Р Е Ш
Е Н И Е № 207
Гр. Пловдив, 24.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Стела
Дандарова
Величка
Белева
с участието на секретаря А.
Калайджиева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело № 272 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 31, постановено на 7.03.2019 г. по т.д. 123/2017
г. на Окръжен
съд – П., с което по исковете с
правно основание чл. 694,ал.3 от ТЗ, предявени от „Б.Д.“ЕАД-гр.С.против
длъжника „И.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.В. и кредитора С.Х.Б. и разгледани с
участието на синдика А.Н., съдът приема за установено, че не съществуват вземанията, предявени от ответницата С.Х.Б. и
приети в производството по несъстоятелност по т.д. № 153/2011 г., за
възстановяване на платените в качеството й на авалист парични суми за
погасяване на менителнични задължения, поети от несъстоятелното дружество, в
размер на 50 000 лв. – платена главница по сметка на Т.Н. Ц.. по запис на
заповед от 30.11.2008 г., и в размер на 20 400 лв. – платена главница по
сметка на Т.Н. Ц.. по запис на заповед от 8.11.2011 г., и е осъдена С.Х.Б. да
заплати на „Б.Д.“ЕАД-гр.С.сумата 2 250 лв. за разноски по делото, а в
полза на ОС-П. – да заплати ДТ в размер на 704 лв.
Жалбоподателката С.Х. моли решението да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата
от 26.03.2019 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да
бъде отхвърлен предявеният срещу нея иск. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Във въззивното производство не са
събрани доказателства по заявеното нейно искане, то е оставено без уважение.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Б.Д.“ЕАД-гр.С.моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния
съд предявява иск с правно основание чл. 694, ал.3,т.2 от ТЗ като кредитор в производство
по несъстоятелността на „И.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.В. за установяване
несъществуването на приетите с определение № 421/30.06.2017 г. по т.д. 153/2011
г. на ОС-П., постановено по реда на чл. 692,ал.4 от ТЗ от съда по
несъстоятелността, вземания на кредитора
С.Х.Б. по запис на заповед от 30.11.2008 г. с падеж 30.03.2016 г. в размер на
50 000 лв. и по запис на заповед от 8.11.2011 г. с падеж 30.04.2016 г. в
размер на 20 400 лв., които суми тя е платила в качеството й на авалист по
посочените два записа на заповед, издадени от дружеството „И.“ЕООД-гр.В., на
кредитора Т.Н. Ц... Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски-юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Ответникът по жалбата „И.“ЕООД (в
несъстоятелност)-гр.В. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Синдикът в производството по несъстоятелността на „И.“ЕООД
(в несъстоятелност)-гр.В. А.Н.Н. моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображенията, посочени в отговор от 22.04.2019 г.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е, видно е и от
обявените в търговския регистър обстоятелства, че ответникът в производството
пред окръжния съд „И.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.В. е дружество, за което с
решение № 131/21.11.2011 г. по т.д. №
153/2011 г. на ОС-П. е открито производство по несъстоятелност и с решение № 128/30.08.2012
г. по посоченото дело дружеството е обявено в несъстоятелност. Безспорно е също
така, видно е и от приложеното с определението на ОС-П. от 6.11.2017 г. ч.т.д.
№ 82/2017 г. на ОС-П. и от обявените обстоятелства в ТР, че с определение № 420 от 30.06.2017 г. по т.д. № 82/2017 г.
