№ 508
гр. Бургас , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 2021212020317*** по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по повод постъпила жалба от „ТТ....Б....“ ЕАД с ЕИК ********
със седалище в гр.София и адрес на управление район М...... Бизнес Парк
София, сграда *** представлявано от Д.К. и М.С. чрез пълномощника
адв.С.К. (надлежно упълномощен) против наказателно постановление
№4***747/02.04.2021г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол със седалище в гр.Бургас към Главна дирекция
“Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, упълномощен
със Заповед №***75/21.08.2019г. от Председателя на КЗП, с което на
търговеца за нарушение на чл.113 ал.4 от Закона за защита на потребителя
(ЗЗП) и на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер от 500 (петстотин) лева.
С жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Счита се, че не е
посочена датата на извършване на нарушението, нито мястото където е
извършено. Твърди се необоснованост на НП поради липсата на описание на
нарушението. Навеждат се доводи, че не е извършено от обективна страна
административно нарушение по чл.113 ал.4 от ЗЗП, тъй като жалбоподателят
нямал качеството на продавач и договор за покупко–продажба не е бил
1
сключван. Телефонът бил взет на лизинг от потребителя. Моли за отмяна.
Редовно призован жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Не
се представлява. Не се ангажират нови доказателства.
Представител на наказващия орган ЮК се явява, редовно призован,
ангажира гласни и писмени доказателства, моли за потвърждаване на НП.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от легитимирано
лице, посочено като нарушител и в законоустановения срок, който според
чл.59 ал.2 от ЗАНН -7 дневен срок от получаването на наказателното
постановление (лист 14 от делото) и от завереното копие от куриерска пратка
на лист 13 от делото, с която е била изпратена жалбата на 05.07.2021г.
Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред
материално и териториално компетентен съд и срещу подлежащ на обжалване
акт. Производството пред РС-Бургас е редовно образувано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства отделно и
в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 04.09.2020г свидетелките Г. и П. и двете в качеството им на
инспектори в КЗП-Бургас извършили проверка по повод потребителска жалба
(лист 40 от делото) в магазин находящ се в гр.Бургас ул.“Янко Комитов“
№*** стопанисван от „ТТ....Б....“ ЕАД. По време на проверката се
установило, че закупеният от потребителя апарат „Huawei P20 Lite“
дефектирал и по този повод последният предявил рекламация пред търговеца
„ТТ....Б....“ ЕАД с протокол за приемане на устройството
№*********/24.0***.2020г, в който била описана повредата според клиента
„не се чува“. При описание на особените белези на телефона било вписано, че
„е с протектор“. С протокол за сервиз №********* от 01.07.2020г била
вписана забележка при приемане от централен сервиз –„драскотини, крив“. В
графата „забележки“ било вписано, че гаранцията е анулирана, поради
наличие на крив корпус на устройството вследствие неправилна експлоатация
от страна на клиента (удари, силен натиск). Описана била цената за смяна на
дисплей модул -1***3 лева.
В момента на проверката апаратът се намирал в магазина, където
2
потребителят отказвал да го приеме.
На 18.09.2020г търговецът „ТТ....Б....“ ЕАД изпратил документи на
официалния сайт на КЗП–Бургас, към които имало приложени снимки на
апарата, от които явствало че телефонът е с крив корпус. Това не
съответствало на вида, в който е било прието устройството за рекламация и
на описанието при приема в протокола на 24.0***.2020г –„с протектор“.
Видно от документа за прием на устройството, телефонът бил приет без
описания дефект от документа, с който е приет в централния сервиз.
За проверката били съставен констативен протокол №К-2***97351 от
04.09.2020г (лист 22-25 от делото).
Свидетелката Н.П. на длъжност инспектор в КЗП-Бургас счела, че
„ТТ....Б....“ ЕАД е нарушило нормата на чл.113 ал.4 от ЗЗП и на 07.10.2020г в
присъствието на свидетеля Г. съставила срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение №К-004***747 (лист 10-12 от
делото). Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от
жалбоподателя лице. Последното подписало акта без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
На 02.04.2021г като взел предвид акта и останалите писмени
доказателства събрани в административнонаказателната преписка
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление. В него при пълно идентичност с описаната в акта фактология
и при същата правна квалификация на деянието, на основание чл.222а от ЗЗП
на жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева.
Същата фактическа обстановка се установи и от показанията на
разпитаните свидетели П. и Г., които съдът кредитира като безпристрастни.
Горната фактическа обстановка де доказа по несъмнен начин от
гласните и писмените доказателства по делото.
Като актът, така и наказателното постановление са издадени от
надлежни органи и в кръга на тяхната компетентност по аргумент на Заповед
3
№5***3 ЛС от 01.07.201***г (лист 15 от делото) и Заповед №***75 от
21.08.2019г (лист 1*** от делото), и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не приема направените възражения, че не е посочена дата на
извършване на нарушението. Видно от описаната фактическа обстановка
потребителският сигнал е постъпили в КЗП–Бургас на 03.09.2020г, а
проверката и констатацията на нарушението е осъществено от инспекторите
на КЗП на 04.09.2020г очевидно, че АНО на тази дата му е станал известен
извършителят и е възприел нарушението. Освен това точно е описано и
мястото където е извършено нарушението–офисът на ТТ....Б.... в г.Бургас,
ул.Янко Комитов „ №***. Подробно е описано и самото нарушение съгласно
изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН.
Нормата на чл.113 ал.4 от ЗЗП гласи:“ Привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за
потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на стоката или за
материали и труд свързани с ремонта й и не требва да понася значителни
неудобства.“ Очевидно обвинението е по второто изречение на тази норма.
Описанието на деянието в наказателното постановление не внася яснота
относно фактическия състав на нарушението, за да се ангажира
отговорността на жалбоподателя на посоченото правно основание
Актосъставителят и АНО не са посочили дали в периода от 24.0***.2020г до
01.07.2020г, когато телефонът се е намирал в сервиза потребителят е понесъл
значителни неудобства, които са били причинени от търговеца. Неизлагането
на тези факти сочи, че не е реализирана отговорността на дружеството.
Нормата на чл.113 ал.4 от ЗЗП налага наличието на кумулативни
предпоставки, които в процесния казус не са налице. Нито в АУАН, нито в
НП се сочи в какво се изразява причиненото на потребителя неудобство,
каквото е изискването на нарушената норма, което накърнява правото на
защита на жалбоподателя и е довело до неправилно приложение на
материалния закон. Не на последно място следва да се посочи, че съдът счита,
че с поведението си жалбоподателят евентуално е извършил нарушение на
чл.127 ал.1 ЗЗП, доколкото след като потребителят се е оплакал от огъване на
корпуса (т.е може да се приеме, че е предявил нова рекламация), то
дружеството е следвало да я приеме и да я впише в съответния регистър–
4
нещо, което последното не е сторило. Доколкото обаче мобилният оператор
не е санкциониран за това си поведение, съдът не следва да го обсъжда.
От 01.01.2021г в ДВ бр.23 нормата на чл.113 ЗЗП е отменена и в това
положение съдът е пред алтернативата на чл.3 ал.2 ЗАНН, съгласно която ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
наказателни разпоредби прилага се тази от тях, която е най-благоприятна. В
конкретния случай отмяната на чл.113 от ЗЗП е най-благоприятен закон и
това налага отмяната на НП.
Мотивиран от горното и на основание чл.***3 ал.1 предложение трето
от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №4***747/02.04.2021г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със
седалище в гр.Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” в Комисията
за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №***75/21.08.2019г.
от Председателя на КЗП, с което на „ТТ....Б....“ ЕАД с ЕИК ******** със
седалище в гр.София и адрес на управление район М...... Бизнес Парк София,
сграда *** представлявано от Д.К. и М.С. чрез пълномощника адв.С.К. за
нарушение на чл.113 ал.4 (отм.) от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и
на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер от
500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд –
Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5