Решение по дело №598/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 458
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 30 август 2019 г.)
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20195300900598
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 458

 

гр.Пловдив, 22.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав

СЪДИЯ: Росица Кюртова

 

като разгледа докладваното от съдията т.дело №679 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.25, ал.4 ЗТР.

Образувано е по жалба на „ВЕЙДЪР“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, представлявано от И.Б.Б., чрез пълномощник адв.Г.М., съдебен адрес ***, против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията №20190704101039/05.07.2019 г. за вписване на промени по партида на дружеството, изразяващи се в заличаване на Н.И.П. като съдружник поради изключване, вписване на И.Б.Б. като едноличен собственик на капитала и на дружеството – като еднолично.

Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата, намира следното:

Видно от придружителното писмо от Агенция по вписванията, с което жалбата е изпратена в съда, последната е постъпила в агенцията на 11.07.2019 г., а обжалваният отказ датира от 05.07.2019 г., ето защо следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Същата изхожда от легитимирана страна, надлежно представлявана, и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения:

От вписванията в търговския регистър се установява, че жалбоподателят е дружество с ограничена отговорност с капитал 5 000 лв. и съдружници – Н.И.П. с дял на стойност 250 лв. и И.Б.Б. с дял на стойност 4 750 лв. Установява се, че на 30.05.2013 г. е вписан първи по ред запор върху дяловете на съдружника Н.П.в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, а на 11.04.2014 г. е вписан втори по ред запор върху същите дялове от кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД.

Процесното заявление е подадено с вх.№20190704101039. Към него са приложени: покана за общо събрание на съдружниците до Н.П.; предупреждение за изключване на същия съдружник, изходящо от управителя И.Б.; протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на 10.06.2019 г., на което е взето решение за изключване на Н.П.като съдружник, както и решение за това на същия да не се изплаща ликвидационен дял поради наложените запори. 

Отказът на длъжностното лице по регистрация да впише заявените промени е аргументиран с наложените запори върху дружествения дял на изключения съдружник, при което не могат да се извършват разпоредителни действия, в това число според длъжностното лице такова действие е и прекратяването на участието на съдружника със запорирани дялове.

Съдът намира отказа за законосъобразен. Съгласно чл.126, ал.3, т.4 ТЗ съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение. Според съдебната практика по въпроса предупреждението следва да бъде връчено на съдружника преди приемане на решението за изключване, като със същото следва да бъде даден и подходящ срок за поправяне на поведението, налагащо изключване. Към конкретното заявление не са представени доказателства, установяващи връчване на изключения съдружник на предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ. Документите на л.30 от делото не могат да бъдат свързани с конкретното предупреждение, тъй като в тях не е записано съдържанието на предадената пратка. По този начин не е доказан фактическият състав на изключването, за да бъде вписано това обстоятелство в търговския регистър.

На следващо място, запорът действително е пречка за исканото вписване, тъй като същият отнема възможността, както на съдружника, в качеството му на длъжник, така и на дружеството, в качеството му на трето задължено лице, да внасят изменения в членственото правоотношение и по този начин да се стига до хипотеза, идентична с тази на разпореждане със запорираните дялове. Запорът върху дялове дава право на кредитора да процедира по реда на чл.517 и сл ГПК. Това право не е ограничено със срок, като кредиторът може да избере момента, в който да поиска прекратяване на дружеството, който момент е от значение за стойността на ликвидационния дял на съдружника с наложен запор върху дялове по смисъла на чл.125, ал.2 ТЗ. В конкретния случай чрез изключването от страна на дружеството, това право на кредитора е отнето, като стойността на дела, от която последният да се удовлетвори, е предопределена от дружеството. Видно от вписванията в търговския регистър, процесното дружеството не е обявявало годишни финансови отчети за няколко последователни години, следователно презумира се, че същото не извършва дейност и делът на изключеният съдружник към датата на изключването е с нулева стойност. По този начин са ограничени правата на запориралия дела кредитор, който може да избере кога да упражни правата си, произтичащи от запора, и да пристъпи към изпълнение спрямо запорирания дружествен дял в момент, в който същият има по-висока стойност, определена по реда на чл.125, ал.2 ТЗ. Ето защо съдът намира, че правата на кредитора следва да бъдат предпочетени пред тези на съдружника да напусне дружеството, респективно на последното да го изключи, поради което постановеният отказ се явява законосъобразен. Колкото до цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.73в ТЗ, същата е предвидена с оглед възможността членственото правоотношение да бъде прекратено по обективни причини, като например смърт на съдружник, поставяне под запрещение, ликвидация, обявяване в несъстоятелност – посочени в чл.125, ал.1, т.т.1, 3 и 4 ТЗ, при които прекратяването на членството не зависи от волята на съдружника или дружеството.

В обобщение, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За това, съдът     

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ВЕЙДЪР“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ №56, представлявано от И.Б.Б., против отказ №20190704101039/05.07.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.№20190704101039.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.             

СЪДИЯ: