Решение по дело №51/2024 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1070
Дата: 14 ноември 2024 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20241520100051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1070
гр. Кюстендил, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520100051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Производството е образувано по искова молба с вх. №184/05.01.2024 г.,
депозирана от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе“ №
111П, чрез процесуален представител юрк. Ф. Ш., против Б. Б. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ************, ул. "*********" №**, с
искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в полза
на ищеца съществуват вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
44/20.01.2023 г. и изпълнителен лист от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 103/2023 г.
на Районен съд - Кюстендил. Претендира се присъждането и на разноските от
заповедното и настоящи производства.
В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр.
д. № 103/2023 г. на КРС, продължение на което е и настоящото исково
производство.
Сочи се, че между ищцовото дружество и ответника бил сключен
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №
211CC-R-003252/28.04.2021 г., по силата на който на ответника бил
предоставен банков кредит в размер на 2 000 лева. Твърди се, че
предоставеният банков кредит-овърдрафт бил усвоен изцяло чрез
многократни операции на конкретно посочените в молбата дати, чрез банкова
1
сметка, открита на името на ответника. По усвоените суми била извършена
една погасителна вноска на 12.05.2021 г. в размер на 2, 59 лв., уговорените
договорни лихви не били погасени, поради което кредитът бил в просрочие,
считано от 06.05.2021 г., като от тази дата до 19.01.2023 г. вкл. ответникът
дължал следните суми: 2 000 лева - просрочена главница, 547, 67 лева,
просрочени договорни лихви, дължими съгласно т.8 от Договор за кредитна
карта във вр. с т. 8.1.1 от Общите условия на банката за издаване и ползване на
Револвиращи международни кредитни карти с чип за периода от 19.09.2021 г.
до 08.12.2022 г.; 163, 65 лева – просрочени наказателни лихви, дължими
съгласно т. 9 от Договор за кредитна карта във вр. с т.11.1 и т. 11.2 от Общите
условия на банката за издаване и ползване на Револвиращи международни
кредитни карти с чип за периода от 12.05.2021 г. до 08.12.2022 г.; 45 лева –
непогасена годишна такса за поддържане на карта 2022г., дължима съгласно от
Договора за кредитна карта; 24, 67 лева, представляващи непогасена законна
лихва върху просрочената главница, начислена на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за периода от 09.12.2022 г. до 19.01.2023 г., 34, 00 лева - разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането.
Поради неплащане на посочените суми, кредита бил обявен за изцяло и
безсрочно изискуем, считано от 09.12.2022 г. Предвид бездействието на
кредитополучателя, на 20.01.2023 г. банката, в качеството й на кредитор,
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от
ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №103/2023 г. по описа на
КРС и била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №44/20.01.2023 г.
и изпълнителен лист за посочените суми. Посочва се, че на основание
издаденият изпълнителен лист било образувано изп. д. № 224/2023 г. по описа
на ЧСИ В. А. с рег. № 742 на КЧСИ, като издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист били връчени на длъжника на 18.12.2023 г. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което са предявени настоящите искове за
установяване съществуване на вземанията на ищеца за исковите суми и
основания.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че Б. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************,
ул. "*********" №** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Цариградско шосе“№ 111П, сумата в общ размер на 2 814, 99 лева, от които: 2
000 лева - просрочена главница, 547, 67 лева, просрочени договорни лихви,
дължими съгласно т. 8 от Договор за кредитна карта във вр. с т. 8.1.1 от
Общите условия на банката за издаване и ползване на Револвиращи
международни кредитни карти с чип за периода от 19.09.2021 г. до 08.12.2022
г.; 163, 65 лева – просрочени наказателни лихви, дължими съгласно т. 9 от
Договор за кредитна карта във вр. с т. 11.1 и т. 11.2 от Общите условия на
банката за издаване и ползване на Револвиращи международни кредитни
карти с чип за периода от 12.05.2021 г. до 08.12.2022 г.; 45 лева – непогасена
2
годишна такса за поддържане на карта 2022г., дължима съгласно от Договора
за кредитна карта; 24, 67 лева, представляващи непогасена законна лихва
върху просрочената главница, начислена на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
периода от 09.12.2022 г. до 19.01.2023 г., 34, 00 лева - разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.01.2023 г. до изплащане на вземането. Претендират
се и направените разноски в двете производства, в това число и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК особеният представител на
ответника – адв. К. С., оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че е
налице несъответствие между описаните в исковата молба предпоставки, от
които ищецът черпи правата си, и предявения петитум, като излага
подробните си съображения за това. Оспорва се наличието на валидно
сключен договор между страните, както и твърдението, че се дължи годишна
такса за поддържане на карта за 2022 г. в размер на 45 лева. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ищцовото дружество се представлява от
упълномощен представител, който поддържа изцяло предявените претенции и
моли същите да бъдат уважени. Прави уточнение, че след извършена справка
в системата на банката- ищец се установява, че няма регистрирани сигнали за
открадната кредитна карта. Представя списък с разноски.
Ответната страна не се явява, а се представлява от назначения й от съда
особен представител, който поддържа изцяло представения писмен отговор по
съображенията, изложени в него, като поддържа, че процесният договор е
сключен в противоречие с изискванията на закона за размера на шрифта,
поради което кредитополучателят е бил въведен в заблуждение.
По делото са ангажирани писмени доказателства назначени са съдебно-
счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, вещите лице по
които са изслушани в съдебно заседание.
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и
като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК с правно
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92 и
чл. 86 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземанията, заявени
по реда на чл. 417 ГПК.
Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като им
е указал, че в тежест на ищеца е да установи твърдените от него
правопораждащи факти и обстоятелствата, от които черпи правата си и в този
смисъл, че между него и ответника е бил сключен действителен и валиден
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка
№***********/28.04.2021г. при условията, твърдени в исковата молба, по
3
силата на който в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на
заетата сума в размер на процесната, както и за заплащането на договорна
лихва, на наказателна лихва, на законна лихва, в претендираните размери и за
съответните им периоди, като ищецът следва да установи и извършените
разноски за връчване на покана за изискуемост и че ответникът дължи
годишна такса за карта за 2022 г., за което е уведомил ответника преди
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, т.е. следвало е да докаже, че
поканата е била връчена на ответника чрез залепване на уведомление на
12.09.2022 г.
При установяване на описаните обстоятелства от ищеца, съдът е указал,
че ответникът носи доказателствената тежест да установи изпълнение на
задълженията си по договора за кредит, погасяване на дълговете си, както и
възраженията, на които се позовава, вкл. всички факти, които изключват,
унищожават или погасяват претендираното право.
Съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК ще провери
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, като им е дал възможност да изразят становище по тези въпроси.
Производството по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК е пряко
обвързано със заповедното. Тази пряка обвързаност произтича от
обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото
производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник,
така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед
за изпълнение. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост,
за наличието на която съдът следи служебно. В конкретния случай сочената
идентичност между страните и предмета е налице по отношение на всеки от
отделните установителни искове, които са предявени в законоустановения за
това срок, поради което съдът приема, че са допустими и съдът следва да се
произнесе по тяхната основателност.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установява,че
28.04.2021 г. между страните е сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка № **********/28.04.2021 г. /л. 15 по
делото /, по силата на който Банката приела по искане на ответника да открие
и води на негово име картова разплащателна сметка
BG**FINV*******BGNBMTIB и да издаде към нея револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставила на ответника банков
кредит овърдрафт по горната сметка в размер на 2 000 лв. /т. 1 и 2 от
договора/. Срокът на ползване на овърдрафта бил уговорен до 28.0.2022 г.,
като било предвидено договорът да се подновява автоматично при условията
и по реда, предвидени в Общите условия (ОУ) на Банката за този вид услуга /т.
3 от договора/. ОУ били представени на ответника (титуляр на картовата
сметка), той се е запознал с тях и е приел действието им в отношенията по
сключване и изпълнение на договора, което било удостоверил с подписването
му.
4
Погасяването на предоставения овърдрафт следвало да се извършва в
срокове и по начина, договорени в ОУ /т. 5 от договора/. Страните се
уговорили /т. 7 от договора/, че за ползвания овърдрафт титулярят ползва
гратисен период до 45 дни и ако погаси до датата на падежа изцяло дебитното
салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния
отчетен период, Банката не начислява лихва върху това салдо. При
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо,
формирано до края на последния отчетен период, било предвидено титулярят
да заплаща на Банката след изтичане на първите три отчетни периода годишен
лихвен процент в размери съответно:
- от 16 % за извършени безналични плащания на ПОС терминал и
- от 18 % за всички останали транзакции /т. 8 от договора/.
В случай на неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение
на разрешения кредитен лимит, независимо от причината за това, Банката
начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с
надбавка от 10 (десет) пункта за формирания неразрешен овърдрафт, а при
просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на
транзакцията - наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната
надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни
карти с чип на месец за съответната валута.
По смисъла на т. 18 от договора със сключването му титулярят
декларирал, че са му предоставени и се е запознал с ОУ и приел да се прилагат
при уреждане на отношенията във връзка със сключването и изпълнението на
договора.
С покана за доброволно изпълнение до ответника от 05.07.2022 г.,
изпратена чрез ЧСИ В. А., ответникът е поканен в срок от 30 дни, считано от
получаване на поканата, доброволно да погаси всички свои просрочени по
договора, задължения, като в противен случай, след изтичане на срока,
банката предупредила ответника, че ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. Представено е и заверено копие на уведомление от ЧСИ В. А.,
изпратено до ответника, с което на последния е разяснено, че в двуседмичен
срок, считано от 12.09.2022 г. следва да се яви в кантората на ЧСИ-то за
получаване на посочената покана от банката. Видно от приложената разписка
към уведомлението е, че на 12.09.22 г. по адресите /постоянен и настоящ/ на
ответника е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Въз основа на
заверени копия на констативен протокол от 11.10.22 г. на ЧСИ В. А. и на
разписка от 12.09.2022 г., става ясно, че в указания по чл. 47, ал. 2 от ГПК
двуседмичен срок от залепването на уведомлението, изтекъл на 26.09.2022 г.,
никой не се явил в кантората за получаване на поканата за доброволно
изпълнение.
Съгласно изготвеното от ищеца извлечение от банкова сметка
BG**FINV****BGNBMTIB ответникът е усвоил предоставеният кредит чрез
многобройни операции, последно на 09.12.2022 г., съответно е направил само
една погасителна вноска на 12.05.2021 г. в размер на 2, 59 лева и е в
просрочие, считано от 06.05.2021 г. като в извлечението е отразено,
5
задължението на ответника възлиза в общ размер на 2814, 99 лева. Поради
изложеното ищецът депозирал на 20.01.2023 г. заявление по чл.417 ГПК пред
КРС, което било уважено с издаването на Заповед № 44/20.01.2023 г. за
изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: 2 000 лева,
просрочена главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № *********/28.04.2021 г.; 547, 67 лева,
представляващи просрочени договорни лихви, дължими съгл. т. 8 от Договора
за кредитна карта във вр. с т. 8.1.1 от Общите условия на „ПИБ“ АД, за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa, за периода от 19.09.2021 г. до 08.12.2022 г., включително;
163, 65 лева – сума, представляваща просрочени наказателни лихви, дължими
съгл. т.9 от Договора за кредитна карта във връзка с т.11.1 и т. 11.2 от Общите
условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa, за периода от 12.05.2021 г. до
08.12.2022 г. включително; 45,00 лева- сума, представляваща Непогасена
годишна такса за поддържане на карта за 2022 г., дължима съгл. т. 13 от
Договора за кредитна карта; 24, 67 лева – сума, представляваща непогасена
законна лихва върху просрочената главница, начислена на основание чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за периода от 09.12.2022 г. до 19.01.2023 г. включително; 34, 00
лева – сума, представляваща сторени от Банката разноски за връчване на
покана, с която кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сторените разноски по делото – 56, 30 лева внесена от заявителя
държавна такса и 50, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото са допуснати и
изслушани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, които, не са
оспорени от страните, поради което съдът кредитира същите като обективни,
компетентно и обосновано изготвени.
От експертно заключение вх. № 10630/17.09.2024 г./л. 85-91/ на в. л. М.
В. се установява, че на 28.04.2021 г. по сметката на кредитополучателя е
предоставена сума в размер на 2 000 лева, а самият кредит е усвоен изцяло
чрез теглене и ПОС - трансакции, което е описано по дати, размер и начин
подробно в Приложение №1 към заключението. Вещото лице е уточнило, че за
погасяване на кредита е направена една вноска на 12.05.2021 г. и към дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, задължението е
в размер на 2 815, 19 лева, от които: главница в размер на 2 000 лева,
непогасена договорна лихва в размер на 547, 67 лева дължима за периода от
19.09.2021 г. до 08.12.2022 г.; 163, 65 лева наказателна лихва за периода от
12.05.2021 г. до 08.12.2022 г., 45 лева годишна такса за поддържане на банкова
карта за 2022 г., 24, 83 лева – непогасена законна лихва за периода от
09.12.2022 г. до 19.01.2023 г. и 34 лева, представляващи разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост, а към дата на изготвяне на експертното
заключение, вземанията възлизат в общ размер на 3 251, 30 лева, подробно
6
изложени в експертизата.
От приетото и неоспорено от страните заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Е. Д. Н., се
установява, че текстът на Договор за издаване на револвираща международна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна
сметка № ************/28.04.2021 г. е изписан с безсерифен шрифт с размер
кегел 9 (девет) пункта. Вещото лице уточнява, че текстът на договора е със 25
% по-малък от базовия кегел 12 (дванадесет) пункта- Medium - с последващо
отражение върху четимостта, разпознаваемостта, контраста на текста и
визуалното възприемане.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена
въз основа на събрания доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
"Първа инвестиционна банка" АД е банка, юридическо лице по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, което извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго
финансиране за своя сметка и на собствен риск. При това положение
дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя
заеми в рамките на своята търговска дейност. От друга страна, отпуснатият на
ответника като физическо лице кредит представлява предоставяне на
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството „потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК, предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. В случая, не са спазени изисквания
предвидени в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която установява форма за
действителност на договорите за потребителски кредит - писмена, да са
написани на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договорите да са написани с еднакъв по вид, формат и
7
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Нарушаването на изискването за минимален размер на
шрифта представлява отделно основание за недействителност.
Законодателството на ЕС допуска национална правна уредба, която налага
всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 /Определение на
CEC, шести състав, от 14 април 2021 г., по дело С- 535/2020/. От приетото по
делото заключение на техническа експертиза, се установи по категоричен
начин, че големината на шрифта на договора е под минималния шрифт от 12
пункта. Изводите на вещото лице не са оспорени от страните, поради което
същите са кредитирани като обективно, компетентно и обосновано изготвени.
Предвид гореизложеното, съдът намира за основателно възражението на
ответната страна за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на
императивните изисквания за минимален размер на шрифта, на който е
написан текста на договора. Този пропуск сам по себе си е достатъчно, за да се
приеме, че договорът е недействителен.
По изложените съображения и при съблюдаване разпоредбата на чл. 23
от ЗПК, съдът счита, че отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана единствено за заплащане на чистата стойност на кредита. В
случая дължимата непогасена главница е в размер на 2 000 лева, поради което
предявеният установителен иск за заплащане на главница следва да бъде
уважен в пълен размер, а предявените акцесорни установителни искове за 547,
67 лева, просрочени договорни лихви, дължими съгласно т. 8 от Договор за
кредитна карта във вр. с т. 8.1.1 от Общите условия на банката за издаване и
ползване на Револвиращи международни кредитни карти с чип за периода от
19.09.2021 г. до 08.12.2022 г.; 163, 65 лева – просрочени наказателни лихви,
дължими съгласно т. 9 от Договор за кредитна карта във вр. с т. 11.1 и т. 11.2 от
Общите условия на банката за издаване и ползване на Револвиращи
международни кредитни карти с чип за периода от 12.05.2021 г. до 08.12.2022
г.; 45 лева – непогасена годишна такса за поддържане на карта 2022 г.,
дължима съгласно от Договора за кредитна карта; 24, 67 лева, представляващи
непогасена законна лихва върху просрочената главница, начислена на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 09.12.2022 г. до 19.01.2023 г., 34,
00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство.
Съдът съобрази, че в заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 56, 30 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, или общо разноски в размер на 106, 30
лв. От тях ответникът дължи сумата от 75, 53 лева, съразмерно частта от
вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство. В
8
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер
на 167, 40 лева, за вещо лице в размер на 450 лева, за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по правилото на чл. 78, ал. 8
от ГПК във вр.с чл. 25, ал. 1 от НПП, както и депозит за особен представител
на ответника в размер на 581, 50 лева или общо 1 298, 90 лева. Съразмерно
уважената част от иска, ответникът дължи разноски в размер на 922, 87 лева.
Съдът следва да осъди страните да платят на съда, платеното от последния
възнаграждение на вещото лице Н. в размер на 250 лв., съобразно уважената,
респективно отхвърлената част от исковете. Т. е. ищцовото дружество ще
дължи на КРС сумата от 177, 62 лв., а ответникът 72, 38 лв.
Доколкото в исковото производство, ответникът е защитаван от назначен
особен представител адв. К. С. от АК – Кюстендил и като се има предвид, че
задължението за заплащане на възнаграждение на назначения по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител е регламентирано като задължение на
ищеца и същото не зависи от изхода на делото, съдът счита, че в настоящото
производство на ответната страна не се дължат разноски.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415
от ГПК, че Б. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************, ул.
"*********" №**, ДЪЛЖИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Цариградско шосе“ № 111П, следната сума: 2 000 лв. /две хиляди лева/–
главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна
сметка №**********/28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, която
сума представлява част от вземанията, за които е издадена Заповед №
44/20.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. 103/2023 г. по описа на КРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Цариградско шосе“ № 111П, искове за признаване на установено по
отношение на Б. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ************,
ул. "*********" №**, че същият дължи на ищцовото дружество договорни
лихви в размер на 547, 67 лева, дължима съгласно т. 8 от Договор за кредитна
карта във вр. с т. 8.1.1 от Общите условия на банката за издаване и ползване на
Револвиращи международни кредитни карти с чип за периода от 19.09.2021 г.
9
до 08.12.2022 г.; наказателна лихва в размер на 163, 65 лева, дължима съгласно
т. 9 от Договор за кредитна карта във вр. с т. 11.1 и т. 11.2 от Общите условия
на банката за издаване и ползване на Револвиращи международни кредитни
карти с чип за периода от 12.05.2021 г. до 08.12.2022 г. ; годишна такса за
поддържане на карта 2022 г. в размер на 45 лева, дължима съгласно от
Договора за кредитна карта; законна лихва върху просрочената главница в
размер на 24, 67 лева, начислена на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от
09.12.2022 г. до 19.01.2023 г., 34, 00 лева - разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, за които е издадена Заповед № 44/20.01.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. 103/2023 г. по описа на КРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б. Б. Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ************, ул. "*********" №**, ДА ПЛАТИ в
полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 111П,
следните суми: сумата от 75, 53 лв. /седемдесет и пет лева и 53 ст./,
представляваща разноски в заповедното производство, сумата по ч. гр. д. №
103/2023 г. по описа на КРС, както и 922, 87 лв. /деветстотин двадесет и два
лева и 87 ст./, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
************, ул. "*********" №**, ДА ПЛАТИ по сметка на Районен съд –
Кюстендил сума в размер на 72, 38 лв. / седемдесет и два лева и 38 ст./,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за съдебно-
техническа експертиза, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско
шосе“ № 111П, ДА ПЛАТИ по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в
размер на 177, 62 лв. /сто седемдесет и седем лева и 62 ст./, представляваща
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за съдебно-техническа
експертиза, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10