№ 81
гр. Варна, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100502403 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1357/25.04.2023 год., поправено с решение № 2942/17.08.2023 год.,
постановени по гр.д. № 13387/2022 год., ВРС – 49 състав, е приел за установено в
отношенията между страните, че В. К. Д. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 33, представлявано от В. Р. – управител, в качеството му на потребител на В и К
услуги, ползвани на адрес гр.******, следните суми: сума в общ размер на 964,93лв., в т.ч.:
остатък от главницата, в размер на 793,45лв. с ДДС за ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2022г. на адрес гр.****** както и сумата от 171,48 лв. -
остатък от съответната лихва за забава, считано от съответния падеж до 01.07.2022г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
06.07.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 07.07.2022г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8764/2022г. по описа на ВРС, като е
отхвърлил исковете за главница за сумата от 191,29лв., както и за обезщетение за забава в
размер от 18,35 лева, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, като е разпределил
отговорността за разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва постановеното
решение в установителната му част като неправилно, необосновано, постановено при
неправилно третиране на доказателствата, незаконосъобразно и постановено при допуснати
нарушения на процесуалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се
установява ответникът да е собственик на имот, находящ се в гр.Варна, ул.Дубровник № И,
като с отговора на исковата молба е признал, че е потребител на вода за питейно-битови
1
нужди за обект, находящ се на ул.Дубровник № 11, за който е открита партида с абонатен
номер 1013921, оспорвайки представените доказателства за дължимост на претендираните
суми освен тези за периода 28.02.2020-20.06.2022 год. На следващо място се твърди, че
изводът на съда, че за една част от периода е извършен реален отчет, а за другата служебно
начисление на ВиК услуги не е съответен на опис на отчети на абонат № 1013921, в който
до датата на подмяна на водомера е отразено неотчетен, с изключение на 21.03.2019 год.,
когато е отразен самоотчет, като по никакъв начин не се установява наличието на основания
за служебни начисления на ВиК услуги. Представените фактури сами по себе си не са
достатъчни да обосноват обратния извод, като липсва доказателства, което да определя
наличието на реално извършена доставка на претендираните услуги, както и основанието за
служебно начисление предвид липсата на доказателства за неосигурен достъп от страната на
потребителя. Развивайки доводи относно негодността на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, настоява за отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск В ЧАСТТА, с която прието за установено в отношенията
между страните, че В. К. Д. ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33,
представлявано от В. Р. – управител, в качеството му на потребител на В и К услуги,
ползвани на адрес гр.******, следните суми: сума в общ размер на 964,93лв., в т.ч.: остатък
от главницата, в размер на 793,45лв. с ДДС за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 21.01.2020г. до 20.06.2022г. на адрес гр.****** както и сумата от 171,48 лв. -
остатък от съответната лихва за забава, считано от съответния падеж до 01.07.2022г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
06.07.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 07.07.2022г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8764/2022г. по описа на ВРС, както и в
частта за разноските.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна е депозирала писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Счита за правилен извода на съда, че за една част от периода е извършен
реален отчет, а за другата служебно начисление на ВиК услуги, което е и установено в
производството. Настоява за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане
на разноски.
В о.с.з., въззивникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена, с присъждане на
разноски.
В о.с.з., въззиваемата страна оспорва жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на обжалвания първоинстанционен акт, съобразно
2
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания касателно обжалваната част от решението.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица,
като конкретно относима към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или
ползвател на имота. По делото няма спор относно собствеността върху процесния имот,
поради което съдът приема, че ответниците са потребители на ВиК услуги по смисъла на
чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водонабдяване и канализация” ООД – Варна.
Ноторни са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ
– 09 от 11.08.2014г., както и публикуването им в един централен и един местен вестник,
като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от потребителите.
Поради което и на основание чл.69 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за
влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител -
собственик или ползвател на жилище, присъединено към водоснабдителната и
канализационна мрежа. Не е представен писмен договор между страните, но действието на
общите условия се разпростира автоматично върху заварените при въвеждането им
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги по аргумент от чл.69 чл.2 от Общите
условия.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ на ОУ и на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. Изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и по индивидуалните водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На
основание чл. 23 ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя, негов представител или свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В
и К. Тази процедура обаче не се прилага в случаите на използване на електронен карнет.
На основание чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или отвеждането на
отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения, а в случаи на сгради-етажна собственост или при водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.25 от ОУ.