на ОС-П. съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692,ал.4 от ТЗ по
възражение на С.Б. е изключил от списъка на предявените и неприети от синдика
вземания, обявен в ТР на 3.05.2017 г., вземанията, предявени от Б., едното в
размер на 50 000 лв. – платена главница по сметка на Т.Н. Ц.. по запис на
заповед от 30.11.2008 г. с падеж 30.03.2016 г. и другото в размер на
20 400 лв. – платена главница по сметка на Т.Н. Ц.. по запис на заповед от
8.11.2011 г. с падеж 30.04.2016 г., и е включил тези вземания в допълнителен
списък на предявените и приети вземания, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, без привилегии и обезпечения и
с ред на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.7 от ТЗ. Безспорно е, че това определение
на съда е обявено в търговския регистър на 30.06.2017 г. и на 14.07.2017 г. от
страна на кредитора в производство по несъстоятелност „Б.Д.“ЕАД-гр.С.е подадена
исковата молба до окръжния съд, по реда и в срока по чл. 694, ал.3,т.2 във вр.
с ал.6 от ТЗ. С исковата молба ищецът претендира за установяване на
несъществуването на приетите вземания на ответницата С.Б.. Твърди, че тези свои
вземания Б. основава на извършени от нея плащания на задължения по записи на
заповед от 30.11.2008 г. и 2.11.2008 г., издадени от дружеството „И.“ЕООД-гр.В.
и авалирани от нея, които записи на заповед са недействителни и привидни,
целящи да увредят другите кредитори на масата на несъстоятелността. Заявява, че
записът на заповед винаги предполага съществуващо каузално правоотношение, за
което трябва кредиторът да представи доказателства. Твърди, че представените от
Б. два записа на заповед, от 30.11.2008 г. и от 8.11.2011 г., са симулативни и
нямат достоверна дата. Твърди, че заемодателите не са имали възможност и реални
средства да предоставят в заем такива значителни суми, общо 70 400 лв. по
двата записа на заповед. Посочва, че в отчета на дружеството-длъжник липсват
данни за предоставяне или получаване на заеми от Т.Ц.и Н.Ц.. Заявява, че
съгласно чл. 124 от ЗДДС всяка сделка, извършена от дружество, регистрирано по
ДДС, се отразява в дневниците за покупките и продажбите, което подлежи на
регистриране в НАП до 14-то число на месеца, следващ месеца на извършване на
сделката, което в случая не е направено от дружеството-длъжник, което сочи на
симулативността на представените записи на заповед и плащанията по тях и
нежеланието на страните те да породят сочените в тях правни последици,
съответно, че представените документи са целели не настъпване на заемно
правоотношение, а привидно състояние, което да увреди кредиторите с доказани
вземания. Заявява, че ако Т.Ц.и Н.Ц. са предоставили заем в размер на
20 400 лв. и 50 000 лв. на длъжника „И.“ЕООД, е трябвало да
декларират това обстоятелство съгласно чл. 50,ал.1,т.5 от ЗДДФЛ, като при липса
на деклариране следва да се приеме, че представените записи на заповед са
целели не настъпване на заемно правоотношение, а привидно състояние, което да
увреди кредиторите с доказани вземания. Посочва, че от приложеното към молбата
за приемане на вземанията извлечение от банковата сметка на Б. е видно, че
регулярно се внася и нарежда по сметка на Т.Ц.една и съща сума, което
потвърждава твърдението за привидност и симулативност на плащанията. Посочва,
че следва да се отчете и обстоятелството, че Т.Ц.е майка на Н.Ц., с когото С.Б.
живее на съпружески начала и те имат две деца. С отговора на исковата молба
ответницата Б. посочва, че банката оспорва приетите вземания като произтичащи
от недействителни и привидни записи на заповед, както и поради липсата на
достоверна дата, но задълженията и по двата записа на заповед са отразени в
счетоводството на дружеството, включително и чрез издадени приходни касови
ордери, тези вземания на приносителя са станали изискуеми на падежите, а с
факта на плащане на задължението от авалиста Б. в нейна полза е възникнало
вземането спрямо дружеството. Заявява, че по записа на заповед от 8.11.2011 г.
