РЕШЕНИЕ
№ 3208
гр. Варна, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20253110104318 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к. ...., бл.
....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., за постановяване на мерки за защита срещу Т. Т. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. .....
Молителката излага, че ответникът е неин брат. Твърди, че на 01.04.2025 г., около
11:30 часа, до подлеза пред Районен съд - Варна, последният застанал пред нея и й казал:
„До три дена, ако не развалим сделката с имота и не върна парите“, както и: „Ако ти, майка
ми и С. не пуснете тока, ще играят ножовете“. Счита, че с посочените действия ответникът е
осъществил акт на домашно насилие над нея, изразяващо се в психическо такова. Заявява,
че изпитва страх да излиза сама навън, безпокойство и тревожност от преживяното.
Настоява срещу ответника да бъде издадена заповед за защита с посочените в
молбата мерки по реда на чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
Ответникът Т. Т. Т., чрез адв. Д. И., депозира писмен отговор, в който оспорва да е
извършвал домашно насилие спрямо молителката П. Т.. Поддържа становище, че
настоящото производство е образувано от молителката с цел да навреди на ответника,
предвид водените между тях други съдебни производства.
В съдебно заседание молителката П. Т. Т. се явява лично и се представлява от адв. И.
К. от АК – Варна. Поддържа депозираната молба. Представя писмени бележки.
1
В съдебно заседание ответникът Т. Т. Т. се явява лично и се представлява от адв. Д. И.
от АК – Варна. Поддържа депозирания отговор на молбата. Представя писмени бележки.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, основана на твърдения
за осъществявано по отношение на молителката П. Т. насилие на 01.04.2025 г., поради което
съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от Закона преклузивен
срок. Същата е допустима за разглеждане.
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила. За
да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие
по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т. е. следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо
от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в условията
на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с
техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ. В доказателствената тежест на ответника, при направено
оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила.
Няма спор, че страните по делото са брат и сестра. Същото се установява и от
служебно извършената от съда справка в НБД „Население“.
Следва да се посочи, че съвкупният анализ на доказателствата налага извод, че
отношенията между молителката и ответника са изключително конфликтни, което се дължи
на поведението и на двамата – между тях се водят съдебни дела, неколкократно и от двете
страни са подавани сигнали до прокуратурата. Спорът в случая обаче е концентриран върху
въпроса дали спрямо молителката П. Т. е осъществен акт на домашно насилие на посочената
дата – 01.04.2025 г.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от П. Т. Т., с която
същата декларира, че на 01.04.2025 г., около 11:30 часа до подлеза на РС - Варна, Т. Т.
2
застанал пред нея и й казал: „До три дена, ако не развалим сделката с имота и не върна
парите“, както и: „Ако ти, майка ми и С. не пуснете тока, ще играят ножовете“.
С Постановление от 21.05.2025 г. прокурор Ив. Б. при РП - Варна, отказва да образува
досъдебно производство и прекратява преписката, образувана по подадена жалба от П. Т. Т.
срещу Т. Т. Т. за извършено от последния на дата 01.04.2025 г. престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК.
За доказване на твърдените обстоятелства в сезиралата съда молба и декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е ангажирала и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Й. С. К..
В показанията си свидетелят излага, че 01.04.2025 г., около 11:00 часа, в района на
съда, близо до автобусната спирка, случайно станал свидетел на „свада“ между П. и Т. –
карали се „нещо“, но той не чул точно какво. От два-три метра разстояние свидетелят видял,
че П. и Т. се карат, говорили „на висок тон“, не се приближил до тях, тъй като не му било
работа. След спора между страните П. се приближила до свидетеля, като Й. й казал, че отива
към колата, и тя да дойде там. Свидетелят уточнява, че дошъл с автобус, за да даде пари на
П., но негов колега го чакал на паркинга в колата.
Настоящият състав намира, че горните показания не могат да се разглеждат като
доказателство за извършване на твърдяното в молбата и декларацията домашно насилие. От
същите не се установява реално възприемане на случващото се между молителката Т. и
ответника. Свидетелят сочи, че възприел „свада“ – разговор „на висок тон“, без обаче да е
чул съдържанието на разговора, по-конкретно твърдените в молбата изрази, употребени от Т.
Т. спрямо П. Т..
Показанията на св. К. установяват конфликтните отношения на страните, но не
установяват извършването на посочените в молбата и декларацията актове на домашно
насилие.
Необходимо е да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза
и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнявано по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни
или имуществени спорове. Безспорно от данните по делото се установи, че между страните
има спор за недвижим имот, който не може и не следва да бъде разрешаван в настоящото
производство.
Предвид изложеното, молбата по чл. 5 ЗЗДН, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника. С молба вх. №
74620/01.09.2025 г. процесуалният му представител изтъква, че със становището по
3
депозираната молба е представена разписка за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, като в пледоарията си адвокатът е пропуснал да направи искане за
присъждане на горното възнаграждение; настоява съдът да приложи служебното начало и да
присъди същото в полза на ответника при благоприятен за него изход на делото.
Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В т.8 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013
г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че отговорността за разноски не
е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се
произнася само след като бъде сезиран. В т. 11 от същото ТР се сочи, че макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва,
също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва
делото пред съответната инстанция. В случая от ответната страна не е направено искане за
присъждане на разноски нито със становището по депозираната молба, нито в който и да е
друг момент от производството до приключване на съдебното дирене, с оглед на което
такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителката П. Т. следва да бъде осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в
размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к.
...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., срещу Т. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к. ....,
бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., молба по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, П. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25,00 лева (Двадесет и пет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
След влизане на Решението в сила, препис от същото да се изпрати на Началника на
съответното РУ на МВР по местоживеене на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4