МОТИВИ
към Присъда № 193 от 28.07.2020 год. по НОХД № 677/2020 год. по описа на
Бургаски окръжен съд.
Производството по делото е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против П.К.К., ЕГН
********** ***, спрямо когото е повдигнато обвинение за това, че на втори срещу
трети юли 2017 година, на път № 60082, километър 1+900 м, в посока с.Венец -
с.Церковски, общ.Карнобат, обл.Бургас, при управление на моторно превозно
средство - влекач „Волво ФХ 440“ с peг. № А 2700 МК, с полуремарке „Стас СА 336
К“ с peг. № А 1233 ЕК, нарушил правилата за движение по чл. 94, ал. 2 и чл. 98,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на Никола В.И., ЕГН ********** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”в”,
предл. първо, във вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, във вр. чл. 94, ал. 2
и чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство, в
съответствие с разпоредбите на чл. 76 и сл. от НПК, на основание депозирани
молби, съдът конституира в процеса като частни обвинители В.Н.И., П.И.Т. –
родители на пострадалия, и В.В.И. - брат на пострадалия Никола В.И..
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по Глава двадесет и седма от НПК, като с
протоколно определение от 28.07.2020 г., на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението от фактическа и правна страна така, както е формулирано с
обвинителния акт. Застъпва становище за доказаност на обвинителната теза, с оглед направените от страна на подсъдимия
самопризнания, които изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства. Пледира
за постановяване на осъдителна присъда, като наказанието да се определи при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и на подсъдимия да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, да се отложи за изпитателен срок от три години. Относно
кумулативната санкция по чл. 343г от НК, предлага подсъдимият да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от три години.
Повереникът частните обвинители В.Н.И. и
В.В.И. – адв.Радослав Н. от АК – Бургас, поддържа обвинението, като намира
същото за безспорно доказано. Солидаризира се с предложения от прокурора размер
на наказанието лишаване от свобода, което да се наложи на подсъдимия, като след
редукцията му, в съответствие с чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът да отложи
изтърпяването му. Иска се и присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Повереникът частната обвинителка П.И.Т.
– адв.Симеон Тъпов от АК – Габрово, поддържа обвинението, което намира за
безспорно доказано и се присъединява към становището на прокурора наказанието
на дееца да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде
определен в съответствие с чл. 58а НК и с приложение на института на условното
осъждане. Повереникът намира за справедлив и размера на наказанието лишаване от
право да се управлява МПС, предложен от прокурора. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
Защитникът на подсъдимия П.К. – адвокат Т.Д.
***, не оспорва фактическата обстановка по делото. Излага доводи за наличие на
съпричиняване от страна на водача на л.а.“Фолксваген Таурег“ – св.В.И.. Основните
претенции на защитата са свързани с размера на наказанието, което следва да
бъде наложено за извършеното престъпление. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като наказанието
да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК -
при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като на
подсъдимия се наложи наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в санкцията на правната норма на чл.
343, ал. 1, б.“в“ от НК, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал.
1 от НК, да се отложи за изпитателен срок от три години. Относно кумулативната
санкция по чл. 343г от НК, предлага подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС в размер на определеното наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да
се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изразява искрено съжаление за случилото се и моли
съда за налагане на минимално наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият П.К.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи
като шофьор, с ЕГН **********. Правоспособен водач е на МПС и притежава
свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 05.05.2021 г.
Към датата на инкриминираното деяние
подсъдимият работил като шофьор във „Формула - 2“ ЕООД - гр.Карнобат.
На 02.07.2017 г. сутринта подс.К. поел
управлението на поверените му влекач „Волво ФХ 440“ с peг №
А 2700 МК, с прикачено към него полуремарке „Стас СА 336 К“ с peг. №
А 1233 ЕК, представляващи съчленено превозно средство, за осъществяване на
възложения му превоз на насипен товар. В изпълнение на вменените му трудови
задължения, подсъдимият се отправил към с.Черногорово, откъдето натоварил
пшеница, която следвало да превози до мелничния комплекс на „Топаз мел“ ООД,
находящ се в землището на с.Церковски, общ.Карнобат.
Около 19:00 часа на 02.07.2017 г., подс.К.
се движил по път № 60082, в посока с.Венец - с.Церковски, приближавайки мястото
на разтоварване. На километър 1+900 той спрял, поради образувалата се в дясната
лента на платното за движение колона от паркирани товарни автомобили, които
изчаквали реда си за вземане на проби от превозваните товари, преди
разтоварването им в мелничния комплекс. Подсъдимият също паркирал управляваното
от него превозно средство на платното за движение, с предна част към
с.Церковски, като влекачът и прикаченото към него полуремарке заемали почти
цялата дясна пътна лента в посока село Церковски, като отстояло едва на 40 см
от разделителната линия. В следващите няколко часа броят на изчакващите товарни
автомобили се увеличил, като такива се наредили и зад управлявания от подсъдимия
товарен състав. Тъй като колоната не се придвижвала напред, подс.К. решил да
остави повереното му превозно средство на платното за движение и да се прибере
в дома си в гр.Карнобат.
Около 22:00 часа на
02.07.2017 г. подсъдимият изключил двигателя и светлините на влекача, заключил
вратите му и без да обозначи по никакъв начин паркираното от него на платното
за движение превозно средство, се прибрал в дома си, използвайки служебен
превоз на „Винпром“ – Карнобат. След това легнал да спи. Междувременно, вземането
на проби било възобновено. Чакащите товарни автомобили се придвижили към
мелничния комплекс, при което на платното за движение останало само повереното
на подс.К. съчленено превозно средство.
Около 02:30 на 03.07.2017
г. свидетелят В.И. и брат му - пострадалият Никола И., отпътували от гр.Несебър
за гр.Велико Търново с лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ВТ 2164 КК. Управлението
на автомобила поел св.В.И., а пострадалият Никола И. се настанил на предната
дясна седалка. Двамата възнамерявали да се отбият до паркинга на завод
„Винпром“ - Карнобат, находящ се в близост до с.Церковски, откъдето да приберат
служебен микробус, собственост на дружеството, в което двамата работели. Стигайки
село Венец, около 03:30 часа те се отбили от главния път и поели по път №
60082, в посока с.Церковски. Пътното платно в този участък било двупосочно, с по
една лента за движение във всяка посока, разделени с единична прекъсната линия
M3, като ширината на лявата лента била 3,20 метра, а на дясната, в посока с.Церковски
- 3 метра. Асфалтовата настилка била суха, без неравности. Ширината на десния
банкет била 1,90 метра. Свидетелят В.И. управлявал автомобила в дясната лента
за движение, на къси светлини, осигуряващи му разстояние на видимост напред от
около 75 метра. Движил се със скорост от около 88 км/ч, на която съответствала
опасна зона за спиране 83,70 метра. Въпреки ранния час, по пътя св.В.И. се
разминал с няколко насрещно движещи се товарни автомобила. След няколко завоя той
извел управлявания от него автомобил на прав пътен участък. Предстояло му
разминаване с поредния насрещно движещ се товарен автомобил, който бил с
включени допълнителни светлини. На километър 1+900 св.В.И. се разминал с този
товарен автомобил, като в този момент не успял да възприеме своевременно
намиращите се в попътната му дясна лента влекач с прикачено към него
полуремарке, паркирани на платното за движение от подсъдимия К.. Виждайки
необозначеното по никакъв начин съчленено превозно средство, заемащо почти
изцяло попътната му лента за движение, св.В.И. задействал
спирачния механизъм и рязко завил волана наляво. Поради недостатъчното
разстояние не могъл да избегне удара в паркираното от подсъдимия превозно
средство. С предната си дясна част управляваният от свидетеля И. автомобил се
блъснал в задната лява част на полуремаркето. Вследствие на удара цялата предна
част на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“ била силно деформирана - купето се
огънало, предното дясно колело се завъртяло и заедно с окачването се изместило
назад, счупили се предното обзорно стъкло, лявата полуоска и др. Лекият
автомобил се завъртял надясно и спрял перпендикулярно на платното за движение в
насрещната пътна лента. Капакът на полуремаркето се отворил и на пътното платно
се изсипала част от превозваната в него пшеница.
След като преодолял първоначалния шок от
случилото се, св.В.И. повикал брат си по име, след което го побутнал с ръка, но
той не отреагирал. Главата на пострадалия Никола И. останала отпусната
настрани, а от устата му се чували хрипове. Свидетелят И. предприел действия по
изваждането на пострадалия от автомобила, но бил затруднен от получилите се
деформации, тъй като някои от елементите на купето и двигателя притискали
тялото му. Пристигналият междувременно медицински екип на ЦСМП - Бургас
констатирал настъпилата смърт на Никола В.И..
Пред органите на досъдебното
производство са назначени и изготвени основна и допълнителна автотехнически
експертизи (л. 154-166 и л. 167-169 от ДП). От същите се установява, че
настъпилото произшествие е в пряка причинна връзка с поведението на водача на
товарния автомобил - подсъдимия П.К.. Произшествието е настъпило именно поради
паркирането на товарния състав в дясната лента на пътя, оставянето му без
контрол и сигнализация, с което е създадена опасност за преминаващите
превозни средства. Произшествието е било предотвратимо, ако подсъдимият бе
преместил товарния състав на безопасно място извън пътя или ако го бе оставил
на доверено лице да го премества и да се грижи за обезопасяването му.
Според експертното заключение на
автотехническата експертиза, водачът на лекия автомобил е имал обективна
възможност да предотврати произшествието, само ако спре преди опасността, т.е.
ако видимостта пред лекия автомобил е по-голяма от опасната му зона за спиране.
В случая обаче видимостта на водача на лекия автомобил на късите светлини на
десния фар (75 метра), е била по-малка от опасната му зона за спиране от 83,70
метра, поради което той е нямал възможност да възприеме опасността и да спре
преди удара. Според вещото лице, ако се приеме, че при конкретните условия
водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме товарния
автомобил от разстояние около 45 метра на късите светлини на левия фар,
скоростта му не би трябвало да бъде по-голяма от 66 км/ч. От експертното заключение
става ясно, че скоростта на лекия автомобил преди произшествието и в момента на
удара в полуремаркето е била около 88 км/ч.
Съгласно данните от назначената в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 186/2017 г.
(л. 171-173 от ДП), в резултат от съприкосновение на тялото с твърди
тъпи и ръбести предмети – части от купето
на автомобила, пострадалият Никола И. е получил субарахноидален
кръвоизлив, тежки контузии на белите дробове, пукнатина на черепа и основата
му, фрактура на дясна долна челюст, множество охлузвания и лентовидни рани по
тялото и крайниците, открито счупване на десен глезен и др. Непосредствената
причина за смъртта на пострадалия е тежкия травматичен шок, дължащ се основно
на тежката контузия на белите дробове, както и на черепно-мозъчната травма със
субарахноидалния кръвоизлив.
По делото е назначена и изготвена и
съдебномедицинска експертиза № 6/2018 г. (л. 174-175 от ДП), от заключението на
която се установява, че в резултат от съприкосновение с части в автомобила при
внезапното му привеждане от движение в покой, свидетелят В.И. е получил разкъсно-контузна
рана на главата тилно в ляво, която се квалифицира като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
При химическо изследване на пробата
кръв, взета от свидетеля В.В.И., не се доказва наличие на етилов алкохол (спр.
протокол за химическа експертиза № 310/11.10.2017 г. – л. 177 от ДП).
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
по отношение на които подсъдимият направи самопризнание по смисъла на чл. 371,
т. 2 НПК, одобрено от съда с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, категорично
подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства – от
обясненията на подсъдимия К., депозирани в качеството на обвиняем (л. 88 от ДП),
от показанията на свидетелите В.В.И. (л. 97-98 и л. 130 от ДП), от протоколите
за оглед на местопроизшествие и за оглед на лек автомобил и фотоалбумите,
приложени към тях (л. 61-75 и л. 77-80 от ДП), от експертните заключения на
извършените по делото съдебномедицински експертизи (л. 171-173 и л. 174-175 от
ДП), основна и допълнителна автотехническа експертизи (л. 154-166 и л. 167-169 от
ДП), химическа експертиза (л. 177 от ДП), от писмените доказателства – справка
за съдимост на подсъдимия (л. 90 от ДП), справка за нарушител/водач от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас (л. 240-241, л. 242-245 ДП),
удостоверение за наследници (л. 234 от ДП), копия на
свидетелства за регистрация на МПС част I (л. 229, 230 и л. 236 от ДП), справка от
Областно пътно управление - Бургас (л. 224 ДП), копие от трудов договор (л. 225
от ДП), копие от длъжностна характеристика (л. 226 от ДП), справка от „Национална система 112“ (л. 227 от ДП), копие от
товарителница (л. 228 от ДП), копие от пътен лист (л. 228 от ДП), копие от
работна карта (л. 231 от ДП), копия на извадки от НБД „Население“ (л. 247 и 248
от ДП).
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства (скоростта на движение на
процесния автомобил, управляван от св.В.И., неговата посока на движение и
поведението му на пътното платно, мястото на удара, механизмът на
пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му, както и
характерът на нараняванията на пострадалия) са установени в хода на
разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвените в
хода на досъдебното производство експертни заключения на автотехническата и
допълнителна такава експертизи като пълни, ясни, точни и обосновани. Същите се
базират на всички събрани от досъдебното производство доказателства, като
вещото лице е отговорило аргументирано и компетентно на всички зададени
въпроси.
Съдът приема в пълнота и заключенията на
извършените по делото съдебномедицински и химическа експертизи, тъй като счита,
че вещите лица, изготвили същите, са дали компетентни и професионални отговори
на всички поставени въпроси, като заключенията им са обосновани и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс.П.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в”, предл. първо, вр. чл.
342, ал. 1, предл. трето от НК, във вр. чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като на 02/03.07.2017 год., на път № 60082, километър 1+900 м, в посока
с.Венец - с.Церковски, общ.Карнобат, обл.Бургас, при управление на моторно
превозно средство - влекач „Волво ФХ 440“ с peг. № А 2700 МК, с полуремарке с
peг. № А 1233 ЕК, нарушил правилата за движение, установени в чл. 94, ал. 2 и
чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като паркирал управляваното от него съчленено
превозно средство в дясната лента на платното за движение, вследствие на което
по непредпазливост причинил смъртта на Никола В.И., пътуващ в лек автомобил
„Фолксваген Таурег“ с рег. № ВТ 2164 КК, управляван от В.В.И..
Установените по делото факти несъмнено
указват, че поведението на подсъдимия К. като водач на МПС сочи на допуснато
нарушение на нормата на чл. 94, ал. 2 от ЗДвП, изискваща да паркира пътното
превозно средство извън платното за движение. В конкретния случай управляваното
от подсъдимия съчленено превозно средство е било паркирано на платното за
движение с предна част към с.Церковски, като влекачът и прикаченото към него
полуремарке заемали почти цялата дясна пътна лента в посока с.Церковски -
превозното средство отстояло едва на 40 см от разделителната линия. Ситуирано
по този начин, превозното средство е създало опасност и е представлявало
препятствие на пътя, по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП, а следователно и пречка за
движението, доколкото е препятствало нормалното преминаване на превозните
средства в конкретния участък по платното за с.Церковски, без да се налага
заобикалянето му. С тези си действия подсъдимият е допуснал нарушение и на
правилото за движение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предписващо забрана за
паркиране на пътно превозно средство на място, където то създава опасност или е
пречка за движението. Именно поради паркирането на товарния състав в дясната
лента на пътя, оставянето му без контрол и сигнализация, с което е създадена
опасност за преминаващите превозни средства, водачът на лекия автомобил – св.В.И.,
не е имал обективна възможност да възприеме опасността и да предотврати
произшествието, поради което последвал удар. С предна дясна
част лекият автомобил се блъска в задна лява част на неправилно паркираното на
пътното платно полуремарке. Вследствие на удара, пострадалият Никола И. получил
несъвместими със живота увреждания.
Предвид на това
съдът приема, че допуснатите от подсъдимия
нарушения на чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Налице са всички обективни,
съставомерни признаци на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия К. -
противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване на горепосочените правила
за движение, в резултат на което е настъпило ПТП и уврежданията на пострадалия.
При поведение на подсъдимия К., съобразено с изискванията на посочените по-горе
правила за движение по ЗДвП, злополуката не би настъпила, защото нямаше да има
обективна причина св.В.И. да не продължи праволинейното движение на лекия
автомобил.
Съдът не намери основание за
изведе неправомерност в действията на водача на лекия автомобил, които да са в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, поради което възприе
извод за изключителна вина на подс.К. за настъпилото ПТП. Съгласно константната
съдебна практика съпричиняване от пострадалия за настъпване на вредите има
само, ако вредоносното събитие е в причинна връзка с допуснато от него
нарушение, а в случая фактическите констатации по делото не установяват
неправомерно поведение на водача на лекия автомобил – св.В.И..
От субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо от НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а
именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на Никола В.И..
Подсъдимият обаче е бил длъжен (съгласно чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените
по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая са налице и
двата признака от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй като
подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, и субективният - тъй като е могъл да ги предвиди. Задължението и
възможността на подс.К. да стори това се извеждат от формираната в съзнанието му
представа относно правно дължимото за него като водач на МПС поведение – забрана
за паркиране извън населени места на ППС на платното за движение, и
фактическото му поведение - в разрез с тези законови изисквания.
Налице са
изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия П.К..
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това,
че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал.
2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с
оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да
се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до шест години.
При определяне на
наказанието съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 от НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното от подс.К.
деяние, с оглед характеристиките на същото и настъпилия вредоносен резултат,
бележи висока степен на обществена опасност. Обществената опасност на този вид
престъпления се обуславя от непосредствения обект на засягане – обществените
отношения, свързани с безопасността на транспорта, транспортните средства и
съоръжения, и здравето и живота на хората, респ. на всички участници в
движението по пътищата. Високата степен на обществена опасност се обуславя и от
динамиката на извършване на подобен род престъпления.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете допуснатите от него две
нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия
резултат – отнет е един човешки живот. От значение за отговорността на
подсъдимия се явява и обстоятелството, че престъпният резултат се дължи изцяло
на личното му неправомерно поведение, тъй като от доказателствата по делото не
се установи поведението на водача на лекия автомобил да е допринесло за
настъпване на общественоопасните последици.
Формирайки изводите си
досежно тежестта на наказателна репресия, която следва да бъде упражнена спрямо
подсъдимия, съдът съобрази наред с горното и обстоятелството, че същият е с
чисто съдебно минало, няма регистрирани противообществени прояви, трудово
ангажиран, които обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината. Подс.К. е
женен, има семейство и дете, за които се грижи. Работи и дава своя принос в
издръжката на семейството.
Данните от справката на ПП
–ОДМВР – Бургас (л. 240-241 от ДП) установяват, че през 2008 г. и 2016 г. подс.К.
е санкциониран по административен ред с наказателни постановления за неправилно
изпреварване, което не е създало опасност за движението и за управление на МПС
без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. подсъдимият не се
характеризира като личност, системно нарушаваща правилата за движение. Отчетено
бе на следващо място от съда и изразеното от подсъдимия съжаление за настъпилия
вредоносен резултат.
Като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
самопризнанието на подсъдимия К., депозирано по реда на чл. 371, т. 2 НПК, тъй
като съставлява елемент на цялостно, изначално и обективно проявено още от
досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало за разкриване на
обективната истина по делото.
Така
отчетените от съда смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства обаче не
носят характеристиките на многобройност и/или изключителност, а при наличието и
на отегчаващи такива, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
При
тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието
по отношение на подсъдимия К. за извършеното от него престъпление, следва да се
определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, в размер под средния към минималния, предвиден в закона, поради
което и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от три
години.
