№ 94
гр. ******, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря Ж.Т.Б.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130100954 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от „АПС Бета
България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 81В срещу Г. Й. Г. с ЕГН **********, адрес с.
******, общ. ****** да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на
сумите 789,39 лева главница, 49,65 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 08.07.2017 г. до 20.07.2018 г., 413,91 лева обезщетение за забава за
периода от 08.07.2017 г. до 18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 520/31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1237/2023 г. по описа
на Районен съд – ******.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 08.07.2017 г. ответникът и „Кредисимо“ АД с ЕИК *********
сключили договор за потребителски кредит № 903830. Ищецът твърди, че
договорът е сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, за което
страните ползвали средства за комуникация от разстояние. Длъжникът
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит, като попълнил
заявление от разстояние, в което отразил личните си данни и за
кореспонденция. На ответника била предоставена цялата информация,
изискуема по закона. Преддоговорната информация била изпратена на
ответника по имейл чрез хиперлинкове. Ищецът сочи, че ответникът отправил
към него електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ след приемане на
общите условия и договора. След това електронно изявление Приложение № 1
1
към договора, Общите условия и Стандартния европейски формуляр били
изпратени на имейл на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора
за сключване на договора. Така по реда на ЗЕДЕУУ между страните бил
сключен договора. При кандидатстването ответникът сам избрал да обезпечи
изпълнението на задължението чрез поръчителство на „Ай тръст“ ЕООД.
Ищецът твърди, че договорите са подписани от ответника по реда на ЗЕДЕП.
В евентуалност, твърди, че договорът е реален и се счита за сключен от
датата на получаване на паричната сума.
По силата на сключения на 08.07.2017 г. договор се твърди ответникът
да е получил сумата от 1500,00 лева, срещу което се съгласил да върне 12
вноски по 139,84 лева в срок до 20.07.2018 г., съгласно Приложение № 1 към
договора, съдържащо погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен
процент 41,24 %, както и годишен процент на разходите 50 %. Ответникът
дължал обезщетение за забава при забавяне плащане на погасителна вноска в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, ведно с
всички разходи.
Твърди, че на 08.07.2017 г. ответникът сключил договор за предоставяне
на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, по силата на който последното се
задължило да сключи договор с трето лице – „Кредисимо“ АД, пред което да
отговаря солидарно с ответника за всички задължения на последния.
На 08.07.2017 г. „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД сключили договор
за поръчителство, по силата на който „Ай тръст“ ЕООД се задължило спрямо
„Кредисимо“ АД за всички задължения на ответника по сключения от
последния договор за кредит.
Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил в срок задълженията си.
„Кредисимо“ АД поканило „Ай тръст“ ЕООД да плати изискуемите на
ответника задължения, за което било изпратено уведомление до ответника на
18.02.2021 г., в което били посочени всички дължими суми и предстоящото
плащане.
На 23.02.2021 г. „Ай тръст“ ЕООД погасило дължимите от ответника
суми – 789,39 лева главница, 49,65 лева договорна лихва за периода от
08.07.2017 г. до 20.07.2018 г., 512,04 лева – обезщетение за забава. С
извършеното плащане се твърди, че „Ай тръст“ ЕООД се суброгирало в
правата на удовлетворения кредитор.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021
г. „Ай тръст“ ЕООД прехвърлило своите вземания на ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД, за което ответникът бил уведомен на ел. поща. В случай, че
не бъде прието за редовно уведомяване, се моли да се приеме за надлежно
връчването с исковата молба.
Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски
за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който възразява по исковата молба. Не смята, че дължи сумите
по исковата молба.
2
В съдебно заседание ищецът с писмено становище поддържа исковата
молба, моли за присъждане на разноски.
Ответникът, явил се лично, твърди, че не е сключвал договора, на който
се позовава ищецът и че не е подписвал представените документи.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, съдът счита следното:
Претенцията е предявена в изискуемия едномесечен срок, считано от
датата на връчване на съобщението на заявителя с указанията по чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК и има за предмет вземането, за което е издадена заповед по ч.гр.д.
№ 1237/2023 г., поради което производството е допустимо.
За успешното му провеждане ищецът следва да установи валидно
сключен договор за потребителски кредит № 903830 от 08.07.2017 г. между
ответника и „Кредисимо“ АД с предмет предоставяне на сума на ответника
срещу задължение за връщане на сумата; валидно сключен договор за
поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД от една страна и
ответника от друга; предоставянето на сумата по договора на ответника и
размер; валиден договор за цесия с предмет процесното вземане и валидно
уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането; изпълнение от
страна на кредитодателя на изискванията на ЗЗП и ЗПК; падеж и размер на
претендираните вземания.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която
се установява, че на 08.07.2017 г. от страна на „Кредимимо“ АД е наредена
сумата в размер на 1039,88 лева за изплащане на ответника към Изипей. От
изслушаното в съдебно заседание пояснение на вещото лице се установява, че
представената разписка за извършено плащане – приложение № 4 към
експертизата, установява, че сумата е преведена на разположение на
кредитополучателя, но не и че ответникът е този, който е получил сумата.
Изследвайки предоставените от ищеца и кредитодателя данни, вещото лице е
установило, че са извършвани плащания за погасяване, но неизвестно от кого.
При така установеното, съдът счита от правна страна, че исковата
претенция е неоснователна.
На ищеца са дадени указания как е разпределена доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти, като съдът му е указал и за кои от
твърдяните факти не сочи доказателства. Направеното от страна на ответника
възражение, че не е подписвал процесния договор, е прието от съда за
несвоевременно, поради което и не е подлежало на разглеждане. За да бъде
прието обаче, че договорът за кредит е сключен, е необходимо да се установи
по безспорен начин, че заемната сума не само е предоставена, но е и усвоена
от кредитополучателя. По делото не са представени доказателства, че
паричният превод към Изипей реално е предаден на ответника. Поради това,
съдът счита, че не се доказа наличие на валидна облигационна връзка, която
да обвърже ответника с произтичащи от нея права и задължения, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№ 81В срещу Г. Й. Г. с ЕГН **********, адрес с. ******, общ. ****** за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане от ответника в размер на сумите 789,39 лева главница,
49,65 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2017 г. до
20.07.2018 г., 413,91 лева обезщетение за забава за периода от 08.07.2017 г. до
18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №
520/31.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1237/2023 г. по описа на Районен съд – ******,
като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
4