Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 19.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. А.Докузова ......……… и в
присъствието на прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от
……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 1040 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 84/14.05. 2019г. по
гр.д. № 789/2018г. на РС гр. Кнежа, допълнено
с решение №
179/14.10.2019г., съдът е предоставил
упражняването на родителските права, по отношение на детето Д. Д.И., с ЕГН ***********
на майката М.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представлявана от
адвокат Р. Д.М.от ПлАК, като ОПРЕДЕЛИЛ детето Д. Д.И.,
с ЕГН *********** да живее при майка си - М.Д.В., с ЕГН **********, на адрес: ***,
до промяна на обстоятелствата.
Определил режим на лични
контакти на бащата Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес
за призоваване гр.Долни Дъбник, ул.“***“ № ***, представляван от адвокат Г.Г., с адрес ***, с детето Д. Д.И. – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, за времето от 09,30 часа в съботният ден до 17,00 часа, в неделя, с преспиване на
детето; да го взима при себе си с преспиване, първите два дни по време на
Коледните, Новогодишните и Великденски празници; на всяка четна година да взима
детето при себе си на рождения му ден от 09,00 часа на 25 март до 09,00 часа на
следващият ден; ежегодно да го взима с преспиване на 01.05./рождения ден на бащата/
от 09,30 часа до 09,30 часа на следващият ден; да го взима при себе си по един
месец през лятото и по 10 дни през зимата, когато това не съвпада с годишния
отпуск на майката, както и във всички случаи по предварителна уговорка между
страните.
ОСЪДИЛ Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Долни
Дъбник, ул.“***“ № ***, представляван от адвокат Г.Г., с адрес ***,
да заплаща месечна издръжка за
малолетното си Д. Д.И., с ЕГН *********** , в размер на 180 лева, считано от
03.11.2018г. до промяна на обстоятелствата, чрез неговата майка и законен
представител М.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представлявана от
адвокат Р. Д.М.от ПлАК.
ОТХВЪРЛИЛ като
неоснователно и недоказано искането за присъждане на издръжка за минало време –
една година преди предявяване на
настоящият иск за сумата от 250 лева месечно и за периода от
23.11.2017г. до 23.11.2018г.
ДОПУСНАЛ на основание
чл.242 ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
в полза на детето Д. Д.И., с ЕГН *********** чрез неговата майка и законен представтел
- М.Д.В., с ЕГН **********, издръжка в размер на 180 лева месечно, считано от
03.11.2018г., до промяна на обстоятелствата.
ОСЪДИЛ Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Долни
Дъбник, ул.“***“ № ***, представляван от адвокат Г.Г.,
с адрес ***, да заплати на Районен съд гр.Кнежа 259,20 лева – държавна такса.
РАЗНОСКИТЕ постановил, че
остават така както са направени от страните.
Недоволна от решението в Частта за определения режим на контакти на детето с бащата
е останала М.Д.В., за който твърди, че е неподходящ и несъобразен с нуждите и
възрастта на детето, като предлага най-подходящия за детето според нея; в
Частта за отхвърляне на иска за издръжка за минало време с искане да се отмени
и да се постанови ново, с което ответникът Д.И.И. да
бъде осъден да заплати на малолетното си дете чрез нея като майка и законна
представителка за периода от 02.11.2017г. до 02.11.2018г. по 200лв. месечно и в
Частта за определения размер на текуща издръжка от 180лв. считано от
03.11.2018г. с искане да се отмени в отхвърлителната Част до 200лв. месечно от
датата на ИМ – 23.11.2018г. - до настъпване на причини или условия за нейното
изменение, а с допълнение към ВЖ уточнява режима на контакти на детето с бащата
до 3г. и 6м. и след навършване на тази възраст от детето.
Навежда доводи, че така определения режим би създал значителни неудобства
на родителите, защото живеят в различни населени места, не е съобразен с
нуждите на детето и с отсъствието и даването на дежурства от бащата поради
работата му. Твърди, че детето е било на 40 дни, когато са се разделили на
12.05.2017г. и за времето до подаване на ВЖ детето е вече на 2г. и 2м., но не е
пребивавало в дома на баща си в гр.Долни Дъбник, а срещите им се осъществявали
в автомобила или в заведение за кратко време. Поради липсата на изградена
връзка с бащата и роднините му по негова линия, както и предвид възрастта на
детето, определя разширения режим на лични отношения за практически
неосъществим преди навършване на три години и половина от детето, като определя
периодите от 30 дни през лятото и 10 дни през зимата с преспиване на детето в
дома на бащата за твърде дълги, през които бащата не би могъл да полага лично
непрекъснати грижи за детето на тази малка възраст.
Счита, че най-подходящ за детето режим на отношения с бащата е до 3г. и
6м. – до 25.09.2020г. - бащата да взима
детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, за времето от 09,30 часа до 19 часа в
съботният ден и от 9,30 часа до 19 часа в неделя без преспиване и всяка сряда
да го взима от ясла или детска градина от 17 часа до 20 часа през Коледните,
Новогодишните и Великденски празници от 9,30 часа до 19 часа; на рождения му
ден от 17 часа до 19 часа; да го взима при себе си една седмица през лятото и пет
дни през зимата с преспиване, когато това не съвпада с годишния отпуск на
майката, както и във всички случаи по предварителна уговорка между страните.
След навършване на 3г. и 6м. на детето бащата да
има право да бъде с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за
времето от 09,30 часа в съботният ден до
17,00 часа, в неделя, с преспиване на детето; да го взима при себе си с
преспиване за официалните празници през нечетните години Коледните и
Великденски празници детето прекарва с майката, а новогодишните с препсиване – с бащата; през четните години – обратното, на 01.05.
– рождения ден на бащата – от 17 часа до 21 часа, а на рождения ден на детето от
17 часа до 19 часа, както и във всички случаи по предварителна уговорка между
страните.
Излага съображения, че относно издръжката за минало време по делото е
категорично установено, че бащата не е плащал пари на майката за издръжка на
детето след фактическата раздяла, нито е превеждал по какъвто и да е начин
такива. Твърди, че бащата получава 1 300лв. месечно, а майката – 480лв. и
отглежда детето с помощта на родителите си. В съдебно заседание пред ПлОС
представя писмени доказателства, че е регистрирана като безработна от м.декември
2019г. – л.24 от делото, а с въззивната жалба – че детето посещана
детска ясла от м.август 2019г. Моли съда да отмени решението за отхвърляне на
иска за издръжка за минало време и да постанови ново, с което да уважи същия в
размера, който те са претендирали.
Въззивна жалба срещу решението е
подал и Д.И.И., ЕГН **********, с адрес за призоваване
гр.Долни Дъбник, ул.“***“ № *** чрез адв.
Г. Г. от ПлАК в Частта за определената издръжка на детето в
размер на 180лв. месечно считано от 03.11.2018г., която счита че следва да е в
размер на 150лв. месечно или да се отмени в осъдителната Част за сумата от
30лв. месечно, и иска за текущата издръжка да се отхвърли в тази Част като
неоснователен. Оплаква се, че при определяне размера на месечната издръжка ,
съдът не е отчел в пълна степен потребностите съобразно възрастта н детето и
нужните средства за прехрана, облекло, пособия и консумативни разходи от първа
необходимост за правилното отглеждане и възпитание на детето. Изтъкнали са, че
за да вижда детето., бащата пътува 60км. в двете посоки, за което прави разходи
от 300лв. месечно, което не е съобразено. Навежда доводи, че за дете на две
години и четири месеца са достатъчни общо 220лв. месечно, като се отчита че
детето посещава детско заведение с осигурени закуска, обяд и следобедна закуска
и така необходимия размер следва да бъде разпределен между родителите съобразно
техните възможности и нормата на чл.143 ал.1 СК. Затова счита, че следва да
заплаща 150лв. месечно, а останалата част да се заплаща от майката, ведно с
непосредствените грижи за детето.
По жалбата на ищцата изразява становище, че е неоснователна, а
решението - законосъобразно. Твърди, че по делото е установено, че в гр.Кнежа
детето се отглежда в апартамент от две стаи и кухня, в среда от още четирима
души с майката. Бабата на детето по майчина линия не приема подаръците на
бащата и се отнася към детето като към свое, а не като към внуче. Въпреки това
ответникът е продължил да иска срещи с детето, подпомагал майката финансово и
чрез покупка на избрани от нея стоки. Навежда доводи, че разполага с подкрепяща
среда – неговото семейство, където детето е прието. Той притежава автомобил,
подходящ дом, а неговите родители са се грижили за него и брат му, както и за
двете дъщери на брат му – близначки. За неприемливо счита твърдението на
ищцата, че ако детето се отдели от нея ще се разстрои, при условие, че го е
записала на детско заведение, което то от м.август 2019г. посещава. Излага
съображения, че след постановяване на решението на РС гр.Кнежа детето всяка
седмица е в дома му в гр.Долни Дъбник и пребивава там до вечерта на същия ден.
Свикнало е с новата обстановка, разпознава своите роднини. Твърди, че изцяло в
интерес на детето е да остава при него с преспиване, и ВЖ в първата й Част да
се остави без уважение.
Като представя писмени доказателства за местоработата си и доходите – л.11
от в.гр.д. № 589/2019г. на ПлОС и л.80 от настоящото дело, намира ВЖ на ищцата
във втората й Част досежно размера на текущата издръжка за неоснователна –
бабата на детето по майчина линия получава по 560лв. за отглеждане на детето по
програма Родители в заетост.
Становище
по насрещната ВЖ на ответника М.Д.В., редовно уведомена, не изразява с Отговор
– л.23 от в.гр. дело № 589/2019г. на ПлОС, а в съдебно заседание пред
настоящата инстанция иска да се уважава същата.
За
заинтересованата страна - Дирекция”Социално подпомагане”, отдел „Закрила на
детето” гр.Долна Митрополия чрез представител в съдебно заседание пред Окръжния
съд – началник – отдел В.П.изразява становище по жалбите, че бащата спазва
режима на свиждане с детето, връзка помежду им не е прекъсната, проявява
загриженост за детето и така правата на детето не са нарушени.
Заинтересованата
страна - Дирекция”Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” гр.Кнежа,
редовно призовани представят Социален доклад – л.20 от делото.
Въззивният съд като обсъди оплакванията по
жалбите, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК, намира за установено следното:
Жалбите
са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и са неоснователни, като
във втората й Част жалбата на ищцата досежно издръжката за минало време е
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Безспорно между страните е, че същите
са живели на съпружески начала, и са родители на детето Д., родено на ***г.,
видно от представеното У-ние за раждане, издадено на 28.03.2017г. – л.6 от делото на КРС. С други думи
към постановяване на настоящото решение детето Д. е на 3 години.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявен от майката иск с правно осн.
чл.127 ал.2 вр. чл.59 СК за въпросите за упражняване
на родителските права спрямо детето и за местоживеенето на детето, личните
отношения с детето и издръжката му, които не са уредени помежду им.
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
показанията на свидетелите, писмените доказателства и Социалния доклад на ДСП –
ОЗД гр.Кнежа, както и становището на ДСП – ОЗД гр.Долна Митрополия Плевен.
Съгласно
чл.127 СК, озаглавен Спор относно родителските права, когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
Ако родителите не постигнат споразумение по горните въпроси, спорът се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му съгласно чл.
59 СК.
С т.2 от ТРОСГК № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС на РБ по
т. д. № 1/2016г. е изяснено, че разпоредбата на чл.59
ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за
упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им.
За да постанови обжалваното решение КРС е приел,
че следва да кредитира с доверие показанията разпитаните свидетелите: А.К.В. -
майка на ищцата; Т.С.Б.- позната на ищцата; К.Д.И.- майка на ответника и Б.И.И. - брат на ответника, които приел, че звучат правдиво,
кореспондират с представените писмени доказателства, не са оспорени от страните
и показват отношенията на страните една към друга, към детето Д. и към
роднините си.
Приел също така, че при определяне на това кой от
двамата родители да упражнява родителските права, съдът се ръководи на първо
място от интересите на детето, желанието на всеки родител да отглежда детето,
техните морални и възпитателски качества, пол и възраст на детето, наличие на
помощ от трети лица, битови и материални условия на живот. Вината за
фактическата раздяла между родителите е без правно значение, освен в случаите
когато поведението на даден родител би се отразило негативно върху възпитанието
и отглеждане на детето.
Като отчел, че задължение е и на двамата родители
да полагат грижи по отглеждането на Д.
намерил, че в случая детето е на ниска възраст и приема майка си като защита и
източник на храна. То е привързано към нея и чувства сигурност, което
мотивирало съда да възложи родителските права на ищцата М.Д.В., която има
подкрепата на родителите си, на ответника, а от завеждане на делото и от
родителите на Д.И.И..
Решил въпроса с местоживеенето на детето с
допълнителното решение в съответствие с предоставените за упражняване родитилски права.
По отношение на режима на лични контакти на бащата
Д.И.И. с детето Д. съдът намерил, че следва да е
разширен, с преспиване, защото детето към датата на решението би следвало да
посещава детска ясла, каквото е твърдението на св.А.В.. То е спокойно, без
здравословни проблеми дете, нормално за възрастта си, няма писъци и истерии, по
твърдения на св.Т.Б.. Детето е приело баба си св.К.И.и дядо си, бащата на
ответника, като от обясненията на свидетелката то се гушкало в тях, не търсело
майка си, не плачело и си играело в двора на къщата им с децата на другият й
син. През време на производството по делото пред първата инстанция се
осъществили срещи в гр.Долни Дъбник, при които детето проявило бърза адаптация
и интерес към новата обстановка.
Преценил, че е в интерес на детето то да не
прекъсва създадената връзка с бащата и неговите родители, които ще съдействат
за неговото възпитание, израстване и изграждането му като личност и поради тези
мотиви постановил разширен режим на контакти с бащата, с преспиване на детето и
определени периоди през лятото и зимата с престой в дома на бащата, когато това
не съвпада с отпуска на майката.
Оплакванията на ищцата с искане за разделност в режима на контакти с бащата до 25.09.2020г. и
след това поради ниската възраст на детето са неоснователни.
В изпълнение на задълженията си по чл.59 ал.6 СК
съдът призова страните и ги изслуша в съдебно заседание, при което ищцата
заявява, че местоживеенето на детето е в град Кнежа, живеят там заедно с
родителите й. Според нея детето е в много крехка възраст, за да остава да
преспива при баща си. Съобразява се и не го е спряла да се вижда с детето, но
никога то не е оставало с преспиване при бащата. Ответникът го взима всяка
неделя от 11:00 часа до 19:30 часа. Взели решение по празниците детето да
прекарва време и с двама им. Личното й виждане е след като детето навърши 3
години и половина да започне да остава при баща си с приспиване. То е
изключително привързано към нея и близките й.
Ответникът твърди, че живее в къща в град Долни
Дъбник с родителите си. Детето взима
понякога в събота, а повече пъти в неделите от 11:30 до към 19:30 часа. Счита
това време за малко. Искам да прекарам повече време с детето си. Когато го
вземе, имат около 30 минути път до град Долни Дъбник. След това детето спи
обеден сън. След като се събуди, се заиграва и точно тогава трябва да тръгват,
за да го върне обратно при майка му. Смята, че детето трябва да преспива при
него. Иска да му разкаже приказка или да изгледат детско филмче с него. Остава
много малко време за контакт с него. Не мисли, че детето е малко, то няма
проблем с контакта с него и роднините му. Играе с децата на брат му.
Видно от показанията на св.А. В. – баба на детето
по майчина линия, три пъти детето по инициатива на ищцата е било в дома на
бащата, включително и в присъствието на майката за три – четири часа, а видно
от тези на св.Т. Б. същото е спокойно, заиграва се, тя го подстригва и
впечатленията са й, че за възрастта си е нормално дете.
Видно
от показанията на св.Кр. И.– баба на детето по бащина
линия, за първи път били с детето на 20.02.2019г., след което още четири пъти е
идвало при тях – приело ги е, не е плачело, не е търсело майка си, играят с
децата на другия й син, въпреки че работи като счетоводител, счита че поради
опита си с деца ще се справи ако детето остане с преспиване в техния дом, а от
друга страна нейния съпруг не работи и ще й оказва подкрепа. Другият й син ема самостоятелна къща на друго място от техния дом.
Видно от показанията на св.Б. И. – брат на
ответника, детето ги приема – има своя стая в дома на бащата, играят си с
неговите деца, има двор с люлки, площадка за колело, а брат му е в състояние да
го гледа.
