Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2022г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично
заседание на седми
декември 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 834/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.54, ал.6 вр. ал.1 от Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано
е по жалба на Община Варна против Заповед № КД-14-03-1457/05.06.2013г.
на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- Варна, с
която на основание чл.58, ал.3 и ал.5 от Наредба № 3/28.04.2005г. е одобрено
изменение в КК и КР на гр. Варна, представляващо отразяване на поземлени имоти
по Протокол № 112/12.08.2011г., в изпълнение на съдебно решение №
556/14.04.2008г., постановено по адм. дело №
2094/2007г. на АдмС-Варна, състоящо се в: 1.Нанасяне на нови обекти в КККР /ПИ с идентификатори *************,
************* и сграда *************.1/; 2.Промяна в границите на съществуващи обекти /ПИ с идентификатори *************
и *************; и 3.Заличаване
на обекти /ПИ с идентификатор ************* и сграда - *************.1/.
Както в жалбата, така и в
допълнително представената уточняваща молба с.д. 6736/27.04.2022г. се поддържа нищожност на оспорената заповед
поради липса на основание, а в условията на евентуалност - незаконосъобразност
на същата, като издадена при нарушаване на материалния закон и процесуалните
правила. Твърди се, че неправилно в оспорения акт органът се
е позовал на влязлото в сила съдебно решение и одобрено от
Областния управител на област Варна ПНИ,
въз основа на това съдебно решение, тъй като обжалваната заповед, /с която в
КК са нанесени изменения съгласно представения пред комисията по чл.28б, ал.2
от ППЗСПЗЗ, но не приет от нея проект,
в
частта за ПИ *************, засягащ имоти № *** и № ****/
не съответства и изцяло противоречи на посоченото съдебно решение. В уточняващата
жалба се поддържат и доразвиват първоначално изложените
съображения, като правният интерес на страната да
оспори административния акт се обосновава с твърдението, че с него се засягат имоти № **** и № ****,
които, видно от кадастралните скици,
са
с начин на трайно ползване второстепенна
улица и като такива са собственост на Община Варна.
По същество
се моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на оспорената заповед, а алтернативно се иска нейната отмяна
като неправилна и незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител – гл.ю.к. С.Ц..
Претендират се разноски – 100 лв. ю.к. възнаграждение и 250 лв. депозит за в.л.
Ответникът
– Началника на СГКК – Варна, редовно призован, не се явява представител. Към
придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, е приложено
становище на Началник СГКК – Варна, в което оспорва жалбата. Моли съда при постановяване на съдебно
решение да съобрази, че оспорената заповед е издадена на основание Заповед № РД-12-7706-40
от 24.02.2012 г. на Областния управител на област с административен център
гр.Варна и е отразена служебно в кадастралната карта /КК/ на район
Приморски на гр.Варна на основание чл.67, ал.1 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. Алтернативно прави възражение за прекомерност на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар в случай, че същия
надхвърля установения в Наредба № 1/2004г. минимален размер.
Заинтересованите
лица Б.Д.В. и Д.В.В., в писмено становище и в съдебно заседание чрез
пълномощник адв.Х., оспорват жалбата, като твърдят несъстоятелност на
наведените възражения. Поддържат, че с одобреното изменение, административният
орган е изпълнил своята регистрационна функция и е отразил действителното
положение на имотите, съобразно титулите за собственост. Считат, че
отразяването на пътища в плановете, не създава собственост на общината.
Заинтересованата
страна А.Г.С., чрез пълномощник – адв. В.С., оспорва жалбата, като се
присъединява към становището на другите заинтересовани лица
Заинтересованата
страна Р.Д.С. заявява, че предоставя на съда, като държи единствено да се
запазят притежаваните 1 500 кв.м.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, възраженията и становищата
на страните, както и приложимата нормативна уредба, приема за установено
следното:
По
допустимостта:
В
изпълнение на съдебно разпореждане, от ответника е постъпило писмо с.д.№
6537/21.04.2022г., съгласно което Заповед № КД-14-03-1457/05.06.2013г. на
Началника на СГКК – Варна е издадена на основание Заповед №
РД-12-7706-40/24.02.2012г. на Областен управител и съгласно чл.67 ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ е отразена служебно в КК на адм.район
„Приморски“ гр.Варна, предвид на което не
е съобщавана по реда на АПК.
С
административния акт са засегнати имот № ****
и имот № **** – и двата с начин на трайно ползване „за второстепенна
улици“, собственост на Община Варна, като с процесната заповед части от тях са
заличени и са придадени към площите на имоти, принадлежащи на частни лица.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на заинтересованите лица, направено
едва по съществото на спора, относно липсата на собственост на Община Варна. От
приложената с преписката Скица № 15-349648-01.04.2022г. и Скица №
15-349655-01.04.2022г. на СГКК-Варна, се установява, че именно Община Варна е
вписана като собственик на двата имота, отразени като второстепенни улици, като
по делото няма данни да са водени спорове за собственост.
Предвид
горното съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес от
оспорването, предприето в законово установения срок пред материално и
териториално компетентния съд. Следователно жалбата е допустима и следва да се
разгледа от съда по същество.
По
основателността:
От
доказателствата по делото е видно, че на 08.08.2007г. Областният управител на
област с административен център – гр. Варна е издал Заповед
№ РД-07-7706-204 /л.8 от делото/, с която е одобрен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/ за земеделски земи, предоставени за ползване на
граждани на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на СО местност „Сотира“, землището на
гр. Варна. Заповедта на областния управител е оспорена от А.Г.С. в частта на
Регистъра към ПНИ за имот № ***. По жалбата на С.
*** е образувано административно дело № 2094/2007 година. По същото с влязло в
сила Решение № 556/14.04.2008г. съдът е приел, че
неоснователно в Регистъра към заповедта за одобряване на ПНИ имот № ***
е вписан като собственост на „неидентифициран собственик“, вместо да бъдат
вписани имената на жалбоподателя А. Г. С. и на заинтересованата страна в съдебното
производство Р.Д.С., тъй като те са доказали пред
съда по надлежен ред правото си на собственост върху 1 500 кв.м. от процесния
имот, целият с площ от 2002 кв.м. въз основа на представения нотариален акт от
10.11.2003 година. Със съдебното решение заповедта на Областния управител на
област с административен център Варна е отменена в частта на Регистъра към
ПНИ за имот № ***. С отделен диспозитив
съдът е върнал преписката на областния управител на област Варна за издаване на
мотивирана заповед съобразно тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на съдебното решение.
Видно
от съдържанието на приложения към доказателствата Протокол № 3/ 09.07.2010 г.
от заседание на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
назначена със заповед на областния управител, същата като е съобразила Решение
№ 556/14.04.2008г. по адм.д. № 2094/2007г. на АС- Варна, е приела решение (т.7)
относно новообразуван имот /НИ/ № *** по ПНИ на местност
„Сотира“ в землището на гр. Варна, собствеността да се запише за 1 500 кв.м. на
собствениците А.Г.С. и Р.Д.С., съобразно
притежавания от тях титул за собственост, а останалите 502 кв.м. от същия имот
да се запишат като собственост на неидентифициран собственик.
С
писмено искане Рег. индекс № РД11-94Ж(23) от 24.02.2011г. /л.67/ от адв. В. А.
в качеството на пълномощник на Ж. Д.
Х.,
изтъквайки, че имоти с площ от 800 кв.м. със стари планоснимачни номера ****
и ****
се намират в местност „Сотира“, получени от нейния доверител по наследство, и
позовавайки се на резултата от съдебното производство по жалба на А.Г.С.,***
при новото произнасяне на компетентния орган в проекта за изменение на ПНИ за
местност „Сотира“ да се има предвид и да бъде включен имота на Ж. Д. Х. и на
съсобственичката му В. А. П..
На
12.05.2011 г. Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ
при Областния управител е провела друго заседание, резултатите от което са
обективирани в Протокол № 111 /л.14/. На заседанието е разгледано искането на Ж.
Д. Х. за изменение на ПНИ на местност „Сотира“ като в плана бъде включен
притежаваният от него в съсобственост имот, за който е установено, че е съседен
на имота на А. Г. С. и на Р. Д. С. и (част от него) попада върху НИ ***.
Прието е решение собствениците на двата имота да се уведомят и в 14-дневен
срок да представят съвместен проект за ПНИ в частта за НИ ***
като съобразят влязлото в сила решение № 556/14.04.2008 г. по Адм. д. № 2094/
2007 г. на АС- Варна и документите им за собственост.
На
следващото заседание на помощния орган, проведено на 12.08.2011г., е разгледан
представеният от Ж. Д. Х. проект за изменение на ПНИ. Видно от Протокол № 112,
в който са обективирани резултатите от работата на Комисията, с т.1 от
Протокола проектът не е приет с мотива, че с него, освен НИ № ***, се засягат
и имоти № **** и № ****, които не са били предмет на съдебното решение. Посочено
е също, че за тези имоти Заповед № РД-07-7706-204/ 08.08.2007 г. на Областния
управител не е оспорена по съдебен ред, поради което за тях одобреният ПНИ е
влязъл в законна сила.
С
решението по т.2 от същия протокол е изменено решение на Комисията по т.7 от
Протокол № 3/ 09.07.2010г. и е решено да се запише, че в изпълнение на Решение
№ 556/ 14.04.2008 г. на АС – Варна по Адм.д. № 2094/ 2007 г. Комисията приема
за НИ № *** с площ 2002 кв.м. по ПНИ на м-ст „Сотира“, землището на гр. Варна,
собствеността да се запише на : 1/ А.Г.С. и Р.Д.С., с НА
№ 99, том ІІ, рег. № 9428, дело 305 от 10.11.2003 г. за 1500 кв.м.; 2/ за Ж.
Д. Х. за 8/10 ид. части от 1000 кв.м. съгласно НА № 29, том VІ, дело № 4697 от
29.06.1992 г.; 3/ за Д. С. П. с НА № 13 от 22.02.1922 г. нот. дело № 137 и НА №
197, том ХІІ, дело № 3873 от 14.10.1968 година.
На
24.02.2012 г. Областният управител на област с административен център гр.Варна
е издал Заповед № РД-12-7706-40. С нея са одобрени ПНИ на селищните
образувания, попадащи в землището на гр. Варна, сред които и за СО „Сотира“
(т.V.1.), в частите за новообразуваните имоти, за които планът е бил оспорен по
съдебен ред и за които съдебните производства са приключили с влязъл в сила
съдебен акт. В частта досежно НИ № *** с площ от 2002 кв.м. планът е одобрен
съобразно решението на Комисията по чл. 28б от ППЗСПЗЗ по т.2 от Протокол № 112
от 12.08.2012 г. като буквално възпроизвежда неговия текст.
Тази
заповед на областния управител е изпратена за публикуване в Държавен вестник,
като видно от приложеното на л.24 от делото писмо от 30.05.2012г. копие от
същата, ведно с материалите, въз основа на които е издадена, е изпратено и до
Началника на СГКК – Варна за интегриране в КК и КР на гр.Варна, одобрена със
Заповед № РД -18-92/ 14.10.12008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър – София.
На
05.06.2013г. Началникът на СГКК – Варна е издал оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № КД-14-03-1457. С нея е одобрено изменението на КК и КР
на гр. Варна, одобрени със цитираната по-горе Заповед № РД -18-92/ 14.10.2008
г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър –
София. Изрично е посочено, че изменението се извършва в изпълнение на Решение №
556/14.04.2008г. на Адм. съд - Варна, постановено по адм. дело № 2094/2007г. С
административния акт в КК и КР на гр. Варна са извършени следните изменения:
І.
Нанасят се нови кадастрални обекти както следва:
1/
ПИ с идентификатор ************* с площ 901 кв.м. начин на трайно ползване
(НТП): ниско застрояване (до 10 м.) собственост на Ж.
Д. Х. въз основа на документ за собственост НА № 29, том VІ, дело № 4697 от
29.06.1992 г. и на Д. С. П. въз основа на НА № 13 от 22.02.1922 г. нот. дело №
137 и НА № 197, том ХІІ, дело № 3873 от 14.10.1968 г.;
2/
ПИ с идентификатор ************* с площ 1440 кв.м.,
НТП: ниско застрояване (до 10 м.), собственост на А. Г. С. и на Р. Д. С. въз
основа на НА № 77, том LXI, рег. № 19434, дело 13826
от 10.11.2003 г.;
3/
сграда с идентификатор *************.1 с площ 10 кв.м. с предназначение: вилна
сграда – еднофамилна, собственост на А. Г. С. и на Р. Д. С. въз основа на НА №
77, том LXI, рег. № 19434, дело 13826 от 10.11.2003 г.
ІІ.
Извършена е промяна в границите на съществуващите обекти в КККР както
следва:
1/
ПИ с идентификатор ************* Данни преди промяната:
площ 3612 кв.м., НТП: за второстепенна улица, собственост на Община Варна
(без документ за собственост) ; Данни след промяната: площ 3870 кв.м., НТП: за
второстепенна улица, собственост на Община Варна;
2/
ПИ с идентификатор ************* Данни преди промяната: площ 1533 кв.м., НТП: за
второстепенна улица, собственост на Община Варна (без документ за собственост);
Данни след промяната: площ 936 кв.м. НТП: за второстепенна улица, собственост
на Община Варна.
ІІІ.
Заличени са обекти от КК на гр. Варна:
1/
ПИ с идентификатор ************* с площ 2002 кв.м., НТП: ниско застрояване (до
10 м.), собственост на неустановен собственик, въз
основа на документ – липсва информация;
2/
сграда с идентификатор *************.1 с площ 10 кв.м. с предназначение: вилна
сграда – еднофамилна, собственост на неустановен собственик, въз основа на
документ – липсва информация.
Между
страните в производството липсва спор досежно обстоятелството, че към момента
на издаване на оспорваната заповед за СО „Сотира“, в която попада ПИ № ***, има
изработени КК и КР, одобрени със Заповед № РД – 18-92/ 14.10.2008г., в която е
интегриран ПНИ съгласно Заповед № РД-07-7706-204/ 08.08.2007г. в частите, които
не са били оспорени по съдебен ред.
По
делото е допусната съдебнотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено
от страните, се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. От
същото се установява, че:
-Помощният
кадастрален план /ПКП/, въз основа на който е изработено ПНИ за местност
„Сотира“, в землището на гр.Варна, е предвиждал процесният новообразуван имот №
*** да е с площ от 2002 кв.м., НТП – за индивидуално застрояване, записан
на „неидентифициран собственик“;
-По
предвижданията на одобрения за територията на СО „Сотира“ ПНИ, одобрен със
Заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областен управител на област с
административен център Варна, новообразуван имот ***, целият с площ от 2002
кв.м., е записан на „неидентифициран собственик“ с НТП индивидуално застрояване;
имот № **** с площ от 1526 кв.м. е с начин на трайно ползване „За второстепенна
улица“ и вид собственост - Общинска публична“; имот № **** с площ от 4569 кв.м.
е с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“ и вид собственост -
Общинска публична“.
-Със
Заповед № РД-12-7706-40/24.02.2012г. на Областния
управител на Област Варна, т.V.1, е одобрен плана на новообразуваните имоти на
селищно образувание, местност “Сотира", землище гр. Варна, община Варна,
област Варна, в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, както
следва: „В изпълнение на съдебно решение № 556/14.04.2008 г. по адм. дело № 2094/2007
г. на Административен съд-Варна, XXV състав, за НИ № *** с площ 2002 кв.м.
собствеността да се запише на: 1.А.Г.С. и Р.Д.С., с н.а.№ 99. том II. рег.№ 9428,
дело 305 от 10.11.2003г. … за 1500 кв.м; и 2.Ж. Д. Х. за 8/10 ид.части от 1000
кв.м, съгласно н.а.№ 29, том VI, дело 4697 от 29.06.1992г; Д. С. П., с н.а.№ 13
от 22.02.1922. нот. дело №137 и н.а.№197, том XII, дело №3873 от 14.10.1968 г.
При
тези данни вещото лице дава заключение, че заповедта на Областния управител от 24.02.2012г.
касае единствено вписване данните относно собствеността в регистъра на ПНИ
за имот ***, без промяна на графиката на имота, както и съседните нему имоти,
включително улица ****.
Оспорената
в настоящото производство Заповед № КД-14-03-1457/05.06.2013г. на Началника на
СГКК касае промяна в границите и площта на съществуващи обекти в КККР: ПИ с
идентификатор ************* и ПИ с идентификатор *************, отразени като
второстепенни улици, собственост на Община Варна; Засегнат е и новообразуван
имот ***, чрез преобразуване на същия.
Вещото
лице дава заключение, че ПНИ на СО „Сотира“, одобрен със заповед
РД-07-7706-204/08.08.2007 г. на Областен управител на обл. Варна и изменен със
Заповед № РД-12-7706-40/24.02.2012г. на Областния управител на Област Варна в т.V.1
от същата е съобразен със съдебно Решение № 556/14.04.2008 г. по адм.
дело 2094/2007 г. по описа на Административен съд - Варна. Промените в
кадастралната карта на СО „Сотира“, гр. Варна, извършени със Заповед №
КД-14-03- 1457/05.06.2013г. на Началника на СГКК- Варна не съответстват
на посоченото в т.V.1 от Заповед № РД-12-7706-40/24.02.2012г. на Областния
управител на Област Варна. Същата не е съобразена и със съдебно Решение
№ 556/14.04.2008 г. по Административен съд – Варна
Според
експерта, представеният проект за изменение на КККР на гр. Варна не отразява
действителните площи на ползване от собствениците на бившия имот ***
/заключение по т.6 от СТЕ/.
В
съдебно заседание, допълва заключението, като сочи, че одобреното с процесната заповед
изменение съответства на неодобрения от помощната комисия проект /заседание на 12.08.2011г./, представен от заинтересованите
лица при изработването на ПНИ.
При извършен оглед вещото лице е
установило, че на място има оставена достатъчно широчина да преминават
транспортни средства, които са разположени на запад от процесните имоти.
Предвид
горните установявания относно фактите по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, въз основа на служебно постъпила информация. Актът е издаден
в изискуемата от закона писмена форма. Същият обаче е постановен при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон, по следните съображения:
С
постъпилата през 2007 г. в Административен съд – Варна жалба от А.Г.С. Заповед
РД-07-7706-204/08.08.2007 г. на Областен управител на обл. Варна, с която е
одобрен ПНИ за СО „Сотира“, същият е оспорен, но само в частта досежно вписванията
в Регистъра към ПНИ относно собствеността върху НИ № ***. Предмет на
съдебния контрол в образуваното по жалбата адм. дело № 2094/2007 г. не е
била Заповедта за одобряване на ПНИ в нейната графична част, /което
изрично е посочено в съдебното решение/ – т.е. не са оспорени
местоположението, границите и площта на НИ № ***. От това следва, че в
графичната си част досежно този имот заповедта на областния управител за
одобряване на ПНИ е влязла в сила с изтичане на срока за обжалване след
публикуването ѝ в Държавен вестник. ПНИ в неоспорените по съдебен ред
части, в това число и по отношение на графичната част на плана досежно НИ № ***,
е интегрирана в Кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД –
18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър – София.
Видно
от диспозитива на Решение № 556 от 14.04.2008г., с което е приключило адм. дело
№ 2094/2007г., Заповед РД-07-7706-204/08.08.2007г. на областния управител на
Област Варна, с която е одобрен ПНИ за СО „Сотира“, землището на гр. Варна, е
отменена само в частта досежно Регистъра към ПНИ за имот № ***, с оглед на
което преписката е върната на областния управител за издаване на мотивирана
заповед в тази част, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона.
В
този смисъл правилно в изпълнение на съдебното решение помощната Комисия по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, е взела решение по т. 7 от Протокол № 3 от 09.07.2010
година /л.14/. С него съдебното решение е изпълнено точно и в цялост – собствеността
върху НИ № *** с площ от 2002 кв.м. по ПНИ на местност „Сотира“, землището на
гр. Варна, е записана за 1500 кв.м. на А.Г.С. и на Р.Д.С., съгласно
притежаваните от тях титули за собственост, подробно описани в решението, а
върху останалите 502 кв.м. от имота собствеността е записана на неидентифициран
собственик.
Предвид
горното, за пълнота следва да се посочи, че неоснователно с последващо решение
на Комисията по чл. 28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ в Протокол № 112 /л.41/ от заседание
проведено на 12.08.2011г., е пристъпила към преразглеждане на решението по т.7
от Протокол № 3/09.07.2010г. по повод постъпилото искане от 24.02.2011г. на Ж.
Д. Х. за изменение на ПНИ. С решение по т.1 обаче този проект не е одобрен и по
т.2 е предприето изменение на ПНИ единствено досежно данните за собствеността,
вписани в Регистъра към ПНИ, който е неразделна част от него. Решението на
Комисията е мотивирано с това, че с така представения проект за изменение на
ПНИ се засягат имоти № **** и № ****, които не са били предмет на съдебното
решение по Адм. дело № 2094/ 2007 г. на АС – Варна.
В
т. V.1. от Заповед № РД-12-7706-40/24.02.2012г. на Областния управител на
Област Варна, /с която са одобрени измененията на ПНИ за селищните образувания,
попадащи в землището на гр. Варна във връзка с приключилите съдебни спорове/, досежно
НИ № *** с площ от 2002 кв.м., планът е одобрен съобразно решението на
Комисията по чл. 28б от ППЗСПЗЗ по т.2 от Протокол № 112 от 12.08.2012 г. като
буквално възпроизвежда неговия текст, тоест одобрено е изменение на ПНИ
единствено в частта на Регистъра към него. Не е одобрено изменение на плана
в неговата графична част.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
постановена при съществени процесуални нарушения и при
неправилно приложение на материалния закон. Извършеното със същата
изменение в КК на гр.Варна не съответства нито на съдебното решение по адм.д. №
2094/2007г. на Адм.съд-Варна, нито на Заповед № РД-12-7706-40/24.02.2012г., във
връзка с която се е самосезирал административния орган.
Всъщност,
както сочи и вещото лице в съдебно заседание, извършеното със заповедта
изменение в КК на гр. Варна съвпада с предложения от Ж. Д. Х. проект за
изменение на ПНИ, който не е бил одобрен от комисията по чл. 28б от ППЗСПЗЗ,
видно от т. 1 от Протокол № 112/12.08.2012 г. с аргумента, че с предложението
за изменение се засягат имоти, за които ПНИ е влязъл в законна сила.
Като
неоснователно се преценява възражението на пълномощника на заинтересованите
лица Б.В. и Д.В., че с одобреното изменение, административният орган е изпълнил
своята регистрационна функция и е отразил фактическото положение на имотите,
съобразно титулите за собственост. Действително за да се произнесе с процесната
заповед, Началникът СГКК-Варна е действал служебно, а не по подадено от
заинтересован собственик заявление, но той е бил в условията на чл.51 ал.3 от ЗКИР – съобразно служебно постъпила от ведомство или община информация. Поводът
за това е било изпратеното от Община Варна писмо, придружено от заповедта на
Областния управител, именно с която е одобрен ПНИ само по отношение частта за
отразяване на собствеността. Ето защо, в тази хипотеза административният орган
е следвало да отрази само това обстоятелство, а не да извършва изменение,
съобразно преценени от него факти и обстоятелства, свързани с доказателствата
по представената преписка.
Като
не е сторил това, административният орган е постановил оспорената заповед при съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Допуснатите нарушения обаче не са в такава степен съществени, че да обосноват
нищожност на обжалвания акт. Процедура по издаването му не е опорочена до
такава степен, че на практика да е липсваща, нито волеизявлението на
административния орган е опорочено до степен, че да води до пълна неяснота или
до невъзможност да възникнат целените с акта правни последици. В този смисъл
възражението на жалбоподателя, респ. и искането му за прогласяване нищожност на
процесната заповед, се явява неоснователно.
Единствено
за пълнота на изложението следва да се посочи, че Ж. Д. Х., въз основа на чието искане са взети решенията от Протокол №
112 от 12.08.2011г., не е бил страна в съдебното производство по адм.д. №
2094/2007г. на Административен съд Варна, поради което съдебното решение, с
което производството е приключило, не простира върху претендираните от него
права силата на присъдено нещо. Същият е следвало да потърси защита на правата
си в производство по реда на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентиращ реда за
изменение на влезли в сила ПНИ. А с оглед на факта, че към датата на подаване
на неговото искане от 24.02.2011г. ПНИ на местността „Сотира“ вече е бил
интегриран в КК и КР на гр. Варна, е следвало да се инициира производство по
реда на чл. 54 от ЗКИР, в който е разписан редът за отстраняване на непълноти и
грешки в КК и КР.
С оглед изложеното, съдът намира жалбата за
основателна. Заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на
чл.146, т.4 и т.5 от АПК и подлежи на отмяна.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, като основателно се
преценява своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Ответната страна следва да се осъди да
заплати в полза на Община - Варна съдебно-деловодни разноски общо в размер на
350 лв., от които 250 лв. заплатен депозит за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2
предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Община Варна Заповед №
КД-14-03-1457/05.06.2013г. на Началника на СГКК-Варна, с
която на основание чл.58, ал.3 и ал.5 от Наредба № 3/28.04.2005г. е одобрено
изменение в КК и КР на гр. Варна, представляващо отразяване на поземлени имоти
по Протокол № 112/12.08.2011г., в изпълнение на съдебно решение №
556/14.04.2008г., постановено по адм. дело №
2094/2007г. на АдмС-Варна, състоящо се в: 1.Нанасяне на нови обекти в КККР /ПИ с идентификатори *************,
************* и сграда *************.1/; 2.Промяна в границите на съществуващи обекти /ПИ с идентификатори *************
и *************; и 3.Заличаване
на обекти /ПИ с идентификатор ************* и сграда - *************.1/.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър
гр. Варна да заплати в полза на Община Варна съдебно-деловодни разноски общ в размер на 350
/триста и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: