Р е ш е н и е
№ 527 / 17.6.2022г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 58 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на А.М.Т. *** против Решение № 1023-12-135-1/20.12.2021 г.
издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено
Разпореждане № 122-00-1438-10 от 11.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, с което А.М.Т. е
задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода от 01.12.2014 г. до 11.02.2016 г. в размер на 1882.92
лева главница и 1190.06 лева дължима лихва от датата на неоснователно
полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
Жалбоподателят по същество прави искане за отмяна като
незаконосъобразни на обжалваните решение и разпореждане. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Съображенията от жалбата се поддържат лично от
него и от процесуалния му представител в проведените съдебни заседания.
Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ –
Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените
съдебни заседания. Счита оспорените административни актове за законосъобразни и
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Признава, че част от
задължението е погасено по давност но възразява, че възражението за прилагане
на давността е направено едва в съдебното производство. Претендира присъждане
на разноски.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: лице
по отношение, на което са установени публични задължения.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Формално разпореждането, с което жалбоподателят е
задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 01.12.2014 г. до 11.02.2016 г. и потвърждаващото го
решение са законосъобразни. Те се основават на две предишни разпореждания,
влезли в сила на 30.10.2021 г., тъй като не са обжалвани от жалбоподателя,
(който ги е получил на 15.10.2021 г.): На първо място това е Разпореждане № 122-00-1438-8 от 12.10.2021 г.,
с което е отменено Разпореждане № 122-00-1438-1 от 30.12.2014 г. за отпускане
на парично обезщетение за безработица, въз основа, на което жалбоподателят е
получил главницата 1882.92 лв., която понастоящем му е наредено да възстанови.
С второто влязло в сила Разпореждане № 122-00-1438-9 от 13.10.2021 г. е
отказано отпускането на паричното обезщетение за безработица за процесния
период от 01.12.2014 г. до 11.02.2016 г. След като посочените две разпореждания
са влезли в сила очевидно е отпаднало основанието за жалбоподателя да задържа
полученото обезщетение в размер на 1882.92 лв., т.е. то му е платено недължимо
и следва да бъде възстановено от него. Следователно, от тази гледна точка
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на
недължимо платената главница (ведно със съответната лихва) са издадени законосъобразно.
Независимо от това е основателно възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност. В съответствие с чл. 115, ал. 1
от КСО публичните вземания се погасяват с изтичане на 5 години, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Най-късната година,
до която се отнасят процесните задължения е 2016, следователно давността е
започнала да тече на 01.01.2017 г. и е изтекла на 01.01.2022 г., т.е. цялото
задължение понастоящем е погасено по давност. Възражението за изтекла давност е
направено за първи път с жалбата по настоящото дело, което е допустимо и съдът
следва да се съобрази с него, да признае оспорените актове за незаконосъобразни
и да ги отмени.
Неоснователен е доводът на ответника за прекъсване на
давността на основание чл. 115, ал. 3, т. 1 и т. 3 от КСО, а именно поради
влизане в сила на разпореждането за установяване на вземането и поради
предприемане на действия по принудително изпълнение. Разпореждането за
установяване на вземането е именно процесното оспорено в настоящото съдебно
производство Разпореждане № 122-00-1438-10 от 11.11.2021 г., с което
жалбоподателят е задължен да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица и е очевидно, че
то до настоящия момент не е влязло в сила. По делото липсват и каквито и да са
твърдения и доказателства за предприети действия по принудително изпълнение.
Затова погасителната давност не е прекъсната, а напротив изтекла е и е погасила
цялото задължение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение № 1023-12-135-1/20.12.2021 г. издадено от директора
на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 122-00-1438-10 от
11.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което А.М.Т.
е задължен да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2014 г. до
11.02.2016 г. в размер на 1882.92 лева главница и 1190.06 лева дължима лихва от
датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: /п/