Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1828 Година
23.12.2019 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети октомври Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2350 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В.“ Е. твърди в
исковата си молба, че осъществявал основно дейностите по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на О. и Т.. Бил
потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН - - Помпена станция К.,
Община Т., който бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод В. 20 kV, който бил
негова собственост, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало
със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на
този обект се осъществявало от собствения му трафопост на ниво ниско напрежение
(НН. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., която била издадена от ДКЕВР и осъществявал
дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с такава енергия. По силата
на чл. 42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на Е. /със старо наименование Е.Р./, които
били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., клиентът заплащал
изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги,
вместо на Е.Р., на Е.С.. През периода от 23.07.2014 г. до 22.08.2014 г.,
заплатил на ответника 1681.26 лева по фактура № **********/31.08.2014 г., които
представлявали такса за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско
напрежение, който бил собственост на ищеца - Помпена станция К., намираща се в
Община Т.. По посочената фактура заплатил на ответника и други начислени суми,
за които към момента нямал претенции и те не били предмет на исковата му молба.
Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия
от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било
разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/
в Помпена станция К.. Измерването по този начин и на това място било
незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г., с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената,
която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата
нормативна уредба за процесния период, мрежовите
услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия съгласно
показанията на СТИ в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1-3, по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на
ел.енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващи трансформатор на потребителя /ако
имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. Съгласно чл. 120 ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се
измервала със СТИ - собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени
до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /ПИКЕЕ/.
Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ наредба, била Наредба № 6/09.06.2004
г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. Съгласно нормативна уредба относима
за процесния период, клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти
цената за пренос по електропреносната мрежа се
заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор
съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със СТИ
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно
чл. 14 от ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на
измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор
на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване
на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие. В случая, за Помпена станция К.,
границата на собственост между преносното/съответното разпределително
предприятие и ищеца било Подстанция „Т." 20 kV,
след която започвал собствения на ищеца Електропровод В. 20 kV.
Този електропровод бил с дължина от около
Ответникът
Е. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок
отговор и в писмено становище от 11.10.2019 г., а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На 31.08.2014 г.
ответникът е издал процесната фактура № **********/31.08.2014
г., с която фактурирал на ищеца за плащане цени на доставена електрическа
енергия и мрежови услуги за множество места на потребление, сред които и процесната цена от 1681.26 лева без ДДС за пренос по
ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение с ИТН - – ЕИ ВиК с. К., за отчетен период 23.07.2014
г. - 22.08.2014 г. (л. 13-14). Сумата
по тази фактура с ДДС е платена от ищеца с платежно нареждане от 08.09.2014 г. (л. 16).
Страните не спорят, че през
този отчетен период ответникът е имал качеството на краен снабдител с
електроенергия за територия, в която попада и посочената в тази фактура Помпена
станция К.- ИТН -. Не спорят и по факта,
че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на електроенергия при общите условия, одобрени с решението на ДКЕВР №
ОУ-013 от 10.05.2008 г. (л. 90-103), при регулирани от ДКЕВР/сега КЕВР цени на
електроенергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия
не се изисква (чл. 98а, ал. 1 ЗЕ). Не е необходимо и
изрично приемане на общите условия от клиентите/потребителите (чл.
98а, ал. 4 ЗЕ).
Считано от 01.07.2008
г., с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената за ползване на мрежата се
разделя на цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Поради това на 24.09.2008 г.,
Е.Р. (сега с фирма Е.Р.)
е
изпратило до ищеца писмо (л. 17-18).
С него му посочило, че по проект за идентифициране на обекти на клиенти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията, не начислява за тези от тях, които са му
изпратили необходимите документи, цена за пренос за съответните обекти, считано
от влизане в сила на решението на ДКЕВР. В писмото е посочено още, че все още
не са получени такива доказателства от ищеца за собствеността му върху посочените
в писмото електропроводи, присъединени към електрически подстанции, като е
посочено и какви могат да бъдат тези доказателства. Ищецът отговорил с писмо от
23.10.2008 г., че изпраща документи за собственост на обектите, присъединени
със собствени електропроводи към ел.подстанции, чието мерене се осъществява в същите,
на първо място сред които е и процесния обект,
захранен от Подстанция Т. – извод В. (л. 19).
В писмото посочил, че пР.га заповед на Община Т. за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект: П. – ел. провод и трафопостове на ВиК – С.,
извлечение от счетоводните си книги по сметка, относно счетоводните записвания
на съоръжението, официална скица на ел. провода,
актуализирана към момента и образец 16, разрешение за ползване.
На 05.12.2008 г. ищецът
изпратил до ответника писмо, с което поискал да бъде изместено поле мерене, от
ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение 20 kV
в Подстанция Т. на негови измервателни точки, посочени в писмото, сред които и процесната ИТН - ВиК с. К., които
се захранват от ел.провод 20 kV
В., негова собственост (л. 21). Добавил,
че документите за собствеността му е представил с писмото си от 23.10.2008 г. На
09.01.2009 г. ответникът му изпратил отговор, че във връзка с това му искане,
че трябва да му представи документи за собственост на ел.провод
20 kV извод В. п/с Т. (л. 22).
С писмо от 24.11.2014 г. ищецът поискал от Е.Р.
да отпадне
такса пренос за посочените в писмото обекти, сред които и процесния
с ИТН -, ВиК с. К.. Посочил че пР.га
посочените в това писмо документи за собствеността на електропровода (л.
61). Едва след това е започнала процедура по промяна на
мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на средно
напрежение, която промяна за процесния обект е
извършена на 14.01.2016 г., видно от представения от ответника протокол (л.
70).
От т. IV-2
на заключението на комплексната съдебно технико-икономическа експертиза, което,
въпреки неоснователните възражения за противното на пълномощника на ответника в
становището му от 11.10.2019 г., съдът възприема, поради липсата на
противоречие с останалите доказателства, се установява, че през процесния период от 23.07.2014 г. до 22.08.2014 г., измерването
на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект Помпена станция К., ИТН -, е
извършвано на ниво ниско напрежение в ЗРУ в Помпена станция К. (л.
108).
От представените от
ищеца доказателства по делото се установява, че същият е собственик от 12.12.1995 г. на Помпена станция К., на намиращото се в нея
ЗРУ и на електропровод В. 20kV, свързан с Подстанция „Т.“, когато същите са му
предоставени безвъзмездно на основание чл. 2, ал. 1 НДИ (отм.)
за стопанисване и управление от Община Т. и вписани в баланса му (§7,
ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 2 ЗОС). Това се установява от
представените от ищеца заповед № 135/12.12.1995 г. на
Кмета на Община Т., акт за приемане и предаване на основни средства от Община Т.
на „ВиК“ Стара Загора на следните обекти и
принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Д. /старо наименование на Помпена
станция К./, Трафопост 1х400 към П.С. О., електропровод 20 кв. от подстанция Т.
до П.С. Д. с отклонение към П.С. О., Кабелно захранване на П.С. Д. и П.С. О. от
съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис(л.
23-35).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. Според чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът твърди, че е платил без
основание исковата сума от 1262.09 лева по фактура № **********/31.08.2014 г.
за цена за пренос по разпределителната мрежа до обект ниско напрежение –
Помпена станция К., за отчетния период от 23.07.2014 г. до 22.08.2014 г., а
ответникът оспорва това му твърдение с възражението, че е получил тази цена на
посоченото и във фактурата основание за пренос по разпределителната мрежа до посочения обект на
ниско напрежение. При това положение доказателствената
тежест между страните по делото се разпределя така - ищецът носи тежестта да
докаже по делото, че е платил на ответника исковата сума, а той, че е налице
посоченото в отговора му основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото
ищецът доказа, че е платил на ответника на 08.09.2014 г. исковата сума от 1262.09
лева, а ответникът не доказа възражението си, че е било налице посоченото в
отговора му основание да я получи.
С чл. 29, ал. 3 от
действащите през процесния период ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 66/2013 г., в ред. им преди изм. ДВ, бр. 39/2014
г.), е предвидено изрично
задължението за потребителите на ел.енергия, присъединени към
електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител, не само цена
за доставената ел. енергия, но и цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, и цена за пренос по същата мрежа, които цени се определят от ДКЕВР/сега
КЕВР. А според чл. 29, ал. 1 от същите ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1-3, по утвърдените от КЕВР цени.
Според задължителната
практика на ВКС, буквалното тълкуване на цитираните норми налага извода, че дължимостта на тези две цени за пренос и достъп е пряко обусловено
от спазването на изискването за измерване на консумираната от потребителя ел.
енергия именно в местата, установени в ПИКЕЕ или в договорите. Поради това
поставянето на СТИ на други места за измерване, се явява от решаващо значение
за дължимостта на същите цени, защото количеството
ел. енергия измерено в места, различни от уговорените от страните в договорите
или от нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос (Р 227-2013-II
т.о.).
Поради това и в случая,
основателността на предявения по делото главен иск е пряко обусловена обстоятелството,
дали потребеното от ищеца количество електроенергия по
процесната фактура през исковия период от 23.07.2014
г. до 22.08.2014 г. за процесния обект, е измерено в
мястото, определено в действащите за същия период ПИКЕЕ (Обн.
ДВ, бр. 98/2013 г.), които са приложими в случая, защото по делото няма данни
за други уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал. 1 от тези ПИКЕЕ (сега
отм.), при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната
мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяването му към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Доколкото в случая няма данни по делото да е
налице "понижаващ трансформатор“ на ищеца, приложима е била втората от
посочените две хипотези. Или мястото на измерване е мястото на присъединяване
към електроразпределителната мрежа.
Според чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на
имота на потребителя. А според чл. 120 ал. 2 ЗЕ, границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/посочените ПИКЕЕ. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. предвижда,
че когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
По делото е безспорно
установено, че ищецът е собственик на Електропровод В., през който е доставяна
за процесния период електроенергия за собствения му обект
Помпена станция К. на ниво средно напрежение по собствения му Електропровод В.,
а цитираните норми налагат извода, че в тази хипотеза на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод, от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите
съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната
или електроразпределителната мрежа. Поради това е неоснователно възражението на
ответника в отговора, че мястото на търговско измерване е това, където процесния обект на ищеца е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа към момента на присъединяването му през 1995 г.
на ниво ниско напрежение (Р 227-2013-II
т.о.).
От заключението на
комплексната експертиза е видно, че за процесния
обект Помпена станция К. е доставяна през процесния
период електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца
Електропровод В., а трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение
до ниво ниско напрежение се е извършвала от съоръжения, разположени в процесната помпената станция, която е също собственост на
ищеца. При това положение, с оглед изложеното, се налага извода, че средството
за търговско измерване не е било поставено на нормативно определеното в чл. 120
ЗЕ място, тъй като не е било разположено на границата на собствеността - в
Подстанция Т., откъдето се захранва собствения на ищеца електропровод В. (т.
IV-4 ЗКСТИЕ, л. 108-109). А както се посочи и по-горе,
според задължителната практика на ВКС, дължимостта на
цената за пренос на електрическа енергия е пряко обусловена от спазването на
изискването същата енергия да е била измерена именно в местата, установени в ПИКЕЕ
или уговорени от страните в договорите за продажба на електроенергия. Цените за
достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите,
които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система. В това число и разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа. Целта е при формирането им
да бъде съобразен конкретния принос на всеки потребител за тяхното настъпване.
С оглед на това специфично предназначение на цените за достъп и пренос, като
компоненти от цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на СТИ
се явява от решаващо значение за дължимостта на
същите цени. Поради това количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от уговорените от страните или нормативно
определените, ако няма такава уговорка, какъвто е случая, не може да бъде
основание за начисляване цената за достъп и цената за пренос. При измерване на
количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното,
тези два елемента от цената на ел.енергията са недължими (Р
227-2013-II т.о.).
Вярно е, че в случая по
делото не се спори, че при присъединяване на процесния
обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995
г., мястото на измерване на потребената ел.енергия е
определено на ниво ниско напрежение, в Помпена станция К.. През 2008 г. обаче,
е настъпило изменение в начина на определянето й, като същата включва и цена за
пренос на същата електроенергия по електроразпределителната мрежа. Същата цена
се дължи за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната
мрежа. Поради това, доколкото мрежата, доставяща електроенергия до процесния обект Помпена станция К., след Подстанция Т., не
е била собствена на ответника, а на ищеца, от този момент за ответника липсва основание
за начисляване на цена за пренос. Защото не е имал и разходи за поддръжка,
реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа след
подстанцията, които да се покриват от същата цена. Поради това обстоятелството,
че през процесния период измерването на консумираната
от ищеца електроенергия се е извършвало на ниво ниско напрежение, не дава
основание на ответника да начислява цена за пренос на същото ниво ниско
напрежение. Неправилното определяне обаче в случая на мястото на измерване, не
е основание за пълно отпадане на задължението на ищеца да плаща цена за пренос,
защото такава той дължи за пренос на електроенергия на ниво средно напрежение. От
т. IV-15 на ЗКСТИЕ е видно,
че разликата в цените на отчетените в процесния обект
количества ел.енергия за доставка на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение е 1262.09 лева по процесната фактура за процесния период (л. 110). При това положение ищецът
е платил при начална липса на основание на ответника именно тази разлика между
тези цени от 1262.09 лева без ДДС. Същата ищецът претендира с този си иск след
допуснатото в съдебно заседание по искане на пълномощника му увеличение в
размера му. Същата сума се явява платена от него при начална липса на основание
по смисъла на чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това подлежи на връщане от
ответника.
Недоказан още в своето
основание обаче, се явява предявеният от ищеца в обективно съединение акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който иска заплащане и
на 550 лева мораторна лихва за забава в плащането на
главницата от 31.08.2014 г. до 03.05.2019 г. В задължителното за съдилищата ТР 5/2017
на ОСГТК на ВКС е прието, че при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение
за забава от поканата да изпълни. А в случая по делото няма данни ищецът да е
отправял до ответника покана да му върне исковата сума от 1262.09 лева до
подаване на исковата му молба в съда. Поради това, предявеният от ищеца иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да му плати 550 лева мораторна лихва за забава в плащането й от 31.08.2014 г. до
03.05.2019 г., се явява недоказан още в своето основание. Поради това следва да
бъде отхвърлен изцяло така, както е предявен, без преди това бъде обсъждан и по
отношение на неговия размер, защото това се явява безпредметно.
Доколкото обаче предявяването
на иска има характер на покана за изпълнение, следва да бъде уважено искането
на ищеца за присъждане на законна лихва върху исковата сума от 1262.09 лева от подаване
на исковата му молба в съда по делото на 03.05.2019 г. до изплащането й.
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски по същото в общ размер на 915.30 лева (от
които 103.30 лева внесена държавна такса за производството, 260 лева внесено
възнаграждение за вещите лица и 552 лева платено адвокатско възнаграждение),
следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 637.49 лева, а сторените от ответника разноски по делото в общ
размер от 410 лева (от които 260 лева внесено възнаграждение
за вещите лица и дължимото му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
150 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице, защитавано от
юрисконсулт), следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно с
отхвърлената част от исковете или сумата от 124.44 лева (чл.
78, ал. 1, 3 и 8 ГПК). Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от
552 лева с ДДС, тъй като дължимото се за делото минимално адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с §2а
от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 421.32 лева с ДДС, при което платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 552 лева с ДДС, не би могло с оглед конкретната фактическа и
правна сложност на делото, по което са приети множество писмени доказателства и
назначена и изслушана комплексна съдебно технико-икономическа експертиза, да се
приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка
***: ***, на „В.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 1262.09
лева за главница, която без основание е получило на 08.09.2014 г. по фактура № **********/31.08.2014
г. като цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция К., ИТН -, за отчетен период 23.07.2014-22.08.2014
г., и законна лихва върху главницата от 03.05.2019 г. до изплащането й, както и
сумата от 637.49 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „В.“ Е. иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждането на Е. да му заплати и 550 лева мораторна
лихва за забава от 31.08.2014 г. до 03.05.2019 г. в плащането на главницата.
ОСЪЖДА
„В.“ Е. с п.а., да заплати на Е. с п.а., сумата от 124.44 лева за разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: