РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Пловдив, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. И. Т., чрез пълномощниците му
адв.П.Х. и адв.Л.К. от ПАК, срещу решение № 260565/24.02.2021г. по гр.д. №
3051/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен иск с правно
основание чл. 23 от СК, предявен от Л. И. Т. ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адвокат П. Г. Х., съдебен адрес: ***против В. К. Т. ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н.А., съдебен адрес: ***, с
който е поискал от съда, да признае за установено, че е собственик на
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор
56784.530.2208.2.16, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение
в КККР с адрес на имота - ***, който самостоятелен обект се намира в сграда
2/две/, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2208/пет
1
шест седем осем четири точка пет три нула точка две две нула осем/ с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива -1,
със застроена площ 59.74кв.м./петдесет и девет цяло и седемдесет и четири
квадратни метра/, ведно с прилежащо избено помещение №16 с площ 5.05
кв.м./пет цяло и пет стотни квадратни метра/, както и 2.164%/две цяло сто
шестдесет и четири хилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.530.2208.2.15, под
обекта - 56784.530.2208.2.12, над обекта - 56784.530.2208.2.20, на базата на
пълна трансформация на лично имущество, както и да осъди ответницата
В.Т., да освободи собствеността и върне владението и държането върху
процесния имот, като неоснователен и недоказан.
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в разрез с процесуалните и материално-правни норми, като
счита, че е обосновал решението си на факти, за които не е разпределил
доказателствена тежест. Изводите на ПРС за придобиване на имота на цена
от 60 000 лв., както и възмездното придобиване на имот в с.Труд, сумата от
публичната продажба на който е част от продажната цена на процесния,
счита, че противоречат и на събраните по делото доказателства. Твърди, че
имотът, продаден на публична продан, е лично негова собственост, поради
което и средствата от продажбата му, вложени в закупуване на процесния
имот – също са негови лични. Излага твърдения, че изнесения на публична
продан след делба имот е закупен с негови лични средства – по реда на Закона
за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни
влогове или цената на жилището се обезпечава чрез жилищно-спестовен
влог, като цената на имота е заплатена със средства, дарени от майка му, а
после цената възстановена по процедура за изплащане на лихвоточки, дарени
от баща му. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да се
уважат изцяло исковите претенции, със съответните законни последици.
Претендира разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от В.Т., от гр. Пловдив,
чрез адв. А., в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Счита постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно,
при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при изготвен
2
доклад при спазване на закона и правилно разпределена доказателствена
тежест, както и при анализиране на целия събран доказателствен материал и
правилно прилагане на съответните материални норми, за което излага
подробни съображения. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и
потвърдено постановеното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив приема за доказано, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот№63, том І, рег. №508, дело № 57/25.04.2016 г.,
ищецът Л. И. Т. е придобил недвижим имот – Апартамент с административен
адрес: ***, за сумата от 35 000,00 лева. ССЕ изготвена поделото е установила,
че на 04.04.2016 г. от банкова сметка на ищеца Л.Т. ***е преведена сумата от
6 000,00 лева по сметка на Н.В.Н., продавач по сделката, с основание на
превода***. На 25.04.2016 г. от банкова сметка на ищеца Л.Т. IBAN ***е
преведена сумата от 29 000,00 лева по сметка на Н.В.Н., продавач по
сделката, с основание на превода „Покупка на апартамент 16/32, ул.“Т***.
Вещото лице е записало, че и двете сметки са лични сметки в лева с титуляр
Л. И. Т..
Представени са Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 44, том І, рег. № 363, нот. дело № 35/14.03.2012 г., Нотариален акт за
дарение № 43, том І, рег. № 363, нот. дело № 35/14.03.2012 г. и влязло в сила
съдебно решение №2805/21.07.2015 г. на ПРС, ХІІІ гр. с., от което се
установява, че ищецът Л. И. Т. е бил собственик на идеални части от
недвижим имот в с. Труд, който е изнесен на публична продан, като същия е
продаден за сума общо в размер на 50 337,50 лева. Представен е Договор за
дарение на парична сума от 12.10.2015 г., с който майката на Л.Т. му е
3
подарила сума в размер на 13 445,00 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че на 12.10.2015 г. по банкова сметка на ищеца Л.Т.
***е постъпила сума в размер на 13 445,36 лева, а по банкова сметка на ищеца
Л.Т. IBAN ***на 01.03.2016 г. е внесена сума от 29 700,00 лева с наредител
Л.Т..
Основателно е възражението на жалбоподателя Л.Т., че изводите на
ПРС за придобиване на имота на цена от 60 000 лв., а не на цена от 35 000
лева е неправилно. РС Пловдив е приел цената от 60 000 лева за покупна на
процесния имот на база показанията на свидетеля И.Т., син на страните и тъй
като покупката на жилище през 2016г. е по-логично да е била извършена на
стойност от около 60 000 лева, а сделката да е била изповядана на цена близка
до данъчната оценка – 33 402,80 лева. Това не се приема от въззивния съд,
защото в самата сделка ясно е посочена покупна цена от 35 000 лева и
плащането на тези две суми с банкови преводи от 6 000 лева и 29 000 лева от
личната банкова сметка на ищеца Т. е доказано от приетата по делото ССЕ.
На първо място в казуса не е доказано да е налична хипотезата на чл.164 от
ГПК, та да са допустими свидетелски показания относно опровергаване
съдържанието на процесното писмено доказателство - нотариален акт за
продажба. На второ място чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой е действал и към момента на тази сделка, така че за изповядването на
сделката пред нотариус се е искало плащането на цената да се удостовери с
нареждане за банков превод, което е и сторено. Липсват писмени
доказателства цената да не е била 35 000 лева, а да е била 60 000 лева. Ето
защо настоящият съд приема за цена по сделката 35 000 лева.
Частично основателно е възражението на жалбоподателя Л.Т., че
придобиването на процесния имот е с лично негови средства дарение от
майка му и лично неговата сумата от публичната продажба на част от негов
имот изнесен на публична продан съсобствен имот в с.Труд. Сумата от 6 000
лева дадени като капаро на 04.04.2016г. са наистина лична собственост на
ищеца Л.Т., защото са получени като дарение в размер на 13 445,35 лева
лично и само на него на 12.10.2015г. по банковата му сметка в ДСК, видно от
ССЕ /л.62 от първата инстанция/. Това се доказва не само от писмения
договор за дарение, но и от факта, че като такова дарението е приведено по
4
личната сметка на ищеца от дарителката - майка му. От тази банкова сметка е
платено първото плащане от 6 000 лева на продавачите /л.63/ на процесния
имот. По силата на чл.22 ал.1 от СК дареното е лична собственост на
надарения съпруг, в казуса на ищеца Л.Т..
Не точно така стои въпроса с посочената в исковата молба втора сума
от 29 000 лева, платени при окончателното плащане на имота при
изповядване на сделката пред нотариуса. Видно от ССЕ /л.63/ от първата
инстанция тази сума е падащата се част на съделителя Л.Т. от публична
продан на съсобствения му имот в с.Труд, обл. Пловдив, която му е приведена
по една от неговите банкови сметка на дата 01.03.2016г. от ЧСИ Драгомира
Митрова. Сумата е 29 671, 66 лева. На същата дата Л.Т. прехвърля тази сума
от 29 700 лева по друга своя сметка в банка ДСК и от там на 25.04.2016г.
привежда 29 000 лева на продавача по сделката /л.64/. Следва обаче да се имат
предвид възраженията на ответницата В.Т., че доколкото тя е била
съсобственичка на имота в с.Труд и не е била конституирана в прозводството
по делба, то част от получената от делбата сума е в режим на СИО. Наистина
изнесения по изпълнителното дело имот в ***, състоящ се от поземлен имот с
идентификатор № 73242.501.939 с площ от 941 кв.м. и двуетажна жилищна
сграда с площ от 72 кв.м. е придобит на дата 14.03.2012г. от Л.Т. по дарение
от баща му и майка му в размер на ¼ идеална част от парцела и 3/8 идеални
части от жилищната сграда /л.21/, което пак си е негова лична собственост.
Но същата такава идеална част от този имот /¼ идеална част от парцела и 3/8
идеални части от жилищната сграда / е придобита с покупко продажба от
двамата съпрузи Л.Т. и В.Т., макар и в договора да пише само името на
съпруга Л.Т. /листи 20 и 21 от делото на ПРС/. Това следва от презумпцията
на закона – чл.21 ал.1 от СК. По възраженията на Л.Т., че делбата не е
нищожна, защото в нея не е участвала и съпругата му, съдът не оспорва този
факт, но по силата на чл.24 ал.2 от СК управлението на общото имущество
може да се извършва от всеки от съпрузите. Впоследствие със сумата от 29
000 лева се е разпоредил само мъжа, но това е станало по общо съгласие на
съпрузите за закупуване на общото им жилище, така че и тук липсвата
спорове между съпрузите относно управлението и разпореждането с общото
им имущество в режим на СИО.
Неоснователно е виждането на ищеца Т., че съпругата му нямала дял в
5
придобитата от публичната продан сума от 29 000 лв. от имота в с.Труд,
защото цената по тази покупка в размер на 13 000 лева на част от имота в
с.Труд е била платена само с лични средства на съпруга Л.Т. получени от
националния компенсанционен жилищен фонд /НКЖФ/ при община Пловдив
и съответно средствата от публичната продан в размер на 29 000 лева са си
негови лични средства, а не СИО. На първо място тези факти не са изрично
посочени в исковата молба, а се развиват с въззивната жалба, поради което
тяхната допустимост в процеса е спорна с оглед на нормата на чл.147 и чл.266
от ГПК. Както и трудно би могло да се приеме, че купувача на част от имота в
с.Труд Л.Т. на 14.03.2012г. не е знаел с какви средства плаща имота и го е
узнал, след образуване на настоящото въззивното дело. На второ място
момента на придобиването на съответната част от имота в с.Труд е с дата
14.03.2012г. Докато видно от две ССЕ /л.61 и л.64 от настоящия съд/ сумата
от НКЖФ от 11 852,40 лева е получена от Л.Т. на дата 29.12.2016г., тоест
много по-късно и няма как с тази сума да е платена покупка направена
няколко години по-рано на 14.03.2012г. Тоест тук не се доказва
трансформация на лично имущество.
Ето защо от сумата 29 000 лева само половината от нея е лична
собственост на Л.Т., а другата половина е съпружеска имуществена общност,
придобита с покупко-продажба. Ето защо вложените лични средства от Л.Т. в
покупката на процесния имот са 6 000 лева и половината от 29 000 лева, а
именно 14 500 лева. Ето защо е налице само частична трансформация на
лично имущество на ищеца Т. до размер от 20 500 лева. Ето защо негова
лична собственост е 20 500 идеални части от 35 000 идеални части от
процесното жилище. При това положение решението следва да се отмени
изцяло, а иска следва да се уважи за частична трансформация на лично
имущество до 20 500/35 000 идеални части от процесния имот, като за тази
част ищецът Л.Т. да се признае за техен индивидуален собственик, а в
останалата част иска за пълна трансформация на лично имущество в барка да
се отхвърли, като недоказан.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Искът е уважена на 58,57 % и е
отхвърлен на 41,43 %. Ето защо в полза на жалбоподателят Л.Т. следва да се
6
присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели.
Такива направени в производството пред РС Пловдив 58,57 % от сумата по
списък за разноски 1 463 лева, а именно 856,87 лв. Разноски пред въззивната
инстанция общо 2 096,75 лв. /л.79/, от които се присъждат съразмерно 1228,06
лв.
В полза на въззиваемата В.Т. следва да се присъдят разноски на
основание 78 ал.3 от ГПК по съразмерност спрямо отхвърлената част на иска
от 41,43 %. при следните предели. Такива направени в производството пред
първата инстанция от общо 1525 лева /л.72/ се дължат по съразмерност 631,80
лв. За въззивната инстанция от направени разноски 1 400 лева /л.81/ се
присъжда съответно на отхвърления иск сумата от 580,02 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 260565/24.02.2021г. по гр.д. №
3051/2020г. по описа на РС Пловдив, като вместо това реши:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23 от СК по
отношение на Л. И. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адвокат
П. Г. Х., съдебен адрес: *** спрямо В. К. Т. ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. Н.А., съдебен адрес: ***, че Л. И. Т. ЕГН ********** е
индивидуален собственик на 20 500/35 000 идеални части от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор
56784.530.2208.2.16, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед - няма издадена заповед за изменение
в КККР с адрес на имота - ***, който самостоятелен обект се намира в сграда
2/две/, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2208/пет
шест седем осем четири точка пет три нула точка две две нула осем/ с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива -1,
със застроена площ 59.74кв.м./петдесет и девет цяло и седемдесет и четири
квадратни метра/, ведно с прилежащо избено помещение №16 с площ 5.05
кв.м./пет цяло и пет стотни квадратни метра/, както и 2.164%/две цяло сто
шестдесет и четири хилядни процента/ идеални части от общите части на
7
сградата и от правото на строеж върху поземления имот при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.530.2208.2.15, под
обекта - 56784.530.2208.2.12, над обекта - 56784.530.2208.2.20, на базата на
частична трансформация на лично имущество, като ОСЪЖДА ответницата
В.Т., да върне владението и държането върху 20 500/35 000 идеални части от
процесния имот и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 20 500/35 000
идеални части до пълния предявен размер на иска за наличие на пълна
трансформация на лично имущество по отношение на процесния имот, като
недоказан.
ОСЪЖДА В. К. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.
Н.А., съдебен адрес: ***, да заплати на Л. И. Т. ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адвокат П. Г. Х., съдебен адрес: *** разноските по делото в
размер на 856,87 лева за първата инстанция и 1 228,06 лева за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Л. И. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
адвокат П. Г. Х., съдебен адрес: *** да заплати на В. К. Т. ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** чрез адв. Н.А., съдебен адрес: *** разноските по делото
в размер на 631,80 лева за първата инстанция и 580,02 лева за въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8