Определение по дело №2350/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4157
Дата: 8 ноември 2022 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100502350
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4157
гр. Варна, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 250, ал. 3 от ГПК.
Образувано е след Определение от 02.11.2022г. по в.гр.д. № 2023/2022г. по описа на
ВОС, IV състав, с което е разделено производството по въззивните жалби депозирани срещу
Решение № 124/03.06.2020г. постановено по гр.д. № 1169/2018г. по описа на ПРС, I-ви
състав, поправено с Решение № 260029/09.10.2020г. и допълнено с Решение №
260013/04.07.2022г., посредством отделяне за разглеждане в самостоятелно производство на
въззивна жалба вх. № 260878/02.11.2020г. подадена от Ж. А. Ж. /находяща се в кориците на
в.гр.д. № 83/2021г. по описа на ВОС/, в частта й имаща характер на частна жалба срещу
Решение № 260029/09.10.2020г., в частта на последното, с което на основание чл. 250 от
ГПК е оставена без уважение молба на Ж. А. Ж. за допълване на основното Решение № 124
от 03.06.2020г. по гр.д. № 1169/2018г. по описа на ПРС.
Т.е. предмет на настоящото производство е частна жалба, съдържаща се във въззивна
жалба вх. № 260878/02.11.2020г. срещу определение, съдържащо се в Решение №
260029/09.10.2020г., с което е оставена без уважение молба за допълване на решение по реда
на чл. 250 от ГПК. В частта, с която със същото решение е поправено основното по реда на
чл. 247 от ГПК, въззивната жалба вх. № 260878/02.11.2020г. е предмет на разглеждане по
в.гр.д. № 2023/2022г. по описа на ВОС, IV състав.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, като постановено при съществено нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствени правила. Поддържаните доводи са, че по делото е било
направено своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение
на първия ответник Т. Р., по което в с.з. от 28.01.2020г. ПРС определил, че ще се произнесе с
окончателния си съдебен акт. В последния съдът не се е произнесъл с неприсъствено
решение или с определение по чл. 239, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд се е
произнесъл с решение в нарушение и неприлагане на института на неприсъственото
1
решение. В този смисъл постановеното от ПРС решение подлежи на обезсилване – предвид
направеното искане за постановяване на неприсъствено решение и липсата на произнасяне
по това искане с допустимите от закона актове – решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, с което се
уважава поради вероятната му основателност предявения иск, или определение по чл. 239,
ал. 3 от ГПК за отхвърляне на искането, с последица продължаване разглеждането на делото
по общия ред. Искането за допълване на решението в този смисъл е оставено без уважение,
поради което отправил искане за обезсилване, евентуално за отмяна на решението, по
правната си същност определение, с което искането за допълване е оставено без уважение и
връщане на делото на друг състав на ПРС за произнасяне по искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение.
В отговор на жалбата С. П. Я. оспорил доводите в нея с аргумент, че правилно в
обжалваното определение ПРС е отхвърлил искането за произнасяне на неприсъствено
решение по делото. Отправил искане поради това за потвърждаване на същото.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок
срещу обжалваем акт – решение, в частта имаща характер на определение, което попада в
хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от Ж. А. Ж. срещу Т.н Р.
З. и С. П. Я. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Провадия, ул. „Цанко Церковски“ № 48 и представляващ УПИ Х – 2736, 2737 в кв. 145 по
плана на града, с площ от 648 кв.м., придобит на основание придобивна давност при
владение от 2005г. до сега, чрез присъединяване владението на баща му Андон Ж. А. от
1984г.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за
допускане изкупуване на 415 кв.м. ид.ч. от описания имот при условията, при които първият
ответник се е разпоредил с правото си на собственост в полза на втория, без отправено до
ищеца – съсобственик предложение при същите условия.
