Р
Е Ш Е Н И Е
№ /….08.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 9598 по описа за 2017г. на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от Н.Х.И., ЕГН **********, срещу Ц.Х.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му
част от наследството на майка му Пена Божкова Гюрова, починала на 09.04.2016г.,
чрез намаляване на извършеното приживе от нея в полза на ответницата дарствено разпореждане, обективирано в
нотариален акт № 88, том I, peг. № 1834, дело № 94 от
13.04.2011г. на нотариус Веселин Петров с район на действие Районен съд - гр.
Варна, с предмет - следните недвижими имоти:
1./
жилище - апартамент № 156,
находящ се в гр. Варна, ул. „Народни будители”, бл. 77, вход „Б”, ет. 9, в
сграда № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.5502.211.2.68 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД- 18 -73/23.06.2008г.
на Изпълнителен директор на АГКК, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 44.65 кв. м., при граници и съседи на жилището
по предходен документ за собственост тревна площ, ап. № 155, коридор и тревна
площ, а по схема: на същия етаж - 10135.5502.211.2.67, под обекта - 10135.5502.211.2.59,
над обекта - няма, заедно с прилежащото му избено помещение № 156, със
застроена площ от 2.16 кв. м., при граници и съседи на избеното помещение: от
две страни коридор, избено помещение № 157, ведно с 0.7021% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, в
което е построена сградата, попадащо в кв. 24 по плана на 27 микрорайон на гр.
Варна, представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.5502.211 по
действащия кадастрален план;
2./
офис № 5, находящ се
в гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев" № 3, на втори етаж в жилищната сграда №
1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.1501.1078.1.14 по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, състоящ се от: коридор, канцелария и тоалетна, със застроена
площ от
В исковата молба ищецът
твърди, че е наследник по закон на Пена Божкова Гюрова, която приживе се е
разпоредила безвъзмездно с процесните имоти в полза на ответницата. С това дарствено разпореждане е накърнена запазената част на
ищеца. Твърди се, че към датата на откриване на наследството наследодателката
не е притежавала други имоти, поради което в наследствената маса не се включват
други имущества. В полза на ищеца няма
извършени дарения или завещания от неговата майка. След смъртта си Пена Божкова
Гюрова, поч. на 09.04.2016г., е оставила наследници:
ищеца - Н.Х.И. /син/, ответницата - Ц.Х.С. /дъщеря/, Божидар Атанасов Михайлов
/син/ и Веселин Атанасов Михайлов /син/. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, когато наследодателят е оставил само низходящи, какъвто е настоящият
случай, запазената част при две и повече деца е 2/3 от имуществото на
наследодателя. Ето защо разполагаемата част, с която наследодателката е била
свободна да се разпорежда, е била 1/3 идеална част. Ищецът, като низходящ, има запазена част от
нейното наследство в размер на 2/12 ид. части (1/4 от
2/3). Моли съдът да уважи предявения иск и да намали извършеното дарение
до размера за възстановяване на запазената му 2/12 ид.ч.
от наследството.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от ответницата, в който оспорва предявения иск. Твърди, че с
извършеното дарствено разпореждане не се накърнява
запазената част на ищеца, тъй като приживе наследодателката му е дарила сумата
от 20 000 евро, които същият е
вложил в закупуването на 20.08.2003г. на поземлен имот в с.Здравец, както и сумата от 5000 евро за ремонт на жилището му,
сумата от 10000 евро за обзавеждане на жилището на ищеца, сумата от 3500 евро
за закупуване на лек автомобил и паричните средства, необходими за придобиване
на поземлен имот в гр.Варна, кв. Владиславово, м-ст. Кюклюк, с площ 3000 кв.м. Поддържа се, че процесният
договор за дарение, обективиран в НА № 88, том I, per. № 1834, дело № 94 от 13.04.2011г., е симулативен, като прикриващ договор
за покупко-продажба, за което между страните по него е съставено обратно писмо,
имащо характера на разписка за заплащане на продажната цена в размер на 47
716.30 лева. Претендира за отчитане при
образуване на наследствената маса на направените от ответницата разходи за
престоя на наследодателката в специализирано заведение за социални услуги за
периода 2013г. – 2016г. в размер на 4827.76 лева, разходите за възнаграждение
на болногледачки за периода 2011г. – 2013г. в размер на 300 лева месечно и
разходите за погребението на наследодателката в общ размер на 1260,00 лева. Твърди се, че наследодателката е
притежавала и други недвижими имоти, които са останали в наследството. В
условията на евентуалност се прави искане за задържане на процесните имоти по
реда на чл.36, ал.2 от ЗН, както и за предоставяне на избор съгласно чл.34 от ЗН. Поддържа се, че ответницата се е разпоредила с процесните имоти преди
предявяване на исковата молба, поради което възстановяване на запазена част на
ищеца в тези имоти не може да бъде извършено. В условията на евентуалност се релевира възражение за придобиване на процесните имоти по
давност чрез добросъвестно владение, упражнявано в периода от 13.04.2011г. до
предявяване на иска.
С молба от 28.11.17г.
ответната страна заявява следното: Наследодателката приживе е дарила на ищеца сумата от
60 000лв., като твърди, че наследодателката е получила сумата на
10.02.1993г. от продажбата на апартамент в град Варна, бул. „Вл. „Варненчик“ №214, бл.11,
вх.2, ет.8, ап.131 за обща продажна цена от 150 000 лв. Сумата се твърди,
че е предадена на ищеца в присъствието на свидетели в офиса на тогава
съществуващата фирма „Румена“. Ищецът е искал да закупи с тези пари имот, но
сделката тогава не се реализирала и ищецът твърдял, че е внесъл парите в
собствената си банкова сметка *** „ДСК“. По - късно ищецът купува имот – нива
10 дка в землището на село Здравец, като сделката е обективирана
в НА №168/15.08.2003г. на нотариус Ал. Ганчев, рег.№316, като в сделката не е
посочена действителната продажна цена на имота. Сочи се, че ищецът няма и не е
имал никога лични доходи, които да му позволяват покупки на недвижими имоти.
Сочи се отделно от това, че наследодателката периодично приживе е дарявала на
ищеца и други суми /периодично по 300-400лв./ за покриване на твърдяни от него „неотложни лични нужди“, като общата сума
за тези дарения е около 5000 лв. Отделно от това, наследодателката е
предоставила на ищеца и ползването на процесния офис, като той е настанил в
него да живее сина си, който е бил преди това на квартира, заплащана от ищеца.
С това наследодателката се е лишила в полза на ищеца от месечния наем за офиса,
а той се е облагодетелствал с тази сума.
В
писмено становище депозирано с вх.№5400 от 24.01.2018 година от Н.Х.И., чрез
процесуалния си представител адв. Елена Стратиева се
твърди следното: Отрича се ищецът да е бил възнаграден по какъвто и да е било
начин и с каквито и да е било средства. Не е вярно твърдението в отговора на
исковата молба, че ищецът е получил дарения от своята майка в посочените в
отговора размери, нито е вярно твърдението, изразено с допълнителна молба от
28.11.2017г., че наследодателката е подарила на ищеца не сумата от 20 000
евро, а сумата от 60 000 лв. Сочи се, че през 1993 година Пена Божкова и Ц.Х.
продават съсобсвения си недвижим имот, находящ се в
град Варна, бул. „Вл. Варненчик“
№ 214, за сумата от 81 762 лв., като сделката е обективирана
в нотариален акт №74, том ІІ, дело № 907/1993г., приложен към писмените
доказателства по настоящото дело. Съсобствеността между двете е придобита
посредством дарение на ½ ид.ч., извършено от
Пена Божкова в полза на Ц.Х. много преди продажбата от 1993г. Сочи се, че
сумата получена от конкретната продажба е поделена на две равни части между
страните – продавачи или по около 40 000лв. за всяка една от тях. Така, че
няма как Пена Божкова да е дарила на Н. 60 000 лв., получени от тази
продажба, защото майката не е разполагала с такава сума. Сочи се, че няма
твърдение на коя дата сумата му е предадена „в присъствието на свидетели“.
Твърди се, че средствата послужили на ищеца и неговото семейство за закупуване
през 2003г. на ПИ, представляващ нива от 10 дка в село Здравец, местност „Ени Кашла“ са средства придобити
чрез дарение от родителите на съпругата на ищеца, към настоящия момент покойници, които приживе са продали два наследствени имота,
находящи се в село Добри дял и в село Царски извор, област Велико Търново в
периода 1998г.-1999г., след което са подарили сумата в размер на 2000 долара на
своята единствена дъщеря. Въпросният имот е закупен от ищеца от заложна къща за
сумата от 420лв., която е осигурена изцяло от съпругата му. За ПИ с площ от
3.000 дка в землището на град Варна, кв. „Владиславово“,
местност „Кюклюк“ отрича да е закупен със средства
подарени от неговата майка Пена Божкова, а е закупен през 2016г. от публична
продан за сумата от 6700лв., като средствата, представляват семейни спестявания
в размер на 2000лв., а останалата сума от 4700лв. е предоставена от сина на
ищеца, който работи в Англия от 2010г. Излага се, че Пена Божкова към 2003г. не
е разполагала с парични средства, позволяващи извършването на дарение в размер
на 20 000 евро в полза на нейния син. С прилични суми е разполагала едва
към 2007г. Сочи се, че не е основателно възражението на ответницата, че
процесната сделка за дарение, обективирана в нотариален акт №88, том І, рег.№1834, дело
№94/13.04.2011г. приложен с исковата молба, е нищожна, като симулативна
сделка и прикрита продажба. Оспорва се частния документ, наименуван „скрито
писмо“ с аргумента, че е съставен за целите на процеса. Същият не е автентичен.
Оспорва се положеният върху него подпис срещу цифрата римско едно, с
твърдението, че това не е подписът на Пена Божкова. Отделно от това се сочи, че
Пена Божкова въобще не е била запозната със съдържанието на скритото писмо, тъй
като същата е страдала от прогресивна загуба на зрение. Не е била ориентирана
за мястото и времето. Репродуктивната й памет е била занижена на ниво деменция. Не й е било прочетено съдържанието на скритото
писмо и тя не е знаела какво подписва. В условията на евентуалност се твърди,
че Цветанка Х. не е заплатила никаква парична сума, включително и такава в размер на 47 716 лв. на своята майка,
защото не е разполагала с такава сума. Оспорва се по същество НА за дарение
№168 от 17.05.2017г. като недействителен, тъй като дарителката по него се е
разпоредила с права, каквито не е притежавала. Оспорва се и по същество
нотариален акт за покупко-продажба № 135 от 15.05.2017г., по силата на който
трети лица са придобили собствеността върху процесния офис №5, находящ се в
град Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №3. По претенцията за разходи, направени по погребението
на наследодателката, както и разходите й за престоя в специализирано заведение
за възрастни хора в град Разград и това, че са наемани жени да я гледат срещу
заплащане се сочи, че претенцията е абсолютно недопустима и не следва да бъде
разглеждана в настоящото производство, което има друг предмет и следва да се
разглежда в друго производство за уреждане на сметки. Конкретно претенцията, че
са наемани жени да гледат Пена Божкова, на които ответницата е заплащала по 300
лв. от 2011г. до 2013г. е погасена по давност. По отношение на заявените с
отговора на исковата молба други имоти, които наследодателката е притежавала
към момента на нейната кончина се изразява следното становище: Нива в местност
„Арпалъка“ землището на село Осеново, с площ от 4.190дка.,
е съсобствена на Васил Божков, Недялка Божкова,
Господин Божков и Пена Божкова, като действително наследодателката е
притежавала 1047/4190 ид.части от нея. Нивата в
местност „Калешко“, землището на село Генерал
Кантарджиево, от 4.000 дка не се оспорва, че наследодателката е притежавала от
нея 2000/4000 ид.части. За нива в местност „Кокар Бунар“, която по решение № 20/11.05.2001г. на ПК –
Аксаково е с площ от 7.000 дка, е безспорно, че Пена Божкова и Господин Божков
са се разпоредили с 3.500 дка, като съгласно нотариален акт № 171/08.10.2007г.
