заседание с
пунктовете, по които следва да вземат отношение съобразно разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 от НПК, като обявява, че ще се произнесе анблок след като
изслуша становището на всички страни по всички точки.
Становище на страните във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК отношението ми е следното:
Делото е подсъдно на Софийски градски съд съобразно предложената
правна квалификация с обвинителния акт. Не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство.
По т. 3 считам, че с внесения обвинителен акт са отстранени
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и към момента
не са налице такива.
По т. 4 също към настоящия момент не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, не се налага делото да
бъде разглеждано при закрити врати, да се привлича резервен съдия или
заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник. Не
се налага към настоящия момент и извършването на съдебно следствени
3
действия по делегация.
Взетите мерки за неотклонение няма основания за тяхното изменение,
към настоящия етап нямам искания за събиране на нови доказателства и в
случай, че приемете горното за основателно ще Ви моля да го насрочите в
съдебно заседание с призоваване на лицата съгласно обвинителния акт.
АДВ. В.: Уважаеми г-н Съдия, по въпросите на разпоредителното
заседание, съгласувано с моя подзащитен, изразяваме следното становище:
По т. 1 - делото е подсъдно на настоящия съд.
По т. 2 - няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, в този смисъл не правя искане за такова прекратяване или
спиране.
По т. 3 - смятам, че за пореден, мисля 9-ти пореден път, прокуратурата
внася обвинителен акт, с чието съдържание начинът на описание на
обстоятелствата включени в предмета на доказване съществено нарушава
правата на двамата подсъдими, по този начин обективира съществени
процесуални нарушения и единствения възможен изход от тази ситуация за н-
ти път производството да се прекрати, съдебното, и да се върне на
прокуратурата. Изявлението на почитаемия прокурор, че този път били
отстранени нередностите констатирани при последното връщане са просто
декларативни и не са изпълнени с конкретно съдържание.
Признавам си, че ако почитаемия прокурор Радев се беше явил в
съдебна зала аз щях да му искам отвод, за това, защото процесуалното
поведение, конкретно неговото като наблюдаващ прокурор и прокурорът,
който внася за разглеждане обвинителните актове, включително този
последния, на практика представлява избор на съдия, избор, който
прокуратурата се опитва да направи като отстрани всички съдии, които не са
съгласни с начИ., по който е съставен този обвинителен акт. Това
разпоредително заседание, не съм ги броил, но мисля, че е осмо или девето,
Вие почитаеми г-н Съдия сте може би четвъртия или петия докладчик. Във
всички предходни етапи всеки един съдия, който се е докоснал до това
обвинение, до този обвинителен акт, е връщал делото на прокуратурата за
отстраняване нарушенията обективирани с този обвинителен акт.
На 16.04.2024 годИ. уважаваният Съдия Атанасов, предишния
4
докладчик, си прави отвод, забележете за какво – за това, защото
обвинителният акт, същият този, който сега е на Вашето внимание, който е
внесен края на м. март, та на 16-ти април Съдия Атанасов от СГС, който
казва, че за пореден път делото се внася с обвинителен акт, с който
прокуратурата ясно сочи, че не желае да отстрани процесуалните нарушения,
които са констатирани от съда, подробно са изброени и съответно са дадени
съответните указания, някои смятат, че са задължителни за прокуратурата за
тяхното отстраняване и за пореден път уважавания прокурор Радев, като
наблюдаващ прокурор, като прокурор, на който делото му е разпределяно за
ръководство и решаване на ДП променя два-три изречения и то най-вече в
създаването на нови правописни грешки и неясноти, празноти, чисто
лингвистични, които трябва с някакво гадаене да се опитваме да разберем
какво е искал да каже, но по-същественият въпрос, че конкретни указания,
които са давани от съда, включително при последното връщане, няма дори
намек за опити да бъдат отстранени.
Ще започна с нещо много елементарно, което при предишното
връщане Съдия Атанасов много ясно посочи като основание за прекратяване
на производството – прокуратурата хей така от въздуха, забележете там в
самото начало на стр. 1, казва: „В разговора станало ясно, че С. М. се
занимавала с търговия с ценни книжа“, извинете, ако говорим за прецизно
изготвен обвинителен акт прокуратурата трябва да каже към този период от
време С. М. какво е работила, какви права е имала да се занимава с подобна
търговия. За да ме разберете правилно последните месеци стана скандално
едно име наречено М. „Н.“, за който ноторно вече известно, че за
продължителен период от време се занимавал срещу заплащане с
прекратяване на наказателни дела, може би и с образуване, но това е друга
тема. Може би точно така както С. М. се е занимавала с търговия с ценни
книжа и по логиката на прокуратурата ако заменим имената на С. М. с М. „Н.“
какво би излязло, че парите, които се дават на М. „Н.“ са дължими, а тези
които евентуално той трябва да върне на тези, които е мамил са недължими,
без основание и т.н., защото по начинът, по който са конструирани т. 1 и т. 2
от обстоятелствената част, които касаят забележете - договор на г-н М.,
договор, защото по-нататък се говори за едни пари, които г-н Д. бил превел
на М. без договор и там в последното съдебно заседание прокурор Радев
казваше: „Ама вижте, те няма как да са недължими, защото между Д. и М.
5
няма договор“. Това ще го коментира колегата Л.. Аз коментирам
обстоятелствата, които свързват г-н М.. Е, между тях има договор, М.
получава 150 000 евро и в един момент започва да връща на г-н М. суми,
които са далеч по-малко от получените и прокуратурата казва: „Тези суми са
недължими“. Обстоятелствата на акта трябва да изяснят в достатъчна яснота
смисъла на тази позиция на прокуратурата, за да може да се защитаваме
срещу нея – защо са недължими? Ако само за миг си представим, че М. е
мамила г-н М., той няма право да я помоли да му върне парите и ако тя му
върне парите това вече са недължими пари.
На следващо място, забележете, моля Ви, на стр. 18 описва се според
прокуратурата протИ.правно поведение на г-н М. над съжителя на г-жа М.,
второто лице, което се сочи като пострадал, и след описание на словесни
изрази изведнъж прокурор Радев отразил в обвинителното твърдение, че с
всичко това г-н М. е упражнил сила, е, каква сила – ако има упражнена сила
той трябва да посочи, ето като говорим за М. – там има блъснал я, ощипал я,
ухапал я и т.н., действия, които показват някакъв физически контакт. При
втория пострадал няма думичка, която да описва физически контакт на М. с
този свидетел, пострадал според прокуратурата, и изведнъж се твърди, че е
упражнена сила, твърди се обстоятелствената част, в диспозитива го няма, е,
това протИ.речие между обстоятелство и диспозитив дали не разкрива
някакво нарушаване правото на защита.
Забележете стр. 8, цитирам: „В. Д. тези думи“, какво тези думи“, това
говорим вече за същностни моменти, от начИ. по който се описва
изпълнителното деяние изразило се според прокуратурата в принуди, закани
и т.н. и четем изречението на стр. 8 „В. Д. тези думи“, какво тези думи – чул
тези думи, казал тези думи, предположил тези думи? Ние трябва да влагаме
някакво наше съдържание, за да разберем обвинението на прокуратурата и не
се заяждам с прокурорите, тук говорим за същностни моменти, които засягат
задължението на прокуратурата да опише твърдените от нея деяния по
достатъчно ясен и конкретен начин, че да могат те да бъдат разбрани от
подсъдимите и техните защитници и съответно на основата на това разбиране
да може да се формира адекватна защита. „В. Д. тези думи“. Аз наистИ. не
искам, ред по ред тук съм подготвил, но самият маниер на прокуратурата ме
мотивира да се въздържа от подробно описание, за това, защото при първото
разпоредително при Съдия Атанасов в градски съд си направих труда и ред
6
по ред надълго и нашироко обяснявах какви са процесуалните нарушения.
Голяма част от тях Съдия Атанасов отрази в своето решение за връщане на
делото, пак така пунктуално. При следващото, също с колегата Л., първо,
второ, трето, четвърто, пето, Съдия Атанасов също така първо, второ, трето,
четвърто, пето го описа и върна делото на прокуратурата. Сега да го правим
наново е загуба на време. Тук имаме много ясна тенденция прокуратурата да
се И.ти и да внася този обвинителен акт с това неясно държание, започвам да
си мисля, че смисълът на това поведение е това дело за цял жИ.т да остане
висящо, да се размахва по разни комисии, по разни интервюта, по разни
материали, които трябва да злепоставят М. и Д. като висящо производство, но
се внася по начин, който не позволява то да тръгне на съдебна фаза и те да
могат адекватно да се защитят, ако това е една от целите на прокуратурата
това не е цел на наказателното производство. Както виждате, това че ние го
твърдим то е наша работа, но имате мотивите, с които Съдия Атанасов на 16-
ти април си прави отвод. Сега какво ще излезе - ако Вие днес върнете делото,
ако се съгласите с това становище на Вашия колега Съдия Атанасов,
следващия път и Вие да си направите отвод, ако пак го внесат същия
обвинителен акт. След това ще чакаме нов съдия, докато се изреди половИ.та
състав на наказателната колегия и най-после се намери по тертипите на
прокуратурата съдия, който каже: „О, всичко е чисто, точно, почваме да го
гледаме“, да, има такива съдии, но това ли е начинът, по който ще се
заобикаля случайното разпределение, установените принципи на
разпределение, установените правила за гледане на делата, така че най-после
да си намерим удобен съдия, а до тогава делото може 20 пъти да ни го връщат
за доразследване, нас това не ни интересува, защото сме прокурори или както
обичат да казват „Защото сме суверени на ДП“.
Това е моето становище, аз твърдя, че по същество много малка част
има само козметични промени на съдържането на този обвинителен акт. В
същИ.та си указанията при последното прекратяване и връщане не са
изпълнени, няма и намек, който да показва някакво желание и намерение да
се изпълнят, на тази основа аз Ви моля отново да прекратите съдебното
производство, отново вече за десети път да върнете делото на прокуратурата
и дай Боже най-после в системата на прокуратурата да се създаде съответната
организация за законосъобразно приключване на това производство. Мисля,
че и Вашето становище по т. 3 в голяма степен ще обезсмисли, ако бъде така
7
съзвучно с искането, което правя, но формално погледнато ще заявява, че ако
не прекратите производството ние държим за разглеждане на делото по
общия ред, не е кой знае колко голям кръга на свидетелите и вещите лица,
което да предполага перспектива за дългогодишно разглеждане на делото, то
веднъж ако започне може би бързо ще свърши, в този смисъл едва ли е
необходимо ангажирането на запасни заседатели, запасен съдия и т.н. По
отношение на доказателствата и тяхното събиране, разбира се, ако не върнете
делото на прокуратурата, предоставям изцяло на Вашата преценка.
АДВ. Л.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, по
т. 1 делото е подсъдно на Софийски градски съд, по т. 2 няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 поддържам становището, че не са отстранени констатираните
многократно съществени нарушения на процесуалните правила накърняващи
правото на защита, а именно правото на обвиняемия ясно и безпротИ.речИ. да
знае и да разбере в какво се обвинява.
И аз, както и колегата В. няма да повтарям всички процесуални
нарушения, защото те са много подробно описани както в разпоредителното
заседание по НОХД №1202/2023 годИ. на СГС, така и в Определение от
14.06.2023 годИ. по ВНЧД №680/2023 годИ. на САС, 6 въззивен състав. Тези
нарушения са преповторени, тъй като не може да се приеме за отстраняване
на процесуални нарушения вписването на декларативни фрази от типа колко
месеца било обичайно да трае доверителното управление, измислянето на
факти, които прокуратурата е вписала, а именно по отношение на договорка
между моя подзащитен и свидетелката М., разговорът дали бил
информативен или не бил информативен, дали били договаряни условия или
не били договаряни условия, с оглед указанията на апелативния съд. Искам
само да посоча, че тук отново сме изправени извън тези констатирани
нарушения, които няма да повтарям, наистИ. те са многобройни и подробно
описани, искам да обърна Вашето внимание само на едно обстоятелство,
което се появява, мисля че за първи път в този обвинителен акт, само
извинявайте, искам да посоча, че основният въпрос, който се поставя от
всички съдебни състави, и който и апелативният съд постави е, че трябва да
се установи и ясно да се посочи каква е връзката и престъпния характер защо
8
се твърди причиняване на вреда след като прокуратурата от една страна
приема, че моя подзащитен е превел на С. М. 819 744,28 лева и след това
поискал от нея да подпише договори за заеми и съответно записи на заповед
общо за 819 745,00 лева, т.е. със 72 стотинки повече от сумата, която й е
превел. И тук всички съдебни състави казват, че трябва да се посочи защо се
твърди, че с това, че той е искал от нея да подпише договори за заем за пари,
които е получила без основание, защо това се твърди, че е престъпно и защо
се твърди, че с това й се причинява имотна вреда, след като прокуратурата
признава, че тя е получила тези пари без основание.
На следващо място, какво се появява в този обвинителен акт – според
диспозитива, това го няма в обстоятелствената част, моят подзащитен е
причинил, на лист 28 е написано, имотна вреда на С. М. и Д. Г. в размер на
1 392 759,26 лева. На първо място е налице отново нарушението, което е
констатирано и от предходните състави, че не е ясно обособено на кого от
двамата в какъв размер е имуществената вреда, първо. Второ, налице е
протИ.речие между обстоятелствената част и диспозитива, тъй като никъде в
обстоятелствената част не се твърди не се твърди на Д. Г. да е причинена
имуществена вреда, но на следващо място според горната част на стр. 28
имуществената вреда е 1 392 759,00 лева, а след това тя е детайлизирана в
двете отделни деяния по отношение на С. М., защото няма платени пари от Д.
Г.. С. М. вредата й е в размер на преведени 541 358,00 лева на Д. и 327 424,00
лева на М., т.е. получава се някъде към 860 000,00 лева. Абсолютно е
непонятно тази сума от 1 392 759,00 лева на базата на какви факти и защо се
твърди и това е непреодолима неяснота, която категорично препятства
правото на защита, защото това е размерът, за който се обвинява моят
подзащитен без да има никакви изложени факти за това как е формиран.
Поради това, аз Ви моля да прекратите съдебното производство и да
върнете делото на Софийска градска прокуратура.
В заключение по повод на допуснатите нарушения, те са резултати от
обстоятелството, че прокуратурата се опитва да обоснове извършване на
престъпление, като игнорира фактите, но това всичко е посочено и от съда в
предходните гледания, че се касае до едната сума пари, която е дадена, а след
това е поискано връщането й, и когато става дума за едно очевидно дължимо
поведение, тъй като който е получил нещо без основание дължи връщането
9
му е много сложно да се обоснове престъпния характер без защитата да
твърди, че изнудване е възможно само когато нещо е недължимо, наясно сме,
че може да има изнудване когато нещо е дължимо, но никога когато нещо е
дължимо с искането да се върне то или с връщането му не се причинява
имотна вреда и това е също един огромен проблем на този обвинителен акт,
прокуратурата и до сега не обяснява и не излага факти защо твърди, че
изобщо има имотна вреда след като са преведени суми, които са дължими.
На следващо място, по т. 4 също считам, че делото следва да се
разгледа по общия ред. Не са налице основанията по т. 5. Не са налице
основания за произнасяне на съда по т. 6. Нямам искания за други
доказателства, но поддържам искането за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора.
ПОДС. М.: Присъединявам се към мнението на моя защитник.
ПОДС. Д.: Присъединявам се към мнението на г-жа Л..
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
В 10:50 часа съдебното заседание продължава в същия съдебен
състав, страни и секретар.
След проведеното тайно съвещание СЪДЪТ намира по отношение
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК следното:
Няма съмнение, че с оглед характера на обвинението, делото като
първа инстанция е териториално и функционално подсъдно на Софийски
градски съд.
Съдът се солидаризира със становището на страните, че не са налице
абсолютни основания за спиране или прекратяване на производството,
покриващи изискванията на т. 2 на чл. 248, ал. 1 от НПК.
По отношение на т. 3 по чл. 248 от НПК, съдът намира следното:
В това съдебно заседание, както и в множество предходни при други
съдебни състави, провеждали разпоредителни заседания, именно т. 3 е
пораждала и най-богата полемика между страните, включително, развивали
са се и спорове по възражения, различни от направените днес, които
10
възражения и съответно становищата на съдебните състави са отразени в
протоколите към приложените дела.
Съдът е съгласен, че в протежение на наказателното производство, при
всяко внасяне в съдебна фаза съдилищата са установявали множество и често
пъти различни по вид и характер процесуални пороци, като след запознаване
подробно с развитието на съдебната фаза на производството в разпоредително
заседание, съдът установява, че понякога при опита за отстраняване на някои
от пороците са допускани и други съществени процесуални нарушения,
обстоятелства, наложили последващи констатации, породили приложението
на чл.249,ал.4 НПК.
Основополагащо в произнасянето по т. 3 е задължението на съда да
вземе отношение по наличието или не наличието на съществени процесуални
нарушения, които са накърнили процесуални права на страни в
производството и в частност процесуалните права на подсъдимите, доколкото
именно те са страните, които правят възражение в тази насока.
С това определение съдът ще се опита да ограничи онези
несъответствия в обвинителния акт, които биха могли да бъдат съотнесени
към въпроси „по същество“, т.е. такива изясняващи елементите от
фактическия състав на повдигнатите срещу двамата подсъдими обвинения, а
не конкретизиращи волята на обвинителя и онези, които според настоящия
състав представляват именно съществени процесуални нарушения. И ще
направи това, базирайки се на задължителната тълкувателна практика в ТР
№2/2002 годИ.
По отношение на И. А. М., обвинения са повдигнати за престъпления
по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал, 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 2, т. 4, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл 26, ал. 1 от НК, като в рамките на тази продължавана
престъпна дейност, прокуратурата е включила осем отделни деяния, част от
които, ако се съди по текстовото отразяване в обвинителната квалификация
са осъществени в условията на съучастие с първия от подсъдимите. „
За да не се стига до крайна формализация на производството, още
повече, че многократно делото е връщано, може би наистИ. девет пъти, както
казва защитата, или малко по-малко, и при всяко едно внасяне в съдебна фаза
страните са могли да се запознават с материалите по делото, т.е. вероятността
те да не са наясно в какво са обвинени е нищожна.
11
Съдът, за да прецени наличието на съществено пороци в досъдебна
фаза е нужно да направи анализ, съобразявайки и съотнасяйки диспозицията
на обвинението с обстоятелствата така както са отразени в мотивиращата част
на обвинителния акт, от една страна, и от друга да прецени взаимовръзката
между обвиненията на двамата подсъдими, за които се твърди, че са
осъществявали дейността си в съучастие.
И в тази връзка:
По отношение на И. М. като пункт 1 на продължавана престъпна
дейност е възведено от прокуратурата деяние, което според държавното
обвинение е осъществено на 16.06.2009 годИ. до Парк хотел „Москва“, като
според обвинението целта е да се набави за самия М. имотна облага в размер
на 45 000 лева. Осъществена е според прокурора принуда, чрез заплашване.
Съдът запознавайки се с обстоятелствената част на обвинителния акт
установява, че факти, които биха могли да бъдат съотнесени към тази част на
диспозитива на обвинението са отразени на стр. 3 на обвинителния акт, като
според състава отразяването е достатъчно ясно, така че страните да могат да
разберат какви са твърденията на държавното обвинение.
Пункт 2 на обвинението е за това, че според прокурора на 20.01.2010
годИ. в заведение „Бай дъ уей“ в гр. София, отново М. с цел да набави за себе
си имотна облага е принудил С. К. М. чрез заплашване с насилие да извърши
нещо противно на волята й. В обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, които биха могли да бъдат относими към това обвинение са отразени
на стр. 4 и стр. 5.
Пункт 3 касае обвинение за това, че на неустановена дата в периода от
01.08.2011 годИ. до 08.08.2011 годИ. в офис „5А“ на ул. Церова гора в
съучастие като съизвършител с В. П. Д. с цел да принуди Д. И. Г. да поеме
имуществено задължение и да се подпише като поръчител под договор за
заем и други общо седем документа, до заплашил с насилие, като са отразени
думите, които според прокуратурата е употребил за това. Според съставът на
съда има описание отразено на стр. 11, долната половИ. на текста, като
отново според настоящия състав описанието е достатъчно ясно, за да се
разбере какво е имал предвид прокурора, считайки че с действията си М.,
респективно Д. в съответната част на диспозитива на обвинението, са
извършили за да се осъществи тази част от продължаваната престъпна
12
дейност.
Пункт 4 също касае действия осъществени при условията на съучастие
според обвинителната теза, като първото нещо, което съдът забелязва като
съществено и което не би могло да бъде определено като краен формализъм е,
че в обстоятелствената част на акта прокуратурата е направила описание на
думите, които приема да са изказани от В. Д. като заплашване, но не
откриваме тези, които според държавното обвинение в отразената в
диспозитива част са изречени от И. М., конкретно по този пункт на
обвинението. В пространно изложение прокуратурата е отразила каква според
нея имотна облага в следствие на тези действия в съучастие са преследвани и
получени от двамата подсъдими. Нещо, което е посочено изрично и в
диспозитива и съответно в обстоятелствената част на обвинителния акт, но
отново Председателят на състава повтаря, че не открива изрично, точно и
конкретно посочване на твърдения в обстоятелствената част за това, че М. е
извършил заплашване чрез конкретни вербализирани изрази, които в
диспозитива са отразени като елемент осъществяващи изпълнителното деяние
на престъплението за тази част от продължаваното престъпление.
Пункт 5 касае осъществени от подс. М. действия, според прокурора, на
неустановена дата в началото на м. октомври 2011 годИ. в офис до МОЛ
„Парадайс“, в новопостроена сграда, така е поне отразено в обвинението, като
целта според обвинителната теза е да се набави имотна облага за „М. кредит
груп“. Твърдението е, че тогава е принудена С. М. чрез сила. Запознавайки се
с обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът установява, че
достатъчно ясно прокуратурата на стр. 16 и стр. 17 от обвинителния акт са
отразени факти, които биха могли да бъдат съотнесени към тази част от
диспозитива, като на стр. 16 са посочени действията и думите, които според
прокурора е употребил като действия и изказал като думи М., за да постигне
твърдяното от държавното обвинение заплашване. На стр. 19 в
обстоятелствената част е направено описание и на твърдения, от които може
да се изведе извод, че според прокурора е осъществено деяние през м.
октомври 2011 годИ., отново в офис до МОЛ „Парадайс“ и отново с цел да се
набави имотна облага за дружеството „М. кредит груп“, но там принудата
според прокуратурата е по отношение на Д. И. Г.. Както в диспозитива са
отразени думите, които според обвинението са имали характер на
заплашване, така и същите изрази са посочени в обстоятелствената част на
13
стр. 19.
Достатъчно ясно описание според този състав е отразено и по
отношение на пункт 7 от диспозитива, касаещ обвинение на И. М. за това, че
на 23.11.2011 годИ. в гр. София, в офис на ул. „Георги Сава Раковски“, като
целта според обвинителната теза е да се набави имотна облага за Р.Д.И..
Принудата отново според обвинението е упражнена по отношение на М. и
това според обвинителната теза е станало чрез сила и заплашване.
Пункт 8 на обвинението касае твърдение, че на неустановена дата през
м. октомври 2011 годИ., с цел да се набави облага за другиго – Р.Д.И., е
направен опит да се принуди С. М. да прехвърли лек автомобил „БМВ“.
Описание фигурира на стр. 25 и 26 от акта.
По отношение обвинението на първия от подсъдимите – В. Д., съдът
също ще анализира и обстоятелствената част и диспозитива, като посочи
няколко факта, различни от тези, които коментира при анализа на пункт 3 и
пункт 4 от обвинението на М..
По отношение на В. Д. също е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. чл. 213а, ал. 3 от НК, като тук е моментът без да се
навлиза в конкретиката на обвинението и във въпроси по същество, да се
отбележи, че доколкото обвинението по чл. 214 от НК е резултатно, т.е. то
преследва и специалната цел - набавяне на имотна облага за дееца или за
другиго, като пострадалия сам уврежда себе си, принуден от дееца да
извърши, да пропусне или да претърпи нещо, то специалната цел е
задължителен елемент от състава на това престъпление. В тази връзка доста
осезаемо в диспозитива на обвинителния акт се вижда, че в пункт 3, който
съвпада с първия от пунктовете на обвинението на В. Д., макар и по
отношение обвинението на този подсъдим да не са отграничени чрез
номериране двете деяния, липсва отразяване изрично на това каква цел е
преследвана, макар и да е включено деянието в продължаваната престъпна
дейност и на чл. 214 от НК, а не е възведено като самостоятелно обвинение по
чл.213а НК.
