РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 333
гр.Пловдив, 20 . 02 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2879/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Я.А.З.,*** с пълномощник адв.Й.Д.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1030-001060/12.09.2022г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР - Пловдив,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че
оспорващото лице е водач на МПС със съответна правоспособност и управлява
автомобил Тойота Ярис с рег.№ ****. Оспорено е констатираното от контролните
органи нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П – управление на МПС на 10.09.2022г. в
гр.Пловдив, ул.Георги Данчов, при наличие на алкохол в кръвта на водача – 0,52
промила, установено с техническо средства Дрегер Алкотест. Твърди се, че З. не
е консумирала алкохол нито вечерта преди дата на проверката, нито през деня.
Посочено е, че талон за кръвна проба не е издаден на водача. Поддържа се в тази
вр. неправилно поведение на контролните органи – след като е оспорен резултата
от техническото средство е било необходимо издаване на талон за кръвна проба,
при осъществяване на която би се установило, че жалбоподателката не е
управлявала автомобила с наличие на алкохол в кръвта повече от 0,2 промила.
Заповедта е оспорена като незаконосъобразна и необоснована с искане за отмяната
й.
В ход по същество адв.Д. заяви, че в
случая З. е била спряна и изпробвана за наличие на алкохол поради това, че е
застрашила пешеходка и един автомобил, като по делото не се съдържат
доказателства дали жалбоподателката е тествана съгласно изискванията на
наредбата – да й се даде възможност 15 минути преди да бъде тествана да вдишва,
за да може да бъде изчистен всякакъв примес евентуално от алкохолни частици. В
тази вр. в жалбата е отразено, че не се оспорва нарушението по чл.38 ал.2 ЗДв.П
– отнемане предимството на друго МПС. Посочено е, че според приложената
техническа характеристика на ползваното устройство, има процентна грешка 0,3,
което дава отражение върху точния резултат и тази грешка не е сметната и би
следвало да бъде пресметната в полза на оспорващото лице. С позоваване на
свидетелските показания се поддържа, че З. не е употребила алкохол и нарушението
не е безспорно доказано. Поискана е отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
- Ответникът Началник сектор Пътна
полиция към ОД МВР - Пловдив оспорва жалбата в писмено становище при
представяне на преписката. Поддържа се допуснато нарушение на чл.5 ал.3 т.1
ЗДв.П – управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 до 0,8 промила,
установено с техническо средство за измерване, в населено място, с което е
застрашена във висока степен безопасността на движението. Заявено е, че е
издаден талон, връчен на нарушителя срещу подпис. Посочено е, че
жалбоподателката не е дала кръвна проба за прецизиране количеството алкохол в
кръвта. Заповедта се счита за законосъобразна и издадена в съответствие с
материално-правните и процесуалните изисквания на закона, вкл. издадена от
компетентен орган. При условие на алтернативност - при уважаване на жалбата, е
заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за
намаляването му до минимума по Наредба № 1/2004г.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 16.10.2022г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.5 гръб.
Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 27.10.2022г. Оспорващото
лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен
интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.22/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.4 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.12/, Заповед от 09.12.2016г., въз основа на която е издадена първопосочената
и Заповед от 17.12.2021г. за преназначаване на ст.инспектор Й.М. на ръководна
длъжност Началник на сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив; АУАН № GА707833/10.09.2022г. /л.6/ – отразена
е фактическа установеност от проверка на 10.09.2022г. в гр.Пловдив, 15.51ч. /по
отношение фактическото основание за издаване на оспорената заповед/, при която
е констатирано, че Я.З. управлява лек автомобил Тойота Ярис /личен/ с рег.№ ****
– в гр.Пловдив, ул.Георги Данчов до номер 49, с концентрация на алкохол в
кръвта – водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест, отчел 0,52 промила алкохол. Издаден е талон за изследване
номер 119181. Пробата е извършена в 15,58ч. и са издадени 8 бр. стикери за
сигурност и поверителност. Водачът мирише на алкохол. Преписката не съдържа
информация за осъществено медицинско изследване. Талон за изследване № 119181 е
връчен на 10.09.2022г. в 16,35ч., удостоверено с подпис на провереното лице. В
талона е отразено уведомление за необходимост от явяване в УМБАЛ Св.Георги
гр.Пловдив бул.Пещерско шосе № 66 до 45 минути от връчване на талона. Отразени
са и избора на провереното лице за изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване, както и резултата
от извършената предварителна проба в 15,58ч. – 0,52 промила с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA – 0180. Талонът за изследване съдържа
следния текст : „Протоколът за медицинско изследване и протоколът за химическо
изследване да се изпратят на сектор Пътна полиция, ОД МВР-Пловдив“ Представено
е доказателство за годност на ползваното техническо средство и справка за
нарушител/водач, според данните в която оспорената заповед е първа за адресата,
който има две нарушения на ЗДв.П, санкционирани с фишове.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДв.П : „На водача на пътно
превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози;.”, като в заповедта е
посочено – „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително“. Правното
основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”.
В административния акт са възприети
изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на нарушението.
Жалбоподателят оспорва констатацията за наличие на концентрация на алкохол в
кръвта и твърди, че талон за кръвна проба не е връчен. Според съдържанието на
преписката наличието на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
/конкретно 0,52 промила алкохол/ е установено посредством редовно осъществена
проба с годно техническо средство. Начинът на извършване на пробата е оспорен в
ход по същество, а резултатът от пробата опровергава твърдението за неупотребен
алкохол от страна на оспорващото лице. Отразеното в талона обстоятелство на
връчването му в конкретен час, удостоверено с подпис на провереното лице
обосновава извод за недостоверно твърдение в жалбата в насока – не е издаден
талон за кръвна проба. На жалбоподателката е указана възможност за запознаване
с преписката, съдържаща талона на изследване. В хода на съдебното производство не
са представени доказателства за кръвна проба /медицинско и химическо изследване
за установяване концентрация на алкохол в кръвта/.
В АУАН са отразени външни признаци на
водача /”мирише на алкохол”/ – основание за проверка с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта : Съгл. чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. „При
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване.“. Нормата касае проявление на
външни признаци на употреба на наркотични вещества, но без съмнение се ползва и
за употреба на алкохол. Външните признаци в случая са индивидуални и преценката
на контролните органи е била правилна – доказано с резултатът от пробата с
техническо средство.
2. Твърдението за неиздаден талон за
кръвна проба не бе доказано.
В хода на делото не са представени
доказателства от оспорващото лице за взета кръвна проба и резултатите от нея и
не е поддържано, че по взета кръвна проба се чакат резултати от изследването. Служебно
бе изискано от МБАЛ „Свети Георги” ЕАД да представи медицински документ,
удостоверяващ извършено медицинско изследване на жалбоподателката на
10.09.2022г., за наличие на алкохол в кръвта и резултатът от изследването, като
в случай, че не е извършено медицинско изследване въз основа на Талон за
изследване № 119181 от 10.09.2022г. – обстоятелството да бъде писмено посочено.
В отговор на МБАЛ „Свети Георги” ЕАД /л.43/ е посочено, че Я.З. не е постъпвала
за провеждане на медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта в МБАЛ
„Свети Георги” ЕАД през м.септември 2022г., включително на датата, посочена в
талон за изследване № 119181/10.09.2022г.
В представен Дневник за отразяване на
резултатите от ползване на технически средства е вписана пробата по отношение
на оспорващото лице с резултата /л.40/.
В ръководство за експлоатация и
ползване на техническо средство ARNA – 0180 /л.45 и сл./ е посочено по отношение
изисквания към тестваното лице : „Спазвайте период на изчакване от най-малко 15
минути след последната употреба на алкохол! Остатъчният алкохол в устата може
да доведе до грешни резултати от измерването. Грешни резултати могат да се
получат и от ароматни напитки /напр. плодов сок/, спрейове за уста, лекарства
или капки, съдържащи алкохол и след уригване и повръщане. В тези случаи също
спазвайте период на изчакване най-малко 15 минути. Изплакването на устата с
вода или с течност, несъдържаща алкохол не променя периода на изчакване!”.
Предвид цитираната част от съдържанието на ръководството при съпоставка с
твърденията в ход по същество следва да бъде отбелязано, че според изискванията
на ръководството към тестваното лице – не е необходимо на лицето да се
предоставят 15 минути да вдишва, а се спазва период на изчакване от най-малко
15 минути след последната употреба на алкохол, но в случая изцяло се отрича
употреба на алкохол /както предходната вечер, така и през деня на проверката/.
Освен това, в жалбата и в хода на делото не е поддържано жалбоподателката да е
употребявала ароматна напитка, спрей за уста или лекарства, за да е било
необходимо изчакване от 15 минути. Разпитаният свидетел /баща на оспорващото
лице/ отрича З. да е употребявала алкохол през деня на проверката и предходната
вечер. Показанията на свидетеля се преценяват според правилото на чл.172 ГПК,
поради възможната им заинтересованост, вкл. се съобрази несъответствие между
заявеното от свидетеля – жалбоподателката е излязла през деня някъде към
16.30ч., а проверката е осъществена около 15:51ч., като пробата е взета в
15:58ч.
По отношение твърдяната процентна
грешка /0,3/, която дава отражение върху резултата от тестването, се отбелязва,
че в „Повреда, причина, отстраняване” от ръководството е отразено, че би могло
да има „Проверка точност грешка”, каквато грешка в случая няма данни да е
отчетена и годността на техническото средство е установена посредством приложен
в преписката списък на успешно преминали последваща проверка на средствата за
измерване анализатори на алкохол в дъха. В технически данни от ръководството е
отразена точност на измерването, която касае стандартно отклонение при повторен
тест със стандартен етилов алкохол в температурен диапазон от -5 до + 40
градуса. В случая отсъстват данни за второ измерване, което е препоръчително, а
не задължително според ръководството.
3. Обжалваната заповед е издадена от Началник
сектор Пътна полиция към ОД МВР -Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл.
172 ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР - Пловдив, т.4 – Пловдив относно
определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и
т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност. Посочената заповед е с обвързващо правно действие и
легитимираща компетентността на посочените органи.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН.
Установените факти – неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по
приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото
нарушение - предвидените от закона последици на различни отговорности
нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт -
допуснатото закононарушение.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН
- официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който /чл.189
ал.2 ЗДв.П/ подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с
представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. Официалният документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление,
посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател
лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа длъжностно
качество. АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла
на чл. 59 ал.2 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на
опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ,
тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт. В
случая, както бе посочено – не са представени доказателства от оспорващото лице
за взета кръвна проба и резултатите от нея и не е поддържано, че по взета
кръвна проба се чакат резултати от изследването, а твърдението за неиздаден
талон не съответства на съдържанието на издадения и връчен талон за изследване.
С изменението на ЗДв.П / в сила от
21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.,
бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./, е въведена защита на регулираните
обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на посочената
временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма
- не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не
би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение,
мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната
или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения
срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
действието на ПАМ. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на правоотношението, мярката се прилага под посоченото прекратително
условие / в тази насока и Решение № 4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл.
172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на
водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена
от този момент. … За разлика от реализирането на административнонаказателната
отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително
условие "до решаване на въпроса за отговорността". /. Съответствието с целта на закона изключва
нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането.
Данните по делото не водят до извод в тази насока, тъй като фактическите
основания за издаването на заповедта не са разколебани или опровергани, а от
друга – съдържанието на преписката не поставя под съмнение истинността на
приетите за установени от органа факти.
В конкретния случай е налице хипотезата на чл.6 ал.4 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – „В талона по
чл. 3, ал. 2
се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол
в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото
средство.” – тъй като в талона е отразен избор на лицето за изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо
изследване. От приетите в съдебното производство доказателства се установи, че З.
не се е явила в указания времеви порядък в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД за
провеждане на медицинско изследване, нито по-късно през деня – 10.09.2022г. Оспорване
резултатът от техническото средство е предвидено да бъде осъществено
посредством избор на провереното лице относно един от двата способа за
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – доказателствен
анализатор или медицинско и химическо изследване. Според чл.3 ал.2 от Наредба №
1 от 19.07.2017г. – „При съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1.”, което означава, че талон се
издава при установена информация от проверки и гарантира правото на лицето да
опровергае резултатите от техническото средство посредством кръвно изследване,
стойностите от което са определящи. При осъществена предпоставка на чл.6 ал.4
от наредбата, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията
на обвързана компетентност. При наличие на изследване, опровергало резултат от
техническо средство, следва да бъде възприет за валиден резултатът от токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози с арг. от чл.174 ал.4 ЗДв.П : „Редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.”. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДв.П от Глава
шеста „Принудителни административни мерки” - „при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи”. Отсъствието на проведено
медицинско изследване поради неявяване на лицето, при издаден талон, е
основание за административният орган да зачете стойността от техническото
средство, а лицето се е лишило от възможността за опровергае тази стойност.
По отношение съображенията по същество за прилагане
стойност на грешка се съобрази, че за разлика от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/чл.16 ал.5 – „При съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или
издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената
от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип
АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).”/, приложимата в случая Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози – не задължава контролните органи при
съставяне на АУАН да приспадат максимално допустима грешка за съответния тип
техническо средство, за които технически средства е налице разпоредба в Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - чл. 774 „Максимално допустимите грешки на
анализаторите за алкохол в дъха трябва да са: 1. ± 0,020 mg/l - за масова
концентрация, по-малка от 0,400 mg/l; 2. ± 5 % от измерваната концентрация - за
масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l; 3. ± 20 % от измерваната
концентрация - за масова концентрация над 2,000 mg/l.”. Съответно, задължение
за приспадане съобразно параметрите на допустимата грешка на техническото
средство не е налице и спрямо административно-наказващ орган в производство по
ЗАНН и за административния орган в производство по АПК /в тази насока Решение
на АС-Пазарджик по КНАД № 19/2019г. : „…както правилно е посочено от районния
съд, нито в Закона за движението по пътищата, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), е предвидено правило, налагащо извършване
на някаква корекция на отчетения резултат, съобразно възможната техническа
грешка, при конкретно извършена проба с техническото устройство. При положение,
че К. е имал някакви съмнения или възражения относно точността на резултата
измерен с техническото средство „Дрегер Алкотест 7410+“ с № 0290, то за него е
била надлежно осигурена възможността да предприеме медицинско и химическо
лабораторно изследване. В случая обаче, нито се твърди, нито се установява,
такова изследване да е било извършено от жалбоподателя.”/. Способите за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта са посочени в чл.3 ал.1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. /
„При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията
на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест.”/ и в чл.3а т.1-3 /” Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или
техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.”/. В случая, след като в талона за изследване е
обозначен избор на З. за медицинско и химическо изследване, лицето не приема
показанията на техническото средство. В тази хипотеза възможността за
опровергаване стойността, отчетена с техническото средство е регламентирана в
чл.171 ал.1 б.Б пр.последно ЗДв.П, но жалбоподателката не твърди да е извършила
медицинско изследване и не поддържа ситуация на обективна невъзможност да се
яви в указаното медицинско заведение до 45 минути от връчване на талона за
изследване. Отсъстват доказателства и за неправилно извършена проба с
техническото средство. От значение за спора е установеният начин за оспорване
на стойността от пробата с техническото средство – посредством доказателствен
анализатор или медицинско и химическо изследване.
При отсъствие на задължение за
приспадане в полза на водача на МПС в приложимата наредба, респект. липса на правило,
налагащо извършване на корекция на отчетен резултат съобразно възможна
техническа грешка, поддържаното приспадане следва да е основано на конкретни
факти и обстоятелства по отношение на ползваното техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер
ARNA – 0180 /в тази насока Решение по н.д.№ 430/2018г., ВКС/. За конкретното
техническо средство е представен списък от лаборатория за проверка на средства
за измерване /СИ/ - преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха
в Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери
– рег.№ от 24.08.2022г. Лабораторията за проверка е оправомощена от ДАМТН със
заповед от 11.02.2019г., като проверката е валидна 6 месеца. Спрямо дата
10.09.2022г. е налице валидност на типа СИ, което към момента на пробовземането
е било годно техническо средство. След като техническото средство е било годно,
в случая не е доказано конкретното техническо средство с фабр.№ 0180 да допуска
грешка с „+” или „-„, както и каква точно е тя в рамките на максимално
допустимата. При доказателства в тази насока /или заявени доказателствени
искания/ би била налице конкретна фактическа установеност спрямо ползвано техническо
средство на 10.09.2022г., но такива не са заявени.
В случая е имало възможност да бъде направено медицинско
изследване, което да опровергае резултатът от техническото средство и правата
на лицето-водач не са били ограничени. При отсъствие на обективна пречка,
същият е могъл да извърши медицинско изследване. Липсват съображения или
доказателства, обосноваващи възможност за извод за нарушение принципа на
съразмерност по см. на чл.6 АПК.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1
ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/, поради което не противоречи на чл.6 АПК. Целта на мярката е посочена в нормата на чл.171 ЗДв.П - за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни
нарушения. Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване на
живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е
забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества –
чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П. При съобразяване съразмерност на ПАМ се
отчита, че жалбоподателката не е водач без нарушения, макар двете отразени в
Справката да касаят превишена скорост и в конкретния случай освен нарушението
по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДв.П, е констатирано и нарушение на чл.38 ал.2 Здв.П.
При тези обстоятелства следва извод за неоснователност на
жалбата.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Я.А.З.,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1030-001060/12.09.2022г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :