№ 579
гр. София , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000311 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Софийската градска прокуратура
срещу решение № 260522 от 9.12.2020 г., пост. по т.д.№ 1310/2019 г. на
Софийския градски съд, VI т.о., 10 състав, с което по иск с правно основание
чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от прокурор при
Софийската градска прокуратура против „Ем Дабълю Ейч“ООД е признато за
установено, че с вписване под № 20140103173925, извършено въз основа на
заявление № 20131221125350, по партидата на ответното дружество е
вписано несъществуващо обстоятелство, а именно адрес на управление : гр.
София, р-н „Овча купел“, п.к. 1618, ул. „Войводина могила“№ 21, ап. 4 и е
постановено заличаване на това обстоятелство по партидата на дружеството в
търговския регистър.
В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
преценил обсега на проверката, дължима от длъжностното лице по
регистрацията като такава по отношение допустимостта на вписването на
седалището и адреса на управление на дружеството, която е ограничена до
1
формалната допустимост на вписването, а именно дали са представени
изискуемите за това документи и дали те притежават предписаното от закона
съдържание. Посочено е, че законът не вменява в задължение на
длъжностното лице по регистрацията да извършва проверка по отношение
[съществуването] на заявеното за вписване обстоятелство. Твърди се, че съдът
неправилно е преценил показанията на разпитания в първоинстанционно
производство свидетел Ж. Ж., без да съобрази, че той е собственик на
апартамента, находящ се на адреса, поради което и при условията на чл. 172
от ГПК, с оглед неговата заинтересованост от изхода на спора, не е следвало
да ги кредитира при постановяване на съдебното решение. Поддържа се, че в
първоинстанционно производство ответникът е установил съществуването на
връзка между дружеството, неговия управител и процесния адрес, а именно,
че регистрацията на адреса на управителя Х. Х. по реда на Закона за
гражданската регистрация е била извършена от управителя на дружество
„Юпимер М“ЕООД, което е било собственик на имота, и от което свидетелят
Ж. и съпругата му са придобили собствеността върху него. Наведен е довод,
че Търговският закон не съдържа императивни норми по отношение на
седалището и адреса на управление на дружеството с оглед осъществяваната
от търговеца дейност, а само изискване за наличието му, поради което е
ирелевантно дали служи за осъществяваната от него търговска дейност.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго, с което предявеният от прокуратурата иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Прокуратурата на Р.Б. не е подала отговор на въззивната жалба по реда
на чл. 276, ал. 1 от ГПК, но в о.с.з. нейният представител прокурор Поповска
от Софийската апелативна прокуратура е оспорил същата, и е направил
искане да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение –
потвърдено.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по
чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
2
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
данните по партидата на дружеството, че „Ем Дабълю Ейч“ООД е вписано в
търговския регистър на 3.01.2014 г. въз основа на заявление 20131221125350,
със съдружници М. К. В. Д. и Х. Х., с равни дялове на съдружниците, и с
управител съдружникът Х. Х.. Като седалище и адрес на управление по
партидата на дружеството е вписан гр. София, р-н „***“, ул. „***“, № **, ап.
*. Същото седалище и адрес на управление е посочено в дружествения
договор от 16.12.2013 г. и в протокола от учредителното събрание от същата
дата. В регистърното производство е представена декларация по чл. 13, ал. 4
от ЗТРРЮЛНЦ, с която управителят Х. Х. е декларирал истинността на
заявените за вписване обстоятелства. Въз основа на решение №
1664/23.08.2017 г. по т.д.№ 2075/ 2017 г. на Софийския градски съд, на
24.08.2017 г. по партидата на дружеството в търговския регистър е вписано
заличаването на Х. Х. като съдружник в „Ем Дабълю Ейч“ООД, но същият
продължава да фигурира като негов управител.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните в първоинстанционно производство доказателства, че с договор за
покупко-продажба сключен на 13.09. 2011 г. с нот. акт № 85, т. ІІ, решение
№ 3977, съст. по нот.д.№ 121/2011 г. от нотариус с рег.№ 56, „Юпимер-
М“ООД е прехвърлил на купувачите Ж. С. Ж. и Е. Г. К.-Ж. собствеността
върху недвижимия имот, находящ се на процесния адрес в гр. София, р-н
„***“, ул. „***“, № **, ап. *.
С протокол от 13.08.2019 г., съставен на основание чл. 65, ал. 1 и 2 от
ЗМВР от инспектор при VІ РПУ- гр. София, управителят на дружеството Х.
Х. е бил предупреден в 20-дневен срок да предприеме действия за вписване в
търговския регистър на промяна на адреса на управление. В обясненията,
дадени пред полицейския орган управителят е заявил, че е бил регистриран на
адреса със съгласието на бившия собственик на апартамента, както и че
останалите съдружници се намират извън страната и той няма връзка с тях,
поради което не може да бъде взето решение на общото събрание за промяна
на адреса на управление.
3
От представените извлечения от РН- Национална база данни
„Население“ се установява, че Ж. С. Ж. е регистриран на постоянен и
настоящ адрес гр. ***, район „***“, ул. „***“№ **, ап. * на 29.09.2011 година,
а от 1.03.2017 г. Х. Х. е регистриран на постоянен и настоящ адрес гр. ***,
ж.к. „***“, бл.***, вх. „*“, ет. *, ап. *. По делото липсват доказателства за
предходната адресна регистрация на управителя Х. Х., в частност на адреса,
вписан като такъв на управление на дружеството.
Горните обстоятелства се установяват и от събраните в
първоинстанционно производство гласни доказателства- показанията на
свидетеля Ж.- настоящ собственик на апартамента, находящ се на адреса на
управление на „Ем Дабълю Ейч“ООД, според който преди той и съпругата му
да закупят имота, той не е бил годен за ползване като офис, защото е бил
„само на шпакловка и замазка, без никакви подобрения“, поради което, още 4-
5 месеца преди сключване на окончателния договор купувачите са извършили
ремонт, за да го направят годен обитаване. Заявил е, че след придобиването
на имота с окончателен договор, сключен с нотариален акт, нито той, нито
неговата съпруга са го отдавали под наем, както на физическо, така и на
юридическо лице, нито са давали съгласие адресът, на който той се намира да
бъде регистриран като адрес на управление на търговско дружество. Посочил
е, че адресната регистрация на управителя Х. Х. като физическо лице е била
извършена през м. октомври на 2012 г. след като свидетелят и съпругата му
вече са придобили собствеността върху него и е била заличена през м.
02.2017 г., поради констатирано нарушение на чл. 92 от Закона за
гражданската регистрация.
При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното
:
Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 от ТЗ, седалището на
търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността
му, а неговият адрес е адресът на нейното управление. Седалището и адресът
на управление са елементи от статуса на търговското дружество като правен
субект, които го индивидуализират в търговския оборот, представляват
задължителни реквизити от съдържанието на дружествения договор (устава)
и подлежат на вписване по партидата му в търговския регистър (чл. 115, т. 1
4
от ТЗ), като търговецът е длъжен ги посочва в търговската си кореспонденция
(чл. 13, ал. 1 от ТЗ). По отношение на тези обстоятелства е приложим
принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която
заявителят потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на
търговското дружество се извършва въз основа на простото твърдение на
заявителя, като проверката на регистърния орган е формална и се ограничава
до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от
надлежен орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и
да не въвежда третите лица в заблуждение относно действителния
адрес, на който се осъществява управлението на дейността на търговеца
(което е изрично предвидено относно фирмата на търговеца в нормата на чл.
7, ал. 2 от ТЗ). Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява
управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес е
налице несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването
на това обстоятелство и от установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на
доверие в търговския регистър, от една страна и фактическото такова от
друга, свързано с изискването за истинност на вписаното обстоятелство,
което следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото
несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде заличено
от търговския регистър по партидата на търговеца. Действително, в ТРОСГК
№ 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК НА ВКС са разгледани само
две хипотези на несъществуващо обстоятелство : 1) липсващо (невзетото)
решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския
регистър, в който случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като
удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на
регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство, което е съществувало,
но по-късно по исков ред е установена нищожността му, като и в двата случая
последица от установяване несъществуването му е заличаване на вписването
с действие занапред (ex nunc), при което разликата в действието му е само в
това, че в първия случай за периода от вписването до заличаването му
вписаното несъществуващо обстоятелство (произтичащо от невзето решение)
няма действие по отношение на членовете на дружеството. Настоящият
съдебен състав обаче намира, че цитираният тълкувателен акт не изчерпва
хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира
5
само хипотезите, при които несъществуването на вписаното обстоятелство е
обусловено от липсата на волеизявление на съответния дружествен орган
(при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от
опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни
норми на закона, ней-сетне - от приемането на решението извън пределите на
компетентност на дружествения орган, от когото изхожда (ultra vires). В
споменатото тълкувателно решение са разгледани само случаи, при които
подлежащото на вписване обстоятелство възниква непосредствено от
решението на волеобразуващия орган, независимо от наличието на факти,
намиращи се извън него, поради което възникването му е препятствано от
липсата на такова волеизявление, или от липсата на материална
компетентност на дружествения орган за приемането му, или от неговото
опорочаване поради противоречие на императивни норми на закона.
Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че основен принцип на
регистърното производство е този за достоверност на заявените за вписване
обстоятелства, непосредствено свързан с принципа на доверие в търговския
регистър, установен в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ, който предполага вписване
само на обстоятелства, които отговарят на обективната
действителност. В този смисъл е и задължението на заявителя по чл. 13, ал.
4 от ЗТРРЮЛНЦ да декларира истинността на заявените обстоятелства, която
е обусловена не само от наличието на валидно решение на съответния
дружествен орган, но и от съществуването на фактите, които обуславят
действителното им възникване. Затова от липсата на уредено в закона
задължение на регистърния орган да проверява действителното съществуване
на заявеното за вписване обстоятелство не може да се черпи аргумент, че то е
ирелевантно. Предвид легалната дефиниция на понятието адрес на
управление, съдържаща се в нормата на чл. 12, ал. 2 от ТЗ като такъв на
управление на дейността на търговеца, със заявяването му за вписване, той
декларира, че ще осъществява управлението на дейността си от този адрес-
това е разликата между него и адреса за кореспонденция, по смисъла на чл.
13, ал. 1, изр. второ от ТЗ, който е само такъв за приемане на съобщения.
Когато още към датата на заявлението той не е имал действително намерение
да извършва управлението на дейността си от този адрес или макар и при
наличието на такова намерение не е могъл да осигури действителното му
ползване за тази цел в разумен срок, с договор с вещноправно транслативно
6
или конститутивно действие или на облигационно основание (наем, заем за
послужване) следва да се приеме, че вписаното обстоятелство е
несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и
фактическо положение. В случая от събраните по делото доказателства е
установено, че към датата на вписването на дружеството в търговския
регистър – 3.01.2014 г. въз основа на заявление № 20131221125350, имотът,
находящ се на вписания адрес на управление- апартамент № 4, в гр. София, р-
н „***“, ул. „***“№ **, е бил собственост на трети лица- свидетелят Ж. Ж. и
съпругата му Е. Ж., които са го придобили с договор от 13.09.2011 г., т.е.
повече от 2 години преди учредяване на дружеството и вписването на адреса
като такъв на неговото управление. По делото не се твърди, а липсват и
доказателства собствениците да са предоставяли на „Ем Дабълю Ейч“ООД
ползването на имота, както и такива той да е бил фактически използван за
осъществяване управлението на търговската му дейност. Неоснователен е
инвокираният в жалбата довод за неоснователност на иска, поради това, че
адресът на управление на дружеството е бил регистриран като постоянен и
настоящ адрес на неговия управител Х. Х. по реда на Закона за гражданската
регистрация преди учредяването му, със съгласието на предишния
собственик- дружеството „Юпимер-М“ООД, което е праводател на свидетеля
Ж. и съпругата му. Преди всичко за датата на адресната регистрация на
управителя на този адрес преди 1.03.2017 г. по делото не са представени
никакви доказателства. Годни доказателства в този смисъл не представляват
нито твърдението на управителя, съдържащо се в т. нар. „сведение“ – по
същество обяснение, дадено пред органите на полицията, нито показанията на
свидетеля Ж., дадени пред първоинстанционния съд, според които адресната
регистрация на Х. Х. е извършена през м. 10.2012 г., след като свидетелят и
съпругата му са придобили собствеността върху имота. От значение за изхода
на спора е, че повече от 2 години преди датата на регистрация на
дружеството- 3.01.2014 г., имотът е бил собствен на трети лица, както
и че между тях и управителя Херех като физическо лице или самото
дружество не са съществували никакви правоотношения във връзка с
неговото ползване, нито такива, установени с предишния собственик,
противопоставими на последващите приобретатели на имота на някое от
предвидените в закона основания (напр. чл. 237 и чл. 238 от ЗЗД). Ето защо
следва да бъде споделено становището на първоинстанционния съд , че
7
вписаното седалище и адрес на управление на „Ем Дабълю Ейч“ООД, от
който никога не е било осъществявано управлението на дейността му
представлява несъществуващо обстоятелство.
Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, Търговско
отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260522 от 9.12.2020 г., пост. по т.д.№
1310/2019 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 10 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8