Други състави на съдилищата са констатирали, че по отношение на
двете обвинения на Д., респективно извършени в условията на съучастие с И.
М. е било налице съответствие между отразените от двамата думи, с които
според прокуратурата са осъществени действията по заплашване на С. М., но
14
в случая достатъчно ясно е посочено, че всеки един от двамата е използвал
различни изрази в един и същи според прокуратурата момент, което е
обективно и логично и едва ли би могло и да се очаква, че двамата ще
изказват едни и същи думи „в хор“, с които заплашвайки пострадалите да
преследват една и съща цел.
Съдът констатира, че част от установените от предходни съдебни
състави пороци не са изправени, и с това е съгласен с някои възражения на
защитата. Включително и пространно мотивирания от предходния състав,
разглеждал производството състав порок, свързан с неяснотата относно това
каква дейност е извършвала С. М., кжогато е встъпила в някакви договорни
отношения с подсъдимите. А значението на това отразяване, без съдът да
засяга въпроси „по същество“, е съществено, доколкото е необходимо при
произнасяне в производството да се установи какъв е бил характерът и на
отношенията между потенциално пострадалите лица и подсъдимите, т.е. да се
установи какво е било основанието, поради което евентуално са били
предадени определени парични суми, от едната страна на другата, имало ли е
договорно основание за това, какъв е бил характерът на договора, договор за
заем, както би могло да се поддържа от защитата, поне това извлича съда от
чутото в днешното съдебно заседание, или договор за някакво инвестиционно
обслужване по поръчка. Съответно следва да е отразено какви според
прокурора са били уговорките за възстановяване на сумите, насрещните
задължения за престиране на парични задължения от страна на М. към
подсъдимите. Действително тази неяснота би могла да създаде затруднение
при формиране на защитна позиция, от една страна, а от друга – да доведе до
затруднение при последващо решаване на производството.
Други от възраженията касаещи неясноти в обвинителния акт биха
могли да бъдат вече съотнесени към въпроси по същество, доколкото ако се
очаква да бъдат изначално доказани или да се търси чрез връщане на делото
установяване на елементи от фактическия състав тогава съдът би рискувал
действително да демонстрира известна необективност, като изложи
съображения, които би следвало да мотивира в окончателен съдебен акт.
В заключение съдът ще посочи, че делото действително е внасяно
многократно в съдебна фаза с издаване на указания на прокуратурата за
изправяне на различни пороци. Толкова много пъти е връщано, че по всяка
15
вероятност прокурора приема, че именно това е рамката на обвинението и
именно това са фактите на базата, на които би могъл да изгради
обвинителната си теза и ако не бяха констатираните по-горе пороци, които до
сега според състава на съда не са установявани от съдилища свързани с
несъответствие и с неяснота, която се извлича дори от това, че част от
диспозитива не намира отражение в обстоятелствената част този състав на
съда дори е склонен да разгледа производството с всички последици,
съответно за страните, от провеждане на производство при известна неяснота,
но при констатираните протИ.речия този състав на съда, който до този
момент не е дал задължителни указания на прокуратурата, счита че следва да
върне производството за изправяне именно на установените съществени
процесуални пороци.
По отношение на останалите точки в този смисъл съставът на съда не
дължи произнасяне, евентуално до такова може да се стигне при следващо
провеждане на разпоредително заседание.
Воден от изложеното,
СЪДЪТ, по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
На осн. чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК обявява, че делото е подсъдно като
първа инстанция на Софийски градски съд.
На осн. чл. 248, ал. 1, т. 2 от НПК обявява, че не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На осн. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК допуснати са съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, констатирани в
обстоятелствената част на настоящото, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №1900/2024 годИ.
по описа на Софийски градски съд, НО, 37 състав.
ВРЪЩА делото за отстраняването им на СГП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
САС.
16
Съдебното заседание приключи в 11:30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
17