На основание чл. 24 от ОУ при невъзможност за отчитане на водомерите, поради
отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с В и К оператора извършване
на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. В случай, че потребителят не изпълни задължението си се счита, че е
налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от
длъжностното лице на В и К оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Същата
процедура се прилага и при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
на оператора до водомера.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, при несъгласие с определената дължима сума за
използвани В и К услуги, потребителите на оператора могат да подадат пред него писмено
възражение, което той следва да разгледа в 10-дневен срок. Сумата се заплаща след
извършване на проверка от В и К снабдителя.
3
Видно от първоинстанционното производство, ответникът не оспорва доставяните
ВиК услуги за процесните периоди с изключение на начислените такива за период
21.01.2020-19.02.2020 год. за сума в размер на 64.25 лева и период 19.02.2020-28.02.2020
год. за сума 729.20 лева, за които са издадени фактури с № № **********/20.02.2020 год. за
период 21.01.2020-19.02.2020 и **********/19.03.2020 за периода 19.02.2020-28.02.2020
години.
Съобразно наведените твърдения и предприети оспорвания, съдът приема, че
съгласно чл. 5, т. 1 от ОУ потребителите са длъжни да осигуряват свободен и безопасен
достъп на длъжностните лица на В и К оператора при отчитане на водомерите, което пък
кореспондира на правото на В и К оператора да има достъп до измервателните уреди при
тяхното отчитане – чл. 6, т. 1 от ОУ. В конкретния случай, видно отразеното показание за
първата оспорена фактура е 443 от 423 куб.м. - 20 куб.м. като неотчетени, като по делото
липсват доказателства, че служителите на ищцовото дружество не са имали достъп до
водомера, респективно доказателства за осъществяване на процедурата, предвидена в чл. 24,
ал. 4 от ОУ.
Според уреденото в чл. 23, ал. 3, В и К операторът служебно начислява количество
изразходвана вода въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, като
същият сочи, че след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление, което поставя въпроса за последващата
оспорена фактура. Че същата представлява изразвняване в съответствие на реалното
потребление се сочи и от ВиК, като реалното потребление счита за доказано посредством
представения Констативен протокол за смяна на водомера, позовавайки се на подписа на
потребителя върху отчетените показания.
Тези доводи се споделят от настоящия състав. Въпросният документ, имащ
качеството на частен свидетелства такъв, се ползва с формална доказателствена сила по
отношение на подписалата го страна. Автентичността на посоченият документ не е оспорена
своевременно по реда на чл.193 от ГПК, поради което се предполага, че същият носи подпис
на страната и съставлява пълно доказателствено средство за авторство на
материализираното изявление. Съобразно отразявания в описа на отчети за периодите,
предхождащи констативния протокол са начислявани количества в рамките на 3-5 куб. м.,
но същите са въз основа на самоотчети или на служебно вписани кубици, но това не води до
недоказаност на потреблението, тъй като отчитането на консумирана вода, е хронологично
последователен процес, при който отразяването на текущото потребление, представлява
добавяне на стойности към вече ползвани количества, като крайният резултат е общото
потребление до този момент.
Ето защо с полагането на подпис от потребителя върху констативния протокол с
отразени показания при неговата смяна се удостоверява ползването на В и К услуги и за
периода преди това. Евентуалното разминаване при ежемесечното служебно отчитане с
реалното потребление, не опорочава процедурата като цяло, тъй като в случая макар и със
забава, е налице реален отчет, при който както вече се посочи, е отчетено цялото количество
потребена до този момент вода и нейната цена се дължи. Предвид изложеното
неоснователни се явяват развитите във въззивната жалба на ответника доводи за
недоказаност на претенцията.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора, разноски се дължат на въззиваемата страна, които възлизат
в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1357/25.04.2023 год., поправено с решение №
2942/17.08.2023 год., постановени по гр.д. № 13387/2022 год., ВРС – 49 състав, В ЧАСТТА ,
с която е прието за установено в отношенията между страните, че В. К. Д. ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от В. Р. – управител, в
качеството му на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес гр.******, следните суми:
сума в общ размер на 964,93лв., в т.ч.: остатък от главницата, в размер на 793,45лв. с ДДС за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.01.2020г. до 20.06.2022г. на адрес
гр.****** както и сумата от 171,48 лв. - остатък от съответната лихва за забава, считано от
съответния падеж до 01.07.2022г., както и законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-06.07.2022г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед от 07.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№ 8764/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. К. Д. ЕГН ********** и адрес: гр. Варна, ул.Доброволци бл.11, вх.А,
ап.19 ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5