са подарили 1 кв.м., а съгласно нотариален акт № 172/08.10.2007г. са продали
3.499 дка. Сочи се, че този имот, съгласно решение №20/11.05.2001г. на
ПК-Аксаково, е възстановен на наследниците на Неда Вълчева Г.,***. Тези
наследници са четирима – двама братя и две сестри: Васил Божков Гюров, Господин
Божков Гюров, Недялка Божкова Гюрова и Пена Божкова Гюрова. Пена Божкова Гюрова
и нейният брак Господин Божков Гюров се разпоредили заедно с общата си ½
ид. част от нивата, а Недялка Божкова Гюрова и Васил
Божков Гюров са се разпоредили със своите идеални части от останалата ½ ид. част от имота, като са ги продали на трети лица.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за
наследници на Пена Божкова Гюрова, нейни наследници са Ц.Х.С., Н.Х.И., Божидар
Атанасов Михайлов и Веселин Атанасов Михайлов.
Установява се от
представения по делото препис на НА за дарение на недвижим имот с номер 88, том
1, рег. номер 1834, по дело номер 94 от
2011г., че на 13.04.2011г. Пена
Божкова Гюрова е дарила на дъщеря си Ц.Х.С. следните свои недвижими имоти,
придобити чрез покупко-продажба, а именно 1./
жилище - апартамент № 156, находящ се в гр. Варна, ул. „Народни будители”,
бл. 77, вход „Б”, ет. 9, в сграда № 2, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 10135.5502.211.2.68 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД- 18
-73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящ се от стая, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 44.65 кв. м., при граници и съседи на
жилището по предходен документ за собственост тревна площ, ап. № 155, коридор и
тревна площ, а по схема: на същия етаж - 10135.5502.211.2.67, под обекта -
10135.5502.211.2.59, над обекта - няма, заедно с прилежащото му избено
помещение № 156, със застроена площ от 2.16 кв. м., при граници и съседи на
избеното помещение: от две страни коридор, избено помещение № 157, ведно с
0.7021% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавно дворно място, в което е построена сградата, попадащо в кв. 24 по плана
на 27 микрорайон на гр. Варна, представляващо поземлен имот с идентификатор №
10135.5502.211 по действащия кадастрален план; 2./ офис № 5, находящ се в гр. Варна, ул. „ Ангел Кънчев" № 3,
на втори етаж в жилищната сграда № 1, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №10135.1501.1078.1.14 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД- 18-
98/10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящ се от: коридор,
канцелария и тоалетна, със застроена площ от
По делото е
представено скрито писмо, „контра летър“, от което се
установява, че на 13.04.2011г., Пена
Божкова Гюрова и Ц.Х.С., като страни по НА за дарение на недвижим имот с номер 88, том 1,
рег. номер 1834, по дело номер 94 от
2011г., на осн. чл. 17 ЗЗД, по тяхна воля, намерения и действително фактическо
положение, са съставили и подписали доброволно скритото писмо, с което
установяват, че дарението прикрива сключена между тях покупко-продажба на
описаните в НА имоти, като в действителност Ц.С.Х. е платила напълно и в брой
на майка си Пена Божкова Гюрова сумата от 47 716,30 лв. Т.е. обратното писмо
има сила и на разписка за получената от Гюрова сума.
Допуснато е
извършването на СПЕ, като от заключението на вещото лице се установява, че
подписът, положен от името на Пена Божкова Гюрова в скрито писмо от
13.04.2011г. е изпълнен от Пена Божкова Гюрова. С оглед оспорването на
заключението е допуснато извършване на тройна СПЕ, като от нейното заключение
се установява, че Пена Божкова Гюрова е положила подписа си в документа,
наименуван „обратно писмо“.
От
заключението по изготвената по делото комплексна СМПЕ се установява следното:
Пена Гюрова е страдала от органично разстройство на личността, смесена корова и подкорова деменция, мозъчно-съдова болест, хипертонична болест,
глаукома и катаракта. Психичните разстройства, вследствие на тези заболявания,
са резултат на органични мозъчни увреди, настъпващи вторично, поради изменения
на кръвообращението. При Пена Гюрова мозъчното кръвообращение е нарушено, а от
там храненето на мозъчните клетки е смутено по много причини. Психичните
симптоми настъпват рано и прогресивно нарастват. За ранните оплаквания са
характерни неврозоподобните оплаквания. С
напредването на заболяванията се стига до различна степен на деменция. От юли 2011г., когато са регистрирани органични
разстройства на настроението и когнитивни нарушения, с напредване на процеса на
19.12.2011г. е поставена диагноза „делир надстроен
над деменция“, а през февруари 2012г. се забелязва
заболяване – смесена корова и подкорова
деменция. Медицинските документации относно Гюрова
свидетелстват за това, че най – малко от 2011г. при нея се наблюдават
прогресиращи нарушения в паметта, вниманието, както и промени в поведението в
посока повишена раздразнителност и намалена критичност и самокритичност. Към
13.04.2011г., когато е подписано обратното писмо, Гюрова е страдала от
нарушение на екзекутивните функции (планирането, организирането на сложни
двигателни и поведенчески програми, съблюдаването на последователността на
етапите). Не е възможно към 13.04.2011г. наследодателката да е нямала сериозно интелектуално-паметово снижение до степенна деменция, а след няколко месеца ЛК да постави диагноза „делир надстроен над деменция“. Т.е. психичното състояние на Гюрова не й е
позволявало обективно и адекватно да възприема действителността. Тя не е
осъзнавала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи
постъпките си към датата на подписване на обратното писмо.
От втората част на заключението се
установява, че за периода от 2010г. до 2012г. Пена Гюрова е боледувала от
„катаракта“ и „глаукома“ на двете очи, като това е довело до практическата й
слепота. Тези болести датират не по – късно от 04.07.2011г. Т.е. в периода, в който е подписано
обратното писмо, зрението на наследодателката се е влошило до степен да не може
сама да се обслужва, да чете текстове и да пише.
Вещите лица
са разпитани в открито съдебно заседание, в което вещото лице Б. излага, че
поради интелектуално паметово снижение и смущенията в
зрението, Пена Гюрова не е могла да обработва нова информация, да осмисля и да
взема решения. Не е могла без външна намеса да подпише правилен документ, да го
осмисли и да вземе решение.
Предвид така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 30 ЗН, който урежда, че наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
В конкретния случай се атакува сделката, обективирана
в НА за дарение на
недвижим имот с номер 88, том 1, рег. номер
1834, по дело номер 94 от 2011г., по силата на която на 13.04.2011г. Пена Божкова Гюрова е дарила на дъщеря си Ц.Х.С. своите
недвижими имоти, придобити чрез покупко-продажба, описани подробно в молбата и
във фактическата обстановка на решението.
Ответната страна в срок е направила
възражение за симулация на атакуваната сделка за дарение, като се сочи, че тя
прикрива сключен между Пена Гюрова и Ц.С. договор за покупко
– продажба на имота. За установяване на реалната сделка по делото се представи
„обратно писмо“.
Т.е. за да се изследва дали искът е
основателен или не на първо място следва да се определи дали договорът за
дарение е симулативен договор или не, доколкото искът
по реда на чл. 30 ЗН би бил евентуално основателен, само ако се атакува
безвъзмездна сделка, като завещание и дарение, а не възмездна, каквато е
покупко-продажбата.
Във връзка с обратното писмо по делото се
изготвиха три заключения по допуснати СМПЕ, СПЕ и тройна СПЕ. Безспорно се
установи от двете заключения по единичната СПЕ и тройната СПЕ, че Пена Гюрова е
положила своя подпис върху документа, наименуван „обратно писмо“. Доколкото
двете заключения не са противоречиви, а се допълват взаимно, съдът ги кредитира
изцяло и им дава пълна вяра. От комплексното заключение по СМПЕ, което съдът
кредитира също изцяло, като професионално дадено, допълващо и кореспондиращо с
останалия доказателствен материал и отговарящо
подробно на поставените въпроси се установи, че психичното състояние на Пена Гюрова не й е
позволявало обективно и адекватно да възприема действителността, като тя не е
осъзнавала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи
постъпките си към датата на подписване на обратното писмо. Установи се, че в
периода, в който е подписано обратното писмо, зрението на наследодателката се е
влошило до степен да не може сама да се обслужва, да чете текстове и да пише.
В този случай съдът следва да съобрази приложението на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, който урежда, че унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Доколкото обратното писмо е вид сделка, то същата е унищожаема, а не нищожна, тъй като в конкретната хипотеза заболяването на наследодателката е довело до невъзможност същата да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си. Безспорно е, че към момента на подписване на обратното писмо Пена Гюрова е била дееспособна, тъй като всяко лице е формално дееспособно, до поставянето му под запрещение. Следва да се отбележи, че в случая не може да се твърди нищожност на сделка, извършена от дееспособно лице с аргумент, че същото не е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. при т.нар. несъзнателна липса на воля. В тази насока са и множество решения и определения на ВКС - Решение № 1344 от 01.08.2002 г. по гр. д. № 1864 / 2001 г., IV г. о. на ВКС, докладчик - съдия Маргарита Соколова; Определение № 410 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 155 / 2010 г. на Върховен касационен съд; Определение № 413 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 417 / 2009 г. на Върховен касационен съд.
С
оглед на изложеното безспорно е, че в случая обратното писмо не е нищожно. Чл.
31, ал. 2 ЗЗД урежда, че унищожението на договор, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е
било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор.
Пена Гюрова е починала на
09.04.2016г., т.е. преди отправеното в настоящото производство възражение за унищожаемост на сделката - обратно писмо. По делото не се
събраха данни, че преди смъртта на наследодателката е било поискано поставянето
й под запрещение. Освен това от обратното писмо не може да се извлечен
доказателство за недееспособността на лицето, което го е подписало. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че въпреки, че към момента на подписване на
обратното писмо Пена Гюрова не е могла да разбира значението и свойството на
извършеното, то е породило своето правно действие, тъй като възражението за унищожаемост не може да бъде уважено, поради
обстоятелството, че е направено след като лицето е починало и липсват данни да
е било поискано поставянето му под запрещение приживе.
С оглед на това възражението за
наличие на симулация, направено от ответната страна е основателно. Тъй като
обратното писмо е породило своето действие и същото е свързано с НА за дарение
на недвижим имот с номер 88, том 1, рег. номер
1834, по дело номер 94 от 2011г., от 13.04.2011г., то следва да се приеме, че договорът за дарение е симулативен, а реалната сделка между страните е
покупко-продажба.
Тъй като, както се спомена по – горе,
покупко-продажбата е възмездна сделка, същата не е приравнена на дарение или
завещание, поради което и искът по реда на чл. 30 ЗН за възстановяване на
запазена част спрямо такава сделка е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
сторените разноски в производството в общ размер от 3046,02 лв., предвид
представения списък по реда на чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Н.Х.И., ЕГН **********, срещу Ц.Х.С., ЕГН **********, за
възстановяване на запазената му част от наследството на майка му Пена Божкова
Гюрова, починала на 09.04.2016г., чрез намаляване на извършеното приживе от нея
в полза на ответницата дарствено разпореждане, обективирано в
нотариален акт № 88, том I, peг. № 1834, дело № 94 от
13.04.2011г. на нотариус Веселин Петров с район на действие Районен съд - гр.
Варна, с предмет - следните недвижими имоти:
1./
жилище - апартамент № 156,
находящ се в гр. Варна, ул. „Народни будители”, бл. 77, вход „Б”, ет. 9, в
сграда № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.5502.211.2.68 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД- 18 -73/23.06.2008г.
на Изпълнителен директор на АГКК, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 44.65 кв. м., при граници и съседи на жилището
по предходен документ за собственост тревна площ, ап. № 155, коридор и тревна
площ, а по схема: на същия етаж - 10135.5502.211.2.67, под обекта - 10135.5502.211.2.59,
над обекта - няма, заедно с прилежащото му избено помещение № 156, със
застроена площ от 2.16 кв. м., при граници и съседи на избеното помещение: от
две страни коридор, избено помещение № 157, ведно с 0.7021% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, в
което е построена сградата, попадащо в кв. 24 по плана на 27 микрорайон на гр.
Варна, представляващо поземлен имот с идентификатор № 10135.5502.211 по
действащия кадастрален план;
2./ офис № 5, находящ се в гр. Варна, ул. „ Ангел
Кънчев" № 3, на втори етаж в жилищната сграда № 1, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №10135.1501.1078.1.14 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, състоящ
се от: коридор, канцелария и тоалетна, със застроена площ от
ОСЪЖДА Н.Х.И., ЕГН **********, да заплати в полза на Ц.Х.С., ЕГН **********,
сумата от 3046,02 лв., представляваща
сторени в производството разноски, предвид представения списък по реда на чл.
80 ГПК, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна, подадена в двуседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................