Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ
: МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2431 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 20201203111755, подадена от Н.К.В. – председател на СДРУЖЕНИЕ “ДВИЖЕНИЕ “Д-Р П.Д.” (в процес на учредяване), чрез адв. К., срещу Отказ № 20201125110258/26.11.2020 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с вх. № 20201125110258,
за вписване
на първоначална регистрация на сдружението. В жалбата се прави искане отказът
да бъде отменен със съответните последици.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с писмените доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима
– подадена е срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен
интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията – Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Въпреки
че към изпратената от агенцията преписка не е приложена обратната разписка за
връчване на отказа, съдът намира, че жалбата е подадена в срок, доколкото
същата е подадена в седмодневен срок от датата на постановяване на обжалвания
отказ.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В случая е
подадено заявление образец А15 с вх. № 20201125110258
за вписване на първоначална регистрация на СДРУЖЕНИЕ “ДВИЖЕНИЕ “Д-Р П.Д.”.
По подаденото
заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като
е приело, че в устава не е посочено определянето вида на дейността на
сдружението - общественополезна или в частна полза, съгласно изискването на чл.
20, т. 4 от ЗЮЛНЦ. Прието е, че в заявлението е посочено, че дейността на
сдружението е общественополезна, като разпоредби на устава или учредителния акт
противоречат на разпоредбите на глава III от ЗЮЛНЦ. Прието
е, че раздел X, т. 2 от устава предвижда, че при прекратяване на
сдружението имуществото от патримониума му се връща на лицата, които са го дали
като членски внос, което е в пряко противоречие със забраната по чл. 43, ал. 2
от ЗЮЛНЦ и е основание да бъде отказано вписването. Посочено е също, че
съгласно законодателното разрешение останалото след ликвидацията имущество при
сдружение с общественополезна дейност може да се предостави само на друго ЮЛНЦ
за осществяване на дейност в обществена полза. Прието е също, че заявените цели
и средства за постигане на целите не съответстват на тези в устава. Прието е,
че раздел VII, т. 5 от устава, предвиждаща уведомяване на
мреновете на сдружението в десетдневен срок преди насрочения ден, противоречи
на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, че уведомяването на членовете е
най-малко един месец преди насрочения ден на събранието. Прието е, че в
приложения устав адресът на управление не съответства на заявения за вписване.
При така
установеното съдът намира от правна страна следното:
Регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за
наличието на законовите предпоставки за извършване на заявеното вписване на
обстоятелства/обявяване на актове. По подаденото заявление длъжностното
лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени
в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата
разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона се установяват от представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външни белези на изискванията на
закона. Извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не
само на формалното им съществуване.
Съгласно чл. 21,
т. 7, предл. второ на от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията проверява
дали друго лице няма права върху фирмата или
наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при
първоначално вписване или промяна на наименованието
на юридическо лице с нестопанска цел.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се
съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и
съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи
съответстват на въведените данни за тях в Информационната система.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна
проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства,
обявяване на заявените актове.
В случая заявлението е подадено от легитимирано лице –
адвокат с писмено пълномощно.
Настоящият състав споделя доводите на длъжностното
лице по регистрацията, изложени в обжалвания отказ, че в устава на сдружението
следва да бъде определена вида на дейността – в обществена полза или в частна
полза, и съобразени императивните изисквания за предоставяне на останалото след
ликвидацията имущество на сдружението, както и че заявените цели и средства за
постигане на целите следва да съответстват на приетите в устава на сдружението.
В чл. 2, ал. 1
от ЗЮЛНЦ е предвидено, че юридическите лица с нестопанска цел се самоопределят
като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. Определянето се извършва с устава, учредителния акт
или с изменение в тях. В случая в представения към заявлението устав, който
следва да бъде обявен по предвидения в ЗТРРЮЛНЦ ред, не е определена дейността
на сдружението - за осъществяване на дейност в обществена полза или в
частна полза. Определянето на вида на дейността е част от необходимото
съдържание на устава на сдружението, съгласно императивната разпоредба на чл.
20, т. 4 от ЗЮЛНЦ. С оглед на това неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че учредителният акт (протокол), който не подлежи на обявяване в случая,
попълвал тази празнота. Първо, в протокола от 16.10.2020 г. за учредяване на
сдружението също не е посочено определянето на дейността на сдружението – в
обществена или в частна полза. В допълнение, дори да би било посочено в
протокол, то двата документа са самостоятелни такива и съдържанието на устава
следва да бъде ясно и не подлежи на “попълване” от съдържанието на други документи на сдружението. Поради горното съдът
намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 20, т. 4 вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗЮЛНЦ във връзка с определяне на вида на дейността на сдружението в устава.
Съдът намира, че заявените цели на сдружението и средства за постигане на
целите следва да съответстват на приетите в устава на сдружението, а в случая
заявените такива се различават от приетите в устава. Същите се различават и от
приетите в учредителния протокол. Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че това са същите цели и средства за постигането им, но изразени с други думи.
Регистърното производство е формално такова и заявените за вписване
обстоятелства следва да се установяват от представените документи съгласно чл.
21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, което в случая не се установява относно заявените цели и
средства за постигане на целите. Поради това съдът намира, че в случая това
представлява пречка за вписване на регистрацията на сдружението.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 13 от ЗЮЛНЦ част от необходимото
съдържание на устава на сдружението е начина на разпределяне на останалото
имущество след удовлетворяване на кредиторите. При юридическите лица с
нестопанска цел за осъществяване на обещественополезна дейност, каквото е
заявеното за вписване сдружение, законодателят е поставил по-високи изисквания
във връзка с имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите. В
разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЮЛНЦ е предвидена изрична забрана
имущество да се прехвърля при ликвидацията по какъвто и да е начин на
учредителите и настоящите и бившите членове на сдружението. Следователно не е
допустимо да се предвижда, че при ликвидация ще бъде възстановен под каквато и
да било форма платения членски внос на членовете на сдружението, както е прието
в раздел Х, т. 2 от устава на новоучреденото сдружение. Съгласно чл. 44 от ЗЮЛНЦ, по предвидения там ред имуществото, останало след
удовлетворението на кредиторите, се предоставя на юридическото лице с
нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със
същата или близка нестопанска цел. С оглед на изложеното съдът намира, че това
представлява пречка за вписване на регистрацията на сдружението.
За пълнота на изложението следва да се разгледа и
довода на длъжностното лице по регистрацията касателно противоречие на устава с
нормата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ. Съдът не споделя извода на длъжностното лице
по регистрацията, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ, като е
предвиден по-кратък срок за уведомяване на членовете за свикване на общото
събрание на сдружението. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЮЛНЦ е диспозитивна,
доколкото определя възможност да се предвиди друго в устава – например, друг
ред за уведомяване на членовете на сдружението, съответно по-кратък или
по-дълъг срок за уведомяването им преди насрочения ден за общото събрание.
Поради това, като е предвидено в раздел VII, т. 5 от
представения устав уведомяването на членовете на сдружението да се извършва в
десетдневен срок преди насрочения ден по електронна поща, това не противоречи
на горецитираната разпоредба на ЗЮЛНЦ. Съдът не споделя и извода на
длъжностното лице относно адреса на управление, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 20, т. 2 от ЗЮЛНЦ задължителен елемент от съдържанието на устава е
единствено седалището, но не и адреса на управление на юридическото лице с
нестопанска цел. Горното обаче не променя извода, че по подаденото заявление не
може да бъде постановено исканото вписване на първоначална регистрация на
сдружението поради изложените по-горе съображения.
На самостоятелно основание съдът намира, че не следва
да се извърши регистрация на новоучреденото сдружение поради липсата на
уникалност на наименованието на същото. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗЮЛНЦ, наименованието
трябва да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. Съгласно
чл. 7, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, след като юридическо лице с нестопанска цел е вписано в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по
вписванията, не може друго юридическо лице с нестопанска цел да бъде вписано
със същото наименование. При служебно извършена проверка от съда в ТРРЮЛНЦ
относно права върху фирма/наименование се установява, че вече има регистрирана
фондация с наименование “Д-Р П.Д.”, ЕИК ******. Съдът
намира, че в случая не са налице достатъчно белези, индивидуализиращи
наименованието на новоучреденото сдружение “ДВИЖЕНИЕ “Д-Р П.Д.”, въз
основа на които да се приеме наличието на уникалност на юридическото лице с
нестопанска цел, предвид наименованието на съществуващата фондация “Д-Р П.Д.”. Личността на
д-р П.Д. е достатъчно определяща и именно в това е акцента в наименованието на
съществуващата фондация и съответно на новоучреденото сдружение, а не върху
формата на образувание. С това наименование третите лица биха били въведени
в заблуждение относно конкретния правен субект, което е забранено от разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. С оглед на горното, думата “движение” в наименованието на новоучреденото сдружение не е
достатъчно определяща за изпълнение на изискването за уникалност на
наименованието му. Поради това съдът намира, че в случая не е спазено
предвиденото от закона формално изискване за уникалност на наименованието на
новоучреденото сдружение и са налице пречки за вписването му по чл.7, ал. 2 и
ал. 4 от ЗЮЛНЦ.
В допълнение, в подаденото заявление е заявен за
вписване начин на представляване в поле 11 със следния текст: “лично или чрез изрично упълномощен от него член на управителния съвет”. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗЮЛНЦ, на вписване в
регистъра подлежат имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото
лице с нестопанска цел, т.е. представителите по закон. В регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел не се вписват имената на представителите по
пълномощие. Поради това съдът намира, че при посочен от заявителя един
представляващ по закон не следва да се впише начин на представляване в поле 11
- “лично или чрез изрично упълномощен от него член на управителния съвет”, доколкото това обстоятелство не подлежи на вписване и е недопустимо.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в
случая следва да бъдат дадени указания по заявлението. Настоящият
състав намира, че спецификата на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ –
неговият контролно-отменителен характер изключва възможността съдът да отмени
отказа и да върне преписката на длъжностното лице за възобновяване на
регистърното производството от етапа на даване на указания до заявителя за
представяне на надлежни документи (така в Решение № 2433/19.10.2018 г. по гр.д.
№ 4822/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11
състав).
За пълнота на изложението следва да се посочи също, че
в случая не може и да бъде приложен реда по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, поради
което длъжностното лце по регистрацията правилно е процедирало, като направо е
постановило отказ по подаденото заявление. В случая не се касае за
непредставяне на изискуем документ или неплащане на дължимата държавна такса,
когато могат да бъдат дадени указания по чл.22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Касае се за
неустановяване на заявените за вписване обстоятелства от съдържанието на
представените документи и противоречие на разпоредби на устава на сдружението с
императивни изисквания на закона, за което не могат да бъдат давани указания по
реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Крайните изводи
на съда и на длъжностното лице по регистрацията съвпадат, като по подаденото
заявление правилно е постановен отказ.
По изложените
съображения съдът намира, че подадената жалба се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20201203111755, подадена от Н.К.В. – председател на
СДРУЖЕНИЕ “ДВИЖЕНИЕ “Д-Р П.Д.” (в процес на учредяване), чрез адв. К., срещу Отказ № 20201125110258/26.11.2020 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел, постановен по заявление с
вх. № 20201125110258.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
След влизане в
сила на решението препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията за сведение.
СЪДИЯ :