№88
гр. Велико
Търново, 7.4.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VІІІ–ми състав, в публично съдебно заседание на десети март
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК : Диана Костова
При
участието на секретар П.И. ,като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 634/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
чл. 118 от КСО.
Образувано е
по постъпила жалба от Т.А.П. *** против Решение № 10(2-04-140#1/27.9.2021г. на Директор ТП на НОИ гр. В. Търново , с
което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалба против Разпореждане
РНП -2-4-04-00977010/12.8.2021г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване „ при ТП
на НОИ Велико Търново, с което е поискано връщане в осигурителния фонд на
сумата от 30 275,92 лева, представляваща недължимо платени ПОСВ.
В жалбата се правят оплаквания
за незаконосъобразност на оспорваните административни актове, които макар и
издадени от компетентен орган, не съответстват на материалния закон.
Жалбоподателят добросъвестно е получил сумите, представляващи отпусната му ПОСВ
с разпореждане № ********** от 3.7.2016г. и всички последващи разпореждания за
изменение на размера. Счита, че е представил надлежните документи, които
безспорно ведно с представената трудова книжка доказват, че същият има
осигурителен стаж за процесния период. Същият се е снабдил с необходимото УП3, който
официален документ не е признат за неистински, и който установява посочения
осигурителен стаж, който е необходим за отпускане на ПОСВ. Излага аргументи,'че всички документи, които е представил, са изготвени и
попълнени от работодателите му и той не е подписвал и попълвал такива. Счита, че се явява
трето пострадало лице и не се
съгласява със становището на
пенсионния орган, че изготвения документ УП-3 с № 173/28.06.2004
г. от Агенция „Музика" не
следва да-се взема предвид при пенсионирането
му. Излага аргументи, че произнасянето на пенсионния орган е било въз основа на официални
документи,при което същият е направил
преценка за тях, като е
отпуснал пенсия считано от 24.06.2016 г. Намира,
че е направена непълна проверка- само на документите в Регионален
архивен център от Тетевен и само на ведомостите представени от Агенция „Музика", но видно от
представената трудова книжка е, че по това време е
работил в ДСП Бюро „Естрада" Велико Търново.
Представил е УП-3 с № 770 от 13.10.1982 г. издадено от ТК „Балкантурист"
Велико Търново, от което е видно, че е работил като оркестрант през периода от 03.1975 г. -
06.1975 г., за който според пенсионния орган няма информация в разплащателните ведомости. Излага
аргументи, че е получавал пенсията си добросъвестно, поради което същата не подлежи на-възстановяване. Намира, че АО не е доказал
наличието на недобросъвестност у жалбоподателя, че същият е знаел, че такива
плащания не му се следват. Този извод на органа се опровергава от официалните документи
– трудова книжка и УП-3 . Прави възражение за изтекла погасителна давност,
както и за липса на мотиви в оспорваното Разпореждане. С оглед на така изложеното от съда се иска да
отмени горепосочените два ИАА.
В о.з. се
явява и представлява от *** М., която поддържа така подадената жалба с
направените оплаквания и такива допълнително развити в представена писмена
защита. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответник
жалба- Директор на ТП на НОИ гр. В. Търново оспорва така подадената жалба, като
моли същата да бъде отхвърлена. Намира, че по делото безспорно е установено, че
лицето е било недобросъвестно, представило е пред АО документ с невярно
съдържание, въз основа на което му е била отпусната пенсия. След установяване
на факта, че този документ УП-3 е с невярно съдържание е издадено и процесното
разпореждане. В указания от съда срок представя подробни писмени бележки.
Претендира заплащането на разноски- юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като
взе предвид събраните по делото писмени доказателства- тази в административната
преписка и допълнително събраните в хода на съдебното производство , от
фактическа страна намира за установено следното :
Жалбоподателят е поискал отпускане на ПОСВ чрез подаване на заявление с вх. № 2113-04-1056 от 24.06.2016
г. , към което са приложени документи,
доказващи осигурителния му стаж и осигурителния му доход, а именно трудови
книжки № 60 и № 79, удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 № 90/22.06.2004 г., издаден от осигурител ,Десислава" ЕООД гр. Велико
Търново, удостоверение за осигурителен стаж обр, УП-30 № 173/28.06.2004 г.,
издаден от осигурител Агенция „Музика" - Велико Търново, удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-30 № 770/13.10.1982 г., издаден от ТК
„Балкантурист" гр. Велико Търново, удостоверение за осигурителен стаж обр.
УП-3 № 12/26.09.2011 г.. издаден от „Евротакси - Д.З."
ЕООД гр. Велико Търново, удостоверения зa осигурителен стаж обр. УП-3 № 14/25.07.2011 г„ №
1/24.02.2016 г. и № 11/31.07.2014 г„ издадени от ЕТ „Евротакси - К.Д." гр.
Велико Търново, удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 № 07/08.10,2015
г., издаден от осигурител „Евро вип такси"' ЕООД гр. Велико Търново,
удостоверение за осигурителен Доход обр. УП-15 с изх. № 5527-04-54/29.10.2015 г., издаден от ТП на НОИ - Велико Търново и
удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 № 11/26.09.2011 г., издаден от
„Евротакси - Д.З." ЕООД гр. Велико Търново.
Въз основа на цитираните документи е направена преценка на правото на пенсия и
с разпореждане № ********** от 05.07.2016 г. На Ръководител „Пенсионно осигуряване „ при ТП на НОИ Велико
Търново същата е отпусната на основание чл. 68а, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 24.06.2016 г. По така
подаденото заявление се е
произнесъл със Разпореждане № ********** от 3.7.2016г. , с което исканата
пенсия е отпусната и изменена като размер с последващи Разпореждания.
Във връзка с постъпил сигнал за съставен неистински документ, издаден от
името на - осигурителя Агенция „Музика" - Велико Търново,. с идентичен вид
като удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-30 № 173 от 28.06.2004 г.,
издаден от същия осигурител, е изискана проверка на достоверността на
цитираното удостоверение от Регионален архивен център гр. Тетевен към ТП на НОИ
- Ловеч, където са предадени за съхранение разплащателните ведомости на
цитирания осигурител. Съгласно удостоверението лицето е работило на длъжност
„оркестрант" за времето от 01.04.1973 до 01,10.1975 г. В представената
трудова книжка № 79 е отразен осигурителен стаж за горепосочения период, но
данните са вписани с поправки, направени не по нормативно предвидения ред.. От
ТП на НОИ - Ловеч е получено удостоверение за осигурителен стаж обр, УП-13, от-което е видно, че П. има доказан осигурителен доход съгласно данни в разплащателните ведомости за времето от 01.04.1973 до 30.04.1973 г.,
от 01.06.1973 до 31.05.1974 г., за м. 06-м. 09.1974 г., от
01.10.1974 до 31.01.1975 г., за м. 02.1975 г. и за м. 07 - 09.1975 г. За
периодите м. 05.1973 г. и за м. 03 - 06.1975 г. осигурителният стаж не е
потвърден, като е уточнено, че за лицето липсва информация в
разплащателните ведомости за посочените периоди.
Предвид гореизложеното след
датата на постъпване на документа от Регионален архивен център гр. Тетевен към
ТП. на НОИ - Ловеч - 18.05.2021 г., е направена
нова преценка за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 24.06.2016 г., която е дата на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен
етаж и възраст при което е установено, че жалбоподателят има навършена възраст 63 год. 07 мес. 02 дни и
зачетен осигурителен стаж по представените
документи осигурителен стаж от Ш-та категория труд 37 год; 07 мес. 21 дни.
Съгласно чл. 68а от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да
се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Жалбоподателят навършва възраст за пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО на 22.09.2016 г. Като съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2016 г. се придобива при
навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2
месеца за мъжете. Тъй като към, датата на заявлението лицето има изискуемата
възраст за право на пенсия по чл. 68а от КСО, но не са изпълнени условията по
отношение на изискуемия осигурителен стаж, исканата пенсия е отказана с разпореждане
№ 2113-04-1056#8/06.07.2021 г. Отменено е
и Разпореждане № ********** от 05.07.2016 г. и всички последващи
разпореждания. Това Разпореждане № 2113-04-1056#8/06.07.2021 г. е получено
лично от лицето на 08.07.2021 г. Същото не е обжалвано в указания едномесечен
срок, до 08.08.2021 г. И е влязло в законна сила на 10.08.2021 г. по аргумент на
чл. 60, ал. 6 от ГПК, поради това, че 08.08.2021 г. е неприсъствен ден.
Обжалването на посочения акт е просрочено, поради което ответникът го е
оставил без разглеждане с процесното Решение. Последното е връчено на жалбоподателя на
1.10.2021г. видно от обратна разписка стр. 123 от делото.В срока по чл.149,
ал.1 от АПК е подадена жалба до Административен съд Велико Търново чрез АО.
По делото е представено и Разпореждане №********** от 18.10.2021г. , с
което по ново подадено от жалбоподателя заявление от 17.6.2021г. е отпусната
ПОСВ.
Следва да се отбележи, че
издателят на УП3 за процесните периоди Агенция Музика е признат за рисков
осигурител- стр.78 от делото. Видно от писмо стр.81 от делото е, че с протокол от 2.2.2015г. разплащателните
ведомости и трудово правни документи от осигурителя „Дирекция Музика гр. В.
Търново е предадени на архива на НОИ гр. Ловеч и за тези периоди не може да
бъде издадено на жалбоподателя УП13 за периода от м.04.1973г. до м.09.1975г.
След направена справка в електронния регистър на Държавен архив
във фонд 1192 АО е установил следните промени в наименованието на фондообразувателя е както следва през годините:Главна дирекция „Българска музика" - представителство Велико Търново
(1954 г.-1984г.);Окръжна дирекция „Музика" - Велико Търново (1985 г. -1987 г.);Дирекция „Музика"( 1988 г. ~
1996 г.) и е формирал извод, че осигурител с наименование Агенция „Музика“ към
2004г. не съществува.
За да бъде направено пълно изясняване на случая и се отговори на въпроса от
кой момент МДТ „К. Кисимов" е
правоприемник на Дирекция „ Музика",
относно съхраняването на ведомостите до МДТ е изпратено писмо изх. № 1029-04-333#1/25.01.2021 г. , на
което е получен отговор изх. № РД18-1-11/03.02.2021 г от който е видно, че не е
открит приемо-предавателен протокол, с който ведомостите за заплати
на ДО „Музика" да са предадени за съхранение в МДТ „Константин Кисимов". Съгласно приемо-предавателен протокол от 19.07.2001 г. имотът на
ул. „Опълченска" № 4, в който се е помещавала ДО „Музика" от
24.11.1986 г. е прехвърлен безвъзмездно на
МДТ „Константин Кисимов" и АО е приел, че от тази
дата са прехвърлени ведомостите за заплати на ДО „Музика" .
Към отговора е приложен акт за прехвърляне на собственост.
От изложеното АО е направил извод, че ведомостите на ДО „Музика" са се
съхранявали в МДТ „Константин Кисимов" преди 2003 г., от което следва, че
като правоприемник, театърът би следвало да издава документите за осигурителен
стаж и доход. Те следва да са съставени и подписани от назначени длъжностни
лица, които има.т достъп до ведомостите, съобразно вменените им трудови
задължения. Положеният печат също следва да е на МДТ „Константин Кисимов",
а не на вече несъществуващата дирекция, както е посочено
в Държавен архив, фонд 1192.
В трудовата книжка в графа „наименование на фирмата" е посочено ДСП
„Бюро естрада" Велико Търново, което е различно от посоченото в Удостоверение УП-30 № 173/28.06.2004 г. - Агенция „Музика“ Велико Търново.
Към жалбата пред настоящата инстанция е представено Удостоверение стр.9 от
ТП на НОИ гр. Ловеч,от което е видно , че жалбопоадателят е работил като
оркестрант м.05.1973, м.03.1975г., м.04.1975, м.05.1975г и м. 6.1975г. в ЕАД
Янтра Балкантуристи гр. В. Търново, като АО не е извършил проверка там.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт – Решението на Ръководител ТП на НОИ – гр.В.Търново е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила. Потвърденото разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал.2 , т.2 КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Съгласно чл. 98, ал.2, т.2 от КСО посочен като правно основание за издаване на процесното разпореждане, длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл.98, ал.1 от КСО е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт С разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва приложението на общата разпоредба на чл.114, ал. 3 от КСО, която предвижда, че за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1 от КСО. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл.110, ал.4 от КСО. Или когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал.2, т.2 от КСО във вр. с чл. 98, ал.1 от КСО. Съгласно чл.117, ал.2 от КСО, Директорът на ТП на НОИ е териториално и материално компетентен да постановява решения при обжалване на разпореждания по административен ред. Следователно както Разпореждането, така и Решението са издадени от компетентния орган.
Настоящата инстанция не споделя становището на жалбоподателя, че издаденият акт не е в предвидената от закона форма, поради което е налице нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК. Наистина в Разпореждането фактическата обстановка не е подробно описана, но в оспорваното пред настоящата инстанция, потвърдително Решение са изложени всички факти от значение за спора, както и подробно са изложени правните доводи за приложение на чл.114, ал.1 от КСО. Несъгласието на жалбоподателя с част от тях не означава порок във формата, а касае приложението на материалния закон.
По отношение спазването на административно- процесуалните норми, съдът намира, че са налице такива, които съществено нарушават правото на защита на жалбоподателя и сами по себе си са основание за отмяна на атакуваното Решение. На първо място, същият не е бил уведомен за получения сигнал и започналото производство по издаване на оспорваното разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получени суми, което съставлява нарушение на чл. 26 от АПК. Освен това преди издаване на Разпореждането на жалбоподателя не е предоставена възможност да се запознае със събраните в хода на производството доказателства, да ангажира становища, да сочи нови доказателства, нарушение на чл. 34 от АПК. Не може да се сподели довода на АО, че след като е влязло в сила разпореждането, с което се отказва отпускане на пенсия от датата на подаване на заявлението, не е необходимо жалбоподателят да бъде уведомяван, да му се дава възможност да ангажира доказателства, да заема становища. Ако това бе сторено от АО, не би се допуснало и следващото нарушение, необследване на осигурителния стаж на жалбоподателя ,видно от горепосоченото Удостоверение от ТП на НОИ Ловеч и Удостоверение, издадени от „Балкантурист ЕАД“ , което съставлява нарушение на чл. 35 от АПК, актът да се издаде едва при пълно изясняване на фактическата обстановка по спора.
По приложението на материалния закон съдът намира следното : На основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Такова задължение за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсия възниква след постановяване на разпореждане на основание чл. 98, ал.2 от КСО, което се издава в едноседмичен срок след влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал.1 от КСО за изменение или прекратяване на пенсията и в което се посочват конкретен период и размер на задължението, както и мотиви относно наличието на недобросъвестност. В настоящата хипотеза решението по чл. 98, ал.1 от КСО, с което по подаденото заявление от 2016г. се отказва отпускане на пенсията влиза в сила на 10.8.2021г, а Разпореждането предмет на настоящото дело е издадено на 12.8.2021г. т.е. горепосочения едномесечен срок е спазен.
Както правилно посочва ответник жалба в КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. В този смисъл е трайната практика на ВАС напр. о Решение № 795 от 31.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7209/2021 г., VI о., От това следва, че изцяло тежест на АО съгласно правилата на чл. 170, ал.1 от АПК е да установи недобросъвестността на жалбоподателя при получаване на осигурителни плащания във вид на ПОСВ, като посочи изрично всички обективни факти, въз основа на които прави своя извод. С оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане поради наличието на определени обстоятелства.
Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В конкретния случай по отношение на жалбоподателя не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл.114, ал.1 от КСО, послужила като основание за издаване оспореното решение. От АО не са посочени конкретни действия, извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права /в този смисъл Решение № 6632 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2021 г., VI отд. /. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново за недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят органа относно осигурителни права, и ясно формулирани крайни изводи, а почива на вероятностни съждения, касаещи наименованието на осигурителя, собствената квалификация на органа, че последния е рисков. Липсата на данни в архива на ТП на НОИ гр. Ловеч не обосновава автоматично извод за недобросъвестност, както и недоказан е извода, че УП е следвало да бъде издадено от МДТ „К. Кисимов“ въпреки липсата на протокол за предаване на последния на разплащателни ведомости за този период. АО се е ограничил единствено досежно коментиране на факти, касаещи наименованието на осигурителя, както и горепосочените хипотетични такива, без да се съобрази с представеното към настоящата жалба Удостоверение от архива от ТП на НОИ гр. Ловеч, без неистинността на документа да е била установено по надлежен ред, било по реда на НПК или чрез предявяване на установителен иск по реда на ГПК. Откритото производство по оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК в настоящото съдебно такова, не може да санира порока в ИАА, тъй като същият се позовава на неистински официален удостоверителен документ, без това към момента на решението да е доказано.Едва при наличие на доказани нови обстоятелства може да се изменя ИАА, който е породил благоприятни за жалбоподателя последици. Липсват каквито и да било мотиви за поведението на жалбоподателя и неговото субективно отношение. Както и от заявлението, така и от подадените жалби, вписванията в трудовата книжка, които отговарят на изискването на §9 от КСО, се установява, че същият е бил наясно каква длъжност е изпълнявал и е полагал труд, за което му са се дължали осигуровки. Още повече, че в самата трудова книжка , ако стажът е бил прекъсван е следвало да има такава отметка, каквато в настоящия случай липсва. От това съдът прави еднозначен извод, че жалбоподателят е действал добросъвестно.
При това положение материалноправното основание за възстановяването би следвало да е чл.114, ал.2, т.2 от КСО, а не както е прието – чл.114, ал.1 от КСО.. Това е така, защото след изплащане на сумите за парични обезщетения и след извършена проверка от контролните органи са събрани данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание и въз основа на тях е формирана преценката на административния и на решаващия орган. Това също обуславя материална незаконосъобразност на оспореното решение.
По изложените съображения, обжалването решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу на ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ – В. Търново, е незаконосъобразно, а подадената пред съда жалба – основателна, поради което следва да бъде уважена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя , че се касае за споделена вина, доколкото АО е следвало при първоначалната проверка на подаденото заявление да констатира несъответствията и да ги отстрани. Макар да е налице законовото изискване стажът, категорията труд и осигурителният доход да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, доколкото премълчава факта, че в спорния период е полагал труд при осигурител, за който не представя данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми/в този смисъл е и практиката на ВАС по идентични дела – решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 12933/2017 г., VІ отд., решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд., Решение № 6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI отд., Решение № 8505 от 30.06.2020 г. по адм. д. № 888/ 2020 г., VІ отд. и др. /
При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 от АПК съдът присъжда разноски в полза на жалбоподателя в размер от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК във вр. с чл.118, ал.2 от КСО Административен съд – В. Търново,осми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.А.П. ***, Решение № 10(2-04-140#1/27.9.2021г. на Директор ТП на НОИ гр. В. Търново , с
което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалба против Разпореждане
РНП -2-4-04-00977010/12.8.2021г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване „ при ТП
на НОИ Велико Търново, с което е поискано връщане в осигурителния фонд на
сумата от 30 275,92 лева, представляваща недължимо платени ПОСВ.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – В. Търново да заплати на Т.А.П. *** ,100- сто – лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: