РЕШЕНИЕ
№ 316 дата 01 март 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 18 февруари 2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 71 по описа за 2021 год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на РДНСК - Бургас против Решение № 130/09.11.2020г.,
постановено по НАХД № 341/2020г. по описа на Районен съд – Царево, с което е
отменено наказателно постановление № Б-62 от 14.08.2020г. на Началника на
РДНСК – Бургас, с което, за нарушение на чл.145, ал.2, вр. чл.64, ал.2, вр.
чл.75, ал.1 от ЗУТ и §22, ал.1, т.1 от ЗР на ЗУТ и на основание чл.232, ал.1,
т.2, предл. първо от ЗУТ, на Д.В.К.– главен архитект на община Царево, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдебно решение се обжалва като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби и напълно необосновано. Касаторът излага подробни доводи за съставомерност на нарушението, като
поддържа становището, че главният архитект е одобрил и съгласувал инвестиционни
проекти, въз основа на които е издал разрешение за строеж в имот, до който няма
достъп. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП.
В съдебно
заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на
сочените в нея основания.
Ответникът по
касация, чрез процесуален представител е депозирал отговор по касационната жалба, като оспорва
нейната основателност, становището се поддържа и в съдебно заседание,
претендира разноски..
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Ответникът по
касация Д.К.е санкциониран за това, че качеството си на главен архитект на
община Царево е съгласувал инвестиционни
проекти, въз основа на които е било издадено РС №42/30.04.2020г. за строеж
„Вилна сграда със сградни ВиК мрежи“ – първи етап, находящ се в УПИ ХХII, кв.1, ПИ с идентификатор 66528.1.272 по
КККР на с.Синеморец, м.Поляните, общ.Царево, с РЗП 171.60кв.м., в
несъответствие с предвижданията на ПУП, без наличие на ПУР, парцеларен план и
др. За установеното деяние, квалифицирано като нарушение на чл.145, ал.2 от ЗУТ, вр. чл.64, ал.2,
чл.75, ал.1 от с.з. и §22, ал.1 т.1 от ЗР на ЗУТ, е съставен
АУАН, а впоследствие е издадено и процесното НП на основание чл.232, ал.1, т.2
от ЗУТ. Районният
съд не е констатирал нарушения в хода на административно наказателната
процедура при съставяне на АУАН и при издаването на НП, а по същество е
обосновал извод за несъставомерност на деянието, с оглед на което наказателното
постановление е отменено.
Решението е правилно.
Въззивният съд е формирал съответна на данните по делото фактическа
обстановка и въз основа на нея правилно е обосновал извод за несъставомерност
на констатираното деяние, като решаващите мотиви на съда за неправилно
приложение на материалния закон се
споделят и от този съдебен състав.
В
случая, за да ангажира отговорността на Д.К., административният орган се е
позовал на липса на достъп чрез улица до УПИ ХХII, кв.1, за който
главният архитект на Община Царево е издал Разрешение за строеж № 42/30.04.2020г.
за посочения по-горе строеж, без да съобрази съответствието на изготвения
инвестиционен проект с предвижданията на ПУП, като органът е приел, че
изготвените ПУП за имотите не включват регулация на улица и същите не са
приложени, тъй като не са изпълнени кумулативно изискванията на § 22 от ЗР на
ЗУТ. Тези
възражения на касатора поддържани и пред настоящата инстанция са обсъдени от
въззивния съд, счетени са за неоснователни, като този извод се възприема и от
настоящия съдебен състав.
Данните
по делото сочат, че със Заповед №
РД-01-424/19.06.2008г., издадена от кмета на община Царево (влязла в сила на
01.08.2008г.) е одобрен проект за
ПУП-ПРЗ за имот № 001213, землището на с.Синеморец, местността
„Поляните” с площ 5000 кв.м., от който са обособени УПИ VIII-213 с площ 4901
кв.м., отреден „за вилни сгради” и УПИ IX с площ 25 кв.м., отреден за
трафопост. На основание чл.16, ал.1 от ЗУТ, за целите на изграждане на инфраструктурата,
от имот № 001213 са били отнети 75 кв.м., предназначени за улица. Впоследствие,
със Заповед №
РД-01-713/10.11.2016г. на кмета на община Царево (влязла в сила на
24.11.2016г.) е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ на ПИ с идентификатор
66528.1.247 и ПИ с идентификатор 66528.1.248 по КК на с.Синеморец,
м.”Поляните“, като със заповедта, от съществуващия до издаването ù УПИ
VIII, кв.1, се обособяват нови четири УПИ, между които и процесният имот,
достъпът до които се осигурява с предвидената улица – тупик с площ 591 кв.м.,
ширина
При тези данни
необосновани се явяват изводите на наказващия орган за липса на регулация,
касаеща достъпа до имота, респ. че уличните регулационни предвиждания не са
реализирани, а оттам и че соченият общински терен не изпълнява функцията, за
която е отреден, тъй като в КК е отразен като земеделска територия, категория
6, с начин на трайно ползване за селскостопански горски ведомствен път,
съгласно поддържаното становище в с.з. пред районния съд. Съобразно нормата на
§ 22, ал. 1, т. 1, б. "а" от ДР на ЗУТ, подробният устройствен план следва
се счита за приложен по отношение на регулацията – с влизането в сила на
административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл.16 от
с.з., какъвто е настоящия случай.
В този смисъл, изводите на
въззивния съд за неправомерно ангажиране отговорността на ответника по касация
на основание чл.232, ал.1, т.2 , предл. първо от ЗУТ са правилни и като е
отменил наказателното постановление съдът е постановил съдебен акт, който следва
да се остави в сила. Съобразно този изход на процеса в полза на ответната
страна следва да се присъдят исканите разноски в размер на 300лв.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 130/09.11.2020г., постановено по НАХД № 341/2020г. по описа на
Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА
РДНСК Бургас, гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ № 120 да ЗАПЛАТИ на Д.В.К., със съдебен адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 300лв.
разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: