Решение по дело №350/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 ал.3 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Ф.Ш.И. ***, чрез адв.Г.С., в качеството на упълномощен процесуален представител, депозирана против Решение № 2153-27-113 от 13.11.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена нейна жалба срещу Разпореждане № 2113-27-637#7 от 27.09.2023г., издадено от Ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за извършване на по-нататъшни действия по отпускане на пенсията. Поддържа се, че административният орган неоснователно е отказал зачитането като действителен стаж времето, през което жалбоподателката била "неработеща майка" в размер общо на 5 години и 2 месеца. Според жалбоподателката позоваването от органа на разпоредбата на пар.1 ал.1 т.12 от ДР на КСО е неоснователно. В жалбата е посочено, че математически неправилно е изчислена разликата между установения осигурителен стаж и действителния такъв. Сочи се, че незаконосъобразно не е зачетен като действителен стаж периода на раждане и оглеждане на трите деца на жалбоподателката и е прието, че не е изпълнено изискването по чл.68 ал.3 от КСО за изискуем минимален действителен стаж от 15 години. При зачитане на посочения период са налице условията по чл.68 ал.3 от КСО, поради което жалбоподателката моли съда да отмени атакуваното решение, да върне преписката на органа при дадени указания по приложение на закона, както и да ѝ присъди направените по делото разноски.

Ответната страна- Директор на ТП на НОИ град Шумен, редовно призован, за него се явява юрисконсулт Л. И., редово упълномощена, която счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на това моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмено становище на 15.01.2024г.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Производството пред административния орган започнало по повод заявление вх.№ 2113-27-637/01.06.2023г., с което жалбоподателката направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след извършена проверка на представените документи, извършване на справка за осигурителен стаж, приело, че жалбоподателката към датата на подаване на заявлението има навършени 67 години 00 месеца 24 дни, като е зачетен придобит осигурителен стаж от втора категория труд 03г. 08м. 00д. и от трета категория труд 14 години 02 месеца и 08 дни, общо 18г. 09м. 08д., от които 11 години 02 месеца и 08 дни е действителен такъв. Съответно бил изчислен недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж- 03г. 09м. 22д. Не бил зачетен за действителен стаж по смисъла на пар.1 ал.1 т.12 от ДР на КСО периодите, в които жалбоподателката е отглеждала трите си деца, а именно от 10.09.1978г. до 10.09.1979г.; от 03.02.1981г. до 03.04.1982г. и от ****.1985г. до ****.1988г. като „неработеща майка“. При тези констатации длъжностното лице приело, че жалбоподателката не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО.

Недоволна от процесното Разпореждане, жалбоподателката го оспорила пред горестоящия административен орган - Директор на ТП на НОИ град Шумен с жалба вх.№ 1012-27-105/13.10.2023г. С оглед твърденията и доводите в жалбата, които са насочени към неправилно незачитане на периода за отглеждане на децата като действителен осигурителен стаж, както и приложените доказателства по пенсионната преписка, Директорът на ТП на НОИ град Шумен се произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-27-113/13.11.2023г., с което отхвърлил жалбата срещу разпореждането на началника на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ град Шумен, като неоснователна. Директорът на ТП на НОИ град Шумен приел, че жалбоподателката няма изискуемият по чл.68 ал.3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж. Обосновал се е с разпоредбата на пар.1 ал.1 т.12 от КСО, поради което приел, че времето, зачетено за осигурителен стаж като „неработеща майка“ за отглеждане на деца не е действителен стаж, понеже през тези периоди заявителката не е работила по трудово, служебно или без трудово правоотношение, както и не се е осигурявала за своя сметка. С оглед на това, жалбоподателката няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има изискуемата навършена възраст към датата на подаване на заявлението 67 години 00 месеца 24 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, при установен такъв само от 11г. 02 м. 08 дни.

Към доказателствата по делото е приложена цялата административна преписка, съдържаща пенсионното досие на жалбоподателката.

Решението е получено от адресата си, чрез пълномощника на 22.11.2023г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 06.12.2023г. чрез пощенски оператор до административния орган, видно от приложения плик с пощенско клеймо.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че оспореният административен акт– Решението на Директора на ТП на НОИ- Шумен, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Съдът приема, че процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган- длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ град Шумен. Не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон, поради следните съображения:

Спорът между страните е правен и се свежда до това дали към осигурителния стаж на жалбоподателката следва да се прибави и осигурителния стаж като „неработеща майка“ за периодите посочени по-горе, съобразно удостоверенията за раждане на дете и опис на осигурителния стаж на стр.29 по делото, и следователно налице ли са кумулативно изискуемите основания по чл.68 ал.3 КСО за минимален осигурителен стаж от 15 години за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Съгласно чл.9 ал.2 т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38 ал.3 т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

Няма спор и се установява и от доказателствата по делото, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране- 01.06.2023г., жалбоподателката е навършила 67 години 00 месеца 24 дни, съответно е навършила изискуемата възраст.

Както бе посочено по-горе няма спор, а и това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че по отношение на жалбоподателката Ф.И. е зачетен общо 18г. 09м. 08д. осигурителен стаж, в това число и времето за отглеждане на децата като „неработеща майка“ от 05г. 02м. 00д. Независимо от това, този стаж не е приет за "действителен" осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО от пенсионния орган, а е зачетен като такъв- 11г. 02м. 08 дни. Не се спори и относно факта, че през горепосочените периоди жалбоподателката е била неработеща майка, тоест не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова. Видно от приложените доказателства, децата Е., Ю. и С. са родени на ***г., ****1981г. и ****.1985г.

В §9 ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).

Няма спор, а и не се установява през процесните периоди жалбоподателката да е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което води до извода, че е "неработеща майка".

С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив - такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020 г. по адм. д № 5956/2019 г. на ВАС, шесто отделение). Съдът при постановяване на настоящото решение съобрази практиката на ВАС по идентични казуси на настоящия съд, а именно Решение №6799/22.06.2023г. по адм.д.№ 2353/2023г.

В случая по отношение на жалбоподателката, при зачитането на периодите от 10.09.1978г. до 10.09.1979г.; от 03.02.1981г. до 03.04.1982г. и от ****.1985г. до ****.1988г. за действителен осигурителен стаж, безспорно минимумът от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от нея възраст от 67 години 00 месеца и 24 дни, оспорващата безспорно доказва придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно, жалбоподателката към момента на подаване на заявлението е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО.

Като са приели обратното, органите на ТП на НОИ град Шумен са постановили незаконосъобразни административни актове, постановени в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.146 т.4 и т.5 от АПК и като такива следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на спора не позволява разрешаването му по същество от съда, то на основание чл.173 ал.2 АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№ 2113-27-637/01.06.2023г. по описа на ТП на НОИ град Шумен, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид този извод, съдът не следва да излага мотиви по отношение на направеното възражение в жалбата за неправилно математическо изчисление при изваждането на непризнатия за действителен стаж период от осигурителния стаж.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 510.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат. На основание чл.143 ал.1 от АПК, ТП на НОИ град Шумен следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката Ф.Ш.И. направените по делото разноски общо в размер на 510.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-113 от 13.11.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ)- гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Ф.Ш.И. с ЕГН: ********** *** срещу Разпореждане № 2113-27-637#7 от 27.09.2023г., издадено от Ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което е постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ град Шумен за ново произнасяне по заявлението на Ф.Ш.И. с ЕГН: ********** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№ 2113-27-637/01.06.2023г. по описа на ТП на НОИ град Шумен, при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ град Шумен да заплати на Ф.Ш.И. с ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в размер на 510.00 /петстотин и десет лева/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

Съдия: