Решение по дело №917/2018 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  1684                                10.05.2018  година,                                    град Пловдив

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 917 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу ЗД „Булинс“ АД, за заплащането на сумата от 6420 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил „Мицубиши“ с рег. ***********, вследствие на ПТП реализирано на ********., ведно със законна лихва от датата на инцидента до окончателното изплащане.   

Ищецът твърди, че на ********. на улица С.П.до № ** в гр. П. настъпило ПТП, при което водачът на лек автомобил Рено с рег. ******** не спазил необходимата дистанция, ударил движещия се пред него автомобил „Мицубиши“ с рег. ***********, който в резултат на удара променил посоката си на движение и навлязъл в платното за насрещно движение, където се ударил в лек автомобил „Тойота“ с ********. В следствие на инцидента на лек автомобил „Мицубиши“ с рег. ***********, собственост на ищеца, били нанесени множество увреждания от виновното поведение на водача на лек автомобил Рено с рег. ********, който имал валидна застраховка гражданска отговорност при ответника. Твърди, че разходите за ремонт на автомобила надвишавали значително неговата пазарна стойност от 10000 лева към датата на инцидента. Отправил искане до ответника за плащането на обезщетение, но били платени само 3580 лева. Моли да му бъде присъдена разликата до средната пазарна стойност на МПС. Претендира разноски.   

Ответникът в срок подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените претенции по основание и размер. Твърди, че след предявяването на претенцията е бил извършен оглед на автомобила на ищеца и му била заплатената сумата от общо 5751.90 лева. Възразява, че определената в исковата молба сума е силно завишена и не отговаря не действителните вреди. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Признава наличието на валидна застраховка гражданска отговорност. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 226 КЗ (отм.):

С доклада на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като признато или ненуждаещо се от доказване бе отделено обстоятелството, че ответникът е бил застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС „Р. С.“ с рег. ******** към дата ********.

От протокол за ПТП от ********. се установява, че на посочената дата в гр. П. на б. С. П.№ **, е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено“ с рег. ********, лек автомобил „Мицубиши“ с рег. *********** и лек автомобил „Тойота“ с ********. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочения в него механизъм на ПТП, тъй като произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице. Oбвързваща доказателствена сила имат единствено констатираните видими увреждания и местоположението на трите МПС. Конкретният механизъм на ПТП се установява от показанията на разпитания свидетел, който е управлявал единият автомобил и съответства напълно на посочения в исковата молба и протокола за ПТП. Тук следва да се отбележи и че от страна на ответника, не са направени конкретни оспорвания на механизма на ПТП, нито са изложени възражения за несъответствие на вредите със същия. Освен това представител на застрахователят е описал процесните щети и от негова страна е било заплатено обезщетение за същите в размер на 3607.26 лева. Първото плащане на 2144.64 лева е оспорено и представения документ не удостоверява получаването на сумата.   

С оглед на изложеното съдът приема, че реализиралото се произшествие се дължи единствено на противоправното поведение на водача на л.а. „Рено“ с рег. ********, който не е спазил правилата за движение по пътищата, без да се намесват други причини /субективни или обективни/. Вината при извършване на това деяние съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.

Безспорно е, че към датата на събитието ответникът е имал качеството застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на л.а. „Рено“ с рег. ******** - факт отделен като безспорен с доклада на делото. Ето защо съдът приема, че ответникът в качеството си на страна по валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с предмет увреждащия автомобил носи отговорност за вредите, причинени от водача му- чл. 257 КЗ (отм.).

От заключението на приетата САТЕ, която съдът кредитира, се установява, причинно следствената връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, както и наличието на тотална щета, съгласно чл. 193, ал. 4 КЗ (отм.), тъй като стойността на разходите за ремонт надвишават няколкократно действителната стойност на автомобила. При тези данни застрахователят дължи обезщетение в размер на действителната стойност, след приспадането на запазени части и установените плащания или 4331.74 лева.

Ищецът обаче, макар в исковата молба да твърди, че е собственик на уреденото МПС, не е материалноправно легитимират да получи обезщетението. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая имуществените вреди се изразяват в повреждането (унищожаването) на една движима вещ и настъпват в патримониума на нейния собственик. От приетия по делото в оригинал (приложен на задната корица) договор за покупко-продажба на МПС, обаче се установява, че към дата на събитието ищецът се е разпоредил с правото на собственост върху лекия автомобил. Договорът е сключен на ***********., в предвидената от чл. 144, ал. 2 ЗДвП (в редакция от 2002г.) форма и е породил правните си последици, а именно прехвърлил е собствеността върху движимата вещ. Предвид прехвърлянето на правото на собственост преди инцидента материалноправно легитимиран да получи обезщетението е собственикът на вещта- П.П., а не неговият праводател- П.К.. Тук следва да се посочи, че именно в полза на последния са и извършените от застрахователя плащания- лист 18 и 20 от делото.

Това, че към момента на произшествието купувачът не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила на свое име и не е бил издаден регистрационен талон не променят извода. Задълженията по чл. 145, ал. 1 и 2 ЗДвП са свързани с уредения в страната регистрационен режим, но не влияят върху принадлежността на правото на собственост. Свидетелството за регистрация съдържа данни за собственика и доказва, че е налице придобивно основание за собственика, посочен в документа, но издаването на токова не е част от фактическия състава за прехвърлянето на правото. Опровергаването на свидетелството за регистрация по отношение на посочения в него собственик, е допустимо, и в настоящия случай се доказва от представения договор за прехвърлянето на правото на собственост.

Ето защо предявената от П.К. претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

Предвид неоснователността на главния иск следва да се отхвърли и претенцията за законна лихва.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 400 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗД „Булинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, иск за заплащането на сумата от 6420.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- тотална щета, на МПС марка „Мицубиши“ с рег. ***********, от реализирало се на ***********. в гр. П. на б. С. П.№ ** пътно-транспортно произшествие, по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил „Рено“ с рег. ********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта- ********. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА П.В.К., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Булинс“ АД, ЕИК *********, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/- разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала.

В.С.