Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ............ 03.12.2020 г., град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав, в открито съдебно
заседание на 21.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
Секретар: П. У.
като разгледа докладваното от съдия Мартина Кирова
т.дело №
20 по описа за 2019 година на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл.365 т.1 от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 от ТЗ/.
Образувано е по искова молба, предявена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. "Околовръстен път" № 260, представлявано
от П. Н.Д. и Д. Б. Ш., в качеството им на Изпълнителни
директори, чрез пълномощника - адв.В.А.В.,***, със съдебен адрес за призоваване
и връчване на съобщения: гр.С., ул.„********" № **, ет.*, против Р.Г.Т., с ЕГН ********** и Е.Н.Т.,
с ЕГН **********,***, с която се иска да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца описаните
в ИМ суми, общо в размер на 50 697,55 лв., за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№351/2018 г. по описа на РС-Елхово.
Исковата си претенция ищцовото
дружество основава на следните обстоятелства: Ответниците Р.Г.Т. и Е.Н.Т. са
ползвали банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД
(правоприемник на „ДЗИ Банк" АД) Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 678/03.09.2007г. (и номер след
преминаването в системата на „Юробанк България" АД HL 30692) с разрешен размер от 40 000 лева. С
Допълнително споразумение от 20.05.2010г., Допълнително споразумение от
15.07.2011г. и Допълнително споразумение от 20.09.2012г., страните са
предоговорили условията по отпуснатия кредит, като са въведени три периода на
облекчено погасяване на кредита. Ищецът твърди, че кредитополучателите
преустановили плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и
главница на 10.07.2016 г., от която дата са изпаднали в забава. Предвид на това
Р.Г.Т. и Е.Н.Т. са допуснали просрочие на осемнадесет вноски за договорни лихви
и главница, дължими в периода от 10.07.2016 г. до 10.12.2017 г., поради което
на основание чл.18, ал.1 от Договора за кредит „Юробанк България" АД е
обявила кредита за предсрочно изискуем на 14.12.2017 г. С покани за изпълнение,
връчени чрез ЧСИ И. Х., с peг.№878 и район на действие ЯОС,
„Юробанк България" АД е уведомила кредитополучателите за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията, произтичащи от договора за кредит, като е
предоставен и седемдневен срок за доброволно плащане на дълга. Както към датата
на депозиране на заявлението, така и към подаване на настоящата искова молба се
твърди, че длъжниците не са изплатили дължимите суми на „Юробанк България"
АД, което е обусловило правния интерес на Банката от снабдяване със Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Освен задълженията, произтичащи от посочения
договор, длъжниците дължат и законната лихва за забава от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените
съдебни разноски, включително и платен адвокатски хонорар с начислен върху него
дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
Поради неизпълнението на задълженията на длъжниците
към Банката, последната е завела ч.гр.д.№351/2018 г. по описа на ЕРС, по което
се снабдила със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за
следните суми, дължими по Договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 678/03.09.2007г., в общ размер на 50 697,55 лв., от които: главница 41
462,48 лева за периода от 10.07.2016 г. до 15.05.2018 г.; договорна лихва в
размер на 8 286,82 лева за периода от 10.07.2016 г. до 15.05.2018 г., от които
6 323,88 лева договорна лихва и 1 962,94 лева мораторни лихви/неустойка за
забава; такси и застраховки по договора за кредит в размер на 495,95 лева за
периода от 11.07.2016 г. до 15.05.2018 г., 452,30 лева нотариални такси, ведно
със законната лихва върху главницата от 41 462,48 лева, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 16.05.2018 г. до окончателното изплащане,
както и направените по заповедното производство разноски в общ размер 2 562,51
лева, от които сумата 1 013,95 лева - ДТ за образуване на заповедното
производство и сумата 1 548,56 лева - адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжниците, които възразили, поради което ЕРС е указал
на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок,
което и последния сторил.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и за
присъждане на разноските, направени по настоящото производство разноски. С
иск.молба /ИМ/ съобразно процесуалните правила са направени доказателствени
искания за приемане на писмени доказателства и за допускане на ССчЕ с посочени
задачи.
С депозираните при условията и в срока по чл.367 от ГПК
писмени отговори ответниците Р.Г.Т. и Е.Н.Т., чрез пълномощника си -
адв.С.К. ***, са заявили становище за неоснователност на предявения иск. В
отговорите се твърди, че в
действителност претендираните суми не са дължими в посочените размери и
по отношение на тях не е настъпила предсрочна изискуемост. Ищецът неправилно ги
е определил, както неправилно е определил и месечните вноски в нарушение на
договореното между страните и влезлите в сила съдебни решения. В сочения от
ищеца в исковата молба период - юли 2016 г. - декември 2017 г. ответниците
не само не са били в просрочие, но са имали да вземат суми от ищеца. Признават,
че на 03.09.2007 г. в Ямбол, ответниците сключили с „ДЗИ Банк“ АД Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 678, като впоследствие на
основание чл.24 от договора кредиторът е прехвърлил договора на ищеца. По
силата на чл.1 от Договора, ответниците получили кредит в размер на 40 000
лева, които е следвало да върнат по реда, при условията и в сроковете посочени
в договора. Съгласно чл.З от договора кредитополучателите дължат на Банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на „ДЗИ Банк“ АД за жилищни
кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който
към момента на сключване на договора е в размер на 7%. В чл.З ал.5 е посочено,
че: „Действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити в лева и датата, от
която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите
салони." Съгласно чл.5 от Договора, крайният срок на погасяване на кредита
е 384 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
Съгласно чл.6, ал.1 от Договора, погасяването на кредита се извършва на равни
/анюитетни/ месечни вноски в размер от 261,34 лева всяка. Това е
месечната вноска, която според ответниците продължава да се дължи и към
настоящия момент всеки месец. Сочат, че спорът между страните относно
законността на разпоредбата на чл.3, ал.5, изр.1 и 2 от договора бил предмет на
разглеждане по гр.д.№24469/2014 г., 25 състав, СРС, по което е постановено
влязло в сила решение, с което е прието, че посочените разпоредби са нищожни на
осн. чл.26 от ЗЗД, като противоречащи на закона. Поради нищожността на
посочените разпоредби, намират за нищожни и няколкократните анекси на Договора
за кредит за покупка на недвижим имот HL 678. Намират, че с оглед на тази
нищожност за времето 05.01.2011 г. до 22.12.2015 г. банката неоснователно,
недължимо е надвзела сумата 3 709,31 лева, която сума с влязлото в сила
решение, постановено по гр.д.№80047/2015 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав,
банката е осъдена да им възстанови. Освен тази сума, банката получила като
плащане и сумата 2 787,50 лева в периода 26.01.2016 г. - 25.08.2016 г. и по
този начин били погасени задължения в размер на 7 915,68 лева. При дължима
месечна вноска от 261,34 лева, това са повече от 30 месечни вноски за периода
м. януари 2016 г. - м.юни 2018 г. В заключение намират, че твърдението на
ищеца, че спирайки да плащат на 10.07.2016 г. за времето до 14.12.2017 г. не са
погасявали задълженията си и за това договора е станал предсрочно изискуем, е
невярно. Оспорват още и позоваването от ищеца на представените анекси, т.к.
между страните са налице влезли в сила решения, които обявяват същите за
незаконни. Твърдят, че продължават и след твърдяната дата на обявяване на
договора за предсрочно изискуем, т.е. и към днешна дата, да погасяват редовно
задълженията си. Направено е възражение за прихващане на сумата от 2 353.92
лева, която не им е била присъдена с решението, постановено по гр.д.
№80047/2015 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, поради изтекла давност, като в
тази насока са изложени доводи и се прави позоваване на съдебната практика. В
отговора са изложени подробни доводи относно заявената неоснователност на иска,
като е оспорено настъпването на заявената от ищеца предсрочна изискуемост на
процесния кредит, както и е оспорен размера на търсените от ответниците суми.
В
срока по чл.372 от ГПК, ищецът се възползвал от процесуалната възможност и е
подал допълнителна искова молба /ДИМ/, с която нови твърдения не са въведени,
нито е взето становище по твърденията на ответниците. Заявено е, че се
поддържат изцяло доказателствените искания, направени с първоначалната ИМ, в
т.ч. и за назначаване на ССчЕ при посочените задачи. Изразено е становище, че
ищецът ще се ползва от всички представени с ИМ писмени доказателства, като е
изразена готовност за представяне на оригиналите на Договора за кредит и
допълнителните споразумения към него, както и на поканите за изпълнение до
длъжниците. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното от
ответниците адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е в размер по-голям
от 2000 лв. Не се възразява по приемането на представените от ответниците с
писмените им отговори доказателства.
В
срока по чл.373 ал.1 от ГПК ответниците не са депозирали допълнителни отговори.
С
определение от 23.10.2019 г. ИМ е оставена без движение, като на ищеца са
дадени указания да направи пояснения по заявените фактически обстоятелства,
което той сторил с молба уточнение, вх.№6308/13.11.2019 г., депозирана в
определения от съда срок.
Препис
от молбата - уточнение е връчена на ответниците, които депозирали по нея
становище, обективирано в заявление (депозирано по електронна поща и на хартиен
носител). Изразили са, че поддържат заявеното становище по иска, направеното
възражение за прихващане, както и доказателствените си искания.
В с.з. за ищцовото дружество, редовно призовано не се
явява представител. С писмено становище,
депозирано от процесуалния представител – адв.В., се заявява поддържане на
исковата претенция и се желае уважаването й.
В о.с.з., ответниците, чрез пълномощника им - адв.К.
от ЯАК, изразяват становище, че искът на банката-ищец е неоснователен и молят
за отхвърлянето му. В представена писмена защита по делото адв.К. доразвива доводите и съображенията си, позовавайки се
на доказателствената съвкупност по делото. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски съобразно представен списък на същите по реда на чл.80 от ГПК.
ЯОС, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.дело
№ 351/2018г. по описа на РС-Елхово, че в производство по чл.417 и сл. от ГПК заявителят „Юробанк България” АД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 от ГПК с вх.№ 1192/16.05.2018 год., въз основа на което е образувано посоченото
ч.гр.д. по описа на ЕРС. Заповедният съд е уважил
заявлението и е издал Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 664/ 21.05.2018 год., с която е разпоредил на
длъжниците - Р.Г.Т.
и Е.Н.Т. да
заплатят солидарно на кредитора „Юробанк България” АД сума в общ размер на 50 697.55 лева, от които главница в размер на 41 462.48
лева за периода от 10.07.2016г.
до 15.05.2018г.; договорна
лихва в размер на 8 286.82
лева за периода от 10.07.2016г. до 15.05.2018г., от които – 6 323,88 лева –
договорни лихви и 1 962,94 лева – мораторни лихви/неустойка за забава;
такси и застраховки по договора за кредит в размер на 495,95 лева за периода от
11.07.2016г. до 15.05.2018г. и 452,30 лева – нотариални такси, ведно със
законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.05.2018
год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 2 562,51 лева, от които
сумата от 1 013,95 лв. - платена държавна такса и 1 548,56 лв. - адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден на 21.05.2018г. изпълнителен лист, получен от представител на
Банката – заявител на 25.06.2018г.
Издаденият изпълнителен лист е
образуван в изп.дело № 20188780401346 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 878 на КЧСИ, което се
установява от приложените към ч.гр.№351/2018г. по описа на ЕРС покани за доброволно изпълнение до длъжниците - ответниците Р.Г.Т. и Е.Н.Т., връчени им на
05.11.2018г.,
ведно с копие от издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист.
Предвид на депозирано на същата дата –
05.11.2018г. възражение по чл.414 ал.1 от ГПК от длъжниците Р.Т. и Е.Т. с
твърдение, че претендираните от Банката-заявител суми не се дължат, тъй като
задължението не е предсрочно изискуемо, а в случай, че се приеме, че длъжниците
дължат на заявителя суми по сключения Договор за кредит, то те не са в
размерите, претендирани от заявителя, с Определение № 47 от 08.01.2019
година по същото ч.гр.д., РС-Елхово е
предоставил на кредитора-заявител по заповедното производство, предвидената в
ГПК възможност да предяви иск по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК против длъжниците, за
установяване на вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки
настоящото гр. производство, а именно - в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си против длъжниците - ответници по делото - Р.Г.Т. и Е.Н.Т.. Със същото Определение РС-Елхово е постановил на
основание чл.420 ал.2 от ГПК спиране на принудителното изпълнение по изп.дело № 20188780401346 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 878 на КЧСИ.
По същество не се спори между
страните, а и от представените доказателства се установява, наличието на
сключен на 03.09.2007г. Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 678 между „ДЗИ Банк" АД и
ответниците – Р.Г.Т. и Е.Н.Т., по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателите кредит в размер на 40 000 лева, от които: 7 850 лева - за покупка на недвижим имот, находящ се в гр.Е., обл.Я., ул.“*********“ №***, индивидуализиран в чл.1 ал.1 от
договора, представляващ 220/900 ид.ч. от дворно място, цялото от 900 кв.м.,
заедно с построената в него едноетажна жил.сграда със застроена площ от 92
кв.м., а останалата част от сумата в размер на 32 150 лева е предоставена
за ползване за други разплащания.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора ответниците, в качеството им на кредитополучатели са се задължили да върнат ползвания
кредит за срок от 384 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, която е - 05.09.2007 г. съгласно подписаното на същата дата Приложение към договора. Според чл.6, ал.1 кредитополучателите са се задължили да погасяват кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка
вноска – 261,34 лв.
Задължението по кредита по силата на чл.13 от
договора, е обезпечено с ипотека върху недвижимия имот, описан в чл.1, ал.1,
договорът за учредяването на която, е предвидено като условие за усвояване на
кредита /чл.2 ал.1 от договора/.
В чл. 3, ал. 1 от
договора е уговорено заплащането на годишна лихва в размер на Базовия
лихвен процент /БЛП/ на „ДЗИ БАНК“АД за жилищни кредити в лева,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, като към момента на
сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредити в лева, е в
размер на 7 %. При забавено плащане на погасителни вноски е
уговорено /чл.3 ал.3 от договора/ обезщетение в размер на сбора от договорната лихва с наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.3 ал.5 е добавено, че „Действащият базов лихвен
процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на Базовия лихвен
процент за жилищни кредити в лева и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор
надбавки не се променят.“.
С влязло
в сила на 31.03.2017г. Решение №I-25-199/15.01.2015г. постановено по
гр.д.№24469/2014г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, потвърдено с Решение №6389
от 01.08.2016г.по възз.гр.д.7903/2015г. по описа на СГС, е прието за установено
по исковете на Р.Г.Т.
и Е.Н.Т. спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, че цитираните по-горе клаузи на чл.3 ал.5
изр.първо и второ от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 678/03.09.2007г., са нищожни на основание чл.26 ал.1
предл.1 от ЗЗД вр.с чл.146 ал.1 вр.с чл.143 от ЗЗП, като неравноправни.
В чл.18
от договора са регламентирани условията при които Банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В чл.18, ал.1 е уговорена възможност за Банката
да направи изцяло или частично предсрочно изискуем кредита при непогасяване
на която и да е вноска по него или неизпълнение на което и да е задължение, а в
ал. 2 страните са уговорили, че при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целия остатък по кредита се превръща в
предсрочно изискуем, считано от датата
на падежа на последната вноска, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
По делото не е спорно, че сумата по кредита е преведена от Банката по
посочена от ответниците банкова сметка, ***чателите.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че вземанията
на „ДЗИ БАНК“АД по посочения договор са преминали
в полза на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД, чието наименование е променено на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.
След сключването на процесния договор отпуснатият кредит е бил преструктуриран неколкократно, с двустранното подписване на три допълнителни
споразумения, а именно – Допълнително
споразумение от 20.05.2010г., Допълнително споразумение от 15.07.2011г. и
Допълнително споразумение от 20.09.2012г., с които страните са предоговаряли
условията на процесния договор за кредит, като са въвеждали периоди на
облекчени плащания. В допълнителните споразумения е договорено и право на
кредитора да преоформи сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва)
чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита. Поради
горепосочените преоформяния на кредита, договорени между страните с всяко от
подписаните три допълнителни споразумения, се е формирала главница по-голяма от
посочения размер усвоен кредит в Договора за банков кредит.
В ИМ Банката твърди, че на основание чл.18 ал.1 от
договора за кредита е настъпила предсрочна изискуемост на 14.12.2017г., като за
обявяване на предсрочната изискуемост ищецът е изпратил две покани, получени на
16.04.2018г. От съдържанието на същите е видно, че ответниците са уведомени, че
поради забава в плащанията по процесния договор за кредит №HL678/03.09.2007 г., а именно осемнадесет вноски за
договорни лихви и главница, дължими в периода от 10.07.2016г. до 10.12.2017г.,
на основание чл.18, ал.1 от Договора за кредит, на 14.12.2017 г. вземанията на
Банката по цитирания договор са обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Всеки
един от двамата длъжници е поканен в 7-дневен срок от получаване на поканата да
заплати в полза на банката сумата 48 663,00 лв., в т.ч. главница – 41 462,48
лв., договорни лихви – 6 408,27 лв., такси и застраховки – 792,25 лв.,
като ако не стори това банката ще пристъпи към принудително събиране.
Връчването на двете покани е извършено от ЧСИ И. Х., което е надлежно оформено и
удостоверено с подписа на ЧСИ.
С влязло в сила на 23.07.2018г. Решение
№159445/26.09.2017г. постановено по гр.д.№80047/2015г. описа на СРС, ГО, 128
състав, потвърдено с Решение №4989/23.07.2018г. постановено по възз.гр.д.
№12558/2017г. по описа на СГС, по предявеният от ответниците по настоящото
производство – Р.Т. и Е.Т. осъдителен иск по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е осъдено да им заплати сумата от 3 709.31 лв.,
представляваща заплатени без основание лихви по процесния Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 678/03.09.2007г., за периода
05.01.2011г. до 22.12.2015г., като искът за разликата до пълния предявен размер
от 6 063.23 лв. и за периода от 04.12.2007г. до 05.01.2011г. е отхвърлен.
В тази част видно от мотивите на Решението на СРС се установява, че вземанията
за направените от ищците по цитираното гр.д. на СРС вноски през периода от
м.12.2007г. до м.12.2010г. вкл., са погасени по давност.
По делото са допуснати
първоначална,
ведно с допуснати допълнителни задачи и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи
/ССчЕ/, заключенията по които като
обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото, са приобщени към
доказателствената съвкупност.
Видно от заключението /основно и допълнително – по
поставени в провелото се на 05.02.2020г. о.с.з. допълнителни задачи/ на вещото лице по възложената й първоначална ССчЕ, Банката е изпълнила
задължението си за отпускане на договорената сума от 40 000 лева на кредитополучателите, като по данни от извлечение от разплащателната
сметка на ответника Р.Т. и счетоводните регистри на Банката-ищец, общият размер на усвоените суми
по процесния Договор №HL 678/03.09.2007г. и сключените 3 бр. допълнителни споразумения
към него, включващ и реструктурираните към главницата просрочия е 43 172.95 лв. От заключението се установява, че
редовното погасяване на кредитното задължение е преустановено след извършеното
последно плащане на 25.08.2016 г. на сумата от 270,00 лв. Впоследствие
плащанията са били възобновени на 01.11.2018г. като последната сума видно от
Допълнението към ССЕ /в отговор на въпрос №3-л.262 от делото/ е внесена на 10.06.2020г.
в размер на 783,99 лв. Или в периода – 01.11.2018г. – 10.06.2020г. ответниците
са направили 9 броя погасителни вноски в
размер на общо 5 749,26 лв.
Въз основа на данните по делото, от които се
установява, че към Договора за кредит не е приложен Погасителен план и при
извършеното проучване при „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, при което вещото лице не е
констатирало такъв да е бил изготвен, експертът е изготвил прогнозен
Погасителен план /Таблица №12 – л.248-л.251 от делото/, в който не са отразени
последвалите актуализации на база трите Допълнителни споразумения към договора,
т.е. съобразени са единствено условията на първоначалния Договор за кредит, при
който погасителната вноска е фиксирана в размер на 261.34 лв., а годишния
лихвен процент /ГЛП/ е 7%. По данни от разплащателната сметка на ответника Р.Т.,
в.лице е констатирало, че действително извършените от ответниците плащания за
периода 05.09.2007г. – 10.06.2020г., включващи и началното салдо към
05.09.2007г., но без капитализациите, е в размер на общо 41 877.96 лв. За
промените, извършени от последното плащане на ответниците на 10.06.2020г.,
което е в размер на 783,99 лв., е изготвена от в.лице извадка от Таблица №12, а
именно – Таблица №12.2 /л.268 и 269 от делото/. Съгласно анализа, извършен чрез
Таблица №12 и Таблица №12.2 с внесената от ответниците сума в общ размер на
41 877.96 лв., са погасени следните задължения: главница – 6 950,52
лв., възнаградителна лихва – 32 914,87 лв., лихви за просрочие – 1,68 лв.,
такси по договора за кредит – 1 332,46 лв., такси за обслужване на РС –
136,00 лв. и застраховки – 542,43 лв., като към датата на проведеното на
17.07.2020г. о.с.з. падежирала и непогасена се явява част от главницата от
вноска с №153 с падеж 30.06.2020г. в размер на 119,25 лв.
В отговор на изрично поставен от ответниците въпрос
/№4 л.231 от делото/, в.лице в първоначалното си заключение е отразило, че
изхождайки от постановените и приложени по делото влезли в сила Решение №I-25-199/15.01.2015г.
по гр.д.№24469/2014г. по описа на СРС, ГО, 25 състав и Решение №159445/26.09.2017г. по
гр.д.№80047/2015г. описа на СРС, ГО, 128 състав, към 22.12.2015г. размерът на
сумите, надвнесени от Р.Т. и Е.Т. е 3 709,31 лв., представляващи заплатени
лихви без основание по договора за кредит, за периода 05.01.2011г. –
22.12.2015г. В.лице е констатирало, че присъдените с цитираното по-горе второ
Решение на СРС суми, в т.ч. и присъдените в полза на ответниците Т. разноски, след извършено прихващане с присъдените в
полза на Банката съдебни разноски по гр.д.№80047/2015г. описа на СРС, възлизат
на сумата от общо 5 128.13 лв. Сума от 5 957,74 лв. е преведена на
08.11.2018г. от Банката по специалната сметка на съдебния изпълнител по
образуваното от взискателите Р. и Е. Таневи срещу длъжника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД изп.д. №20188460400476/2018г. по описа на ЧСИ рег.№846 О. М. с район на действие – СГС, като
при проучването при ответниците в.лице е констатирало, че постъпилата при ЧСИ
сума не им е изплатена.
В отговор на изрично поставен въпрос №18 в.лице е
отразило в основното и в допълнителното си заключение, че през периода на
действие на кредита лихвените нива, относими към процесния договор са се
променяли /Таблица №14/, като размерът на вноските е увеличаван автоматично въз
основа на решения на Комитета по управление на активите и пасивите /КУАП/ на
Банката-ищец. Тези изменения според в.лице са обективни и не зависят от волята
на Банката. БЛП се определя съгласно Методологията за определяне на БЛП, която
се определя като сбор от следните изрично посочени и разяснени в заключението
на в.лице компоненти – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Съгласно
счетоводните регистри на Банката-ищец, в.лице е констатирало, че погасената
възнаградителна лихва е в размер на общо 35 528,67 лв. /Таблица №3/, а
съгласно първоначално договорения лихвен процент и анализа, изготвен чрез
Таблица №12, погасената възнаградителна лихва би била в размер на общо
32 402,70 лв.
Вещото лице С.Д. в заключението си по възложената й допълнителна ССчЕ, допусната по искане на ответниците изрично в отговор
на възложена й задача след приобщаване по делото на представени от Банката-ищец
извлечения от разплащателните сметки на ответниците, е посочила, че въз основа
на извършения сравнителен анализ е констатирала съответствие между фактическите
констатации, които е направила в заключението си по първоначалната ССчЕ, която
е изготвена на база представените й по електронен път извлечения от
разплащателната и кюповата сметка на ответника Р.Т. и тези, в представените по
настоящото производство извлечения. Що се касае до представените извлечения от
разплащателните сметки на ответницата Е.Т., то в.лице е посочило, че същите не
касаят и нямат отношение към процесния кредит. Съдът не кредитира заключението
на в.лице в частта му, касаещо отговор на поставения въпрос №2, тъй като
поначало съпоставката между заключенията на ССчЕ, изготвени по настоящото
производството и това, което е изготвено по приложеното гр.д.№80047/2015г.
описа на СРС, няма отношение към предмета на спора, а още повече такова
анализиране само по себе си е недопустимо при положение, че заключението по
цитираното гр.д. по описа на СРС е изготвено за целите на посоченото
производство и същото не би могло да се ползва като доказателствено средство по
настоящото дело, а още повече да се подлага на преценка за несъответствие с
констатации по допусната по настоящото производство ССчЕ.
От страна на ответниците в хода на съдебното дирене е
представена вносна бележка от 30.06.2020г., от която е видно, че на посочената
дата е внесена в полза на ищеца сумата от 270,00 лева с посочено основание –
„вноска по кредит HL678 за м.05.2020г.“.
Съдът не кредитира приложените към писмените бележки
на адв.К. два броя вносни бележки от 29.10.2020г. и от 14.10.2020г., тъй като
същите като представени в срока за решаване на делото, т.е. след приключване на
съдебното дирене, се явяват неприобщени към доказателствената съвкупност.
Ямболският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, като съобрази събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 от ГПК и по вътрешно убеждение, формира следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, както и уточнителната молба с
вх.№6308/22.11.2019г., съдът с доклада си по делото по смисъла на чл.375
ал.1 от ГПК, е квалифицирал иска на ищеца като предявен положителен
установителен иск за парично вземане по реда на чл.422, ал.1 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК– за установяване съществуване на вземането на
кредитора-ищец, а правното основание на твърдяното вземане е по чл.430 и сл. от ТЗ - за дължимост на сумата от общо 50 697,55 лв., от които: главница 41 462,48
лева за периода от 10.07.2016 г. до 15.05.2018 г.; възнаградителна лихва в
размер на 8 286,82 лева за периода от 10.07.2016 г. до 15.05.2018 г., от които
6323,88 лева договорни лихви, дължими на основание чл.3 ал.1 от Договора за
кредит и 1 962,94 лева мораторни лихви/неустойка за забава, дължими на
основание чл.3 ал.3 от Договора за кредит; такси и застраховки по договора за
кредит в размер на 495,95 лева за периода от 11.07.2016 г. до 15.05.2018 г.,
дължими на основание чл.4, т.2 и чл.13, ал.2, чл.14 от договора; 452,30 лева
нотариални такси съгласно чл.13 от Договора, ведно
със законната лихва върху главницата от 41 462,48 лева, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 16.05.2018 г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед №664/21.05.2018г. за
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №351/2018г. по описа на РС-Елхово.
Ответниците с писмените си отговори по
изложени съображения оспорват исковата претенция както по основание, така и
по размер, като са релевирали възражения за нищожност на клаузи на договора за кредит и
допълнителните споразумения към него по чл.26 ал.1 от ЗЗД, както
и са направили възражение за прихващане на сумата от 2 353,92 лева, която
сума не е била присъдена с Решението, постановено по гр.д.№ 80047/2015г. по
описа на СРС, ГО, 128 състав, поради изтекла давност.
За да бъде уважен положителен установителен иск за съществуване на
вземането, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде установено
безспорно, че искът е допустим и че претендираното от ищеца вземане съществува
в размера, който е посочен в исковата молба.
В случая предявеният за разглеждане иск е
процесуално допустим като предявен от надлежно легитимиран ищец –
заявителят в заповедното производство и срещу легитимирани да отговарят по него
ответници – длъжници по Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и в
законоустановения едномесечен срок по приложимата в случая разпоредба на чл.415
ал.1 т.1 от ГПК, с оглед депозираното по реда и при условията на чл.414 от ГПК възражение на
длъжниците /съобщението по
чл.415 от ГПК е получено от ищеца на 24.01.2019г., а исковата молба по настоящото
производство е входирана в ОС-Ямбол с вх.№1197 на 25.02.2019г. чрез куриер с дата на приемане на пратката –
22.02.2019г./.
При така опредЕ.та правна квалификация на предявения иск, естеството
му възлага в тежест на ищеца, при условие на главно и пълно доказване, да
установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните
по делото, с характера на Договор за кредит за покупка на недвижим имот, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е
възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и да се пристъпи към принудително събиране на целия дълг. С оглед
възраженията на ответниците, ищецът следва да докаже и размера на претенцията
си по пера - в частност наличието на предпоставки за преоформяне на дълга чрез натрупване към редовната главница на просрочените задължения за главница,
лихви, такси, както и датата на която е извършено последното редовно плащане по
дълга от ответниците.
Ответниците от своя страна следва да докажат,
че са изправна страна по отношение на поетите с процесния договор задължения, в
частност, че редовно и своевременно са заплащали погасителните си вноски.
Първият въпрос, по който следва да се
произнесе съдът, е за наличието на нищожни клаузи в процесния договор за банков кредит и ДС към него и за тяхното отражение върху размера на задълженията по договора, в
каквато насока е релевирано възражение от страна на ответниците чрез пълномощника им – адв.К., за да може да се направи извод за това
налице ли е неизпълнение на тези задължения, към кой момент и в какъв размер.
По възражението за нищожност на клаузите в Договора за кредит, даващи право на Банката едностранно да променя лихвения
процент, е налице произнасяне с влязло в сила
на 31.03.2017г. Решение №159445/ 26.09.2017г. по гр.д.№80047/2015г. описа на
СРС, ГО, 128 състав. Със същото е прието за установено по исковете на Р.Г.Т. и Е.Н.Т.
спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, че договорните клаузи на чл.3 ал.5 изр.първо и
второ от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 678/03.09.2007г., са нищожни на основание
чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД вр.с чл.146 ал.1 вр.с чл.143 от ЗЗП, като
неравноправни. Силата на пресъдено нещо на цитираното влязло в сила Решение, следва
да бъде зачетена по настоящото производство, образувано по предявен от ищеца – кредитодател по Договора за кредит иск по чл.422 от ГПК, на основание чл.297 от ГПК. Констатациите за нищожност на горецитираните договорни клаузи от процесния
договор за кредит, които
третират промяната на базовия лихвен процент на Банката, не подлежат на преразглеждане
в настоящото производство, предвид забраната за пререшаемост, възведена с чл.299 ал.1 от ГПК.
Съдът по релевираното от ответниците
възражение в писмения им отговор намира, че уговорките в процесните три Допълнителни споразумения към Договора за банков кредит – от 20.05.2010г., от 15.07.2011г. и от 20.09.2012г., за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви
/„служебно преоформяне” на дълга/, са нищожни на основание чл.26, ал.4, във
вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба
№9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за
олихвяване на изтекли лихви. Дори и да е номинално прибавено към
главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е такова, тъй
като по произход то няма нищо общо с първоначалното договорно основание, на
което вземането за главница е възникнало. В тази насока в Решение №66/29.07.2019г. по т.д.№1504/2018г. на II т.о., постановено по чл. 290
от ГПК, ВКС е постановил следното
„Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит, за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294,
ал.1 от ТЗ“. Наред с това и трите Допълнителни
споразумения съдържат установителна част за размера на дълга, но така както той е определен от
кредитора въз основа на нищожните договорни клаузи на чл.3 ал.5 изр.първо и второ от
процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 678/03.09.2007г., и то за периода на
действие на първоначалния договор – до 05.09.2039г. В подкрепа на това е изложеното от
в.лице в приобщената по делото първоначална ССчЕ, с която в отговор на изрично
поставен въпрос №18 е констатирано увеличение на лихвените нива. Съгласно постоянната практика на ВКС /напр.Решение № 146 от 01.11.2017г. по т.д.№ 2615/ 2016г. на ВКС, ТК, І т.о./, допълнително споразумение, представляващо
спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД.
Изводите за нищожност на клаузите за
увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху
тях на възнаградителни лихви, включени в трите Допълнителни споразумения към
договора за кредит, изключват възможността размерът на дължимите от ответниците
вноски да се определя по приетите с Допълнителните споразумения погасителни
планове и съобразно предвидените в тях гратисни периоди на облекчено погасяване
на общия дълг, в които периоди ответниците са освободени от заплащането на
главница по договора за кредит. Предвид на това в отношенията между страните по повод
предоставения кредит при определяне на дължимите суми за главница и възнаградителни
лихви, и съответно в хипотеза на забава, следва да намерят приложение изрично
уговорените между страните в договора
за кредит от 03.09.2007г. параметри на месечната анюитетна вноска от 261.34 лв.
и 7 % базов лихвен процент, определен по смисъла на чл.3 ал.1 от процесния Договор.
Следващият въпрос, на който следва да бъде
даден отговор, е дали е настъпила предсрочната изискуемост на
всички задължения по Договора за кредит, в частност налице ли са
предпоставки за активиране на клаузата на чл.18, ал.1 от договора, на която се позовава ищцовото Дружество при направено от ответниците с писмените им
отговори на ИМ оспорване, че те като длъжници не са редовно уведомени за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В цитираната клауза от Договора за кредит,
страните са уговорили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е
задължение по договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем.
По общо правило предсрочната изискуемост на вземането по Договор за кредит, какъвто е процесният, уредена в нормите на чл.432 от ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва не
автоматично, не и по взаимно съгласие, а с волеизявление само на едната от
страните. Предсрочната изискуемост е предпоставка и един от начините за
прекратяване на Договор за кредит. Предсрочната изискуемост възниква от сложен
юридически факт, при наличието на две предпоставки: 1/ обективният факт на неизпълнение на договорното задължение и 2/ упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но
настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника, като от този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на длъжника, така
и по отношение на поръчителя. В този смисъл обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага
волеизявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми, което волеизявлението
следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото
поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост, или предвидените в чл. 432, ал. 1 от ТЗ.
В случая съдът намира, че макар и от данните
по делото да се установи, че е налице изпълнение на втората предпоставка от
фактическия състав на предсрочната изискуемост, а именно – надлежно уведомяване
от страна на кредитора за
предсрочната изискуемост, чрез надлежно
връчени покани за изпълнение на длъжниците по кредита на 16.04.2018г. от ЧСИ И.Х. с peг. № 878 в КЧСИ с район на действие ОC - гр. Ямбол, като адресираната до ответницата Е.Т. покана е връчено по реда на чл.45
вр.с чл.42 ал.2 от ГПК /лично/, а адресираната до ответника Р.Т. е връчена по
реда на чл.46 ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.42 ал.2 от ГПК – чрез съпругата Е.Т., то
не е осъществен обективният факт
на неизпълнение на договорното задължение.
В настоящия случай, относно обективния факт
за неплащането на договорно задължение, в исковата молба, както и в т. 14 от заявлението, Банката-заявител, твърдейки, че ответниците-длъжници са
допуснали просрочие на осемнадесет вноски за договорни лихви и главница,
дължими в периода от 10.07.2016г. до 10.12.2017г., се позовава на основание чл.18 ал.1 от договора за кредит на настъпила на 14.12.2017г. предсрочна изискуемост. Това твърдение не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това
число и от представените от ищеца документи. Противно на посоченото както в ИМ, така и в т.14 от заявлението, в Извлечението от счетоводните книги на
ищеца, приложено към Заявлението по чл.417, ал.2 от ГПК, е посочено, че към 14.12.2017 г. броят на вноските за главница, които не
са издължени /чл.60, ал.2, т.1 от ЗКИ/ са 23, като 23 са и броят на вноските за договорени лихви /чл.60,
ал.2, т.1 от ЗКИ/. Прави впечатление, че противно на сочената като начална дата на изпадане
на длъжниците – ответници в забава на задължението си по заплащане на месечните
погасителни вноски, която ищецът сочи, че е 10.07.2016г., от представеното от Банката в настоящото производство, относимо за периода от
05.09.2007г. до 25.08.2016г. банково извлечение от разплащателната сметка с
титуляр ответника Р.Т., от която въз основа на допълнителното заключение на
в.лице Д. се установи, че се е извършвало усвояване и погасяване на процесния
кредит, е видно, че на датата – 25.07.2016г. е извършено внасяне за погасяване на кредита на сумата от 300.00 лв., а на датата
25.08.2016г. е внесена сумата от 270.00 лв. Освен това от събраните по делото
доказателства, се установява безспорно, че в периода от 01.11.2018г. до
10.06.2020г. ответниците са продължили да внасят суми за погасяване на кредита,
като в този период са извършили 9 броя плащания, възлизащи на общата сума
5 749,26 лв. От направените изчисления, анализ и констатации, изложени в
допълнителното заключение на в.лице-икономист Д. по възложената й ССчЕ, в
частта му представляващ Втори вариант на въпрос №7 /л.264 от делото/, се установява, че действително извършените от Р.
и Е.Т. плащания за периода 05.09.2007г. – 10.06.2020г., включващи и началното
салдо към 05.09.2007г., но без капитализациите, извършени със сключените към
договора три Допълнителни споразумения, са в размер на общо 41 877.96 лв.,
като са погасени следните задължения: главница – 6 950,52 лв.,
възнаградителна лихва – 32 914,87 лв., лихви за просрочие – 1,68 лв.,
такси по договора за кредит – 1 332,46 лв., такси за обслужване на РС –
136,00 лв. и застраховки – 542,43 лв. Въз основа на така констатираните,
действително извършени от ответниците по разплащателната сметка на ответника Р.Т.
плащания и извършеното цялостно преизчисляване на погашенията по кредита от
датата му на усвояване – 05.09.2007г. до 30.07.2020г., изключая капитализациите
и измененията в лихвания процент на база сключените три Допълнителни
споразумения към Договора за кредит №HL 678/03.09.2007г., при което преизчисляване
са съобразени условията на договора, при който погасителната вноска е фиксирана
в размер на 261,34 лв., а ГЛП е 7%, което преизчисляване е представено в
табличен вид /Таблица №12.2 на допълнението към ССЕ – л.270 и 271 от делото/,
се формира извод, че към датата – 10.07.2016г., сочена от ищеца като дата на
изпадане на ответниците – длъжници в забава, падежирала се явява вноска №105 с
падеж 30.06.2016г., но същата с оглед извършеното преизчисляване на кредита по
посочения начин, се явява погасена, т.е. към посочената дата ответниците не са
имали непогасени задължения. Такива не са имали и към 14.12.2017г., сочена от
ищеца в ИМ като дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, към която
дата фактически падежирала се явява вноска №122 с падеж 30.11.2017г., тъй като
същата се явява погасена с натрупания остатък от сметката на ответниците към
25.08.2016г.
Установеното води до извода, че обективният факт за неплащането от ответниците на 18 броя вноски за главница и лихви
или на която и да е от тях за периода от 10.07.2016г. до 10.12.2017г., не е налице, поради което към 14.12.2017 г. предсрочна
изискуемост на кредита не е настъпила.
Следващият въпрос е дали
съдът в производството по чл. 422 от ГПК следва да присъди падежиралите вноски
по договора за кредит при ненастъпила предсрочна изискуемост, какъвто е
настоящия случай. В случая след като фактите, относими към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения с ИМ размер и не е възникнало на предявеното основание. По тези съображения
позоваването от страна на
ищеца на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Доказването на настъпилата
предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за
размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
Съобразявайки разрешението, дадено с ТР №
8/2017 от 02.04.2019 година на ОСГКТ на ВКС по т.д. № 8/2017 година,
съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да се
уважи до размера на дължимите суми по процесния договор за
кредит с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящата съдебна инстанция, т.е. към 21.10.2020 година. Съдът съобразява и обстоятелството,
че е сезиран с иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е фаза на заповедното
производство, инициирано със заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото със заявлението, което се основава на банково извлечение, е претендиран пълният размер на дължимата главница по договора – както
падежиралите, така и непадежиралите вноски, няма пречка съдът да се произнесе
за всички падежирали до приключването на устните състезания вноски. Тук важи общия принцип, че при поискано присъждане на сума в по-голям
размер от дължимата, съдът може да уважи частично иска до доказания размер на
вземането.
От представената от страна на ответниците
вносна бележка от 30.06.2020г. /л.273 от делото/, установяваща плащане на
сумата от 270,00 лв. по процесния кредит, както и от заключението на в.лице по
ССчЕ /отговор на въпрос №14, л.265 от делото/ и
посочените размери на падежиралите вноски от главница и лихви, представени в
табличен вид в Таблица №12 и
Таблица №12.2, съдът приема за установено, че към 21.10. 2020г. – датата на
приключване на съдебното дирене по настоящото производство, размерът на
задължението на ответниците при първоначално договорените условия на процесния
Договор за банков кредит, включващ вноските с настъпил падеж към 21.10.2020г. /падежиралата към датата на проведеното на 17.07.2020г. о.с.з. непогасена
част от главницата от вноска с №153 с падеж 30.06.2020г. в размер на 119,25 лв.
+ 3 падежирали вноски №154, №155 и №156 х 261,34 лв. + падежирала към
21.10.2020г. непогасена част от вноска с №157 с падеж 30.10.2020г. в размер от
182,94 лв. – внесената на 30.06.2020г. сума от 270,00 лева = 816,21 лв./, възлиза общо в размер на 816,21 лв., представляващо сумарно дължимите редовно
падежирали вноски за периода от 30.07.2020г. до 21.10.2020г.
Предвид на гореизложеното искът на ищеца по
чл.422 ал.1 вр.с чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК вр.с чл.430 и сл.от ТЗ се явява
основателен и доказан в размер на 816,21 лв., като за
разликата до претендирания размер от общо 50697,55 искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед частичната
основателност на иска по чл.422 от ГПК, съдът дължи
произнасяне и по направеното от ответниците с
отговорите на ИМ възражение за съдебно прихващане на
сумата от 2 353,92 лева, която сума не е била присъдена с Решението,
постановено по гр.д.№ 80047/2015г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, поради
изтекла давност, прието за разглеждане с Определение, постановено в провелото
се на 05.02.2020г. о.с.з., което принципно е направено при
условията на евентуалност. Същото черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.103
ал.2 от ЗЗД.
Във връзка с фактическата обосновка на заявеното от
ответниците възражение за прихващане, съдът съобрази приложеното към настоящото
производство гр.д.№ 80047/2015г. по описа на СРС и постановеното по
него влязло в сила на 23.07.2018г. Решение
№159445/26.09.2017г., потвърдено с Решение №4989/23.07.2018г. постановено по
възз.гр.д. №12558/2017г. по описа на СГС, което се явява задължително за страните
и с което по предявеният от ответниците по настоящото производство – Р.Т. и Е. Т.
осъдителен иск по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е осъдено да
им заплати сумата от 3 709.31 лв., представляваща заплатени без основание
лихви по процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 678/03.09.2007г., за периода 05.01.2011г. до
22.12.2015г., като искът за разликата до пълния предявен размер от
6 063.23 лв. и за периода от 04.12.2007г. до 05.01.2011г. е отхвърлен.
Именно тази отхвърлителна част за разликата от 2 353,92 лева представлява
фактическото основание на заявеното от ответниците възражение за прихващане,
като видно от мотивите на Решението на СРС се установява, че за да отхвърли в
тази му част иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, СРС е приел, че вземанията за
надвнесени лихви направени от Р. и Е. Т. с погасените от тях
вноски през периода от м.12.2007г. до м.12.2010г. вкл. възлизащи сумарно на
1 947,82 лв. въз основа на възприета ССчЕ, са погасени по давност.
Възражението за прихващане може да се изразява в материално-правно
изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания съгласно
чл.103 вр. с чл.104 ал.1 от ЗЗД. С него се твърди, че вече са настъпили последиците на прихващането
като насрещните вземания са се погасили до размера на по-малкото от деня, в
който са били налице условията на чл.103 от
ЗЗД. Ако насрещното вземане, с което се прихваща е
спорно, т.е. неликвидно, с процесуалното възражение за прихващане се установява
компенсируемостта на насрещните вземания след установяване на тяхното
съществуване (изискуемост и ликвидност), като ефектът на прихващането ще се
прояви след влизане на решението в сила. Или най-съществената разлика между
материалното и процесуалното възражение за прихващане е, че първото предпоставя
ликвидност на насрещните вземания, а процесуалното възражение за прихващане е
допустимо и основателно, даже когато тези вземания или едното от тях са
неликвидни, като особеното е, че ефектът от него настъпва занапред – на
основание чл.298 ал.4 от ГПК по него занапред се формира сила на присъдено нещо (вж. т.6 от ТР №1/04.01.2001г.
по т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно чл.103 ал.2 от ЗЗД прихващането се
допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността. За да се извърши прихващане с погасено
по давност вземане е необходимо активното вземане /вземането с което се
прихваща/ да е ликвидно /безспорно по основание и размер/ и да е изискуемо, а
за пасивното вземане, т. е., вземането, което се прихваща, е достатъчно да е
изпълняемо, без да е необходимо да е изискуемо; нужно е още и двете вземания да
са съществували едновременно в определен период от време.
В случая пасивното вземане /вземането на ищеца за
падежирали месечни вноски по процесния кредит/,
е възникнало със сключването на 03.09.2007г. на Договора за кредит за покупка
на недвижим имот №HL 678, вземането е било изпълняемо, но не е било изискуемо. Вземането на
ответниците за надвнесени лихви
по същия процесен договор за кредит с погасените от тях вноски през периода от
м.12.2007г. до м.12.2010г. вкл., което е било заявено като част от иска им по
чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и за което с влязлото в сила на 23.07.2018г. Решение №159445/26.09.2017г. по гр.д.№ 80047/2015г.
по описа на СРС, поради изтекла давност по чл.110 от ЗЗД е постановен
отхвърлителен диспозитив, е възникнало
на 04.12.2007 год. и от тази дата е станало и изискуемо. В случая е ирелевантно какъв е давностния срок, тъй като със СПН е прието
погасяване на вземането по давност. Или, в периода
05.12.2007 год. до 05.01.2011 год. двете вземания са съществували едновременно
годни за компенсиране, като активното вземане е било изискуемо, а пасивното –
изпълняемо. Разпоредбата на чл.103, ал.2 от ЗЗД е приложима и при съдебното
прихващане, когато ликвидността на активното вземане се установява с влизането
в сила на съдебното решение – в този смисъл е Решение № 113 от 9.07.2013 г. на
ВКС по гр.д.№ 1274/2013г., II г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и
съставляващо задължителна за настоящия състав съдебна практика.
Ето защо следва да се извърши
съдебната компенсация между двете насрещни вземания на страните до размера на
по-малкото от тях. Т.е. искът на ищеца по чл.422 ал.1 вр.с чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК
вр.с чл.430 и сл.от ТЗ за сумата от 816,21 лв.,
представляваща сумарно дължимите по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 678/03.09.2007г., редовно падежирали вноски за периода от 30.06.2020г. до 21.10.2020г., следва
да се отхвърли като неоснователен, поради
извършено прихващане с разликата,
за която с вл. в сила на
23.07.2018г. Решение №159445/26.09.2017г.
по гр.д.№ 80047/2015г. по описа на СРС, иска на Р. и Е.Т.по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за заплатени без основание лихви по Договора за кредит №HL 678/03.09.2007г., е отхвърлен над уважения размер от 3 709,31
лв. до предявения размер от 6 063,23 лв. за периода от 04.12.2007г. до
05.01.2011г.
Разноски:
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковата претенция изцяло, не следва
да се присъждат в полза на ищеца направените от него както в исковото, така и в заповедното
производство разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответниците следва да се присъдят деловодни разноски за
тази съдебна инстанция, съобразно отхвърлената част от иска.
Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК. Разноските в настоящото
производство са - възнаграждение за вещо лице в размер на 800.00 лв., заплатени
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в размер
на общо 4 200,00 лв. /по 2 100,00 за всеки от двамата ответници/,
удостоверено с приложените Договори за правна защита и съдействие от
15.04.2019г. и пълномощни или общо в размер на 5 000,00 лв.
Възражението на ищеца, заявено с
допълнителната му искова молба, за прекомерност на адвокатските възнаграждения
на процесуалния представител на ответниците, се прецени за неоснователно. Възнагражденията за процесуално представителство на
ответниците не са прекомерни и са близки, т.е. е съобразени, с минималните размери съгл.
чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно
цитираната разпоредба от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, който текст препраща към
разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.43 от ЗА няма пречка един адвокат да
защитава повече от един ищец или ответник в процеса, освен ако не са налице
противоречия в интересите им. В случай на процесуално представителство на
повече от едно лице на страната на ответника, какъвто е настоящия случай, то
съответно са налице и повече от една упълномощителни сделки и договори за
правна защита и съдействие, независимо от това, дали същите са удостоверени с
едно пълномощно и договор или не. При такава хипотеза, произнасяйки се по разноските
съдът следва да съобрази, че всеки от упълномощителите и възложители по
договора, има право да иска присъждане на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, с оглед на което хонорарът не се явява един. В този
смисъл са определение № 511 от 20.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 243/2010 г.
и определение № 547 от 11.08.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 364/2014 г., II т. о.
В случая видно от представените договори за правна защита, всеки един от
двамата ответници е заплатил поотделно на упълномощения адвокат възнаграждение
от по 2 100,00 лв. В случая, съобразно размера на отхвърления по
делото положителен установител иск по чл.422 ал.1 от ГПК вр.с чл.430 и сл.от ТЗ, който определя материалният интерес на сумата от общо 50 697,55 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г./изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г./ възлиза на сумата от 2 051,00 лева. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Ответниците в случая претендират адвокатско възнаграждение в размер на по 2 100,00 лв., т.е. малко над
предвидения в цитираната Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с оглед характера и естеството на исковата претенция и размера й. В тази
насока съдът изхождайки от обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то по-голяма част от извършените в хода на
съдебното дирене процесуални действия са по инициатива и проявена активност на
ответната страна /изслушване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
приобщаване на писмени доказателства по реда на чл.190 от ГПК и др./, както и
се съобрази и с обема на
извършената от проц.представител на двамата ответници работа по настоящото
производство - изготвяне на отговори по ИМ и по ДИМ, писмени бележки по
съществото на спора, явяване и участие в проведените по делото три о.с.з. Или с
оглед на тези си съображения в случая, съдът намира, че заплатеното от всеки от
двамата ответници адвокатско възнаграждение в размер на по
2 100,00 лв. се явява съобразено с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
фактическата и правна сложност на настоящото производство не се явява
прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което и не са налице
основанията на цитираната разпоредба за присъждането му в по-нисък размер, в
каквато насока е направеното от ищцовата страна възражение.
Така мотивиран, ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
Предявеният на основание чл.422 ал.1 вр.с чл.415, ал.1 т.1
от ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: гр.София, район „Витоша“, ул. "Околовръстен път" № 260,
представлявано от П.Н.Д. и Д. Б.Ш., в качеството им на Изпълнителни директори, чрез пълномощника - адв.В.В.,***,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр.С., ул. „**********" № **, ет.*,
против Р.Г.Т., с ЕГН ********** и Е.Н.Т., с ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл.430 и сл. от ТЗ, за
признаване за установено, че ответниците дължат парично вземане в размер на сумата 816,21 лв., представляваща сумарно дължимите редовно падежирали вноски за
периода от 30.07.2020г. до 21.10. 2020г.
по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 678/ 03.09. 2007г., ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответниците, за което с влязло в сила на 23.07.2018г.
Решение № 159445/26.09.2017г. по
гр.д.№80047/2015г.
по описа на СРС иска
на Р.Г.Т. и Е.Н.Т. против „Юробанк България"АД, по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за заплатени без основание лихви по Договора за кредит
за покупка на недвижим имот №HL 678/03.09.2007г., за разликата над уважения
размер от 3 709,31 лв. до пълния предявен размер от 6 063.23 лв. за
периода от 04.12.2007г. до 05.01.2011г. е отхвърлен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по
реда на чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: гр. София, район „Витоша“, ул. "Околовръстен път" №
260, представлявано от П. Н.Д. и Д. Б. Ш., в качеството им на Изпълнителни директори, чрез пълномощника - адв.В.А.В.,***,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: гр.С., ул.„*******" № **, ет.*,
против Р.Г.Т., с ЕГН ********** и Е.Н.Т., с ЕГН **********,***, положителен установителен иск, с правно основание чл.430 и сл. от ТЗ, за
разликата над 816,21 лв. до пълния предявен размер от общо 50 697,55 лв., от които: главница 41 462,48 лева за периода
от 10.07.2016 г. до 15.05.2018 г.; възнаградителна лихва в размер на 8 286,82
лева за периода от 10.07.2016 г. до 15.05.2018 г., от които 6323,88 лева
договорни лихви, дължими на основание чл.3 ал.1 от Договора за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 678/03.09.2007г. и 1 962,94 лева мораторни
лихви/неустойка за забава, дължими на основание чл.3 ал.3 от Договора за
кредит; такси и застраховки по договора за кредит в размер на 495,95 лева за
периода от 11.07.2016 г. до 15.05.2018 г., дължими на основание чл.4, т.2 и
чл.13, ал.2, чл.14 от договора; 452,30 лева нотариални такси съгласно чл.13 от
Договора за кредит за покупка на недвижим имот №HL 678/
03.09.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от 41 462,48 лева,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.05.2018 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед № 664/21.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №351/2018г. по описа на РС-Елхово, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание и чл.78, ал.3 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: гр. София, район „Витоша“, ул. "Околовръстен път" №
260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б. Ш., в качеството им на Изпълнителни директори, да заплати на Р.Г.Т., с ЕГН ********** и Е. Н.Т., с ЕГН **********,***, сумата от общо 5 000,00 лв. (пет хиляди лева), представляващи направени разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра
по чл. 235 ал.5 от ГПК
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: