РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. гр. Хасково, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640102155 по описа за 2023 година
Предявени са от Г. Н. Г., от **********, против „Каменица“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, Район
Централен, бул.“Източен“ № 69, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а именно - да бъде
признато за незаконно извършеното със Заповед № 1289/25.09.2023г.
уволнение, като същата бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата от
него длъжност преди това уволнение „Оператор оборудване за ферментация
на пиво“ в пивоварна ********** при работодателя „Каменица“ АД –
гр.Пловдив, както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради уволнението, като претендира сума в размер на
10 758 лева за периода от 25.09.2023г. до 25.03.2024г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 03.10.2023г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че със Заповед № 1289/25.09.2023г.,
на основание чл.195, ал.1 вр. чл.190, ал.1, т.7, вр. чл.187, ал.1, т.2, т.5 и т.10 от
КТ, му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото правоотношение с
1
ответника за изпълняваната длъжност „Оператор оборудване за ферментация
на пиво“ в пивоварна **********. Заповедта била връчена лично на ищеца на
25.09.2023г. Твърди, че издадената заповед била недопустима, нищожна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалните и
процесуалните правни разпоредби на КТ, по следните съображения: 1.
Обжалваната заповед била издадена от лице без представителни правомощия,
съгласно регистрацията на дружеството в Търговски регистър. Работодателят
не бил индивидуализиран. 2. Незаконосъобразна била правната квалификация
на изпълнителното деяние по чл.190, ал.1, т.7 от КТ, за да се наложи
наказание „дисциплинарно уволнение“. В заповедта не била мотивирана
причинно-следствената връзка с нарушенията, квалифицирани като такива по
чл.187, ал.1 т.2, т.5 и т.10 от КТ. Установената фактическа обстановка не
кореспондирала с тези правни квалификации. 3. Констативен протокол от
12.09.2023г. на охранителната фирма не бил достоверен, а тенденциозен и без
доказателствена стойност, изготвен възоснова на неточни или неверни
показания на „дрегер“, без предоставена възможност на ищеца да оспори
„неверните“ констатации. 4. Обжалваната заповед била незаконосъобразна и с
оглед на безспорната причинно-следствена връзка между полагането на труд
от ищеца в нощна работна смяна с продължителност от 13 часа в работна
среда, наситена с алкохолни изпарения и изпълнение на трудовите
задължения, включително вменената по длъжностна характеристика
„дегустация“ на заготовките за производство на бира и на крайния произведен
продукт за оценяването му за качествени показатели. „Употребата на
алкохол“ не била установена при и по повод на изпълняваната длъжност, а
при напускане от работна смяна, т.е. не били нарушенията на чл.187, ал.1, т.2,
т.5 и т.10 от КТ, а и тежестта на евентуалните нарушения на трудовата
дисциплина не кореспондирала с разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 от КТ. В
изложения смисъл счита, че за него е налице правен интерес от предявяването
на настоящите искове, като моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесната заповед, да го възстанови на заеманата от него преди
уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение. Претендира деловодни разноски.
Ответникът оспорва така предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувал
трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността “Оператор
оборудване за ферментация на пиво/Оператор ферментация и депозит“ в
пивоварна **********. Със Ззаповед № 1289/25.09.2023г. тези отношения са
прекратени поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на
основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.190, ал.1, т.7 вр. с чл.187, ал.1 т.2, т.5 и т.10
от КТ и при спазване разпоредбата на чл.193 от КТ. Заповедта е връчена
лично на работника срещу подпис на 25.09.2023г., което налага извода, че
същата е стигнала до знанието на ищеца, както и че е породила своето правно
действие.
Преди издаването на процесната заповед работодателят, в изпълнение на
изискванията на чл.193 от КТ, е поискал писмените обяснения от работника,
което е видно от отправеното Искане с изх.№ 1303/15.09.2023г. до ищеца,
като последният е дал писмени обяснения с вх.№ 1005/18.09.2023г. От всичко
казано до тук съдът достигна до извода, че при издаването на процесната
заповед не е било допуснато съществено процесуално нарушение, поради
което разгледа спора по същество.
Атакуваната Заповед е била издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ, т.е. наложено е дисциплинарно наказание „уволнение” за неизпълнение
на трудовите задължения, представляващи нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.2 от КТ - явяване на работника на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложената му
работа, по чл. 187, ал.1, т.5 - неспазване на правилата за безопасни и
здравословни условия на труд и по чл.187, ал.1, т.10 - неизпълнение на
трудови задължения, предвидени в закони други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение. Работодателят е
мотивирал своята заповед, като подробно е описал фактическата обстановка,
при която са били установени нарушенията.
За установяване на така посочените дисциплинарни нарушения
работодателят, върху когото пада тежестта на доказване на уволнението,
ангажира писмени и гласни доказателства. Писмени доказателства се
3
ангажираха и от ищеца.
По делото ответникът представи Правилник за вътрешния трудов ред в
„Каменица“ АД, както и Политика за отговорна консумация на алкохол в
„Каменица“АД, Констативен протокол 12.09.2023г. за извършена проверка за
употреба на алкохол на ищеца, извършена в 05.55 ч. с констатиран резултат –
0,89 промила и съдържащите се в него обяснения от ищеца, че е изпил една
чаша бирена мая. Констативният протокол носи подписите на извършилия
проверката, на ищеца и на един свидетел. Като доказателство съдът прие и
Становище на специалист от Университет по хранителни технологии -
Пловдив, Катедра „Технология на виното и пивото“.
По делото съдът допусна събиране на гласни доказателства:
От разпита на свид. Н. Б. става ясно, че той, в изпълнение на служебните
си задължения, е извършил на посочената в Заповедта дата проверка за
алкохол на ищеца при напускане на фирмата след края на работната му смяна.
Техническото средство показало наличие на алкохол 0,89 промила, като
твърди, че при извършването на проверката са били спазени всички
изисквания и провереният работник – ищецът, не е възразил срещу
констатациите.
От своя страна свид.Т. П., който е пряк ръководител на ищеца, дава
показания в същата насока, тъй като в това си качество е бил добре запознат
със случая. Нещо повече, свидетелят обяснява като дългогодишен служител в
ответното дружество, че в бирената каша се съдържа голямо количество
алкохол. Свидетелят заявява, че бирената мая е течност, в която се съдържа
50% бирена мая и 50% бира.Твърди още, че в разговор с ищеца
непосредствено след проверката последният му казал, че е изпил доста
голямо количество бира, както и че бил силно притеснен.
Назначена бе и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установи, че полученото брутно трудово възнаграждение от ищеца
за последния отработен месец преди уволнението, а именно – м. август
2023г., е е в размер на 1552.90 лева, като размерът на обезщетението по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ за времето, през което е останал без работа за периода
от 25.09.2023г. до 25.03.2024г., е в размер на 9 317.40 лева.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че
работодателят при издаването на заповедта не е допуснал нарушения нито на
4
процесуалните правила, нито на материалния закон. По несъмнен начин се
установи, че ищецът е допуснал дисциплинарните нарушения. Доказа се, че
по време на работа ищецът е употребил алкохол /бира или бирена мая/, която
се е отразила на алкохолното съдържание в кръвта му, т.е. същият е бил на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложената му
работа, именно поради алкохолно опиянение. Според Правилника за
вътрешния трудов ред - раздел V, чл. 20, т.11 - работникът няма право да
употребява по време на работа или в превозно средство на фирмата алкохол
и други упойващи вещества. Същият с поведението си е допуснал нарушение
още и на задължението си да се придържа към изискванията за здравословни
и безопасни условия на труд по смисъла на същия Правилник за вътрешния
трудов ред - раздел V, чл.20, т.3. От всички събрани доказателства се
установява допускането на дисциплинарните нарушения от ищеца, както и че
даденото от него обяснение, че е пил само бирена мая, не променя изводите
на съда. Както бе посочено и по-горе, по делото се събраха неоспорими
доказателства, че употребата на бирена мая е почти равностойно на
употребата на бира. Твърденията на ищеца, че е употребил лекарства, също не
намират опора в доказателствата. Не се събраха доказателства и относно
възраженията, направени от ищеца, за неизправност на уреда, с който е бил
изследван за наличието на алкохол. Напротив, многобройни са
доказателствата в противната насока /Сервизни отчети, Протоколи от
сервизна проверка на алкохоломер, Протоколи от проверка на анализатор за
алкохол в дъха/. От друга страна, задължението да се спазва стриктно
Правилника за вътрешния трудов ред работникът е приел още с подписването
на трудовия си договор и допълнителните споразумения към него. А видно от
представената Декларация от 15.02.2023г. е, че ищецът е декларирал, че е
запознат с Правилника за вътрешния трудов ред и е съгласен да го спазва.
Основните му задължения относно трудовата дисциплина са залегнали и в
Длъжностната характеристика, която е подписана от ищеца и му е връчена на
28.02.2012г. На 28.03.2012г. е подписал и Декларация, че е запознат с
Политиката за отговорна консумация на алкохол от служителите на
„Каменица“ АД и е съгласен с извършването на периодични проверки за
консумиран алкохол в работното време и на работното място, осъществяван
от работодателя чрез алкохолен цифров тестер /дрегер/. От съдържанието на
Служебна бележка № 16/2012г. е видно, че на ищеца е бил проведен също и
5
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 28.03.2012г.
Неоснователно съдът намира и възражението на ищеца, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от лице без надлежна
представителна власт. Процесната заповед е подписана за работодателя
„Каменица“ АД от лицето В. Д. П. – ******, като видно от приетото като
писмено доказателство по делото Нотариално заверено пълномощно от
07.10.2022г., същият е упълномощен от ********** на „Каменица“ АД – Р. Е.
Х. да представлява „Каменица“ АД в трудовоправни и осигурителни
отношения с работниците и служителите, като „изготвя и подписва всякакви
документи, необходими за законосъобразното възникване, протичане и
прекратяване на трудовите правоотношения, в това число…..заповеди за
прекратяване на трудовото правоотношение, включително заповеди за
освобождаване /уволнение/, както и да упражнява дисциплинарната власт на
работодателя в рамките на трудовото правоотношение, като изисква
обяснения от служителя по докладвани нарушения и изготвя и подписва
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания….“.
С оглед всичко изложено, съдът намира предявения иск за отмяна на
дисциплинарното наказание „уволнение” за неоснователен, поради което ще
следва да се отхвърли.
Останалите обективно съединени искове също са неоснователни -
искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на ищеца
на предишната му работа, както и искът за присъждане на обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, тъй като не
се установи неговата незаконност.
С оглед изхода на делото, следва да се уважи своевременно заявената
претенция на ответника за заплащане от ищеца на разноски в размер на 2300
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно
съдът намира направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение за
адвокат. Същото е в размер на 2300 лева и съответства на предвидения в чл.7,
ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, като е изцяло съобразено с правната и
фактическа сложност на делото.
6
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. Г., от **********, против
„Каменица“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, Район Централен, бул.“Източен“ № 69, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а
именно - да бъде признато за незаконно извършеното със Заповед №
1289/25.09.2023г. уволнение, като същата бъде отменена, да бъде възстановен
на заеманата от него длъжност преди това уволнение „Оператор оборудване
за ферментация на пиво“ в пивоварна ********** при работодателя
„Каменица“ АД – гр.Пловдив, както и да му бъде заплатено обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение в размер на
10 758 лева за периода от 25.09.2023г. до 25.03.2024г., като - неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., от **********, да заплати на „Каменица“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, Район
Централен, бул.“Източен“ № 69, направените по делото разноски в размер на
2300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 14.03.2024год.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секртар: К. Х.
7