Р Е Ш Е Н И Е
№1049/6.6.2023г.
гр. Пловдив, 06.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
май две хиляди двадесет и третаа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Златанова КАНД № 881 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба, подадена от ТД на НАП Пловдив, чрез юрисконсулт М.,
срещу Решение № 258/13.02.2023 г. на ПРС по НАХД № 803 по описа на съда за 2022
г.
Жалбоподателят
ТД на НАП Пловдив твърди,че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона –
касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Според касатора, НП е издадено
правилно и законосъобразно като не се споделят мотивите на съда, който е приел,
че нарушенията не са извършени, предвид изискването на чл.124 ал.5 от ЗДДС,
кредитните известия да се отразят от регистрираното лице през периода, през
който са получени, като в случая от събраните по делото доказателства се
констатира, че кредитното известие е било получено през м.10.2020 г., тъй като,
ако се приеме обратното тълкуване,че кредитното известие следва де бъде
отразено през данъчния период, през който е издадено, би се стигнало до
обективна невъзможност за изпълнение на задължение. Касаторът не е съгласен и с
второто основание за отмяна на НП, а именно, че наложената санкция се явява
непропорционална, като се е аргументирал с решение по дело С 259/2012 г., на
СЕС, както и с практика на Административен съд – Пловдив, като е посочил , че в
конкретния случай не са настъпили вреди за фиска, тъй като за процесния период,
данък не се дължи и не е констатиран стремеж към данъчна измама. Претендира
разноски пред двете инстанции.
Ответната
страна „Йоана 2013“ ЕООД, ЕИК *********,, представлявано от адв. Н.оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендират се разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив, счита жалбата за неоснователно и моли съда да потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
наведените касационни основания, намери за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет
на оспорване пред районния съд е Наказателно постановление № 604849-F-608530/08.10.2021
г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на "Йоана 2013"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
"Свети Климент" № 16, на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000.00 лв. за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Установено
е от фактическа страна, че санкционираното дружество е получател по фактура,
издадена от „Вейпър“ ЕООД. Фактурата била отразена в справка декларация и
отчетни регистри и по същата бил използван данъчен кредит. На 24.09.2020г. било
издадено кредитно известие, предадено на дружеството жалбоподател на
22.10.2020г. Кредитното известие № **********/24.09.2020 г., издадено от
„Вейпър“ ЕООД,не било включено в подадената за м.септември СД,а било отразено
едва през месец януари 2021 г. и веднага е включено в дневника за покупки с
подадения отчетен регистър за съответния период – СД с вх. №
16004584125/15.02.2021 г.
Въз
основа на това е прието,че е налице нарушение на чл.124,ал.5 от ЗДДС и наложена
санкция по чл.182 от ЗДДС.
За
да отмени издаденото НП, ПРС е приел, на базата на всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства, че правилно е квалифицирано поведението на търговеца
"Йоана 2013" ЕООД като нарушение на посочената в АУАН и НП разпоредба
на чл.124 ал.5 от ЗДДС, доколкото съгласно диспозицията на
същата норма регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени,
независимо от правилото на чл.124 ал.4 от ЗДДС - да включи получените данъчни
документи най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период,
през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период, в който
може да упражни правото си данъчен кредит по чл.72 ал.1 от ЗДДС.
Противно
на твърдяното в касационната жалба обаче, касационната инстанция намира за
правилни изводите на ПРС, че неправилно е вменено задължението на конкретното
лице, доколкото, за да възникне задължение за включване в отчетните регистри на
кредитни известия, не е достатъчно да се установи, че такива са издадени, а е
необходимо те и да са получени от данъчно задълженото лице, в какъвто смисъл е
константната практика на ВАС по данъчни дела.
В
тази връзка, настоящият касационен състав счита, че за съставомерността на
деянието е необходимо кредитното известие да е получено от търговеца. В
конкретния случай и съгласно съдебната практика на ВАС, при по-късното
получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност на
търговеца. Според практиката на Върховният административен съд задължението
възниква с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице. В
настоящия случай това е сторено своевременно след получаване на кредитното
известие, съответно, не са налице предпоставките за санкциониране на търговеца
дотолкова, доколкото поведението му не се дължи на недобросъвестност по
отношение на изпълнение на данъчните му задължения.
Правилно
е и посоченото второ основание за отмяна на оспореното НП. Не е спорно, че
корекцията е извършена, като КИ е отразено в дневника за покупки за м.01.2021 г. и в подадената за този период
справка–декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното
лице.
При
това положение и в случаи от вида на разглеждания, националната юрисдикция
следва да съобразява обстоятелствата, като срок на отстраняване на нарушението,
неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което
обаче не е било направено /в този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз
по дело С-259/12 на СЕС/. От друга
страна се констатира, че, в случая, е налице национална правна уредба, съгласно
която, за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се
налага санкция, чийто размер съответства на 300 % от недекларираната сума, и то
при положение, че към момента на установяване на нарушението същата вече е била
декларирана, макар и с известно закъснение. При това положение и като се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция,
както и начинът за определянето на нейния размер, съдът приема, че наложената
санкция не е в съответствие и с принципа на пропорционалност.
Дължи
се преценка дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото
нарушение именно изхождайки от практиката на СЕС по дело С - 259/ 12. Предмет
на решението на СЕС са: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО -
Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно
счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на
нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда -
Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд
(България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24 май 2012 г.
Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по
повод наложена на последното административна санкция заради несвроевременно
счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от
Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на
фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на
данъчен документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и наказуемо по същия чл.182
ал.1 от ЗДДС, както е в процесния по настоящото касационно дело казус, няма
пречка, и следва да решението да бъде съобразено с практиката на СЕС. Това е
така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в
случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените
лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, при
липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите,
които според тях са подходящи. Теь въпреки това, са длъжни да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи
(в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11).
В
този смисъл санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят
точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно
облагане, и по-специално, за да гарантират спазването на задълженията на
данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на
фактура, по която са извършили приспадане, в случая за коригиране отчетността
след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос
неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не
допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да
бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010
г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение
от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10). СЕС сочи в
решението си, че, за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с
принципа на пропорционалност, следва, в частност, да се вземат предвид видът и
тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки
46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС указва, че
Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора
в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело
С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се
тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност
национална правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер
се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на
доставените стоки.
В
конкретния случай следва да бъде взето предвид, че от данните по делото може да
бъде направен извод, че процесното кредитно известие е отразено в дневника за
покупки за м.01.2021 г. и подадената за
този период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива
на наказаното лице. По делото няма данни за предприети от
дружеството-жалбоподател действия по избягване на данъчно облагане или
заобикаляне на ЗДДС. Не без значение е и обстоятелството, че в самото
наказателно постановление е посочено, че нарушението е за първи път. Дължимият
ДДС е внесен в бюджета и непосредствената вреда за фиска от допуснатото
нарушение евентуално би се изразила в дължимите лихви върху сумата от 375,82
лв. за периода 14.10.2020 г.-01.01.2021 г.
Описаната
фактическа обстановка дава основание на касационния състав да приеме, че
предвидената в разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция, в
конкретния случай, възлизаща на 1000 лв., се явява непропорционално висока
спрямо допуснатото нарушение. Същата надхвърля необходимото за постигане на
целите на ЗДДС, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. С други думи, в настоящия
казус, нормата на чл.182 ал.1 от ЗДДС противоречи на принципа на
пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз и по силата
на принципа на примата на европейското право спрямо националното, същата не
следва да бъде приложена.
При
положение, че съдът намери, че тази санкция се явява непропорционална, какъвто
е настоящият случай, то по силата на примата на европейското право и с оглед
установената практика на СЕС / цитираното по-горе решение по дело С-263/11/
следва да не приложи нормата от националното право като противоречаща на
установен принцип на европейското право.
По
тези съображения решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.
По
разноските:
При
този изход на спора на ответната страна се следват претендираните своевременно
разноски за осъществената пред касационната инстанция защита. Същите се
констатираха в размер на 600 (шестстотин) лева, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие от 20.03.2023 г.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/13.02.2023 г. на ПРС
по НАХД № 20225330200803 по описа на съда за 2022 г.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на"Йоана 2013" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Свети Климент" № 16, представлявано от М.Н.И.,
сумата от 600/шестстотин/ лева разноски.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.