Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.12.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Диминтринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 778 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.02.2019
г. по гр.дело № 57336/18 г., СРС, І ГО, 27-ми състав е признал за установено по иска, предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 49 ЗЗД, че АГЕНЦИЯ „П.И.“, гр.София, пл. „*****дължи на З. „Л.И.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
5562,40лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по „щета“ № №
0701-1261-15-414804 за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка "Каско" с полица № 93001510067471,
за имуществени вреди по лек автомобил "АУДИ", модел "А 8",
рег.№ *****от ПТП на 21.11.2015г. в Община Габрово, на републикански път III-5004,
на 2.5 кв.м. посока село Чехлевци, причинено от попадане в необезопасен и
необозначен участък (строителни материали) на пътното платно, ведно със
законната лихва от 24.08.2017 г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 58458/2017г. от 28.04.2018г. по описа на CPC, I Г. О., 27-ти състав. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК АГЕНЦИЯ „П.И.“, гр.София, пл. „*****да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 161,25лв., от които
50лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. д. № 58458/2017г. от 28.04.2018г. по описа на CPC,
I Г. О., 27-ти състав.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника
Агенция „П.И.", ЕИК *****, Областно пътно управление-Габрово,
със съдебен адрес и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото Н.Ц.,
правоспособен юрист, на длъжност „началник“ на отдел „Административно
обслужване“ в Областно пътно управление-Габрово с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че ответникът не носи отговорност за
настъпилото ПТП, тъй като процесният пътен участък е
бил в строеж и владение на фирмата изпълнител по договора за възлагане на СМР/
договор № РД-33-5 от 09.05.2013г.
между АПИ и ДЗЗД “КОНСОРЦИУМ ПСВТ“, а с договор № РД-34-4/09.2013 г. между АПИ
и ДЗЗД „ОБЕДИНЕНИ КОНСУЛТАНТИ“ е било възложено от АПИ консултански
услуги във връзка с допълнително проектиране и строителство на процесния пътен участък. Именно фирмата изпълнител по
договора за строителен надзор е била длъжна да упражнява необходимия контрол по
чл.168, ал.1, т.5 от ЗУТ, а именно да не допуска увреждане на трети лица и
имоти вследствие на строителството. Счита за неправилен извода на съда, че по
делото няма доказателства дали на процесния пътен
участък е било налице въведено временно ограничение на движението. Видно от
представените от третите лица помагачи доказателства, било е предвидено
въвеждане на временна организация на движението, съгласно която за процесния пътен участък по
план „Сигнализиране на дълготрайни ремонтни работи без отбиване на
движението открит път“ е предвидено поставяне на знаци А23/участък от пътя в ремонт/
и В26/сигнализация за ограничаване скоростта на движение с 40 км/ч. Проектът е
предвиждал и краткотрайна временна организация, която се поставя на работните
участъци. Съгласно приложените договори за възлагане на обществена поръчка,
третите лица-помагачи са имали задължение
да въведат временна организация на движението и да обезопасяват и обозначат процесния пътен участък. Счита, че не е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД,
тъй като не е налице противоправно деяние, извършено
виновно от АПИ, а отговорността е на фирмата изпълнител по договора за СМР- ДЗЗД
“КОНСОРЦИУМ ПСВТ“ със съдружници в Консорциума-„Х.“ АД, ЕИК *****, „П.с.Т.“ АД, ЕИК *****, „Пътинженергинстрой-Т“
ЕАД, ЕИК *****в чието владение е бил пътния участък. Неотразяването на знаци и
сигнали в Протокол за ПТП № 1482485 от 21.11.2015 г. не означава, че такива
пътни знаци и светлинни сигнали са липсвали на обекта. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното и да
бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност моли да бъде намален размера на претендираното
обезщетение за имуществени вреди с оглед възражението за съпричиняване
от страна на водача. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият-ищец З.„Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Видин оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Третите лица помагачи на страната на ответника „Х.“ АД, ЕИК *****,
„П.с.Т.“ АД, ЕИК *****, „Пътинженергинстрой-Т“ ЕАД, ЕИК
*****, „Трансконсулт-БГ“ ООД, ЕИК *****, „Т.Х.“ ЕООД,
ЕИК *****и „Рубикон Инженеринг“ ООД, ЕИК *****не
вземат становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 213, ал.1 от КЗ/отм./, вр.
чл.49 и чл.45 ЗЗД от З.“Л.И.“ АД срещу АПИ, с които се иска да бъде признато за
установено между страните, че АПИ дължи заплащане на
сумата от 5542,40 лв. и направените ликвидационни разноски от 20 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът З.„Л.И.“ АД твърди, че е застраховател по полица № 93001510067471 - „КАСКО“
на л.а. „Ауди“ модел „А8“ с per. № *****, собственост на М.И.П., със срок на валидност от 08.10.2015г. до
07.10.2016г. На 21.11.2015г. в 17,45ч. в
общ Габрово, на републикански път III-5004 на 2.5 км. Посока село Чехлевци
към село Киевци, водачът на процесното МПС - Симона
Димитрова, движейки се по пътното платно посока село Чехлевци,
при влизане на десен завой, автомобилът попада в необезопасен и необозначен
участък (строителни материали) на пътното платно, в следствие на което
настъпило ПТП и били причинени материални щети на МПС, за което била образувана
ликвидационна преписка по щета № 0701-1261- 15-414804 при застрахователя, който
определил и заплатил обезщетение в размер на 5542.40лв. Предвид обстоятелството,
че ответникът стопанисвал участъка от пътя, то той следва да отговаря, поради което с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования
против отговорния, поради което моли за признаване установено, че ответникът
дължи сумите по заповедта.
Ответникът Агенция „П.И." е оспорил исковете като неоснователни и
недоказани. Не е оспорил
обстоятелството, че процесният участник е част от републиканската пътна мрежа, на
която поддържането и стопанисването се осъществява от ответника, чрез Областно
пътно управление. Твърди се, че към датата на събитието, визираният пътен
участък попадал в участък № 2 от път ІІІ- 5004, „Обход на гр.Габрово“, около към 8+250. като към този
момент бил в строеж, който по Договор № РД-33-2/09.05.2013г. ответникът бил
възложил по обществена поръчка на изпълнителя - Консорциум „ПСВТ“, в който
участвали „Х.“ АД, ЕИК *****, „П.с.Т.“ АД, ЕИК ***** и „Пътинженергинстрой-Т“
ЕАД, ЕИК *****. С Договор № РД-34-4/09.05.2013г. АПИ възложила обществена
поръчка за консултантски услуги във връзка с изпълнение на Договора за
допълнително проектиране и строителство на обект: път III-5004 „Обход на гр.Габрово“ от км 0+000 до км 20+124.50л. и
етапна връзка от км 0+000 до км 3+130. Изпълнителят бил ДЗЗД „Обединени
консултанти“, образувано от „Трансконсулт-БГ“ ООД,
ЕИК: *****, „Т.Х.“ ЕООД, ЕИК: *****и „Рубикон Инженеринг“
ООД, ЕИК: *****. С Протокол от 22.10.2013г. обектът бил предаден на
изпълнителя, който бил длъжен да сигнализира обекта съгласно проекта за
временна организация на движението.С Протокол от 02.06.2014г. за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата
инфраструктура обектът бил предаден на изпълнителния. С Констативен акт от
21.11.2017г. обектът бил приет, като течала процедура по издаване на разрешение
за ползване.
От фактическа стана, СГС
препраща към подробно описаната такава от първата инстанция.
От правна страна:
Съгласно чл, 213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./ с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне". Предпоставките за уважаване регресната
претенция на застрахователя са: 1) застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2)
в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение;
3) отговорност на ответника за вредите
по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод
изпълнението на тази работа. Касае
се за уреден
от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на
нейния изпълнител.
За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) осъществен
фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата
с необходимите елементи: деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на
ВС, т.7), а само качеството
им на изпълнители
на възложена работа; 2) вредите да са причинени
от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани
с него (така -ППВС №
9/1966 г.). Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не
за активно поведение на неговия
изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на задължение за осъществяване
на действие, то очевидно в основанието
на исковата претенция не се
включва обстоятелството дали вредите са причинени
от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало
виновно. В настоящия случай следва да
се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя
и дали процесиите вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение.
В конкретния казус СГС приема за безспорно установено, че
процесният пътен участък/републикански път-ІІІ-5004
на 2,5 км. посока село Чехлевци/ е част от
републиканската пътна мрежа, стопанисвана от АПИ чрез Областно пътно
управление-Габрово, че по време на процесното деяние,
АПИ е възложил на третите лица-помагачи обществена поръчка за
проектиране и строителство на пътни участъци, включително процесния,
че между ищеца и увреденото лице е съществувало валидно
облигационно застрахователно
правоотношение, както и че на увреденото лице е било заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 5542,40 лв. по предявената претенция.
Ответникът твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД, тъй като не е налице противоправно деяние, извършено виновно от АПИ, а
отговорността е на фирмата изпълнител по договора за СМР- ДЗЗД “КОНСОРЦИУМ
ПСВТ“ със съдружници в Консорциума-„Х.“ АД, ЕИК *****, „П.с.Т.“ АД, ЕИК *****, „Пътинженергинстрой-Т“
ЕАД, ЕИК *****в чието владение е бил пътния участък. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че наличието на договор, не отнема пасивната процесуална
легитимация на ответника, в качеството на възложител по чл.49 ЗЗД.
Въззивната
инстанция намира, че е осъществен фактическия състав на чл.49 -противоправно деяние, което да е извършено виновно от натоварени от
ответника лица. Твърдяното противоправно деяние е
наличие на необезопасен и необозначен участък (строителни материали на пътното
платно), навлизайки в които се реализира процесното
ПТП от застрахованото при ищеца МПС. Действително, от представените от третите
лица-помагачи писмени доказателства се установява, че за процесния
пътен участък е било предвидено въвеждане
на временна организация на движението, съгласно която за процесния
пътен участък по план „Сигнализиране на дълготрайни ремонтни работи без
отбиване на движението открит път“ е предвидено поставяне на знаци А23 (участък
от пътя в ремонт) и В26 (сигнализация за ограничаване скоростта на движение с
40 км/ч.), От представените писмени доказателства настоящата инстанция приема, че временна организация на движението
е била въведена на 25.10.2013 г. с протокол, подписан от представител на
ОПУ-Габрово, представител на община Габрово и
представител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Габрово, а
постоянната сигнализация по одобрен
проект е изпълнена към 06.12.2013 г. и е
приета и заплатена от АПИ на строителя с частичен междинен сертификат $
11 приет от Възложителя на 13.02.2015 г. Видно от приетия във въззивното производство Протокол за въвеждане във временна
експлоатация на обекта от 28.05.2019 г., който е съставен след постановяване на
обжалваното решение, поради което не е налице преклузия за приемането му, временната организация се
изпълнява съгласно изготвен и съгласуван със сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Габрово технически проект и се приема в присъствието на представител
на Възложителя-ОПУ-Габрово и
представител на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Габрово, т.е. въвеждане на такава временна организация не се
извършва от строителя и/или строителния надзор, а от компетентните органи, в
случая Възложителя-директора на съответното ОПУ и представител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-габрово.
От друга
страна, от приетите по делото Протокол
за ПТП №1482485/21.11.2015г. и административно-наказателната преписка към него,
се установява, че при посещение на място длъжностните лица (автоконтрольори)
не са отразили наличието на светлинни сигнали, знаци и др. Процесният
Протокол за ПТП по отношение на
обстоятелствата около пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието
се ползва като официален свидетелстващ документ с присъщата му съгласно чл.179,
ал.1 ГПК, и задължителна материална доказателствена
сила по отношение на факта за липса на пътните знаци и маркировката на мястото
на произшествието.
Настоящата
инстанция намира, че и предвид гореизложеното, именно възложителя отговора за
мерките, които следва да бъдат
предприети от изпълнителя, като последният следва за своя сметка да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на гражданите, като
постави предупредителни знаци,указания
за отбиване на движението, подходящо осветление и др. подобни, като по делото
липсват доказателства за поставянето на такива.
Ищецът е
доказал и обстоятелства по механизма на ПТП, причинно-следствената връзка,
вредите и размера им чрез приетата по делото САТЕ. Що се отнася до размера на обезщетението, то същият не се оспорва.
Относно възражението
за съпричиняване, то такова не е било въведено своевременно
в отговора на исковата молба, поради което се явява преклудирано.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр.
ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество
направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.02.2019 г. по
гр.дело № 57336/18г. на СРС, І ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.", ЕИК *****, Областно пътно управление-Габрово, със съдебен адрес
и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото Н.Ц., правоспособен
юрист, на длъжност „началник“ на отдел „Административно обслужване“ в Областно
пътно управление да заплати на З.„Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Видин направените разноски за настоящата инстанция във
вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3ѝ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.