Решение по дело №3442/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260166
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20171100103442
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

Гр. София 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Свилен Станчев

при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 3442  по описа за 2017 година, прецени:

Делото е образувано по предявен от Г.Г.М. срещу  „Б.Д.“ ООД, „Б. р.к.“ ЕООД и Национална компания „Ж.и.“ гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 250 000 лева за неимуществени вреди, настъпили вследствие взрив на 10.12.2016 г. в района на жп гара Хитрино. Предмет на разглеждане по същото дело е и предявен от А.Ш.С. срещу същите ответници иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, настъпили вследствие същото събитие на 10.12.2016 г. По предявения от А.Ш.С. иск е било образувано гр. дело № 4485/2017 г. на СГС I-21 състав. С определение № 263074 от 10.02.2021 г. (гр. дело № 4485/2017 г. л. 216) съдът е обединил гр. дело № 3442/2017 г. и гр. дело № 4485/2017 г. в едно производство, чието разглеждане е продължило като гр. дело № 3442/2017 г.

Обстоятелства, на които се основават исковете.

В исковите молби до съда пълномощникът на ищеца Г.Г.М. и ищцата А.Ш.С. излага, че на 10.12.2016 г. по линия Дружба – Образцов чифлик влакова композиция ДТВ 90570 с локомотиви № 86003 и 87009 преминавала в 5:37 ч. през района на железопътната гара при с. Хитрино обл. Шумен. Влаковата композиция била управлявана от машинистите Д.А.М., В.П.П. и Р.С.П., които били в трудово правоотношение с ответника „Б.р.к.“ ЕООД. Част от влаковата композиция били вагони, натоварени с газ пропилен. При преминаване през железопътния участък, влаковата композиция дерайлирала, от което последвало взривяване на няколко вагона с пропилен. Взривната вълна нанесла щети по инфраструктурата на селото и сградите в близост.

Единият от пострадалите от събитието бил ищецът Г.Г.М., който вследствие взривната вълна бил затрупан от отломките на дома си, под които престоял няколко часа в съзнание. Ищецът М. получил следните травматични увреждания: термично изгаряне на лицето; кръвонасядания на главата и лицето; контузия на главата с опасност за живота, контузия на мозъка; частична перфорация – разкъсване и белези на двата очни булбуса и на главовия череп; екхимоза на конюнктивите на двете очи; счупване на двата максиларни синуса; изкълчване на 12 зъб вляво; многофрагментно счупване на носните кости с кръвоизлив в синусите; контузионен бял дроб с левостранен плеврален излив двустранно; остра дихателна недостатъчност; счупване на малкия трохантер на лява бедрена кост; кръвонасядания и охлузвания на корема и долните крайници, изкълчване на лявото коляно; изгаряне на дясното стъпало 4% - трета степен, изгаряне на лявата ръка 1% втора степен. Ищецът бил приет първоначално в МБАЛ Шумен, където била започната незабавна реанимация, извършена оперативна интервенция по спешност. Същия ден бил преведен във Военна болница Варна, а на 16.12.2016 г., при остра дихателна недостатъчност бил преведен във Военномедицинска академия София. Ищецът бил в състояние на продължителна белодробна вентилация 9 дни. Проведено било оперативно и медикаментозно лечение. Ищецът бил изписан на 17.01.2017 г. Травмата на левия крак наложила придвижването му с помощни средства. При изписването били дадени предписания за прегледи при ортопед и продължаване на лечението на коляно, хирург относно изгарянията по крайниците, психиатър, неврохирург и предписания за компютърна томографияи очен лекар относно травмите на очите. Пълномощникът на ищците твърди, че болките и страданията на ищца Г.Г.М. били изключително интензивни първите 40 дни, а тяхната продължителност била през целия възстановителен период. На ищеца била причинена и тежка психична травма, изразяваща се в ужас, шок и стрес, вследствие първоначалния му престой под отломките в съзнание и с изключителни болки, а впоследствие от чувството на несигурност в неговото оздравяване и пълно възстановяване.

Пострадала от описаното събитие била и ищцата А.Ш.С., която претърпяла следните увреждания: разкъсно-контузни рани на гърба на носа, основата на носа и дясна ушна мида, които са причинени от множество стъкла, забити повърхностно в кожните тъкани на лицето; силен шок и ужас вследствие взрива, получените увреждания от ищцата и нейната майка. Ищцата била приета на 10.12.2016 г. в МБАЛ Шумен,  в тежко състояние, което наложило оперативна намеса. Въпреки това, лицето на ищцата останало с големи белези. Ищцата претърпяла и тежка психична травма, изразяваща се в ужас от причинените ѝ физически увреждания, от състоянието на майка ѝ и страх от възможността да я изгуби; нарушения на съня, кошмари, силно безпокойство за живота ѝ и този на членовете на семейството ѝ.

Пълномощникът на ищците излага становище, че произшествието настъпило вследствие неправомерни действия и бездействия на машинистите Д.А.М., В.П.П. и Р.С.П., извършени при управлението на влаковата композиция – допускане на навлизане в района на жп гара Хитрино със скорост над разрешената от 40 км/ч – съответно преминаване през входна стрелка № 1 с 80 км/ч , а през стрелка № 5 със 78 км/ч, несвоевременно задействане на автоматичната влакова спирачка и непредприемане на екстрено задържане. За неправомерните действия и бездействия на машинистите следвало да носи отговорност ответникът „Б.р.к.“ ЕООД, с което дружество посочените физически лица били в трудови правоотношения. Същевременно, според пълномощника на ищците, отговорност следва да носи и ответникът „Б.Д.“ ООД, който е едноличен собственик на капитала на ответника „Б.р.к.“ ЕООД и реално контролира дейността на този ответник. Пълномощникът на ищците сочи като отговорен за произшествието и причинените вреди, също и ответникът държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“, като се позовава на лошото състояние на железопътната инфраструктура, за чието поддържане отговарял този ответник.

Искания.

Като се основава на изложените обстоятелства, пълномощникът на ищците прави следните искания до съда:

1. Да осъди ответниците „Б.Д.“ ООД, „Б. р.к.“ ЕООД и държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ солидарно да заплатят: на ищеца Г.Г.М. сумата от 250 000 лева, а на ищцата А.Ш.С. сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане.

2. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че няма основание за търсене на солидарна отговорност срещу тримата ответници, пълномощникът на ищците прави искане до съда да осъди ответника „Б.Д.“ ООД да заплати на ищците посочените суми.

3. При условията на евентуалност, ако съдът приеме исковете срещу ответника „Б.Д.“ ООД за неоснователни, пълномощникът на ищците прави искане до съда да осъди ответниците „Б.р.к.“ ЕООД и държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ солидарно да заплатят на ищците посочените суми.

Правна квалификация на исковете.

Съдът приема, че всеки от ищците е предявил срещу ответниците един иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, независимо че в петитумите на двете искови молби са формулирани са формулирани три искания при условията на евентуалност. Второто от исканията във всяка от исковите молби е за осъждане при евентуалност на ответника „Б.ДМ“ (посочен като „предпочитан“ ответник) в случай, че съдът намери, че ответниците не отговарят солидарно. Третото от исканията е за солидарно осъждане при евентуалност на ответниците „Б.р.к.“ ЕООД и ДП „НКЖИ“ в случай, че съдът намери за неоснователен иска срещу „предпочитания“ ответник. Според поредността на исканията и тяхното съдържание, съдът приема, че е сезиран с един иск от всеки ищец, предявен солидарно срещу тримата ответници. Въпросът дали отговолрността на ответниците е солидарна или разделна и кой от ответниците следва да носи отговорност, е предмет на преценка от съда при решаване на делото и формулирането на отделни евентуални искания в исковите молби не е по своя характер предявяване на искове при евентуалност.

Възражения срещу исковете.

Ответниците „Б.Д.“ ООД и „Б.р.к.“ ЕООД оспорват исковете. Излагат твърдение за недоказаност на причинната връзка между действията на лицата, управляващи железопътния състав, и настъпилото произшествие. Оспорват като недоказани твърденията за превишаване скоростта на движение на влаковата композиция. Излагат доводи за нарушения при организацията на движението на влаковата композиция, допуснати от третия ответник – ДП „НКЖИ“, и за увреждания на железопътната инфраструктура на гара Хитрино.

Ответникът държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ (ДП „НКЖИ“) оспорва исковете в частта им, в която са предявени срещу този ответник. Излага доводи, че железопътната инфраструктура в района на гара Хитрино е била в техническо състояние, което гарантирало безопасно преминаване на возила, и е била обект на редовни проверки и постоянна поддръжка.

Установените по делото факти.

По делото не се спори, че влаковата композиция, в която е настъпило произшествието, е собствена на ответника „Б.р.к.“ ЕООД. Не се спори и че влакът е бил управляван от машинистите Д.А.М., В.П.П. и Р.С.П., които са в трудови правоотношения с ответника „Б.р.к.“ ЕООД. Установено е по делото, че на 10.12.2016 г. влакова композиция ДТВ 90570 се е движела по маршрут жп гара Дружба – Карнобат – Синдел разпределителна – Каспичан – Русе-север. Влакът е бил в състав два електрически локомотива и 26 вагона, превозващи втечнени газове, включително 20 вагона, пълни с пропилен, 3 вагона, пълни с пропан-бутан, 2 празни вагона за предохрана и 1 празен за ремонт. Влаковата композиция е навлязла в района на гара Хитрино в 5:37 ч. на 10.12.2016 г. Непосредствено преди навлизане в жп гара Хитрино скоростта на движение се огранимчавала от предупредителен и входен светофори, които в случая ограничавали скоростта до 40 км/ч (СТЕ том III л. 1009). На 170 метра след входния светофор на гаратабил разположен сигнал, който ограничавал скоростта до 60 км/ч. При преминаването през входна стрелка № 1 на гара Хитрино (схема към СТЕ том III л. 1013) по 3 коловоз, скоростта на движение на влака е била 80 км/ч, а през стрелка № 5 е била 78 км/ч. При предприетото спиране на влака вследствие задействането на автоматичната влакова спирачка, след преминаване на прелеза, се получило дерайлиране на 6 вагон, последвано от скъсване на влаковата композиция между 6-ти и 7-ми вагон и дерайлиране на останалите зад тях вагони до 17 вагон. Вследствие дерайлирането, след удар на буфера на девети вагон в цистерната на 10-ти вагон, настъпил пробив в цистерната, последван от изтичане на газ пропилен. Произтекло  възпламеняване на изтеклия газ и взрив, последван от пожар в района на гара Хитрино. Взривната вълна разрушила дома, обитаван от ищеца Г.Г.М. и частично дома, обитаван от ищцата А.Ш.С..

По делото са приобщени на хартиен и магнитен носител (том IV л. 1101) част от протоколите от съдебни заседания и събраните доказателства по образуваното НОХД № 349/2017 г. на Окръжен съд Шумен. Въз основа на представените от страните и събрани от съда диказателства, включително приобщените от наказателното производство, е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, представена в две части – за движението на влаковата композиция (вещи лица проф. д-р Н.Н. и доц. д-р В.С. – том III л. 1008-1020)  и за състоянието на железопътната инфраструктура в района на гара Хитрино (вещо лице инж. К.К. том III л. 1021-1064). Въз основа на допълнително предоставени от АС Варна писмени доказателства том IV л. 1146-1202) е изготвена допълнителна съдебно-техническа експертиза от вещото лице К.К. (том IV л. 1332-1394). От първоначалната съдебно-техническа експертиза в частта относно железопътния състав се установява, че непосредствено преди навлизането в гара Хитрино скоростта на влака е нарастнала от 70 км/ч на 81 км/чу като при навлизането в гара Хитрино влакът се е движел със 78 км/ч при предупредителния светофор и с 80 км/ч при входния светофор, при разрешена скорост 40 км/ч. Влакът е преминал през входна стрелка 1 с 80 км/ч, а през стрелка 5 със 78 км/ч. Според вещите лица – отговор на въпрос № 5, скоростта на преминаване на влака през стрелка № 5 е непосредствено причинила дерайлирането на част от вагоните на композицията: вследствие центробежното ускорение се създали странични хоризонтални сили върху главата на външната релса на отклонителния коловоз, които предизвикали странично изместване на релсотраверсовата скара надясно от надлъжната ос на отклонителния коловоз от края на езиковата част на стрелка № 5 по протежение на междинната част, с постепенно нарастване на изместването, насочено към външната страна на кривата. Поради продължаващия периодичен натиск на реборда на колелата върху главата на външната релса, настъпило нейното усукване и преобръщане. В резултат на това колелата на втора талига на шести пореден вагон от състава на влака започнали да се търкалят с реборда си по шийката и долната повърхнина на главата на обърнатата дясна релса, с което настъпил процесът на дерайлиране.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза в частта за състоянието на железопътната инфраструктура (в.л. К.), при контролните измервания не са открити отклонения или неизправности на железния път в участъка, в който е произлязло произшествието. Били са извършвани месечни прегледи на жп съоръженията и устройствата в жп гара Хитрино от м. януари 2016 г. до м. ноември 2016 г., отразени в протоколи, приложени към делото и цитирани от вещото лице в допълнителната съдебно-техническа експертиза. Констатирана е неизправност на втори коловоз при преглед на 18.04.2016 г., отстранена на 18.05.2016 г. Други неизправности на коловози 1, 2 и 3 и стрелки 1, 1а и 5 в периода преди произшествието не са били констатирани. Извършвани са текущи дейности по поддръжка на железния път и стрелките. На 21.10.2016 г. е бил извършен шестмесечен преглед със следните  измервания: на междурелсието – не превишават допустимите отклоненя за междурелсие; измервания по ниво – не превишават допустимите граници по ниво за скорост ≤60км/ч, като допустимото отклонение при тази скорост осигурява непогасено странично ускорение до 0,65 м/сек²; измервания на широчината на улеите на стрелки 1 и 5 – констатирани частични превишения в напречните размери в кръстовината на стрелките; измервания на габаритни размери – без отклонения; измервания на размерите на топлинните междини – не са констатирани отклонения; измерване състоянието на скрепленията, стрелковите елементи и наставовите стрелкови връзки – не са констатирани разхлабени скрепления, липси и повреди. В допълнителната експертиза вещото лице К. е констатирало натоварване на железния път по време на неговата експлоатация за периода 2004-2016 г., значително надвишаващо допустимото, без да е бил извършван основни или средни ремонти за този период. Според заключението  (том IV л. 1380-1381), цитирало Инструкцията за ремонтите на дълготрайните материални активи в НКЖИ, основен ремонт е следвало да се извършва през периоди, при които превозените по железния път товари не трябва на надвишават 240 млн бруто тона за година. От представените от вещото лице справки в табличен вид се установява, че за периода между 2000 г. и 2003 г. натоварването за година не е надвишавало тази норма, а за периода 2004-2016 г. надвишаването е било 1,73 до 2,7 пъти нормата. Въпреки това, вещото лице не констатира настъпили вследствие това натоварване неизправности, които да доведат до настъпване на произшествие.

По делото е назначена комплексна съдебно-химическа и пожаро-техническа експертиза (том III л. 969-980). В отговор на трета задача вещото лице излага, че източникът на възпламеняване не може да се установи точно, като изброява възможните източници.

Получените травматични увреждания на ищците се установяват от приложената към делото медицинска документация и изготвените съдебно-медицински и съдебно-психологични експертизи. Вследствие произшествието ищецът Г.Г.М. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, контузия ма мозъка; разкъсване на горния клепач на дясното око; кръвонасядания на лицето, кръвоизливи на конюнктивите на двете очи; кръвоизливи в челните и горно-челюстни синуси на главата; многофрагментно счупване на носа; спукване на външните стени на горночелюстните синуси; изкълчване на 1 и 12 леви зъби; контузионен бял дроб; плеврълен излив в лява гръдна половина; охлузвания и кръвонасядания на корема; счупване без разместване на малкия трохантер на ляво бедро; изкълчване на ляво коляно; изгаряне на лявата ръка – I, II и III пръсти и длан; изгаряне на дясна подбедрица – долна 1/3 и ходило – предна повърхност и I, II, III и IV пръсти. Състоянието му непосредствено след произшествието наложило спешно приемане на 10.12.2016 г. в МБАЯЛ Шумен, започване на незабавна реанимация и оперативна интервенция по спешност – зашиване раните на клепачите и безкръвно наместване изкълчването на лявото коляно. Същия ден в състояние на остра дихателна недостатъчност бил преведен във Военноморска болница Варна, а на 16.12.2016 г. във ВМА София. На 19.12.2016 г. била извършена операция – трахеостомия, и наместено изкълчването на коляното – поставен външен фиксатор. Ищецът бил в състояние на „белодробна вентилация“ – обдишване 9 дни. Състоянието му наложило и медикаментозно лечение и приемане на обезболяващи и успокоителни. Болничното му лечение продължило до 17.01.2017 г. (СМЕ том III л. 947-956). Според показанията на свидетеля Борис Г.М., уврежданията причинили на ищеца затруднения в придвижването, деформация на увредения крак, белези по лицето от изгарянията. Променило се емоционално-психичното му състояние. Ищецът имал придружаващо заболяване биполярно разстройство, което се усложнило вследствие произшествието – появили се депресивни епизоди в състоянието му, констатирани от изготвената съдебно-психологична експертиза (том III л. 843-846), изложени и в показанията на св. М..

Травматичните увреждания, получени от ищцата А.Ш.С., са множество рани по главата с оток от фрагменти от стъкло и твърди тъпи предмети; намаление на слуха двустранно, като вещото лице по съдебно-медицинската експертиза (том IV л. 1396-1400) е констатирало „тежко чуване“ с лявото ухо и практическа глухота на дясното ухо, без перспектива за възстановяване. От изготвената съдебно-психологична експертиза (том IV л. 1424-1436) се установява, че произшествието довело до остра стресова реакция у ищцата при разстройство в адаптацията, което ищцата не е успяла да козмпенсира с времето. Вещото лице е констатирало усложнено посттравматично стресово разстройство и психични промени от болестен характер. Към момента на прегледа ищцата не се е възстановила, а симптомите на разстройството са ескалирали в по-усложнена психопатология.

Фактически и правни изводи.

По делото е безспорно установено, че непосредствено преди произшествието влакът, управляван от машинистите Д.А.М., В.П.П. и Р.С.П., в трудови правоотношения с ответника „Б.р.к.“ ЕООД, при навлизане в гара Хитрино се е движел със скорост 78 км/ч., при разрешена скорост на движение при навлизане в гарата 40 км/ч., а в района на гарата 60 км/ч. С това е била нарушена сигнализацията за ограничение на скоростта на движение на влака, съгласно чл. 317 т. 3, чл. 324 ал. 2 и ал. 4 т. 5 и чл. 384 ал. 1 и 2 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. От съдебно-техническата експертиза се установява, че при преминаване на влака през 3 коловоз, вследствие превишената скорост се създало повишено центробежно ускорение – 1,565 м/сек² при максимално допустимо 0,65 м/сек², и страничен натиск върху главата на външната релса, което довело до нейната деформация и дерайлиране на вагоните в състава на влака. Вследствие дерайлирането произлезли удари както между вагоните в състава на влака, така и със съоръжения на инфраструктурата, при което се получил пробив в 10-та цистерна и изтичане на газ пропилен. Последвало възпламеняване на изтеклия газ и взрив. По делото не се установява с точност източникът на възпламеняването, като вещото лице по пожаро-техническата експертиза не дава категоричен отговор на този въпрос. Въпреки това съдът намира за безспорно установена причинната връзка между допуснатото нарушение, изразяващо се в управлението на състава с превишена скорост, и последващото дерайлиране на вагоните, пробив и възпламеняване на изтеклия газ. Независимо от неустановяване на точния източник на възпламеняване, безспорно е, че ако не е било допуснато визираното нарушение при управление на железопътния състав, не би настъпило произшествието с последващите изтичане на газ и неговото възпламеняване. Безспорно е доказана и причинната връзка между последвалия взрив и травматичните увреждания, получени от ищците, както и последвалите усложнения в тяхното здравословно състояние.

По делото не са събрани доказателства, изключващи вината на лицата, управлявали железопътния състав, поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията на чл.45 ал. 2 от ЗЗД.

Действията по управление на железопътния състав, включително и нарушенията, причинили вредите, са извършени от машинистите Д.А.М., В.П.П. и Р.С.П., които са били в трудови правоотношения с ответника „Б.р.к.“ ЕООД. Това означава, че управлението на влака е възложено на горните лица от този ответник и негова е отговорността за причинените при изпълнението на тази дейност вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД.

Същевременно, не се установи наличие на неизправности на железопътната инфраструктура, които да са в причинна връзка с настъпилото произшествие и да обусловят отговорност на ответника ДП „НКЖИ“ . Не се установяват и нарушения на служители на този ответник, които да са в причинна връзка с произшествието. В съдебно-техническата експертиза са отбелязани периодични – ежемесечни и на всеки шест месеца, констатации за изправни коловози и стрелки, като са констатирани частични отклонения при стрелка № 1 и стрелка № 5. Тези отклонения не са в причинна връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице К. в допълнителната съдебно-техническа експертиза (том IV л. 1383-1384, 1394) е констатирало неколкократно надвишаване на максималната стойност на превозваните товари за периода 2004г. – 2016 г. между 1,7 и 2,7 пъти, при изискване за основен ремонт на железния път 240 милиона бруто тона. Въпреки това, експертизата не е установила неизправности на железния път, които да са причинили или допринесли за настъпването на произшествието. Недоказаността неизправности на железния път или съоръженията изключва отговорността на ответника ДП „НКЖИ“ за прпичинените от произшествието вреди на ищците. Поради това, предявеният иск следва да се отхвърли в частта му срещу този ответник.

Няма основание за отговорност и на ответника „Б.Д.“ ООД за причинените на ищците вреди. Този ответник е едноличен кобственик на капитала на капитала на ответника „Б.р.к.“ ЕООД. Това обстоятелство само по себе си не поражда отговорност и на дружеството – собственик на капитала, салидарно с контролираното дружество. Не е такова основание и „прехвърлянето“ от ответника „Б.Д.“ ООД на ответника „Б.р.к.“ ЕООД на дейността по железопътния превоз на товари, на което се позовават ищците. Това не е „възлагане на работа“ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД и не обуславя отговорност на ответника „Б.Д.“ ООД. Поради това, предявеният иск следва да се отхвърли и в частта му срещу този ответник.

При определяне размера на обезщетенията, дължими на ищците Г.Г.М. и А.Ш.С., следва да се отчете тежестта на получените от него телесни увреждания и последиците за физическото и емоционално-психическото състояние на ищците. Част от уврежданията на ищеца Г.Г.М. (контузия на мозъка, дихателна недостатъчност) са създали непосредствена опасност за живота му, а друга част (засягане на зрителните органи) е създало опасност от ослепяване, което наложило спешни действия за реанимация и лечение – оперативно, а впоследствие медикаментозно. Безспорно ищецът е търпял силни болки и страдания, което наложило приемането на медикаменти. Настъпило и влошаване на придружаващото психично състояние с депресивни пристъпи, което безспорно се е отразило на емоционално-психичното му състояние. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 120 000 лева. Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му, в която е предявен срещу ответника „Б.р.к.“ ЕООД гр. София е основателен до този размер.

Вследствие произшествието ищцата А.Ш.С. е получила множество наранявания по лицето , травми в областта на главата и частична загуба на слуха, който не може да бъде възстановен. Тук следва да се отчете силния стрес и шок, претърпян от ищцата по време на взрива. Следва да се отчете и влошеното емоционално-психично състояние на ищцата, констатирано от вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, което понастоящем е с психопатологичен (болестен) характер. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че справедливото обезщетение, което ищцата А.Ш.С. следва да получи, е 30 000 лева. Искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му, в която е предявен срещу ответника „Б.р.к.“ ЕООД гр. София е основателен в пълния му предявен размер.

Разноските по делото.

Възнаграждението на адвокат Н.Н.Д. възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА за представителството на ищеца Г.Г.М., според цената на предявения иск 250 000 лева, е 6530 лева, или 7836 лева с ДДС. От тази сума ответникът „Б.р.к.“ ЕООД гр. София следва да заплати на адв. Д. 3671,28 лева, според уважената част от иска. Възнаграждението за представителството на ищцата А.Ш.С., според цената на предявения иск 30 000 лева, е 1430 лева, или 1716 лева с ДДС. Следва ответникът да заплати на представителя на ищцата тази сума.

Ищците следва да заплатят на ответника ДП „НКЖИ“ разноски в размер на общо 462 лева, или по 231 лева, и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева, или по 275 лева в тежест на всеки ищец.

Ищецът Г.Г.М. следва да заплати на ответника „Б.р.к.“ разноски в размер на 2573,28 лева, според отхвърлената част от иска.

В полза на ответника „Б.Д.“ ООД разноски не се присъждат, поради липса на доказателства за тяхното извършване от това дружество.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            Осъжда „Б.р.к.“ ЕООД ***, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** да заплати на Г.Г.М. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие произшествие в железопътния транспорт на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, виновно причинено от машинистите Д.А.М., В.П.П. и Р.С.П. в изпълнение на възложена им от ответника работа – управление на влак № ДТВ 90570, ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му над тази сума до пълния предявен размер от 250 000 лева и в частта му срещу ответниците „Б.Д.“ ООД *** и държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ (ДП „НКЖИ“) гр. София. 

            Осъжда „Б.р.к.“ ЕООД *** да заплати на А.Ш.С. ЕГН **********, адрес: ***4 сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие произшествие в железопътния транспорт на 10.12.2016 г. в района на гара Хитрино, виновно причинено от машинистите Д.А.М., В.П.П. и Р.С.П. в изпълнение на възложена им от ответника работа – управление на влак № ДТВ 90570, ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД в частта му срещу ответниците „Б.Д.“ ООД *** и държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ гр. София.

            Осъжда „Б.р.к.“ ЕООД *** да заплати на адвокат Н.Н.Д. сумата от 1716 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за представителството на А.Ш.С. и сумата от 3671,28 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за представителството на Г.Г.М. , според уважената част от иска.

            Осъжда Г.Г.М. и А.Ш.С. да заплатят на държавно предприятие „Национална компания Ж.и.“ разноски в размери по 231 лева всеки ищец и юрисконсултско възнаграждение в размери по 275 лева всеки ищец.

Осъжда Г.Г.М. да заплати на „Б.р.к.“ ЕООД сумата от 2573,28 лева, според отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: