МОТИВИ към Присъда
по НОХД 2907/2020г. по
описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 29.09.2020г.
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП
срещу
П.С.С., ЕГН *********** за това, че на 05.03.2020г.
от микробус, марка „Форд Транзит“, с рег.№ А ************* ВТ, паркиран в гр.
Бургас, ул. „*******, в условията на опасен рецидив и в съучастие с Н. А.Т.,
като съизвършител отнел чужди движими вещи- 2 бр.
куфари „Metabo”, съдържащи 4 броя винтоверти
„Metabo - Power Махх SB 12” на обща стойност от 704, 90 лева (седемстотин и
четири лева и деветдесет стотинки), 2 бр. зарядни за винтоверт, марка „Metabo - Power Махх SB 12” на обща
стойност 200 лева ( двеста лева) и 4 бр. батерии за винтоверт,
марка „Metabo от 12V” на обща стойност 179, 97 лева (
сто седемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), 1 бр. куфар „
Bosch”, съдържащ 1 бр. къртач, марка „Bosch GSH11E”
на стойност 794, 40 лева ( седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет
стотинки), всичко на обща стойност 1879, 27 лева (хиляда осемстотин седемдесет
и девет лева и двадесет и седем стотинки), от владението на Ст.Я.Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194,
ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ вр. чл. 20, ал.2 от НК.
и
срещу Н.А.Т., ЕГН ****** за това, че на 05.03.2020г. от микробус, марка „ Форд
Транзит“, с рег.№ А ******* ВТ, паркиран в гр. *********, в условията на опасен
рецидив и в съучастие с П.Ст.Ст., като съизвършител отнел чужди движими вещи- 2 бр. куфари „Metabo”, съдържащи 4 броя винтоверти
„Metabo - Power Махх SB 12” на обща стойност от 704, 90 лева (седемстотин и
четири лева и деветдесет стотинки), 2 бр. зарядни за винтоверт, марка „Metabo - Power Махх SB 12” на обща
стойност 200 лева (двеста лева) и 4 бр. батерии за винтоверт,
марка „Metabo от 12V” на обща стойност 179, 97 лева
(сто седемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), 1 бр. куфар
„Bosch”, съдържащ 1 бр. къртач, марка „Bosch GSH11E”
на стойност 794, 40 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет
стотинки), всичко на обща стойност 1879,27 лева (хиляда осемстотин седемдесет и
девет лева и двадесет и седем стотинки), от владението на Ст.Я.Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.
194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „А“ вр. чл. 20, ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимите и техните защитници
направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено
съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласиха да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като
установи, че саморпизнанията се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372,
ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. С оглед задължителната
редукция по чл. 58а НК прокурорът предлага на подсъдимия П.Ст. да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и четири месеца, което да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим, а по отношение на подсъдимия Н.Т.
наказание две години и два месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“
режим. Пледира за възлагане на разноските в тежест на подсъдимите.
Служебният защитник на подсъдимия П.Ст. – адв.
М. намира за неоснователно твърдението на Прокуратурата, че има само едно
смекчаващо вината обстоятелство. Моли за справедливо наказание съобразено с чл.
55 от НК, като същото бъде намалено с
размер от 1/3.
Подсъдимият С. се присъединява към казаното от адвоката си, моли за
минимално наказание, изразява съжаление.
Служебният защитник на подсъдимия Н.Т. – адв.
К. намира, че наказанието следва да се определи при предпоставките на чл. 55 НК.
Акцентира на тежко семейно положение на подсъдимия, това, че е баща и има глухоняма
жена, която боледува. Намира, че деянието е резултат от стечение на
обстоятелствата. Предоставя на съда да прецени дали на основание чл. 373, ал.2
от НПК, да определи на Т. наказание предвиден към минимума за извършеното,
което да редуцира по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК или пък да приеме, че са
налице основания за определяне наказанието и по реда на чл. 55 от НК, както е
предвидено в разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК.
Подсъдимият Н.Т. заявява, че съжалява за извършеното и се придържа към
казаното от неговия защитник.
В последната си дума подсъдимият Ст. изразява съжаление, сочи, че
възстановил стоката и осъзнал грешката си.
Моли за по - малка присъда до десет месеца, най - много.
В последната си дума подсъдимият Т. изразява съжаление, моли да си
ходи да гледа семейството си, моли за
десет месеца наказание.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.С.С. е роден на *********** в гр. Бургас, български
гражданин, живущ в ***********, понастоящем в ********, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН ***********
Подсъдимият Н.А.Т. е роден на *******. в гр. Бургас,
български гражданин, живущ в ********, понастоящем в *******, без образование,
безработен, вдовец, осъждан, ЕГН **********
Ст.Я.Я. бил „общ работник“ на строителен обект, намиращ се в гр.
Бургас, *********. Сутринта на 05.03.2020г. свидетелят Я. натоварил в багажника
на микробус „Форд Транзит“ с рег.№ А ******** ВТ следните вещи: 2 бр. куфари „Metabo”- зелени на цвят, съдържащи 4 броя винтоверти „Metabo - Power Махх SB 12”, 2 бр. зарядни за винтоверт, марка “Metabo ASC” с надпис
на тях „AIR COOLED”, 4 бр. батерии за винтоверт,
марка „Metabo от 12V”, 1 бр. куфар „ Bosch”, съдържащ
1 бр. къртач, марка „Bosch GSH11E”, както и други
инструменти. След като приключил с товарителната
дейност, той затворил вратата на багажника, но забравил да я заключи. Така се
оправил към строителния обект. След пристигането си, св. Я. паркирал микробуса
на улица „******* Той преценил, че за да изпълни работните си задължения няма
да има нужда от инструментите, намиращи се в микробуса. Така се отдалечил от
превозното средство, като задната врата на багажника останала отключена.
В този момент, в
района се намирали подсъдимият П.Ст.Ст., подсъдимият Н.А.Т.
и свидетелят Р.С.Р.. Когато минавали в близост до ул. „Калофер“, № **, те
видели паркирания микробус „Форд Транзит“ с рег.№ А *** ВТ. До превозното
средство се приближили подсъдимият П.Ст. и св. Р. Те погледнали през прозореца
на багажника на автомобила и видели, че в него се намират различни инструменти.
Тогава подс. С. решил да открадне някои от инструментите.
За целта повикал подс. Н.Т., който също се приближил
до микробуса. Подсъдимият С.казал на св. Р. да се отдалечи и да наблюдава за
приближаващи хора. Така той тръгнал в неустановена посока.
В изпълнение на
замисленото подс. П.Ст. хванал дръжката на задната
врата на микробуса и отворил вратата на багажника. След това свалил на земята
до микробуса следните движими вещи: 2 бр. куфари „Metabo”,
съдържащи 4 броя винтоверти „Metabo
- Power Махх SB 12” на обща
стойност от 704, 90 лева (седемстотин и четири лева и деветдесет стотинки), 2
бр. зарядни за винтоверт,
марка “Metabo
ASC” с надпис на тях „AIR COOLED” на обща стойност 200 лева (двеста
лева) и 4 бр. батерии за винтоверт, марка „Metabo от 12V” на обща стойност 179, 97 лева (сто
седемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), 1 бр. куфар „Bosch”,
съдържащ 1 бр. къртач, марка „Bosch GSH11E” на
стойност 794, 40 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и четиридесет
стотинки). След това подс. С. взел със себе си куфара
“Bosch”, а подс. Н.Т. двата по-малки куфара “Metabo”. Така двамата се отдалечили от района на
местопроизшествието.
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от
заключението, на която е видно, че общата стойност на инкриминираните вещи към
момента на извършване на деянието е в размер на 1879, 27 лв. (хиляда осемстотин
седемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки).
Подсъдимият С. е
многократно осъждан като с Определение на Бургаски районен съд по НЧД №
6023/2017г., в сила от 23.02.2018г., на основание чл. 25, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 от НК му е определено едно общо
наказание между наказанията наложени по НОХД № 2777/2017г. и НОХД № 6896/2016г.
и двете по описа на БРС и двете за извършени тежки умишлени престъпления, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и два месеца. Така
определеното общо най- тежко наказание било увеличено по смисъла на чл. 24 НК с
една година. Наказанието за срок от три години и два месеца било изтърпяно на
30.08.2019г.
С Определение на
Бургаски районен съд по НЧД № 2214/2013г., влязло в сила на 02.07.2013г., на
основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК е определено
едно общо наказание на подс. П.Ст. между наложените
по НОХД № 3708/2012г., 4120/2012г. и 4880/2012г. и трите по описа на БРС и
трите за извършени умишлени престъпления от общ характер, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от две години и четири месеца. Така определеното общо
най-тежко наказание било увеличено по смисъла на чл. 24 НК с три месеца.
Наказанието за срок от две години и седем месеца било изтърпяно на 22.11.2015г.
Гореизложеното налага
извод, че подсъдимият П.Ст. е извършил инкриминираното деяние след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и е извършил
инкриминираното деяние, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Подсъдимият Ст. е
извършил инкриминираното деяние в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.
Подсъдимият Н.Т. e осъждан също многократно като с Определение на
Бургаски районен съд по ЧНД № 6044/2017г., на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание на
подсъдимия Н.Т. между наказанията наложени по НОХД № 2777/2017г. и НОХД №
6896/2016г. и двете по описа на БРС и двете за извършени тежки умишлени
престъпления, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Така определеното общо най- тежко наказание било увеличено по смисъла на чл. 24 НК с четири месеца. Наказанието за срок от две години и четири месеца е изтърпяно
на 14.05.2019г.
Подсъдимият Н.Т. е
извършил инкриминираното деяние след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 и е извършил инкриминираното деяние, след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Подсъдимият
Т. е извършил инкриминираното деяние в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от подсъдимите Ст. И Т. самопризнания,
които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а
именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: С. Я.
Я.(л. 37, л. 109 от ДП); Г.Ст.К. (л. 39 ДП); Р.С.Р. (л. 41); Ж.К.Ж. (л. 42), Ст.А.М.
(л. 44); обяснения на подсъдимите (л. 11 от ДП, л. 17 от ДП).
От писмените
доказателства: справки за съдимост (л.34-42 от съдебното производство); протокол
за доброволно предаване (л. 71 ДП); протокол за доброволно предаване (л.72); гаранционни
карти (л. 73-75 ДП); приемо-предавателен протокол (л.
78 ДП); приемо-предавателен протокол (л. 79 ДП);
разписка от 16.04.2020г. (л. 120); удостоверение за съпруга и родствени връзки
(л.180 ДП и л. 182 ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него (л. 45); протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 49) и фотоалбум към него (л. 176);
От експертизите: съдебно-оценителна
експертиза (л. 53); съдебно- техническа експертиза (л. 111);
От веществените
доказателства: диск (л. 110 – гръб ДП).
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят
самопризнанието на подсъдимите. Съдът установи само едно несъответствие, което
преценя като несъществено. Съгласно показанията на св. Ст.Я. са отнети два куфара марка „Метабо”
тъмнозелени на цвят, с намиращите се в тях по 2 бр. винтоверти
„Метабо”, 1 бр. зарядно и 2
бр. батерии или общо 4 бр. винтоверти, с 2 бр. зарядни за тях и 4 бр. батерии, а третият куфар е марка „Бош” тъмно
син на цвят с намиращ се в него къртач марка „Бош – 11”. Обвинението е повдигнато за описаните вещи и
конкретно за отнемане на 2 бр. зарядни за винтоверт, марка „Metabo - Power Махх SB 12”. В хода на
разследването обаче вещите са установени, извършен е оглед на веществени
доказателства и съгласно протокол за оглед и фотоалбум към него са установени 2
бр. зарядни за винтоверт са
марка “Metabo
ASC” с надпис на тях „AIR COOLED”, които вещи са върнати на пострадалото
лице съгласно разписка л. 120 ДП. Съдът намира, че посоченото несъответствие
касае само точната индивидуализация на веща, а не че не е осъществено инкримираното деяние и спрямо нея, за което е налице
самопризнание на подсъдимите и подкрепящите самопризнанието доказателства и доказателствени средства – протокол за разпит на
свидетелите Г.Ст.К. (л. 39 ДП); Р.С.Р. (л. 41); Ст.А.М. (л. 44), протокол за
оглед на веществени доказателства, съдебно-оценителна експертиза, разписка за
връщане на вещите, поради което оправда подсъдимите по първоначално повдигнатото
обвинение за 2 бр. зарядни за винтоверт,
марка „Metabo - Power Махх SB 12” и ги
осъди съгласно точната индивидуализация на веща
2 бр. зарядни за винтоверт
марка “Metabo
ASC” с надпис на тях „AIR COOLED”.
Самопризнанията на
подсъдимите Ст. И Т. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на същото в лицето на привлечените към наказателна отговорност лица.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният
съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви.
Относно представените в съдебно заседание писмени доказателства от защитата на
подсъдимия Т. – епикриза на Р.Р.
и изследване съдът намира, че същите не са относими
към предмета на доказване по делото. При преценката им като смекчаващо вината
обстоятелство съдът намира, че същото не може да обоснове по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. Изследването, което се представя е
извършено след датата на инкримираното деяние, а деецът
е могъл да извърши преценка на мотивите „за” и „против” това да извърши
деянието и въпреки, че е съзнавал значението си за твърдяното семейството и че
е наясно със строгостта на закона, предвид предишните му осъждания, с които му
е въздействано с тежестта на наказанието, подсъдимият
Т. е взел решение да извърши противообщественото деяние, поради което за този
състав наличието на много деца и глухоняма жена, в случая не се преценя за
смекчаващо обстоятелство.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196,
ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр.
чл. 20, ал.2 от НК.
За съставомерността
на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му
страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде
движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава
прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя
фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се
извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да
се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).
От обективна страна се
установи, че подсъдимите са отнели чужди движими вещи посочени по-горе от
владението на друг, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашният владелец и
установяване от подсъдимите на собствена фактическа власт върху вещите.
Подсъдимите са отнели вещите, отдалечили са се от местопрестъплението и са
установили своя фактическа власт върху тях като дори са се разпоредили в полза
на трети лица, с което е настъпил визирания в закона противоправен
резултат. Доказан е и квалифициращият от обективна страна деянието признак, а
именно, че е такова по чл.196, ал.1, т.1 НК.
От свидетелство за
съдимост на подс. С. същият е осъждан многократно с
оглед на което и посочените по-горе осъждания, престъплението - предмет на
повдигнатото му обвинение по настоящото наказателно производство е било
извършено от него при условията на "опасен рецидив" , по смисъла на чл.
29, ал.1, б. „А” и „Б” от НК.
От свидетелство за
съдимост на подс. Т. се установи, че същият е осъждан
и настоящото деяние е извършено след като е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 и е извършил инкриминираното деяние, след като е
бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 НК (по НОХД № 2777/2017г. на БРС за тежко умишлено престъпление му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца,
което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, а по НОХД № 6896/2016г. на
БРС му е наложено наказание за тежко умишлено престъпление „лишаване от свобода“
за срок от две години при първоначален „строг“ режим, за които с Определение по
ЧНД № 6044/2017г. на БРС е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода от две години, което е увеличено с четири месеца). Ето защо е налице
опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” и б „б” НК, но тъй като е повдигнато
обвинение срещу подсъдимият Т., че деянието, предмет на настоящото съставлява
опасен рецидив само по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „А“ от НК, то съдът го
призна за виновен по повдигнатата по-лека правна квалификация.
И двамата подсъдими са
извършили деянието в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са
неговите общественоопасни последици, като са желаели
тяхното настъпване. Подсъдимите са съзнавали, че инкриминираните движими вещи
са чужди, съзнавали са, че прекъсват фактическата власт на досегашния владелец,
като са целяли това и са имали намерение
противозаконно да ги присвоят.
Деянието е извършено
от двамата подсъдими при условията на съвместна, задружна, дейност при „общност
на умисъла“ като и двамата са участвали в осъществяване на изпълнителното
деяние, поради което формата на задружна дейност следва да се определи в
хипотезата на чл. 20, ал. 2 НК.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимите бяха признати за виновни законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от две до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимите съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй
като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното
съжаление и признанието за вината съдът не може да определи като изключително
смекчаващо обстоятелство като същото вече е отчетено от законодателя при
определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.
Съдът счете, че по
делото липсват многобройни обстоятелства, които да обусловят прилагането на чл.
55 НК или пък едно единствено, което да обоснове такъв извод. Изтъкваното от защитата
на подсъдимия Т., че същият има многодетно семейство и глухоняма жена, съдът от
една страна намира, че не е доказано от доказателствата по делото. Представеното
удостоверение за съпруга и родствени връзки (л. 180 от ДП) отразява роднини –
майка и баща и такива по съребрена линия и само едно низходящо лице по права
линия – син, който е видно, че е роден на *** г., т.е. лицето вече е пълнолетно
и може само да се грижи за себе си. От друга страна, към момента на извършване
на инкриминираното деяние, дори да е имал жена и много деца, подс. Т. е съзнавал тези обстоятелства и те не са му
послужили като стимул да преосмисли решението си. Още повече, че спрямо него
вече е въздействано с интензитета на наказанието
„лишаване от свобода”, което е изтърпявал при строг режим и знае ограниченията,
на които би могъл да бъде подложен и въпреки това е отнел вещите.
Същото обстоятелство
важи и за подсъдимия С.. Съгласно удостоверение за родствени връзки последният има
три деца като две от тях са пълнолетни и само едно е малолетно. Въпреки, че е
можело подсъдимите да си намерят работа, както изтъква защитата и са тръгнали
да търсят такава, са решили, че могат вместо да работят, да се обогатят по
неправомерен начин и са отнели средства, необходими на св. Я. пълноценно да
полага труд като добросъвестен гражданин. Не без значение е обстоятелството, че
подсъдимият С. е бил наясно, че е предсрочно условно освободен и следва да има
примерно поведение и честно отношение към труда.
Съдът не възприе и
съображенията на двамата защитници на подсъдимите, че същите доброволно са
върнали вещите. Вещите са били възстановени на пострадалото лице благодарение
на своевременните действия на разследващите органи по установяване на
местонахождението на вещите. Самите подсъдими не само са преустановили
фактическата власт върху инкримираните вещи, но и са
се разпоредили с тях в полза на трети лица срещу заплащане на съответна цена, с
което са се обогатили по неправомерен начин.
Съдът, при определяне
на наказанието, оцени, че извършеното деяние е в условията на опасен рецидив,
което е част от квалифициращия състав на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, поради което съдебното
минало на подсъдимите не представлява самостоятелно отегчаващо обстоятелство и
затова определи наказанието в границите, предвидени от законодателя - от 2 до
10 години лишаване от свобода, към минимума. Предвид на това намери, че
справедливото наказание, което следва да постигне целите на наказанието по
отношение на подс. С. за неговото превъзпитание,
както и с цел да се въздейства предупредително и превъзпитателно върху останалите
членове на обществото е в размер на три години и шест месеца лишаване от
свобода, т.е. към минималния размер на наказанието, предвиден в разпоредбата на
чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, което съгласно разпоредбата на чл. 58а НК съдът намали
с една трета до размера от две години и четири месеца „лишаване от свобода“. По
отношение на подсъдимия Т. съдът намери, че справедливият размер на наказанието,
чрез което биха се постигнали индивидуалната и генералната превенция е три
години „лишаване от свобода“, след което на основание чл. 58а НК намали размера
на така определеното наказание с една трета и го осъди на две години „лишаване
от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираните
наказания в пълнота биха постигнали целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно
ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите и наред с това ще
въздейства върху тях предупредително и ще им се отнеме възможността да вършат други
престъпления за определен период от време. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
На основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода за двамата подсъдими следва да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй
като не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния
кодекс, в който смисъл съдът определи първоначалния режим на
изтърпяване на наказанията.
По разноските:
По ДП са налични
доказателства за сторени разноски в размер на 108,36 лева от тях 54,90 лева за
съдебно оценителна експертиза и 53,46 лева за съдебно-техническа експертиза,
които разноски съгласно чл.189, ал.3 от НПК следва да се заплатят от
подсъдимите П.Ст.Ст. и Н.А.Т.. В случай на служебно
издаване на изпълнителен лист следва да заплатят по сметка на Районен съд
Бургас държавна такса в размер на 5 лева.
По веществените доказателства:
Веществените доказателства, представляващи
инкриминираните вещи са върнати по пострадалото лице в хода на ДП съгласно
разписка от 16.04.2020г.
Приобщения по делото
диск , съдържащ видео запис - в кориците на делото, прикрепен към л. 110 гръб,
следва да остане приложен по делото до неговото унищожаване по предвидения за
това в ПАС ред.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АР