В отговор на исковата молба С. Я. оспорил главния иск по основание, а евентуалния
иск – като недопустим, поради липса на съсобственост между ищеца и ответника, както и
поради неспазен срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Предявил насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено,
че той е собственик на празно дворно място, находящо се в гр. Провадия с площ от 415
кв.м., съставляващо имот пл. № 2737 в кв. 145, както и за осъждане на Ж. Ж. да му предаде
владението върху така описания имот.
В първото съдебно заседание проведено на 28.01.2020г. ищецът, чрез процесуален
представител отправил искане за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
2
ответника Т. Р. З.. По това искане съдът обявил, че ще се произнесе с окончателния си
съдебен акт.
С постановеното Решение № 124 от 03.06.2020г., ПРС отхвърлил положителните
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответниците Т. З. и С. Я.
и уважил ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС, предявен от С. Я. срещу Ж. Ж..
Решението е връчено на ищеца на 17.06.2020г. /л. 185-186 от делото на ПРС/.
С молба от 01.07.2020г. ищецът Ж. Ж. отправил искане за допълване на
постановеното по делото решение от 03.06.2020г. посредством произнасяне по
своевременно направено искане по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника Т. Р..
В отговор на искането ответникът С. Я. оспорил молбата по чл. 250 от ГПК с довод,
че щом съдът е достигнал до извод за неоснователност на предявените от ищеца в условията
на пасивно субективно съединяване положителни установителни искове срещу двамата
ответници, то е изключена възможността за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на първия ответник. Отправил искане поради това молбата да се остави без
уважение.
С обжалваното Решение № 260029/09.10.2020г. съдът поправил допусната в
диспозитива на решението си ОФГ и оставил без уважение молбата на Ж. Ж. за допълване
на Решение № 124/03.06.2020г. посредством произнасяне на неприсъствено решение по
отношение на първия ответник.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е
решението, което не обхваща целия спорен предмет. Липсата на удовлетворителен за
страната резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от
спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се
допълват мотивите на съдебния акт. От друга страна, произнасянето на допълнително
решение по чл. 250 от ГПК не може да доведе до промяна на вече постановеното решение, а
само до добавяне на ново, допълващо решение по претенция /главна или акцесорна/, по
която до този момент липсва произнасяне въобще. При непълното решение липсва
формирана воля на съда относно част от спорното право, поради което в производството по
допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество независимо
дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания.
В случая не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като първоинстанционният
съд се е произнесъл по същество на предявените главни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, които приел за неоснователни и отхвърлил. Това произнасяне обхваща целия
спорен предмет и имплицитно съдържа в себе си и произнасяне, че по делото не са налице
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо първия ответник. Липсата
на постановено нарочно определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК от ПРС е процесуален
3
пропуск, който не прави решението непълно, след като въз основа на всички данни по
делото съдът е достигнал до извод за неоснователност на исковете.
Неоснователни поради това са поддържаните в жалбата доводи за допуснати от ПРС
съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствени правила, както и за
постановяване на обжалваното определение в нарушение и неприлагане на института на
неприсъственото решение, обуславящи недопустимост на съдебния акт. Процесуално
недопустимо е по пътя на допълване на решението, с което предявените в условията на
пасивно субективно съединяване искове за собственост са отхвърлени, да се подменя по
същество съдебното решение постановено по общия ред с неприсъствено такова само по
отношение на един от ответниците. Тези доводи евентуално биха били относими към
въззивната проверка на решението, но не могат да обосноват основание за допълване на
решение по реда на чл. 250 от ГПК.
По тези съображения, съставът на ВОС приема, че обжалваното определение, с което
искането за допълване на решението, с което искът срещу първия ответник е отхвърлен като
неоснователен, посредством произнасяне на неприсъствено решение по отношение на
същия ответник, е правилно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, съдържаща се във въззивна жалба вх. №
260878/02.11.2020г. на Ж. А. Ж. срещу определение, съдържащо се в Решение №
260029/09.10.2020г., с което е оставена без уважение молба за допълване на решение по реда
на чл. 250 от ГПК посредством произнасяне с неприсъствено решение по делото по
отношение на първия ответник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4