Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело 5776
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от Ю.Й.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу И.С. ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл. 262, ал. 2 вр. чл.
150 КТ и чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата в
общ размер от 620 лева /шестстотин и
двадесет лева/, представляваща дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за месеци октомври/380 лева/, ноември/80 лева/ и декември
2018г./160 лева/; обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 20 дни за 2017г./560 лева/
и 18 дни за 2018г./476 лева/ в общ размер на 1036 лева /хиляда тридесет и шест лева/; сумата в общ размер на 480
лева/четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително нетно трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от 96 часа в периода м.08-09.2018г., на основание чл. 262, ал. 2 вр. чл.
150 КТ и сумата в общ размер на 2040 лева/две хиляди и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 10.12.2018г. до
10.04.2019г., на основание чл.226, ал.3 вр.ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 15.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните трудов
договор № ***/02.03.2016г. и Допълнително споразумение № ***/01.01.2018г., ищецът е заемал длъжността „охранител” с място
на работа: ***при уговорено брутно месечно трудово възнаграждение в размер на
510 лева. Работодателят е заплащал по 40 лева на смяна нетно възнаграждение.
Полагал е и допълнителен труд в хотел Престиж през месеците август и септември
2018г. при дневна смяна от 8 часа и възнаграждение в размер на 40 лева на
смяна. По молба на ищеца, трудовото правоотношение е прекратено, считано от
13.12.2018г., на основание чл.326, ал.1 КТ. При прекратяване на трудовото
правоотношение и до завеждане на иска, работодателят не му е върнал трудовата
книжка. Неизплатени от страна на работодателя останали претендираните
в настоящото производство суми. Ето защо моли за постановяване на положително
решение по предявените от него осъдителни искове.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат
уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
По отношение на разноските:
Изходът на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с
доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното
произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките
на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Съгласно формираната воля на съда по
предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 231.60 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважените искове, на основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение относно присъдените суми за възнаграждения за
работа, ведно с дължимите лихви.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.С. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ Ю.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
следните суми: сумата в общ размер от 620 лева /шестстотин и двадесет лева/, представляваща дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за месеци октомври/380 лева/, ноември/80
лева/ и декември 2018г./160 лева/; обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 20 дни за 2017г./560
лева/ и 18 дни за 2018г./476 лева/ в общ размер на 1036 лева /хиляда тридесет и шест лева/; сумата в общ размер на 480
лева/четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително нетно трудово
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от 96 часа в периода м.08-09.2018г., на основание чл. 262, ал. 2 вр. чл.
150 КТ и сумата в общ размер на 2040 лева/две хиляди и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата му книжка за периода от 10.12.2018г. до
10.04.2019г., на основание чл.226, ал.3 вр.ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба - 15.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 128, т.
2 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл. 262, ал. 2 вр. чл. 150 КТ и чл.226, ал.3 вр. ал.2 КТ.
ОСЪЖДА И.С. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 231.60
лева /двеста тридесет и един лева и 0.60 ст./ лева, представляваща държавна такса върху уважените искове,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА И.С. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 560 лева (петстотин и
шестдесет лева),
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото
разглеждане на спора, изразяващи се в заплатено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта относно присъдените
суми за възнаграждения за работа, ведно с дължимите лихви.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: