Р Е
Ш Е Н
И Е № 1352
гр. Пловдив, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи октомври,през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Зорница Тухчиева
при секретар Петя Цонкова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 1955/19г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 2910/10.07.19г.на
ПдРС,8-ми гр.с.,постановено по гр.д.№ 5106/19г.,в
частта му,с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.Я.М. против „М.
*** иск с правно основание чл.225,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест
месеца,считано от 22.02.19г.в размер на
3480лв.,ведно със законната лихва върху тази сума.Жалбоподателят М. счита,че
решението в атакуваната му част е неправилно по изложените в жалбата съображения
и иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се уважи иска по
чл.225,ал.1 от КТ.Претендира разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.
Въззиваемата страна- „М.
2001“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Куклен изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска същата да се остави без уважение по съображения,изложени в
съдебно заседание.Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
ПдОС след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Пред ПДРС
са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1
и 3 от КТ във вр.с чл.225,ал.1 от КТ и чл.346 от КТ.По отношение на иска по
чл.225,ал.1 от КТ ищецът М. е претендирал обезщетение за оставането си без
работа в резултат на уволнението в размер на брутното си трудово възнаграждение
в размер на 580лв.за период от 6 месеца,считано от 22.02.19г.-датата на
уволнението.
С атакуваното решение ПдРС е признал
уволнението на И.Я.М. за незаконно и го е отменил,искът по чл.346 от КТ е
оставил без разглеждане като недопустим,а претенцията по чл.225,ал.1 от КТ е
отхвърлил като неоснователна с мотив,че не са ангажирани от ищеца доказателства
за размера на претенцията.
От направената в съд.заседание на 03.07.19г.от районният съд констатация с
трудовата книжка на жалбоподателя се
установява,че липсват вписвания след датата на уволнението му от въззиваемото
дружество да е започнал работа след тази дата.Следователно за периода от
уволнението-22.02.19г.до 03.07.19г.М. е бил без работа в резултат на
уволнението си.Неоснователни са доводите на въззиваемото дружество,че
жалбоподателят не е представил доказателства,че активно си търси работа.За
присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ е достатъчно да се докаже
само,че ищецът е останал без работа в резултат на уволнението за претендирания
период.В случая се претендира обезщетение за шест месеца след
уволнението,считано от 22.02.19г.,но не се представят доказателства пред
въззивната инстанция,че М. е продължил да бъде без работа и след 03.07.19г.,когато
е направена констатацията с трудовата му книжка.Ето защо съдът приема за доказан период,в който ищецът
е останал без работа само за времето от 22.02.19г.до 03.07.19г.За този период
искът по чл.225,ал.1 от КТ се явява доказан по основание.
По отношение на размера на
обезщетението са ангажирани доказателства пред въззивната
инстанция.Обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ се изчислява на база последното
брутно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението месец при пълен
отработен месец.От представената от ТД на НАП-Пловдив справка с данни за
осигуряването на ищеца е видно,че за м.януари 2019г.(месеца,предхождащ
уволнението на М.),същият е отработил пълен месец-22 работни дни,за което е
получил БТВ в размер на 632,19лв.Следователно за периода от 22.02.19г.до
03.07.19г.,който обхваща 4 месеца и 8 работни дни,обезщетението се равнява на 2529лв.
за четирите месеца до 22.06.19г.(632,19лв.х 4),а за периода 23.06.-03.07.19г.има
8 работни дни,и обезщетението се равнява на
632,19лв.х 8=230лв.,или общо обезщетението за периода от 22.02.до 03.07.19г.
е в размер на 2759лв,в който размер следва да се уважи претенцията след като се
отмени първоинстанционното решение в
тази му част.За разликата над този размер до пълния претендиран такъв решението
следва да се потвърди.
Ето защо решението на ПдРС в обжалваната му част
следва да се отмени до размера от 2759лв.и
вместо него следва да се постанови друго,с което да се осъди „М.
2001“ЕООД да заплати на И.Я.М. обезщетение в размер на 2759лв.на
осн.чл.225,ал.1 от КТ.
По отношение на разноските:
В първата инстанция и двете страни са
претендирали разноски и са представили доказателства за заплатени такива.С
оглед изхода на делото и частичното уважаване на иска по чл.225,ал.1 от КТ
следва да се присъдят разноски за него по съразмерност както следва: на М.-476лв.съобразно
уважената част от иска (в първоинстанционното производство не е направено
искане за присъждане на разноски на осн.чл.38 от ЗА,поради което разноските се
присъждат на ищеца) и на ответното дружество-73лв.съобразно отхвърлената част
на иска.
Във въззивното производство претенцията
за разноски за адв.възнаграждение на жалбоподателя е на осн.чл.38,ал.1,т.2 от
ЗА-за материално затруднено лице.Съдът,с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото определя възнаграждение в размер на минимално предвидения в
НМРАВ-чл.7,ал.2,т.2,а именно-423лв.Съразмерно на уважената част от жалбата
дължимото адв.възнаграждение е в размер на 335лв.,които въззиваемото дружество
следва да заплати директно на
процесуалния представител на жалбоподателя.Във връзка с направеното възражение
от въззиваемата страна,че не следва да се присъжда адв.възнаграждение на
жалбоподателя на осн.чл.38 от ЗА поради липса на предпоставките за това,както и
липсата на доказателства,че
жалбоподателят е материално затруднен,следва да се отбележи,че за да
упражни правото си на присъждане на адв.възнаграждение е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие,в който
да посочи,че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по
чл.38,ал.1 от ЗА,като наличието на конкретно посоченото основание-в случая
материално затруднено лице,не се нуждае от доказване.Т.е.възможността адвокатът
да осъществява безплатна правна помощ на осн.чл.38 от ЗА е изцяло по преценка
на съответния адвокат,като нито той,нито страната,която представлява имат
задължение да представят доказателства дали лицето е материално затруднено.В
случая е представен ДПЗС,в който изрично е посочено,че правната помощ се
предоставя при условията на чл.38 от ЗА.
Жалбоподателят следва за заплати на
въззиваемото дружество направените от него разноски пред въззивната инстанция
по съразмерност в размер на 20лв.
Воден от
горните мотиви Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2910/10.07.19г.на
ПдРС,8-ми гр.с.,постановено по гр.д.№
5106/19г.,в частта му,с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от И.Я.М.,ЕГН-********** *** против „М.
2001“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Куклен иск с правно основание чл.225,ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за период от шест месеца,считано от 22.02.19г.до размер от 2759лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „М.
2001“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Куклен да заплати на И.Я.М.,ЕГН-********** ***
сумата от 2759 (две хиляди седемстотин
петдесет и девет)лв.,представляваща обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 22.02.2019г.-03.07.2019г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от
02.04.2019г.до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2910/10.07.19г.на
ПдРС,8-ми гр.с.,постановено по гр.д.№
5106/19г.,в частта му,с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от И.Я.М.,ЕГН-********** *** против „М.
2001“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Куклен иск с правно основание чл.225,ал.1 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за период от шест месеца,считано от 22.02.19г.над уважения размер от 2759лв.до
пълния претендиран такъв от 3480лв.
ОСЪЖДА „М.
2001“ЕООД,ЕИК-*********,гр.Куклен да заплати на И.Я.М.,ЕГН-********** *** сумата от 476(четиристотин седемдесет и
шест)лв.разноски по съразмерност за адв.възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА И.Я.М.,ЕГН-**********
да заплати на „М. 2001“ЕООД,ЕИК-********* сумата от 73лв.по съразмерност за
адв.възнаграждение пред първата инстанция,както и 20лв.по съразмерност пред
въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА „М.
2001“ЕООД,ЕИК-********* да заплати на Адвокатско дружество „С. и Ц.“,******,представлявано
от управителя си С.В.С. сумата от 335(триста тридесет и пет)лв.разноски пред
въззивната инстанция за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: