РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Перник , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500765 по описа за 2020 година
С Решение № 1027 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1420 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. е признато за установено, че Община Перник дължи на
„Топлофикация Перник” АД, гр. П., сумата от 154.48 лв. – главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.12.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от 37.68 лв. – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 07.02.2017 г. до 10.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 10.01.2020 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 181 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 253.11 лева
от иска за главница и за разликата до пълния претендиран размер от 69.95 лв. от иска за
законна лихва за забава на месечните плащания е отхвърлил исковете като
неоснователни, поради погасяването им по давност.
С решението Районен съд Перник е уважил предявените от Община Перник
срещу М. Д. И. обратни искове и я е осъдил да заплати на Община Перник сумата от
154.48 лв. – главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в *** за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от
37.68 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.02.2017 г.
до 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2020 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 181 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., като за
разликата до пълния претендиран размер от 253.11 лв. от иска за главница и за
1
разликата до пълния претендиран размер от 69.95 лева от иска за законна лихва за
забава на месечните плащания е отхвърлил исковете като неоснователни, поради
погасяването им по давност.
В срок е постъпила въззивна жалба от М. Д. И., в която се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че между нея и
Община Перник липсва договорно отношение. Иска се отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият Община Перник – ищец по обратните искове, изразява становище
за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението.
Въззиваемият „Топлофикация Перник” АД, гр. П., не е подал отговор на жалбата.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД, гр. П., твърди, че ответникът е клиент на
топлинна енергия и дължи на ищцовото дружество сумата от 253.11 лв. – главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за
периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от 69.95 лв. – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 10.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.01.2020 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 181
по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като се
поддържа, че липсва облигационна връзка между страните, поради обстоятелството, че
през процесния период имотът е бил обитаван от М. Д. И., същата е потребител на
топлинна енергия и начислената сума се дължи от нея. Ответникът е направил
възражение за погасяване по давност на сумите, посочени в исковата молба за периода
от 01.05.2016 г. до 04.03.2017 г. и е поискал М. Д. И. да бъде привлечена по делото
като трето лице – помагач на страната на ответника. В срок ответникът е предявил
обратен иск срещу М. Д. И. с искане същата да бъде осъдена да заплати на Община
Перник сумите, които евентуално Община Перник би била осъдена да заплати на
„Топлофикация Перник” АД при уважаване на главния иск.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът е собственик на
процесния имот и е направил извод за наличие на облигационна връзка между
страните. Въз основа на приетите по делото СИЕ и СТЕ съдът е приел за установено, че
до процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 253.11 лв. за периода от
01.05.2016 г. до 31.01.2018 г. включително, като част от процесните вземания е приел,
че са погасени по давност. По отношение на предявения обратен иск, съдът е приел, че
е налице облигационна връзка между ответника по главния иск и ответника по
обратния иск досежно процесния имот (наличие на наемно правоотношение) и, че през
процесния период ответникът по обратния иск е бил във фактическо владение на имота
и като такъв, се явява потребител на топлинна енергия. С обжалваното Решение е
приел, че Община Перник дължи на ищцовото дружество сумата от 154.48 лв. –
2
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в *** за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от 37.68
лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.02.2017 г. до
10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2020 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 181 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., като за
разликата до пълния претендиран размер от 253.11 лева от иска за главница и за
разликата до пълния претендиран размер от 69.95 лева от иска за законна лихва за
забава на месечните плащания, е отхвърлил исковете като неоснователни, поради
погасяването им по давност. С обжалваното Решение съдът е осъдил ответницата по
обратния иск – М. Д. И., да заплати на Община Перник сумата от 154.48 лв. – главница
за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***
за периода от 01.12.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от 37.68лв. – законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 07.02.2017 г. до 10.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 10.01.2020 г. до окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 181
по описа на Районен съд Перник за 2020 г., като за разликата до пълния претендиран
размер от 253.11 лв. от иска за главница и за разликата до пълния претендиран размер
от 69.95 лв. от иска за законна лихва за забава на месечните плащания е отхвърлил
исковете като неоснователни, поради погасяването им по давност.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
От изготвените и приети по делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-
икономическа експертиза се установява, че до процесния имот е доставена топлинна
енергия на стойност, посочена в исковата молба.
От заключението по изготвената съдебно-техническата експертиза се установява,
че в сградата етажна собственост, в която се намира процесният имот, се ползва само
топлинна енергия за битова топла вода и затова в нея не е въведена системата за дялово
разпределение и не се използва топлинна енергия за отопление. Топлофикационното
дружество е фирмата, която извършва разпределението на топлинната енергия в
сградата. Уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е
преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат
да се счетат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми
са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесния период. Текущите разходи на топлинна енергия и
съответно начислените суми са по реален отчет на уредите в сградата. Няма разлика в
сумите по главницата, определени от СТЕ и тези по исковата молба. Изравнителните
сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна
енергия в СЕС и преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти,
като същите са предавани на представител на СЕС в законоустановения срок.
3
Съдебно-икономическата експертиза е установила, че общият размер на
доставената и потребена топлинна енергия за процесния период на адрес *** на името
на М. Д. И., възлиза на 253.11 лв. – главница за доставена битова гореща вода, като
абонатът е ползвал само енергия за битова гореща вода. Размерът на законната лихва за
забава на месечните плащания за периода 10.07.2016 г. до 10.12.2019 г. върху тази сума
от датата на падежа на всяко от задълженията е 69.95 лв. Общият дълг е в размер на
323.06 лв., като вещото лице е посочило, че към датата на проверката не са извършени
плащания на сумите, посочени в исковата молба.
С оглед направените във въззивната жалба изявления от жалбоподателката, че
същата живее в процесния имот, но също така, че няма договор с Община Перник за
настаняване в общинското жилище, настоящият състав намира за спорен въпроса дали
жалбоподателката е потребител на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика и са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
директно с топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Видно от направената по делото служебна справка, жалбоподателката е с
постоянен и настоящ адрес, който съвпада с адреса на топлоснабдения имот, посочен в
исковата молба. Със Заповед № *** г., издадена от Кмета на Община Перник на
основание чл. 45, ал. 2 от Закона за общинската собственост, жалбоподателката е
настанена в процесния имот. Съгласно Договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот на граждани № *** г., сключен въз основа на посочената заповед за
настаняване, на жалбоподателката е отдаден под наем за срок от една година общински
имот, находящ се в ***, считано от *** г. Със Заявление № *** г., отправено до Кмета
на Община Перник, същата е заявила, че към посочената дата живее в процесния имот
на основание Заповед № *** г. По делото няма спор, че процесният недвижим имот е
частна общинска собственост на Община Перник. От заключенията по приетите по
делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза се
установява, че процесният имот е топлофициран, сградата, в която се намира, е
присъединена към топлопреносната мрежа и през исковия период в процесния имот е
доставяна топлинна енергия за битова гореща вода.
При тези доказателства настоящият въззивен състав счита, че правото на ползване
за исковия период е установено от представените документи, като жалбоподателката е
потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна
по облигационното правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално
споразумение, което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в
Общите условия на „Топлофикация Перник“ АД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
4
Установи се по делото, че жалбоподателката е ползвател на процесния имот въз
основа на наемно правоотношение, считано от *** г. Видно от Заявление № *** г.,
подадено от жалбоподателката до Кмета на Община Перник, същата е продължила да
използва наетия имот и след изтичането на едногодишния срок на Договор за отдаване
под наем на общински жилищен имот на граждани № *** г., като по делото пред първа
инстанция, и пред настоящата инстанция, жалбоподателката е заявила, че все още не е
освободила процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, вр. с чл. 229, ал. 1
ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието
и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок, който не може да бъде по-дълъг от 10 години. По делото липсват
данни наемодателят да се е противопоставил срещу продължаването на ползването на
имота от М.И. след изтичането на срока на договора за наем. Същата е продължила да
го използва, от което следва, че наемното правоотношение между страните не е
прекратено, договорът се счита продължен за неопределен срок и наемателката
(жалбоподател в настоящото производство) има правата и задълженията, които
произтичат от договора за наем, в това число задължението да заплаща наемната цена и
консумативните разноски, каквито представляват процесните суми.
По делото липсват доказателства за последващо преминаване на собствеността за
процесния период към друго лице, съответно за учредено вещно право на ползване на
друг субект. Такова обстоятелство, ако се твърди от страната, че се е осъществило в
правния мир, е следвало да бъде доказано от нея. Да се изисква от въззиваемия да
установява, кому принадлежи правото на ползване върху имота при липса на данни за
промяна, вменява недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт –
неосъществена промяна. По делото не са ангажирани никакви доказателства
владението на процесния имот в процесния период да е било осъществявано от лица,
различни от жалбоподателката, както и липсват доказателства същата да е прекратила
по установения ред договорните отношения с „Топлофикация Перник“ АД, възникнали
по силата на закона. Предвид изложеното правилно и законосъобразно Районният съд
е приел, че тя е пасивно легитимирана по предявените обратни искове, въз основа на
валидна облигационна връзка.
С предявения обратен иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт – липса
на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от
същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива. Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане
всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че плащанията са били
ежемесечни, следва да се приеме, че плащането е следвало да става до последната дата
на съответния месец. При пълно и всеобхватно обсъждане на доказателствата
Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице неизпълнение на
договорните отношения от страна на М. Д. И., установил е законосъобразно
отговорността й, както и размера на неплатените суми.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че въззивната жалба
е неоснователна, а обжалваното решение на РС Перник е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. В необжалваната отхвърлителна част, както и в частта
относно произнасянето по главния иск Решението е влязло в сила.
5
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемите са направили искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.
8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв. за
всяка от въззиваемите страни.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1027 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1420
по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА М. Д. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на
Община Перник, с ЕИК: *********, ***, сумата от 100 лв. (сто лева) направени
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Д. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, ***, сумата от 100 лв. (сто лева)
направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6