Това
наказание съдът редуцира с 1/3, съгласно императивната разпоредба на чл. 58а,
ал. 1 от НК и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две
години. Този размер съдът прие за справедлив и адекватен на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на осъщественото деяние.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и като
съобрази изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът намери, че за постигане
целите на наказанието по чл. 36 НК и най-вече за поправянето и превъзпитаването
на подсъдимия К., не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното му
наказание. До момента подсъдимият не е имал противообществени прояви. По мнение
на съда воденото наказателно производство срещу подсъдимия само по себе си е
започнало да оказва върху него поправящо и превъзпитаващо въздействие. На
следващо място, отчетените предходни наказания за нарушаване правилата за
движение не са с голяма тежест и значение, от които да се почерпят основания за
ефективното изпълнение на наказанието. Посочените наказания не могат да
определят К. като системен нарушител и водач, който не се съобразява с
изискванията на закона.
Наред с това установените по делото
положителни характеристични данни за личността на подсъдимия, налагат извод за
постижимост на основната цел на наказанието лишаване от свобода - поправянето
на дееца, без да се налага същият да бъде изолиран от обществото, като чрез
подходящ максимален изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния
потенциал на условното осъждане. При преценка на справедливото наказание трябва
да бъде отчетен превесът на специалната над генералната превенция и това, че
наказанието служи за превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на
обществото от подобни посегателства. По делото не съществуват доказателства, че
за превъзпитанието на подс. К. е необходимо той да бъде изолиран от обществото,
която е целта на ефективното наказание, нито, че е налице реална опасност при
отлагане на изпълнението му той да извърши ново престъпление. В подкрепа на
извода за прилагане на института на условното осъждане е и съдебната практика
на касационната инстанция, отразена в Решение по н.д. № 80/1983 г. на ОСНК, в
която ВКС е приел, че при преценката на обществената опасност на дееца при
автотранспортните произшествия трябва да бъдат отчитани освен съдебното му
минало и трудовата и обществената му характеристика, предходното му поведение
като водач на моторно превозно средство, неговото семейно положение и всички
други обстоятелства, относими към личността му. В настоящото производство тези
обстоятелства характеризират подс.К. като личност с ниска степен на обществена
опасност и постановяването на изтърпяването на наложеното наказание ефективно
би било неоправдано с оглед постигане на целите по чл. 36 НК. От друга страна,
въпреки добрите данни, установени за личността на подсъдимия, допуснатите от
него нарушения на правилата за движение са груби и завишават обществената му
опасност като водач на моторно превозно средство. Като паркирал товарния състав
в дясната лента на пътя и го оставил без контрол и сигнализация, подсъдимият е
поставил останалите участници в движението в опасност.
Поради изложеното и за да се постигне
принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата индивидуализация,
настоящият състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието две години лишаване от свобода следва да се отложи за срок от пет
години. Отлагането на изтърпяването на наказанието за максимално възможния
изпитателен срок в необходимата степен ще упражнят възпитателен и възпиращ
ефект по отношение на поведението на подсъдимия К. като водач на МПС.
Съдът, като съобрази, че кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от свобода и като
отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, наложи
на подс. К. наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвиденото
в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС, като счете, че
справедлив размер за това наказание е за срок от три години. С отнемането на
възможността на подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от време,
ще се отнеме възможността той да извърши ново нарушение на правилата за
движение.
Съдът счита, че така наложените
наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и
на дееца, достатъчни са за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия П.К.,
съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати на П.И.Т. сума в
размер 500.00 (петстотин) лева, както и на В.В.И. и В.Н.И. сума в размер от 1 000.00
(хиляда) лева, представляващи направени от частните обвинители разноски по
делото (заплатено адвокатско възнаграждение).
На същото основание съдът осъди
подсъдимия К. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас,
сума в размер на 663.22 (шестстотин шестдесет и три лева и 22 ст) лв,
представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: