Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.03.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 14014 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 167-248 от 16.07.2019 г., постановено
по гр.дело № 60242/2018 г. на СРС, І-ва ГК, 33 състав, е признато за
установено, че ЗАД“ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, дължи на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, представляван от Р.Т.Х., с
адрес: гр.Варна, бул.“ ******1, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв.П.,
сума в размер на 511,80 лв., главница за застрахователно обезщетение за ПТП на
06.03.2018 г., с участник- водача на т.а. Мерцедес Атегро, с рег.№ В ******, Д.А.Т.,
по щета № 0020-090-0360/2018 г., ведно със законната лихва от 22.06.2018 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед от 03.07.2018 г.,
постановена по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 41564/2018 г. по описа на
СРС, 33 с-в. С решението на съда е осъдено ЗАД“ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, представляван
от Р.Т.Х., с адрес: гр.Варна, бул.“ ******1, със съдебен адрес:***, офис 5,
чрез адв.П., сума в размер на 950 лв., представляващи разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 33 с-в е постъпила въззивна жалба от Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК-З.“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.С.Х., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено
друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че решението е
неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата
страна- ищец „В.“ ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв.Т.П. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск, с който е
признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.405, ал.1 от КЗ,
че ЗАД“ОЗК-З.“ АД, гр.София, дължи на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, представляван от
Р.Т.Х., с адрес: гр.Варна, сума в размер на 511,80 лв., главница за
застрахователно обезщетение за ПТП на 06.03.2018 г., с участник- водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“,
с рег.№ В ******, Д.А.Т., по щета № 0020-090-0360/2018 г., ведно със законната
лихва от 22.06.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 03.07.2018 г.,
по ч.гр.дело № 41564/2018 г. по описа на СРС, 33 с-в. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното
правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на
съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.386, ал. 1 от Кодекс за З.то КЗ // предишна чл.208,
ал.1 от КЗ отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по
договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако
това е предвидено в този закон. Също така с оглед на разпоредбата на чл.386,
ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ.
и З. по договорена застрахователна стойност. За да е основателен искът за
присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже
наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното
събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на застрахователното
обезщетение, което се дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал.2 от КЗ, то
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на
застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното
събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото
качество като повредената. Съдебната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК последователно приема, че
обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която
може да се купи друго със същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи
по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество,
т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400,
ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 от КЗ.
В
процесния случай от заключението на вещото лице инж.Й. Й. по допуснатата
съдебно -автотехническа експертиза, прието, като неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено се установява,
че всички увреждания по товарен автомобил „ Мерцедес Атего“, с рег.№ В ******, отразени в описа на застрахователя
се намират в пряка и причинно- следствена връзка с механизма на процесното
събитие, както и че стойността необходима за възстановяване на процесния
товарен автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на сумата от 528,96 лв. Противно на изложеното във въззивната жалба, в
процесния случай от заключението на вещото лице се установява, както механизма
на настъпилото ПТП, а така също и обстоятелството, че уврежданията по товарен
автомобил „ Мерцедес Атего“, с рег.№ В ******
могат да бъдат получени по механизма, отразен в уведомление за щета, а именно:
в паркирано състояние и въздействие от твърд предмет. Установяват се също така и
видимите щети по товарния автомобил, отразени в уведомление за щета на МПС.
В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е определил размера на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение за процесното МПС, застраховано при
ответника, като е взел предвид заключението на вещото лице инж.Й.Й. по
допуснатата повторна съдебно- автотехническа експертиза. Въззивният съд счита, че заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно
авто-техническа експертиза, прието като неоспорено от страните по
делото, следва да се кредитира, като обективно и компетентно изготвено, тъй
като е обосновано, а изводите са направени след анализ на доказателствата по
делото, както и кореспондира с останалите събрани по делото доказателства.
Приетото и неоспорено заключение на вещото
лице инж.Й. Й. по допуснатата повторна съдебно авто-техническа експертиза е
компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите
на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето
защо няма основание същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането му в
съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален представител не го е
оспорил относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни
за спора факти, нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно
заключение по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. С оглед на
което кредитирайки приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, компетентно и обективно
изготвено, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт. От друга страна, с оглед на изложеното, съдът счита, че ищецът с
допустимите в закона доказателствени средства е установил при условията на
пълно и главно доказване, че по време на действието на застрахователния договор
е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен
риск. В случая с оглед на заключението на вещото лице
инж.Й.Й. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, прието, като
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и
обективно изготвено се установява, че стойността необходима за възстановяване
на товарен автомобил „ Мерцедес Атего“, с рег.№
В ******/ застрахован при ответника/, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП, респективно към настъпване на застрахователното събитие
е в размер на сумата от 528,96 лв. Това е цената на
действителната стойност на увреденото имущество от същия вид, в това число
всички присъщи разходи по монтаж, подмяна и други без прилагане на обезценка.
Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай не е заплатено на ищеца от
застрахователя дължимото застрахователно обезщетение, което да покрива
действителния размер на претърпените от ищеца имуществени вреди към момента на
настъпване на застрахователното събитие. С оглед на което, съдът приема,
че претенцията
на ищеца по отношение на ответника за установяване на дължимост на вземане за главница в размер на сумата
от 511,80 лв., за която е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение на 03.07.2018 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 41564/ 2018 г. по
описа на СРС, 33 с-в, се явява основателна и доказана, поради което правилно е бил
уважен от първоинстанционния съд изцяло предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.405 от КЗ установителен иск.
С
оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските в производството:
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде
осъден, да заплати на въззиваемата страна- ищец сумата от 300 лева – уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за
правна помощ, приложен към становище от 03.12.2020 г.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167-248 от 16.07.2019 г., постановено по гр.дело №
60242/2018 г. на СРС, І-ва ГК, 33 състав.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.273
от ГПК, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.