Решение по дело №256/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 547

 

                                          04.06.2020г, гр.Пловдив

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                        Членове: Фаня Рабчева

                                                                           Св.Узунов

С участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 256/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                      Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

                                Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на С.Ц.З. *** чрез особения си представител адв.Г. Р.К.,*** против Решение № 123/ 09.01.2020г. постановено по гр.д.№ 19718/2018г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.с., в частта,  в което  е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л. сумата в размер 467.40 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 26.10.2016 г. до 30.05.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11256/2018 г. по описа на ПРС, като същият е осъден да заплати на ищеца  направените разноски за исковото производство в размер на 219,31 лева и за заповедното производство в размер на 49,44 лева. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск от дружеството.

                                     Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемото  „ВиК“ ЕООД-гр.Пловдив чрез юриск.Г.Н., в който отговор по изложени съображения се оспорва жалбата като неоснователна,  моли се да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъди юриск.възнаграждение, за което представен списък за разноски.

            Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:

            Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

            Ищецът е предявил обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК против С. Ц.З. *** за установяване дължимост на  вземания за стойността на доставена питейна и отведена за периода 26.10.2016 г. до 30.05.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11256/2018 г. по описа на ПРС. Претендираните за процесния период вземания се основават на чл.198 ЗВ при уредени с ответника отношения на последния в качеството му на потребител  съгласно Наредба №4 / 14.09.2004т като собственик на водоснабден имот, за което представено копие от кадастрална скица, и дружеството при публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ; в имота на ответника били налице две монтирани измервателни устройства с №№ 00101141017 и 00101141018,  които номера служели само за са индивидуализация на потребителя в картотеката; отчетът за ИУ № 00101141017   се осъществявал  до датата 26.01.2016г., а за ИУ № 00101141018  до датата – 28.12.2016г. -  чрез отчет на показанията на монтираното ИУ, а след тази дата било установено от инкасатора, че водомерът следва да мине на задължителна проверка или да бъде сменен с нов, поради което било започнало начисляване на количества вода при условията на ИУ, което не било годно да отчита преминалите през него количества вода поради изтекъл срок за периодична проверка; на ответникът били изпращани покани за доброволно плащане, като на 27.10.2017г. срещу подпис бил уведомен за размера на задълженията, даден му 15 дневен срок за заплащане, след което не било налице плащане; поради  изложеното на основание чл.210 ЗВ било инициирано заповедно производство по чл.410 ГПК, за което издадена ЗИ за общо претендираната сума от 848,57 лева за дължими суми за периода 19.07.2000г. – 30.05.2018г.

                        С постановеното решение на РС исковата претенция от уважения размер  467.40 лв  до претендирания такъв от 848,57 лева е отхвърлена като неоснователна, като за периода 19.07.2000г. до 06.07.2015г. поради погасяване по давност до размера на сумата от 212,13 лева и за периода 07.07.2015г – 26.10.2016г. поради погасяване чрез плащане в хода на процеса, както и предявения иск за обезщетение за забава за сумата в общ размер на 116,96 лева за периода от 06.01.2008г – 31.05.2018г. В тази част решението е влязло в законна сила.

                        При частичното уважаване на така предявените установителни искове районният съд е отчел безспорния факт, че същият е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198“о“, ал.1 ЗВ , както и констатирал наличието на реализирана доказателствена тежест от страна на ищеца относно притежаването на качеството потребител на ответника  съгласно чл.3 от Наредба №4/ 14.09.2004г., притежаващ процесния имот в режим на СИО; наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение с източник договор при общи условия за получаване на ВиК услуги по силата на чл.8, ал.1 от цитираната Наредба №4 с факта на присъединяване към водопроводната система на ищцовото дружество;  уредения в наредбата / чл.32/ и общите условия / чл.23/ принцип на отчитане на количеството изразходена вода от водомерите на всяко водопроводно отклонение, с изключение на служебно начисляваното количество вода при определени предпоставки за това; при отчитане установеното от ССчЕ както относно размера на претендираните вземания, за които ищецът е издал  фактури  за процесния период, така и констатираното чрез експертизата извършено плащане от страна на ответника  по партидата му в размер на 500 лева, с която сума били покрити както част от погасените по давност вземания, така и част от непогасените за периода 07.07.2015г. – 30.05.2018г.; за периода 26.10.2016г – 30.05.2018г. установено чрез представените карнети начисляваното количество вода по тарифа поради нередовността на ИУ  с изтекъл срок над 10 години, подлежащи на метрологична проверка, известие за което било връчено на потребителя, удостоверено  в приложените карнети на ищеца.

                     С въззивната жалба обжалваното решение се счита за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, и при съществени нарушения на процесуалните правила, както и необосновано по формулирани доводи за процесуални нарушения по отношение на това, че Районен съд е приел, свидетелят А.Х.Г. е да представител на „ВиК" ЕООД, на която да са делегирани правомощия на дружеството и в това си качество да е направила Предписание на потребителя от 26.01.2016 г., за периодична проверка на водомера;  в отговора на исковата молба е оспорено обстоятелството ответникът и ищецът да са във валидни облигационни отношения, както и че ответникът С. Ц.З. да е собственик на ап. **, находящ се в ***, поради което се оспорва и същият да има качеството потребител на ВиК услуги от ВиК оператора в гр. Пловдив; въз основа на тези възражения се оспорва и дължимостта на  претендираните суми. Сочи се, че не са събрани доказателства, които да удостоверят по един безспорен начин правото на собственост на недвижим имот, находящ се в ***, а представените писмени доказателства - справка от Служба по вписвания и кадастрална карта с данни от КРНИ, не представляват титул за собственост, нито сочат, въз основа на какво или какъв документ се счита отразено, че С. Ц.З. е собственик на гореописания недвижим имот; по делото не се доказало, че ищецът е предоставял ВиК услуги на обекта, за което е издавал фактури и претендира сумите посочени в тях от ответника; по делото не са представени данни за отчетено количество потребена вода от общия водомер на сградата с административен адрес ***, поради което не може да се установи спазени ли са изискванията на чл.32 и чл.34, ал.5 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за правилно отчитане на изразходваната вода и определяне на дължимите суми.

                        Жалбата е неоснователна.

                        С представеното по делото надлежно заверено извлечение-копие от КК с данни от КРНИ на СГКК-гр.Пловдив относно процесния имот ищцовото дружество удостоверява отразеното в КРНИ относно принадлежността на правото на собственост на клиента на доставчика на процесните услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, който правен спор следва да се има предвид не е спор за собственост, който да е предмет на разглеждане в рамките на настоящото производство във връзка с облигационното правоотношение  между настоящите страни.  Това предпоставя приемане наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните между ответника в качеството на потребител по смисъла на чл.3 от Наредба №4/ 14.09.2004г и получател на процесните услуги и ищцовото дружество като доставчик на  тези услуги, което произтича от сключен договор при общи условия за доставка на ВиК услуги по отношение на процесния имот по смисъла на чл.8 от цитираната наредба. Без съществено правно значение  е начина, по който е достигнало волеизявлението на доставчика на „ВиК“ услугите от 26.01.2016г.  до ответника в качеството му на потребител във връзка с указанието на последния за изпълнение на задължения по Закона за измерванията / ДВ , бр.46/ 2002г./ за извършване на ремонт на индивидуалните измервателни устройства /водомерите/ в имота на потребителя поради изтекъл 10г - годишен срок от последна метрологична проверка.   Относно така претендираната стойност за заплащане цената на доставените услуги от оператора „ВиК“ – Пловдив същият е представил карнети за удостоверяване на отчетено количество потребена вода, в периодите в които е отразено такова отчитане, съобразно твърденията в исковата молба, които не отразяват редовността на тяхното оформяне за целия проверяван период. Независимо от това събраният по делото доказателствен материал следва да се преценява с оглед на установените фактически действия във връзка с частично погасяване на процесните установени за ищеца задължения, изяснени чрез ангажираната от ищеца ССчЕ, с която установено се явява наличието на доброволно изпълнение на част от общо претендираната сума по предявения иск чрез постъпили касови плащания в хода на процеса / 08.08.2019г./  на дължимите суми по издадените фактури за периодите 19.07.2000г. – 30.05.2018г. , чрез които се явяват погасени главница в общ размер от 381, 17 лева и лихва за забава в размер на 118,83 лева. Извършеното частично плащане съставлява конклудентно действие с правно значение на извънсъдебно признание на правопораждащите задължението юридически факти по основание и размер, поради което наведените  с отговора по исковата молба и поддържани оспорвания и възражения се явяват неоснователни, вземайки предвид настъпилите след предявяване на исковата молба факти и обстоятелства от значение за спорното право на основание чл.235, ал.3 ГПК.

                        По така изложените съображения предявените искове се установяват като основателни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.

                        На основание чл.78, ал.8 във връзка с чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗПП следва да се уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за въззивната инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК , въззивният съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И  :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 123/ 09.01.2020г. постановено по гр.д.№ 19718/2018г. по описа на ПРС – ХХІІ гр.с., в обжалваната част,  в което  е признато за установено, че С. Ц.З., ЕГН:********** ***  дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л. сумата в размер 467.40 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 26.10.2016 г. до 30.05.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11256/2018 г. по описа на ПРС, като същият е осъден да заплати на ищеца  направените разноски за исковото производство в размер на 219,31 лева и за заповедното производство в размер на 49,44 лева.

                        В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

                        Осъжда С. Ц.З., ЕГН:********** ***  да заплати  на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л. сумата 100 лева / сто лева/ -юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

                        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

                        Председател:                          Членове: