№ 197
гр. В., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320200513 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ПЛ. В. Г., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Д., обл. В., ул. „Д.Б.“, № 64, против Наказателно постановление № 21-0953-
000605/10.05.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР - В., с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 175а, ал. 1, прп. 3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.04.2021г. в гр. В. на ул. „К.“ в 22.55 часа, в посока към кръстовище с ул. „М. III Ш.“
жалбоподателят Г. при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
ВН0056ВН, при извършване на десен завой за да продължи движението си по ул. „К.“ към
кръстовище с ул. „М. III Ш.“, използвал път за обществено ползване не по предназначение, а
именно за превоз на хора и товари, като преднамерено извел автомобила извън контрол чрез
презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на гумите с пътя при суха настилка,
като с това си поведение създал опасност за останалите участници в движението.
1
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля А.А. – актосъставител, свидетеля М.Р. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира. Показанията на свидетеля Десислав
Димитров не се кредитират от съда поради тяхната непълнота, неяснота и неточност, както
и поради очевидно близките му отношения с жалбоподателя.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът приема, че актът за установяване на административното нарушение и НП са
съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации отразени в АУАН и
НП, не се опровергават от събраните доказателства, а издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и правилно. Съдът, счита, че в АУАН и НП съставени
спрямо жалбоподателя, точно е индивидуализирано мястото, времето и обстоятелствата при
които е извършено нарушението. Съдът счита, че АУАН и НП са редовно съставени, а
ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства чрез показанията на
свидетеля Десислав Димитров, че жалбоподателят е потеглил спокойно, са непълни,
неточни и изолирани от останалия доказателствен материал по делото. Съдът намира
показанията на посочения по-горе свидетел за теза, защитаваща тази на жалбоподателя, ,
безспорно е в приятелски отношения с жалбоподателя, което се потвърждава и от разпита
му в с.з. По делото не е налице съмнение относно факта, как и по какъв начин умишлено е
извършено нарушението от жалбоподателя.
Съдът намира за безспорно и несъмнено доказано по делото, че от обективна страна
жалбоподателят Г. наа 19.04.2021г. в гр. В. на ул. „К.“ в 22.55 часа, в посока към
кръстовище с ул. „М. III Ш.“, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
ВН0056ВН, при извършване на десен завой за да продължи движението си по ул. „К.“ към
кръстовище с ул. „М. III Ш.“, използвал път за обществено ползване не по предназначение, а
именно за превоз на хора и товари, като преднамерено извел автомобила извън контрол чрез
презавиване, довеждайки го до загуба на сцеплението на гумите с пътя при суха настилка,
като с това си поведение създал опасност за останалите участници в движението.
Това деяние съставлява нарушение по смисъла на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Безспорно е
установено и нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, т.к. жалбоподателят е следвало да не
създава пречки за движението по пътищата, опасност от нанасяне на имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората, които са се намирали наоколо, видно от разпитите
на всички свидетели, но не го е сторил.
От субективна страна нарушенията са извършени умишлено, т.к. като правоспособен водач
на МПС, жалбоподателят Г. е знаел за принципната забрана да не ползва пътищата,
2
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, но го сторил, както и е знаел, че следва да не
създава пречки за движението по пътищата, опасност от нанасяне на имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората, но не го е сторил.
Съдът достига до извода, че административнонаказаващия орган правилно и в съответствие
със закона е наложил наказание на жалбоподателя Г.. В чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
предвидено, че за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налага
наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и „глоба“ в размер
на 3000 лв. Същото се отнася и за нарушението по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лв. В настоящия
случай, Съдът няма правомощието да изменя така наложените наказания, като правилно
индивидуализирани от АНО и фиксирани от закона.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде
потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4
от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на
100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0953-000605/10.05.2021г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ – В. към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя ПЛ. В. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Д., обл. В., ул. „Д.Б.“, № 64, е наложено административно наказание
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, прп. 3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 3000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и на основание чл. 185 от
ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя ПЛ. В. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., обл. В., ул. „Д.Б.“, №
64, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на
ОД на МВР - В., сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение
за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните
3
пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4