Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 18.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на 25.11.2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №
2354 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано въз основа на подадена искова молба от С.В.К., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. И.А.-***,
съдебен адрес:*** против "Т." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, офис ***, представлявано от ***, в която се твърди следното :
по силата на трудов договор №*** от 29.08.2016г. ищецът е в трудово
правоотношение с ответното дружество, като със заповед №174/11.02.2020г.
трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 11.02.2020г.
Представя три броя справки за осигурителен доход, издадени от онлайн
платформата на НАП, в които са отразени начислените от работодателя отработени
часове, осигурителен доход и начислен облагаем доход за периодите
01.01.2017г.-31.12.2017г., 01.01.2018г.- 31.12.2018г. и 01.01.2019г.-
31.12.2019г. Отразено е обстоятелството, че работникът е на 8- часов работен
ден.
На самостоятелно място в тези справки се съдържа и колона положен
извънреден труд, но същата не отразява действителната фактическа обстановка -
реално положения извънреден труд от работника. Твърди се, че ищецът е работил
на следния режим, видно от 2 броя присъствени книжки за периода от 01.01.2017г.
до месец Октомври 2019г. включително:
Във всички работни дни, с изключение на дните, през които е ползвал
болничен и отпуск, включително и в съботи и недели, попадащи в периода от справките
на НАП ищецът и *** (със същата функция и задължения) са се „заменяли”, а не
„сменявали”, т.к. не е възможно работа на смени при една и съща длъжност и
функция при непрекъсваем режим на работа на предприятието да се осъществява
само от тези две лица.
Във всички работни дни, включително и съботи и недели, попадащи в периода
от месец Януари 2017г. до месец Октомври 2019г. ищецът е работил минимум по 12
часа.
След съобразяване с нормативно установените часове за целият период за
всеки месец, изчисляване на часовете действително положен труд, както и след
преизчисляване на нощните към дневни часове съгласно КТ и НСОРЗ с коефициент
1,143, се установяват неплатени часове, представляващи извънреден труд, посочени
подробно в табличен вид, а именно на обща стойност 98254,64лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди „Т.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис ***, представлявано от ***
да заплати на С.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.143 ал.1,
във вр. чл.262 от КТ сумата в размер на 98 254,64лв., представляваща сбор от
неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от месец
януари 2017г. до месец октомври 2019г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
В срока за отговор не е депозиран такъв от страна на ответника.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се
представлява от пълномощника си адв.И.А. от ПлАК, който поддържа иска и навежда
доводи в о.с.з. Ищецът е изслушан в
о.с.з. за установяване на относимите по делото факти и обстоятелства по реда на
чл.143 от ГПК.
Ответната страна, редовно призована,
се представлява от синдика Д.С. , който
оспорва иска и навежда доводи в о.с.з
БЕЗСПОРНО по делото е, а това се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество на
длъжността "***" на основание сключен трудов договор от 29.08.2016год.
Безспорно е, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 11.02.2020год.
със Заповед №174/11.02.2020год., издадена на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ – когато
работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение
по този кодекс или по общественото осигуряване. Не е спорно, че основното трудово
възнаграждение на ищеца е било определено в размер 3000лв. Не е спорно, че страните по трудовото правоотношение са се
уговорили ищецът да полага труд при 8 - часов работен ден, а това е отразено и
в трудовия му договор.
Страните спорят по въпроса дали
ищецът е полагал за процесния период от време извънреден труд в ответното
дружество и следва ли същият да му бъде заплатен, съответно в какъв размер.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Искът е допустим, а по същество –
основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
Ищецът твърди, че във всички
работни дни, изключая дните, през които е ползвал отпуск и е бил в отпуск
поради временна неработоспособност, е работил
без прекъсване /вкл. в неработни и празнични дни/, като е полагал труд повече от 8 часа, а именно – по 12часа минимум. Представил е извлечение от т.нар присъствени
книжки, в които е отразено явяването му на работа през посочен период от време.
В тази връзка ответната страна, чрез
назначения синдик, оспорва така представените писмени доказателства. Макар да
не е ясно действително кой е изготвил
същите, не са подписани и представляват частен свидетелстващ документ,
на база на всички останали доказателства по делото, съдът приема твърденията на
ищеца за полаган извънреден труд за доказани и основателни. Видно от
представените справки за осигурителния доход на ищеца е, че в част от тях е
отразено, че същият е полагал извънреден труд, макар и в пъти по-малко, в
сравнение, с действително полагания от него такъв. От показанията на свидетеля ***
се установява, че поради изпълняваната от него трудова функция –***, е имал
преки наблюдения за това какво е било времетраенето на работния ден на ищеца.
От показанията му се установява, че както той /свидетелят/, така и ищецът са
работили през цялото време докато са били в трудови правоотношения с ответното
дружество, респ. вкл. през процесния период от време, по 12 часа дневно, а
нерядко – по 14 часа, по 15 часа - непрекъснато, без значение дали е било
събота, неделя или празници. От показанията на свидетеля се установява, че това
е била трайно установена практика в ответното дружество и че работещите не са
имали избор, освен да приемат това положение, макар да не са получавали заплащане
за отработеното в повече време. Свидетелят дори твърди, че лично той е ходил на
работа, макар официално да е бил в отпуск поради временна неработоспособност,
т.к. това е изисквал от него работодателят му. От показанията на свидетеля ***
/***/ се установява, че също има преки наблюдения за това, че ищецът е работил
по много повече от 8 часа на ден, както и самият той; че двамата често пътували
заедно, с общ транспорт, а много пъти се случвало свидетелят да си тръгне, т.к.
ищецът трябвало да остава на работа мног след изтичането на 8-часовия работен
ден.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1
от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. В случаите на
разпореждане се издава писмена заповед, а при хипотезата „със знанието и без
противопоставянето“ не се издава такъв, а е налице полагане на труд в повече от
установеното работно време, дължащо се на различни причини. Извънредният труд
се допуска само по изключение и законодателят изчерпателно е изброил в чл.144
от КТ конкретните хипотези. Работодателят също така е длъжен да води специална
книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във ведомостите за
работни заплати същия, както и да го заплаща. Според чл.262 ал.1 т.4 от КТ
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника
или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто за работа при
сумирано изчисляване на работното време, а съгласно ал.2, когато не е уговорено
друго, увеличението по ал.1 се изчислява върху трудовото възнаграждение,
определено с трудовия договор. В случая в тежест на ищеца е да докаже, че за
процесния период от време е положил извънреден труд, продължил над редовното
работно време, размера му. Видно от трудовия договор на ищеца е, че в него
е уговорен 8-часов работен ден.
Установява се също така, че ищецът е заемал ръководна длъжност, което ясно личи
и от съдържанието на длъжностната му характеристика – л.9 и сл. от делото. От
показанията на разпитаните двама свидетели се установява, че действително в
ответното дружество работният процес бил непрекъснат; че както ищецът, така и
те и всички работещи пряко в производството /предвид произвежданата от
ответника продукция/ са работили поне по 12 часа дневно, като реално получавали
трудово възнаграждение за 8-часов работен ден. Съдът отчита обстоятелството, че
разпитаните свидетели са заинтересовани в известна степен от изхода на делото, че
единият от тях също е предявил иск срещу ответното дружество за заплащане на
положен извънреден труд. Това обаче не е пречка да бъдат изслушани в това им
качество по делото, още повече, че съдът им е разяснил предварително
наказателната отговорност за лъжествидетелстване, а от друга страна –
показанията им са напълно достоверни, не са взаимно противоречиви и не се опровергават
от други доказателства, събрани в хода на делото. От показанията им се
установява какъв е бил работният процес, какво е било минималното му
времетраене /поне 12часа/, как и колко често се е налагало работниците и в
частност ищецът да остават на работа и след изтичането на 12-тия час;
получаването на устни разпореждания от страна на работодателя. В тежест на
ответника/работодател/ е да води присъствена форма и да я представи по делото,
още повече, че липсва депозиран писмен
отговор. Положеният извънреден труд се отчита в специална книга съгласно чл.149
от КТ. Факт е, че ответникът не е имал такава книга. Липсата й обаче и неизпълнението на това задължение от
работодателя не може да го облагодетелства и същият да черпи права от
собственото си противоправно поведение. Липсата на такава отчетност сама по
себе си не доказва, че няма положен извънреден труд. Полагането на този вид
труд подлежи на доказване с всички доказателствени средства, каквито в случая
са показанията на свидетелите и от които се установява по несъмнен начин, че
такъв труд реално е полаган от ищеца за процесния период от време.
От приетото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице Т.И. /л.59 и сл. от делото/ се установява, че
експертизата е извършена на база на представените доказателства по делото,
финансово-счетоводни документи при ответното дружество-платежни ведомости на
ищеца. Изчисленията на ВЛ са извършени след приспадане на дните, през
които ищецът е бил в болнични и в
отпуск, отразени във ведомостите. От заключението се установява, че на база
доказателствата по делото се установява, че ищецът е полагал за процесния
период извънреден труд - 3484часа, който
не му заплатен и възлиза на сумата 113 156,60лв.
Ищецът е изменил размера на претенцията си, поради което искът като основателен
и доказан следва да се уважи изцяло – за
сумата 113 156,60лв., като се присъди и законната лихва. Ответната страна
не е представила доказателства да е заплатила този труд на ищеца.
Ищецът не е представил списък на разноските,
а видно от приложения договор за правна помощ е, че процесуалното
представителство се извършва безплатно. В исковата молба няма искане за
осъждане на ответното дружество да заплати на пълномощника определен по размер
хонорар, такова искане няма и в хода на делото. Не е представен и списък на
разноските. При това положение разноски
за адвокат не се дължат.
Ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважената част на
иска – 4606,26лв. и разноски за вещо лице 160лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.262 от КТ вр. чл.143 ал.1 от КТ “Т.” АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от синдика Д.С., съдебен адрес ***. ***
ДА ЗАПЛАТИ на С.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник адв. И.А.-***, съдебен
адрес:*** сумата от 113 156,60лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд
през периода от 01.01.2017год. до 01.10.2019год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба - 15.06.2020год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК “Т.” АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ***, представлявано от синдика Д.С., съдебен адрес ***. ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд Държавна такса върху уважената част на иска – 4606,26лв. и разноски за вещо лице – 160лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: