РЕШЕНИЕ
№ 1346
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300501680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1272 от 14.04.2022г., постановено по гр. д. № 11650 по описа за
2021г. на Районен съд Пловдив, VII гр. с., се признава за установено по предявените от
ищците В. Г. Н., ЕГН ********** и Д. А. Н., ЕГН ********** срещу „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, субективно съединени
искове с правно основание чл. 22 ЗПК, че сключеният между ответника и
наследодателя на ищците - Д. И. Н., ЕГН **********, починала на 17.11.2020г.,
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16703031/04.01.2019г. е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.С решението са отхвърлени предявените от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, срещу В. Г. Н., ЕГН
********** и Д. А. Н., ЕГН **********, субективно съединени искове с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на В. Г. Н., ЕГН ********** и Д. А. Н., ЕГН
**********, да заплатят на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България,
ЕИК *********, сумата в размер на 1523, 33 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 6000 лева по договор за портебителски паричен кредит №
PLUS-167030**/04.01.2019г. за периода 04.01.2019г. – 05.07.2021г., сключен между
1
ищеца и наследодателя на ответниците по насрещната искова молба – Д. И. Н., ЕГН
****, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в
съда – 08.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.С решението се осъжда
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК ********* да заплати на
В. Г. Н., ЕГН ********** и Д. А. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 608, 78 лева
разноски в производството.Осъжда се „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон
България, ЕИК ********* на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т. 2 от ЗАдв., да
плати на адв. С. П. от АК Пловдив, сумата от 874, 09 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на В. Г. Н., ЕГН ********** и Д. А.
Н., ЕЖ„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, ЕГН
********** по гр. д. № 11650/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението се обжалва в частта, с която е уважен предявеният главен
иск.Жалбоподателят изразява становище, че в тази част решението е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон.Оспорва се изводът на районния съд, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал.1 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, поради което е
недействителен.Развиват се подробни съображения в противна насока.Мали се за
отмяна на първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено ново, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендират се разноски за
процесуално представителство в настоящето производство.
С писмения отговор на въззиваемите чрез пълномощника им адв. Ст. П. от ПАС
изразяват становище, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна.Моли се
същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно да
бъде потвърдено.Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за
предоставена безплатна правна помощ.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение
в обжалваната част, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл. 269, изр. първо от ГПК въззивният съд намира, че същото е валидно и
допустимо.Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материално-правни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
2
Относно възприетата от районния съд фактическа обстановка съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция
не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Предявеният пред първоинстанционния съд главен иск, предмет на разглеждане и
в настоящето производство, е за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-16703*,
сключен на 04.01.2019г., на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 и чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК.Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че процесния договор
е сключен между наследодателката на ищците – Д. И. Н., починала на 17.11.2020г. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК *********, като по
същия е предоставена сумата от 6000 лева за потребителски цели, включваща и „такса
ангажимент“ в размер на 210 лева и „застрахователна премия“ в размер на 1612, 80
лева, предвидени като условие за сключване на договора.Общата стойност на
плащанията била в размер на 11469, 60 лева.За погасяването на кредита били
заплатени 16 вноски по 238, 95 лева, 5 вноски по 240 лева, 1 вноска в размер на 476, 85
лева и 1 вноска в размер на 477, 90 лева, или общо 5977, 95 лева.Ищецът твърди, че
сключеният договор е недействителен, тъй като била нарушена императивната
разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – същият бил написан на шрифт, по-малък от 12 pt,
както и договорът за застраховка, общите условия към договора за кредит, които били
изписани с шрифт и размер, който не бил еднакъв с първата страница от
договора.Процесният договор бил недействителен и поради липса на посочване на
условията за прилагане на договорения лихвен процент съгласно изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК.В същия бил записан размера на възнаградителната лихва – 27, 53 %,
но без посочване на условията за прилагането на лихвения процент; индекс или
референтен лихвен процент; не бил регламентиран и размера на „печалбата на
кредитора“, като не било уточнено каква част от месечната погасителна вноска
представлявала главница и каква лихва.В договора бил посочен ГПР от 34, 19 %, но без
да е ясно по какъв начин е формиран предвид взетите допускания, използвани при
изчисляването му съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Не било ясно и по
какъв начин е определен размера на общата дължима сума от 11469, 60 лева и какви
вземания се включвали в нея.В случая липсвал и погасителен план по кредита съгласно
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.Неспазването на всяко от посочените
императивни изисквания водело до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК –
изначална недействителност.Освен това уговореното еднократно възнаграждение за
заплащане на „такса ангажимент“ и „застрахователна премия“, като условие за
3
сключване на договора в размер на 1612, 80 лева, касаело услуги, които са свързани с
усвояване и управление на кредита, а законът забранявал изискването за заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Тези
вземания не били включени и в ГПР в нарушение на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.Поради това бил предявен и иска за обявяване на договора за
недействителен на горепосочените основания.
С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК се изразява становище, че
предявеният иск е недопустим, а по същество неоснователен по подробно изложени
съображения.
По делото не е спорно, че на 04.01.2019г. е сключен процесният договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-167030* между
наследодателката на ищците Д. И. Н. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България“, ЕИК *********, въз основа на който на кредитополучателя е предоставена
сумата от 6000 лева, при лихвен процент 27, 53 %, ГПР - 34, 19%, месечна погасителна
вноска – 238, 95 лева за 48 месеца и такса ангажимент - 210 лв., както и
застрахователна премия - 1612 лв.Общия размер на плащанията е 11469, 60
лева.Съгласно т. 2, изр. 3-то от общите условия към договора, посочената сума в поле
„Застрахователна премия“, е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна
вноска“.Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по см.
на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и
срокове.Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, съгласно което след направеното изследване на оригинала на
договора за потребителски паричен кредит № PLUS 16703031 от 04.01.2019г.,
условията по него, се установява, че типа на използвания навсякъде в документите
шрифт, е серифен, семейството е „Гарамонд“ (Garamond).На определени места в текста
шифърът е от описания тип и е удебелен (получер).Навсякъде в документите размерът
на шрифта е установен на 11, 5 pt.
С оспорваното решение районният съд е приел, че сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.Въз основа на приетата съдебно-техническа експертиза районният съд е
4
приел, че процесният договор и елементите към него, не отговарят на изискването на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК.Решаващият съд е приел също, че процесният договор за заем
страда и от допълнителни пороци, налагащи извод за неговата недействителност.При
сключването му не било спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
договора не били посочени условията за прилагане на лихвения процент.Освен това
нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер
на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от кредитора.Тази неяснота съществено
ограничавала правата на потребителя и била основание за недействителност на
договора за кредит.На следващо място съдът е приел, че не е спазено и изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора липсвало уточнение какви точно разходи
се включвали в посочения годишен процент на разходите.Била налице и неяснота дали
в ГПР са включени посочените в договора за кредит застрахователна премия и такса
ангажимент.По този начин потребителят - кредитополучател бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.Обосновано е, че за спазване на законовото изискване, в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
кредита представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР.Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Настоящият състав на съда след цялостен анализ на данните по делото също
намира, че в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и на чл.
11, т. 10 от ЗПК.В тази част доводите на районния съд се споделят изцяло.Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в
нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.В съответствие с надлежно
събрания доказателствен материал районният е констатирал установеното по делото
несъответствие на процесния договор с изискването на ЗПК относно това договорът да
е изготвен на шрифт, не по-малък от 12, както и с изискването на същия закон ГПР да
отразява действителните разходи по кредита и общата дължима сума от потребителя
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради невключване на разходите за такса ангажимент
от 210 лева и застрахователната премия от 1612, 80 лева.Целта на посочената
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора.С оглед
5
спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски
кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения кредит представлява годишния процент на разходите, но и
изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при
формиране на годишния процент на разходите.Клаузите на договора за потребителски
кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да
дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от
сключване на договора.По тези съображения и настоящият състав счита, че в случая не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – годишния процент на разходите
е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване, както и на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за сключване на договора по ясен и
разбираем начин.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.Изискването за размер на шрифта е относимо към формата за валидност.В
настоящия случай оригинала на процесния договор е изготвен в писмена форма, на
хартиен носител и по отношение на този документ следва да бъдат спазени
императивните изисквания на закона, вкл. относно вид, формат и размер на
шрифта.Поради това доводите на въззивника относно размера на шрифта на
електронния вариант на документа, са неотносими към преценката за валидност на
формата, в която е сключен договора.
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102 ЕИД на
Съвета съдържа хармонизирани разпоредби „в редица ключови области“ от правната
уредба на потребителски договор.По силата на съображение 9 от преамбюла на
Директивата за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат
различни (от разпоредбите на директивата) национални разпоредби.Изрично е
посочено, че това ограничение се прилага само доколкото съществуват хармонизирани
с Директивата разпоредби.Такава е разпоредбата на чл. 10, § 1 от Директивата, която
изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен
носител.Съгласно втората алинея на същата разпоредба посоченото изискване не засяга
националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на
договорите за кредит.Следователно извън въведеното с Директивата изискване за
форма „на хартиен или друг траен носител“, държавите-членки не са ограничени да
поставят допълнителни условия за действителност на договора.Следователно
правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., предвижда изискване за
размер на шрифта, което Директивата допуска и което е задължавало страните да
6
сключат договора в съответствие с него.
По въпроса е налице и практика - Определение на СЕС (шести състав) от
14.04.2021г. по дело С-535/20, с което е прието, че чл. 10, § 2 и чл. 22, § 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите
за потребителски кредити и отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички
елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12.В мотивите на определението е посочено,
че приемането на такова изискване изглежда в състояние да гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасност важна информация
към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение, да бъде
пропусната от съответния потребител /в този см. е и определение № 485 от 14.06.2022г.
на ВКС по гр. д. № 2585/2021г., IV г. о./.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част като правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на адв. С. П. от
ПАК, предоставил безплатна правна помощ на въззиваемите, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. в размер на 874, 09
лева за процесуално представителство във въззивното производство.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1272 от 14.04.2022г., постановено по гр. д. №
11650 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, VII гр. с., в частта, с която се
признава за установено по предявените от ищците В. Г. Н., ЕГН ********** и Д. А. Н.,
ЕГН **********, срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК
*********, субективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК, че
сключеният между ответника и наследодателя на ищците – Д. И. Н., ЕГН **********,
починала на 17.11.2020г., Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
16703**/04.01.2019г., е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал.
1 от ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с. чл. 7, ал. 1 т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
7
на адвокат С. Ж. П. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. П., пл. „****, сумата от
874, 09 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
въвзиваемите пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8