РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Русе , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500049 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. В. И. против решение
№260478/27.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 722/2020 г. на Русенския
районен съд, с което е уважен предявеният от А. С. С. иск за собственост с
правно основание чл.108 от ЗС. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на
ново, с което ревандикационния иск се отхвърли. Претендира и направените
разноски за производството.
Ответникът по жалбата А. С. С. е подал отговор по чл.263 от ГПК, в
който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното
решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
1
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявения от А. С. С. против
жалбоподателката ревандикационен иск с предмет: ПИ с идентификатор
63427.159.1., находящ се в землището на гр.Русе, м.“Конуунар“, целия с площ
от 1183 кв.м., с предназначение на територията- земеделска, шеста категория
на земята при неполивни условия, с номер по предходен план 300001, при
съседи на имота: 63427.159.10.; 63427.159.677м 63427.159.9м63427.159.8м
63427.159.2м 63427.159.33.
От фактическа страна е установено, че с нотариален акт за покупко-
продажба № 180/19.12.1935 г.,том V, регистър 4747, дело № 1216/1935 г.
М.С.М. е придобил правото на собственост върху нива от от 2200 кв.м.,
находяща се в Русенското землище, местността „Кавака", с описани граници.
С Решение от 02.03.1968 г. на ТПС Комисия – гр. Русе, по Протокол №
4/02.03.1968 г., придобитият от М.С.М. земеделски имот бил заменен с лозе
от 2 дка, седма категория в Русенското землище, местността „Кону пунар“.
Замененият имот бил записан с кадастрален номер 13 с площ от 2000 дка като
върху самия план било записано името на М. С.. В следващия план имота бил
записан под кадастрален №1, масив 300, а в действащата към момента
кадастрална карта съставлява ПИ с идентификатор 63427.159.1.
Установено е, че М.С.М. е починал на 19.03.1968 г. и негови законни
наследници са съпругата му М.Т. С.а, поч. на 02.10.1979 г. и синовете му С.М.
С., поч. на 30.03.2015 г. и С.М. С., поч. на 06.02.2013 г. със законен
наследник- А. С. С..
С Нотариален акт № 122/17.12.2017 г., том V, рег. № 16785, дело №
756/2017 г. на нотариус Г.Г. с район на действие РРС, вписан в СВ-Русе –
вх.рег.№ 18781/21.12.2017 г., акт №163, т.42, дело № 8617/2017 г. К.В.А. бил
2
признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот. С
нотариален акт, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 3893/01.04.2019 г., акт № 84,
т.10, дело № 1961/2019 г. чрез договор за покупко- продажба К.А прехвърлил
на жалбоподателката- негова сестра процесния имот.
С показанията на разпитаните св. Ц.Т., св.В.И. и св.К.П. е установено, че
процесното лозе е придобито от ответника по жалбата по наследство, както и
че приживе чичо му, заявил, че това лозе е собственост на неговия брат и
праводател на ответника по жалбата, че до смъртта си неговия баща се
грижел за имота и насажденията върху него, а след това ответникът по
жалбата периодично го посещавал, както и че преди две години узнал, че
имота бил завзет от друг човек.
С приетата по делото експертиза е установено, че имотът по нотариален
акт за покупко-продажба № 180/19.12.1935 г. том V регистър 4747, дело №
1216/1935 г., представляващ нива от 2200 кв.м. в Русенско землище
местността" Кавака“ е идентичен с имота, посочен в Протокол 4/02.03.1968 г.
- лозе от 2 дка, VІІ категория, в м. "Хаджи бюлюк ", че този имот,
представлява имот с кадастрален номер13, от картон 20 ,както и че е
идентичен с процесния ПИ с идентификатор 63427.159.1.
При така установените факти първоинстанционният съд е уважил
предявеният ревандикационен иск по съображения, че ответникът по жалбата
е установил правото си на собственост върху имота. Същият придобил
собствеността върху процесния недвижим имот по силата на настъпило
наследствено правоприемство и давностно владение. Прието, че
жалбоподателката не е придобила права върху имота, тъй като нейния
праводател не е бил собственик.По делото не е установено неговото
придобивно основание.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС, е средство за правна защита на
3
правото на собственост, което право може да се упражни и от съсобственик
срещу владеещия имота без правно основание за това, в т.ч. и срещу друг
съсобственик.
За успешното провеждане на исковата защита в доказателствена тежест
на ищеца / ответник по жалбата/ е да установи, че е собственик на имота-
предмет на иска, както и че същият се владее от жалбоподателката без правно
основание.
Ответникът по жалбата се легитимира като собственик на процесният
недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба № 180/19.12.1935
г.,том V, регистър 4747, дело № 1216/1935 г., Решение от 02.03.1968 г. на
ТПС Комисия – гр. Русе, по Протокол № 4/02.03.1968 г., настъпило
наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност по отношение
правата, които притежавал неговия чичо.
Жалбоподателката заявява самостоятелни права върху имота като
навежда твърдения, че същата е придобила същия с договор за покупко-
продажба, сключен с нотариален акт №194, том I, рег.
№3375, дело №138/2019 г на нотариус Г.Г. с район на действие РРС, вписан в
СВ-Русе- вх.рег.№ 3893/01.04.2019 г., акт № 84, т.10, дело № 1961/2019 г.
В настоящият случай в доказателствена тежест на всяка от страните е да
установят в процеса своето право- съответния фактически състав на заявеното
от тях придобивно основание
За установяване на правото си на собственост върху процесния недвижим
имот ответникът по жалбата е ангажирал множество писмени доказателства,
свидетелски показания, както и СТЕ.
Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства,
свидетелските показания и приетата по делото експертиза, правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът по жалбата е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот в резултат на
настъпило наследствено правоприемство и давностно владение за
притежаваната от неговия чичо ½ ид.ч. от имота.
4
По делото категорично е установено, че с договор за покупко - продажба,
сключен с нотариален акт №180/19.12.1935 г. праводателят на ответника по
жалбата- М.С.М. е придобил правото на собственост върху нива от 2000 кв.м.,
находяща се в землището на гр.Русе, м.”Кавака”. Този земеделски имот е бил
заменен с решение на ТПС комисия- гр.Русе по протокол №4/1968 г. с лозе
от 2 дка, VІІ кат. в м. "Хаджи бюлюк ", който имот е идентичен
с процесния ПИ с идентификатор 63427.159.1. Установено е, че след смъртта
на М. М. само С. С. се е грижел и владял този имот, както и че брат му-
Симеон С. е считал С. С. за негов единствен собственик. В рузелтат на това
настъпилото наследствено правоприемство и трайно установено владение
върху ½ ид.ч- собственост на С.С., бащата на ответника по жалбата е
придобил изцяло правото на собственост върху процесното лозе. С. С. е
починал на 06.02.2013 г. и негов единствен наследник е Антон Смеонов,
който в резултат на настъпилото наследствено правоприемство е придобил
правото на собственост върху имота- предмет на иска.
Изводът на първоинстанционният съд, че ищецът по делото е установил
правото си на собственост върху процесния недвижим имот е правилен.
Доводите на жалбоподателката, че ответникът по иска е загубил правото
си на собственост върху процесния имот с влизане в сила на ЗСПЗЗ са
неоснователни.
ЗСПЗЗ предостави правната възможност да бъдат заявени за
възстановяване отчуждени земеделски имоти. Реституцията на същите обаче
не настъпва по силата на закона, аэ с решение на съответната ПК, което има
конститутивно действие. В настоящият случай праводателят на ищеца е подал
заявление за възстановяване на отчуждения имот- вх.№ 1467/26.02.1992 г. на
ПК-Русе. С решение №111/ 09.06.1994 г. ПК-Русе е отказала да признае
правото на възстановяване на собствеността върху лозето от 2000 кв.м. в
м.”Кавака” с мотив, че същият е замен с друг имот- процесния. Това решение
на ПК е стабилен административен акт, поради което последващите
изменения в ЗСПЗЗ не са основание за неговата промяна.
Праводателят на ответникът по жалбата не е реституирал отчуждения с
решението на ТПС комисия земеделски имот, а е запазил правото си на
5
собственост върху имота, който е получил при замяната- лозе от 2000 кв.м. в
м. „Конубунар“. Този имот съгласно приетата експертиза по сега действащата
кадастрална карта е идентичен с ПИ- предмет на иска за собственост.
С оглед изложеното доводите от страна на жалбопадателката относно
приложението на ЗСПЗЗ са изцяло несъстоятелни.
По делото ищецът е установил по категоричен начин правото си на
собственост върху процесния недвижим имот.
Налице са и другите елементи от фактическия състав на чл.108 от ЗС,
както правилно е прието в обжалваното решение.
Жалбоподателката заявява самостоятелни права върху имота, по силата
на сключен договор за покупко- продабжа. Правата й са оспорени от
ответника по жалбата като същият е оспорил и придобивното основание на
праводателя й.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/2013 г. на ОСГК на
ВКС констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти.
Предвид направеното оспорване от страна на ответника по жалбата, в
доказателствена тежест на жалбоподателката е да установи в процеса, че
праводателят й К.В. е придобил правото на собственост в резултат на
давностно владение. Същата следва да установи, че ответникът по жалбата е
е изгубил собствеността си поради придобиване на правото на собственост от
страна на К.В.А. в резултат на давностно владение.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС. Владението съгласно цитираната
правна норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа
6
власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.
В настоящият случай не са налице доказателства, които да установяват
както установена фактическа власт от страна на К.В.А., както и действия,
които да сочат своенето му.
Доказателства, които да установяват както обективният, така и
субективният елемент от фактическия състав на владението не са релевирани,
поради което не е установено посоченото в констативния нотариален акт
придобивно основание. Праводателят на жалбоподателката не е придобил
собствеността върпу имота- предмет на иска по давност, поради което
сключения договор за покупко- продажба не е породил вещно правно
действие и не я легитимира като собственик на имота.
Ответникът по жалбата е установил както активната си материално
правна легитимация по иска, така и че ответницата владее собствения му
недвижим имот без правно основание.
Предявеният ревандикационен иск е основателен и правилно е уважен.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателката. В полза на ответника по жалбата следва да се
присъдят направените от него разноски съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК- 920 лв., представляващи платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260478/27.11.2020 г., постановено по гр.д.
№ 722/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА А.В. Ангелова, ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на А.
С. С., ЕГН ********** сумата в размер на 920 лв. разноски за въззивното
производство.
7
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8