Видно от представения Социален доклад от гр.Кнежа
за определения режим на лични контакти ДСП не са в състояние да вземат
становище – не е от тяхната компетентност.
Според това на ДСП – ОЗД гр.Долна Митрополия бащата спазва режима на свиждане с детето, връзка помежду им не
е прекъсната, проявява загриженост за детето и така правата на детето не са
нарушени.
Към
тези факти, настоящият състав на решаващия съд приема, че следва да се отчита и
най-добрия интерес на детето, защото самите правила за уреждане на отношенията
между родителите по повод на детето са основани изцяло, винаги и само за
съблюдаване и осигуряване именно на ИНТЕРЕСА на детето, легално определение на
който най-добър интерес се съдържа в пар.1 т.5 от ДР
на ЗЗдет, а именно: "Най-добър интерес
на детето" е преценката на:
а) желанията и
чувствата на детето;
б) физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето;
г) опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
д) способността на
родителите да се грижат за детето;
е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
ж) други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Детето не е на такава възраст, че
бащата с неговото семейство да не са в състояние да полагат успешно грижи за
него докато е в неговия дом. Още повече, че по делото не се сочат конкретни
доказателства за липсата на качества у бащата да се грижи за детето, а напротив
установена е връзка между двамата, която е в интерес на детето да се запази.
Единствено страховете на майката, че поради привързаност и ниска възраст детето
ще се стресира от нейното отсъствие не могат да доведат до промяна на изводите
на КРС. От друга страна при промяна на обстоятелствата ищцата има на
разположение иска по чл.59 ал.9 СК, както и съдействието на ОЗД при ДСП както
по своето местоживеене, така и по това на ответника.
Като е определил разширен режим на контакти на детето с бащата КРС е приел,
че след като не е възможно детето да живее с двамата си родители, поради
нуждата на всеки едни от тях за неговото правилно израстване и възпитание,
следва да се открие възможност на бащата да полага грижи за сина си наравно с
майката, при която детето живее постоянно, като наред с това е въвел и
възможността стига да е налице съгласие между страните - и във всички случаи по предварителна уговорка
между страните. В тази Част решението е законосъобразно и следва да се
потвърди.
Във втората си Част ВЖ на
ищцата е основателна. Отхвърлено е искане за издръжка за минало време в размер
на 250лв. месечно за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2018г. – датата на ИМ. В
тази насока съдът за да постанови горното е приел, че искането по чл.149 от СК
е недоказано и неоснователно, защото ищцата сама е напуснала дома на ответника,
който след раздялата и до момента не е прекъсвал връзка с детето. Той е
посещавал детето в град Кнежа, дори когато ищцата му е заявила, че не е баща на
детето. След раздялата им е носил памперси, дрехи, обувки, пюрета, посещавал е
детска консултация с детето, носил му е подаръци за рождения ден.
Тези мотиви не се споделят от въззивната инстанция. Проявата на внимание
към детето и закупуването на някои от необходимите консумативи и дрехи за
отглеждането му, както и организирането на рождения ден на детето и подаръка за
него, не освобождават бащата от задължението след като детето не живее при него
да заплаща месечна издръжка на детето. Това е наложително за да има същото сигурен
доход за отглеждането му независимо от другите еднократни актове на внимание и
подаръци за празниците на детето.
При съобразяване на възможностите на родителите и възрастта на детето от
когато се претендира издръжка за минало време, съдът приема, че дължимата сума
за минало време следва да се определи на 130лв. месечно при отчитане размера на
ЧРЗ за страната по това време и разпоредбата на чл.142 ал.2 СК.
За разликата до 250лв. искът се явява правилно отхвърлен от КРС, а
решението в тази Част следва да се отмени като ответника бъде осъден да заплати
на детето Д. Д.И., ЕГН ********** месечна издръжка за минало време в размер на
130лв. месечно за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2018г. на осн. чл.149 СК.
По насрещната жалба на
ответника:
Същата е неоснователна.
За да уважи иска по
чл.143 ал.2 СК КРС е приел, че месечна издръжка в размер на 250 лева е завишена
предвид потребностите на детето; факта, че ответникът не се е дистанцирал от
полагане на грижи по отглеждане на детето Д. и неговите доходи, които са приел
за около 1000 лева месечно. Счел, че издръжката следва да е в размер на 180
лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.
Присъдил обаче такава от
03.11.2018г., а датата на ИМ е от 23.11.2018г. и по този начин за периода от
03.11.2018г. до 23.11.2018г. е постановил решението си по непредявен иск –
следва да се обезсили като недопустимо и производството да се прекрати за иск
за месечна издръжка на детето Д. в размер на 250лв. за периода от 03.11.2018г.
до 23.11.2018г.
Иначе решението е
правилно. Предвид установените пред Плюс доходи на бащата средно около
1 400лв. месечно, увеличената възраст на детето – на три години,
установената регистрация на майката като безработна, съдът приема че месечна
издръжка от 300лв. общо за детето Д. е съответна на условията, възрастта му и
възможностите на родителите му. От тях бащата следва да осигурява 180лв., а
останалите 120лв. майката, която полага и непосредствените грижи за
отглеждането на детето. Същата е в трудоспособна възраст, липсват данни за
здравословни проблеми на ищцата и би следвало да е в състояние да осигури
средства в размер на средната заплата за гр.Кнежа. Това, че бабата получава
560лв. месечно по програма Родители в заетост не се отразява на задълженията на
родителите – мярката е временна и с възрастта на детето или промените в статуса
на майката би могла бързо за бъде преустановена.
Жалбата като
неоснователна досежно размера на издръжката следва да се отхвърли, а решението
да се потвърди.
Пред
ПлОС страните са направили искания за разноски.
Независимо,
че решението се обжалва по общия ред, иска по чл.127 СК се разглежда по
правилата на чл.59 СК, исковете по който са брачни искове.
Съгласно чл.329 ГПК озаглавен Разноски по делото, с
ъдебните разноски по брачните дела се възлагат върху
виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност
или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават
в тежест на всеки от тях, както са ги направили. В конкретния случай след
фактическата раздяла на съжителите не е установена от доказателствата по делото
вина или недобросъвестност на който и да е
от тях и поради това следва да останат в тежест на всеки от тях както са
направени.
Поради това и на основание чл.271 ал.1 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 84/14.05.2019г. по гр.д. № 789/2018г. на КРС, допълнено
с решение № 179/14.10.2019г., в ЧАСТТА, с която е съдът е уважил иска с правно осн. чл.143 ал.2 СК на М.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като
майка и законен представител на малолетното дете Д. Д.И., с ЕГН *********** против Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване
гр.Долни Дъбник, ул.“***“ № *** за присъждане на месечна издръжка в
размер на 180 лева, считано от 03.11.2018г. до 23.11.2018г. – датата на
ИМ, като недопустимо и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му ЧАСТ.
ОТМЕНЯ решение № 84/14.05.2019г. по гр.д. № 789/2018г. на КРС, допълнено с
решение № 179/14.10.2019г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
иск с правно основание чл.149 СК на М.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като
майка и законен представител на малолетното дете Д. Д.И., с ЕГН *********** против Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване
гр.Долни Дъбник, ул.“***“ № *** за осъждането му ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 130лв. за
периода от 23.11.2017г. до 23.11.2018г., като незаконосъобразно и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.149 СК Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване
гр.Долни Дъбник, ул.“***“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетното дете Д. Д.И., с ЕГН ***********, чрез неговата майка
и законен представител М.Д.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** месечна издръжка за минало време в размер на 130лв
месечно за периода от 23.11.2017г. до 23.11.2018г., като за разликата до 250лв.
претендирана месечна издръжка за минало време, за
същия период, за която искът е отхвърлен като неоснователен, ПОТВЪРЖДАВА решението като правилно и законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84/14.05.2019г. по гр.д. № 789/2018г. на КРС, допълнено с решение
№ 179/14.10.2019г., в останалите обжалвани Части, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.И.И.,
с ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.Долни Дъбник, ул.“***“ № *** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт
– по сметка на ПлОС на основание чл.71 ГПК държавна такса върху размера на
издръжката за минало време в размер на 62,40лв.
ДОПУСКА на осн. чл.242 ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението на ПлРС и настоящото съдебно решение в ЧАСТТА досежно
определената на детето издръжка.
ОСТАВЯ В ТЕЖЕСТ на страните направените по делото разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.