Р Е Ш Е Н И Е
№ 468 / 14.11.2022 г.
Административен съд - Монтана,касационно-административен
състав, в публичното съдебно заседание на
единадесети ноември ,през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря……...Антоанета
Лазарова и с участието на прокурора……...Галя Александрова…като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№406/2022г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение № 263/05.08.2022 г., постановено по
АНД № 307/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, е отменено Наказателно
постановление № 572844-0340733/01.04.2021 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ - В. Търново в ЦУ на НАП, с което на А.Й.М. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/,
на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК ,за извършено административно нарушение по
чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК.
Горното решение е оспорено с
касационна жалба от гл. юрисконсулт Л. Атанасова при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Видин, с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно, и несъобразено с фактите по делото. Излага конкретни доводи, като
моли касационната инстанция да постанови решение, с което отмени решението на
въззивния съд и потвърди спорното наказателно постановление, издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново при ГДФК ЦУ на НАП. Счита, че санкционираното административно
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като не се
отличава по нищо от нарушенията от своя вид. Претендира разноски по
делото. В съдебно заседание,
юрк.Атанасова подържа касационната жалба и моли да се отмени решението на
въззвния съд ,по доводи ,изложени в жалбата.
Ответникът -А.Й.М., призован лично и чрез адв. С.Л., не
взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана счита
жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно,
като предлага същото да бъде потвърдено от касационната инстанция.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Наказателно постановление №572844-0340733/01.04.2021
г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП е постановено въз основа на съставен
АУАН № 0340733/15.02.2021 г. от органите по приходите при ЦУ на НАП, офис ГДФК.
Наказателното постановление е оспорено от административно-наказаното лице пред
Районен съд – Видин, който с решение № 140/20.12.2021 г., по АНД № 798/2021 г.
по описа на съда, е потвърдил същото. Решение № 140/20.12.2021 г. е обжалвано
пред Административен съд – Видин, който с решение № 51/25.03.2022 г., по КАНД №
29/2022 г. описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново
разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Видин
е образувано АНД № 307/2022 г. по описа на съда, по което дело е постановено
решение № 263/05.08.2022 г., с което процесното Наказателно постановление е
отменено. Същото е обжалвано от административно-наказващия орган пред АС –
Видин. С определение № 38/27.09.2022 г. по образуваното КАНД № 206/2022 г. по
описа на АС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за
определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да
бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение
№ 8667/07.10.2022 г. по адм. дело № 9304/2022 г. по описа на ВАС, касационната
жалба на ТД на НАП – В. Търново срещу решение № 263/05.08.2022 г. на РС –
Видин, постановено по АНД № 307/2022 г., е изпратена на Административен съд –
Монтана.
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес
от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен
акт, при което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество , се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето
производство е съставен АУАН № 0340733/15.02.2021 г. от органите по приходите
при ЦУ на НАП, офис ГДФК, затова че на 13.02.2021 г. на ГКПП „Дунав мост 2“ при
извършване на фискален контрол от контролните органи на НАП е спрян за проверка
МПС „ДАФ“ с рег. № ВН5008АК, управлявано от А.Й.М.. Той в качеството си на
водач на транспортното средство не е декларирал пред органите по приходи вида,
количеството, изпращача, мястото на получаване на превозваната стока, в нарушение
на разпоредбата чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Въз основа на така установеното
административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 572844-0340733/01.04.2021
г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУ на НАП, с
което на А.Й.М. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв. /хиляда лева/, на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК за извършено
административно нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК.
От събраните писмени и гласни доказателства,
въззивният съд е достигнал до извод, че съдържанието на съставения АУАН и на
издаденото въз основа на него Наказателното постановление, не съответстват на
императивните законови изисквания по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т .6 от ЗАНН. В случая А.Й.М. е санкциониран на основание чл. 278б, ал. 1 от ДОПК, съгласно която разпоредба
лице, което не изпълни задължение по чл. 13 се наказва с глоба в размер от 1000
до 3000 лв. - за физическите лица или с имуществена санкция в размер от 3000 до
20 000 лв, - за юридическите лица и едноличните търговци. Разпоредбите чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК
предвижда, че при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен да декларира
пред органа по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача
и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви
очаквания час на разтоварване/получаване, в случай че липсват документи или
документите не съдържат тези данни. От посочената нормативна уредба следва
извода, че законът предвижда приложението на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ДОПК
тогава, когато се превозват стоки с висок фискален риск. Видно от свидетелските
показанията, както и от съдържанието на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени
обстоятелства, в противоречие с хипотезата
на законовото задължение по чл. 13 , поради което квалифицирането му от
административно-наказващия орган като нарушение по чл. 13, ал. 2. т. З от ДОПК
води до непълнота, неяснота или несъответствие между фактическата и
юридическата формулировка на обвинението. По безспорен начин е установено
обстоятелство, че превозваната стока са обувки и съгласно утвърденият със
заповед на Министъра на финансите Списък на стоки с висок фискален риск тази
стока не фигурира като такава.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е
правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на закона.
Правилно въззивният съд е възприел, че при постановяване на спорното
Наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на изискванията по
чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради което същото се явява незаконосъобразно. Тези
съображения на въззивната инстанция се споделят изцяло от съда, като настоящия
състав не намира за необходимо да преповтаря мотивите на първоинстанционния
съд, а препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Възраженията
на касатора, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и неправилно, и
при постановяването му не са съобразено всички факти по делото и това, че е
наложена минимална санкция за подобен вид административно нарушение не се
споделят от касационната инстанция. С оглед изложеното неоснователни се явяват
и другите възражения в касационната жалба, а именно, че установената фактическа
обстановка неправилно е възприета от районния съд като липса на изпълнително
деяние – неоказване на съдействие от страна на проверявания, тъй като
разпоредбата под която административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението не съответства на установените факти и обстоятелства, а именно
превозваната стока няма характер на такава с висок фискален риск, което от своя
страна не задължава водачът на МПС да извърши съответните действия, за които
всъщност е санкциониран.
Не са налице касационни основания за отмяна на
решението по чл. 209, т.1-3 от АПК.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 263 от 05.08.2022 г. постановено по АНД № 307/2022 г. на PC –
Видин.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
2.