има извършено плащане в размер на 9 600 лв. на 2.09.2012 г. и както
възникването на задължението, така и плащането са осчетоводени и са създадени
първични счетоводни документи – приходни и разходни касови ордери. Заявява, че
каузалната сделка и по двата записа на заповед е заем на парични средства,
необходими за дейността на дружеството. Становището на синдика Н. е, че не
съществуват вземания спрямо дружеството по запис на заповед от 30.11.2008 г. и
по запис на заповед от 8.11.2011 г., защото данни за запис на заповед от
30.11.2008 г. и за запис на заповед от 8.11.2011 г. не съществуват в
счетоводството на „И.“ЕООД, а представените към молбата за предявяване на
вземане счетоводни баланси на дружеството за 2011 г. и 2012 г. не са
доказателство за индивидуализация и съществуване на такова задължение. С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че Б. е успяла да докаже
само, че е платила в полза на поемателя, съответно, джиранта, по записите на
заповед Т.Ц.., суми, съответстващи на размера на приетите и оспорени от ищеца
две вземания. Съдът приема, че ответницата Б. твърди като основание на
вземанията си срещу дружеството, че е изпълнила негови задължения като авалист
по двата записа на заповед и тя заявява, че те обезпечават изпълнението на
каузални сделки договори за заем, като доказването се фокусира върху
установяване съществуването на задължения на дружеството по договорите за заем,
но Б. не успява да докаже, по повод направените възражения от ищеца относно
верността на документите, нито достоверността на датите на договорите за заем и
на разписките за предаване на сумите, нито факта на реалното предаване на
посочените заемни суми. Съдът приема, че няма връзка между счетоводните
записвания относно разчети със собственика и твърдените задължения на
дружеството за връщане на заеми, както и че отразяването в баланса на
дружеството към 31.12.2011 г. на краткосрочни задължения съдържа твърде
обобщена информация и не може да послужи като доказателство за съществуването
на твърдените заемни правоотношения. С въззивната жалба жалбоподателката Б.
твърди, че решението е неправилно поради допуснато процесуално нарушение,
защото съдът е приел във връзка с възраженията на ищеца тя да не е установила
плащане на сумите-предмет на договорите за заем с оглед представените от нея
договори за заем и разписките към тях, но по делото не е открито производство
за проверка на оспорен документ по реда на чл. 193 от ГПК и, след като такава
проверка не е извършена, не съществува процесуална възможност съдържанието на тези
документи да бъде игнорирано, поради което изводът, че тя не е доказала
съществуването на каузалната сделка и плащането по нея, е незаконосъобразен.
Твърди още, че решенето е необосновано, тъй като след оспорването от ищеца на
достоверността на датите на представените от нея писмени доказателства тя е
установила тази достоверност чрез ССЕ, която установява осчетоводяването на
точните дати на суми, постъпили в дружеството. Заявява, че съдът е приел
погрешно осчетоводяване на въпросните суми по сметка 493 „Разчети със
собственика“, а не по сметка 152, поради което осчетоводяването да не доказва,
че сумите са предадени като заем на дружеството от третите лица-кредитори по
записите на заповед. Твърди, че съдът е пропуснал обстоятелствата, че сумите,
осчетоводени по сметка 493, съвпадат изцяло със сумите-предмет на договорите за
заем, респективно, със сумите по записите на заповед, осчетоводени са на същите
дати, на които са издадени разписките, в разписките е посочено, че сумите са
получени от Б., която е и едноличен собственик на капитала на дружеството и е
логично тя да е лицето, което ги е внесло в дружеството и е обяснимо в
счетоводството да допуснат неточност при счетоводното отразяване на лицето,
спрямо което е възникнало задължението. Твърди, че проследяването на годишните
отчети говори, че в тях са отразени именно тези суми като част от общите
задължения към собственика, че авалист е Б. и тя е съдлъжник, и че ако тя е
имала вземане към дружеството за същата сума на друго основание (например,
допълнителна парична вноска или заем към дружеството), тя е щяла да го предяви.
Твърди, че документите имат достоверни дати, защото датите на изготвянето и
подаването на съответните годишни отчети в ТР са достоверни дати по смисъла на
чл. 181,ал.1 от ГПК. Твърди, че именно спорните суми са внесени в дружеството
на датите, когато са получени от Б., а осчетоводяването по друга сметка (за
разчети със собственика) не представлява съществена счетоводна грешка, която да
прави невъзможно доказването на получаването им. Твърди, че съобразяването на
посочените в жалбата обстоятелства може да доведе до един извод – че сумите,
които са предмет на договорите и записите на заповед, са внесени в дружеството,
поради което в противоречие с логическите правила при обсъждането на доказаните
факти съдът е направил необосновани изводи. Посочва, че от безспорните
документи – банкови извлечения се установява, че авалистът по записите на
заповед е изпълнил задължението си спрямо кредиторите, поради което вземането
на Б. правилно е било включено в списъка на приетите вземания. С отговора на
жалбата синдикът Н. заявява, че правилно окръжният съд е приел, че ответницата
не е доказала осъществяване на факта на предаването на заемни суми във връзка с
оспорената вярност на съдържанието на частните свидетелстващи документи, които
е представила по делото, както и достоверността на датите им. Посочва, че
разчетите на дружеството със собственика, не доказват твърдените задължения за
връщане на заеми. Посочва, че осчетоводяванията се появяват за първи път в
настоящия процес, посочва се в експертизата счетоводител А.Г., който разполага
с документи, които не са предоставени на синдика въпреки изискването на
предоставянето на счетоводна документация и не са приложени по делото, които
обстоятелства са индиция не за грешки, а за съставяне на доказателства за
нуждите на процеса. Заявява становище, че Б. не е доказала да има вземане към
несъстоятелното дружество, произтичащо от заем. Становището на ищеца по спора „Б.Д.“ЕАД-гр.С.е
заявеното с писмените бележки, представени пред окръжния съд. Становището на
дружеството в несъстоятелност, изразено чрез неговия особен представител
адвокат А., е, че Б. не е успяла да докаже финансовата необходимост от
получаването на сумите за нуждите на търговското дружество, достоверността на
датите на договорите за заем и на записите на заповед и реалното постъпване и
осчетоводяване на тези суми в касата на дружеството по сметка 152. Той посочва,
че оплакването за процесуално нарушение по чл. 193 от ГПК е неоснователно с
оглед разпределената доказателствена тежест при оспорване на частни документи.
Посочва, че осчетоводяването на сумите в сметка 493 не доказва тяхното реално
внасяне в касата на дружеството и при допуснатата неточност за лицето, спрямо
което възниква задължението, като това и не може да се противопостави на
твърденията на ищеца, че самите лица джиранти и заемодатели е следвало като
физически лица съгласно чл. 50,ал.1 от ЗДДФЛ и в данъчните си декларации да
отразят дадени в заем суми и техния произход, а самият авалист Б. не е доказала
от къде има тези суми, които е връщала на заемодателите.
Съгласно разпоредбата на чл.
694, ал.3,т.2 от ТЗ кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването
на вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692,ал.4 от ТЗ. Процесуалните предпоставки за надлежното
упражняване на иска по чл. 694, ал.3,т.2 от ТЗ в случая безспорно са налице. Видно
от обявения в търговския регистър на 6.03.2012 г. допълнителен списък № 1 на приетите от
синдика вземания, предявени в срока по чл. 688,ал.1 от ТЗ, вземането на ищеца „Б.Д.“ЕАД-гр.С.е
предявено и прието в производството по несъстоятелността на „И.“ЕООД-гр. В.. Видно
също от обявените в ТР обстоятелства относно посоченото дружество (в раздел
„Обявени актове“), на 3.05.2017 г. е обявен изготвеният от синдика списък на
неприети вземания на кредитора С.Б., предявени на основание чл. 688,ал.3 от ТЗ
(вземания, възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност и неплатени на падежа), едното в размер на 50 000 лв. за
платена сума по сметка на Т.Ц.по запис на заповед от 30.11.2008 г. с падеж
30.03.2016 г., другото в размер на 20 400 лв. за платена сума по сметка на
Т.Ц.по запис на заповед от 8.11.2011 г. с падеж 30.04.2016 г. На 10.05.2017 г.,
в срока по чл. 690,ал.1 от ТЗ, е подадено до окръжния съд възражение от
кредитора Б. против неприемането на вземанията й. С определение №
420/30.06.2017 г. по ч.т.д. 82/2017 г. по реда на чл. 692,ал.4 от ТЗ окръжният съд е уважил възражението, като е
включил вземанията на Б. в допълнителен списък на предявените и приети
вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Това определение е обявено в ТР на 30.06.2017 г. и на 14.07.2017
г., в срока по чл. 694,ал.6 от ТЗ, е предявен от банката като кредитор в
производството по несъстоятелността искът по чл. 694,ал.3,т.2 от ТЗ за
установяване несъществуването на вземанията на Б., включени в списъка на
приетите вземания с определението на съда по чл. 692,ал.4 от ТЗ, постановено на
30.06.2017 г.
Безспорно е между страните,
видно е и от заключението на в.л. М.Л.от 17.12.2018 г., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 29.01.2019 г., че в периода 16.02.2017
г.-6.03.2017 г. С.Б. е превела на части по сметка на Т.Ц.общо сумата
50 000 лв. с посочено основание запис на заповед от 30.11.2008 г., като
преводите са 5 броя и са от датите 16.02., 21.02., 24.02., 28.02. и 6.03.2017
г., а Ц.. е изтеглила сумата 50 000 лв. на 10 пъти, по 5 000 лв., на
датите 17.02.,21.02.,23.02.,24.02.,27.02.,28.02.,1.03., 6.03. и 7.03.2017 г.,
както и че в периода 8.03.2017 г.-13.03.2017 г. Б. е превела на Ц.. сумата
20 400 лв. с посочено основание запис на заповед от 8.11.2011 г., като
преводите са 2 броя и са от датите 8.03.2017 г. и 13.03.2017 г., а Ц.. е
изтеглила сумата на 5 пъти, по 5 000 лв., на датите
8.03.,,9.03.,10.03.,14.03. и 15.03.2017 г. Предявените от Б. в производството
по несъстоятелността на „И.“ЕООД (в несъстоятелност)-гр.В. вземания се
основават на така извършените от нея плащания, като твърдението й е, че е
платила задълженията на дружеството в качеството си на авалист по двата записа
на заповед, първият издаден от дружеството на 30.11.2008 г. в полза на Н.Ц. и
джиросан от него на 19.01.2017 г. на Т.Ц.с падеж 30.03.2016 г., а вторият
издаден от дружеството на 8.11.2011 г. в полза на Т.Ц.с падеж 30.04.2016 г.,
които записи на заповед са представени от ищеца по делото в копия с исковата
молба. Б. твърди, че е платила тези задължения на дружеството на посочените
по-горе дати през 2017 г., след датата на откриването на производството по
несъстоятелността на дружеството (21.11.2011 г., на която дата, видно от
вписаните обстоятелства в ТР, е постановено решението по чл. 630,ал.1 от ТЗ), в изпълнение на задълженията си като авалист
по двата записа на заповед с падежи, настъпили през 2016 г., като претенциите
са с правно основание разпоредбата на чл. 537 във вр. с чл. 485,ал.3 от ТЗ. С
исковата молба ищецът представя в копия записите на заповед, издадени от
дружеството на 8.11.2011 г. и на 30.11.2008 г., авалирани от Б.. С отговора на
исковата молба Б. заявява, че каузалната сделка и по двата записа на заповед е
заем за парични средства. В съдебното заседание на окръжния съд на 18.09.2018
г. ответницата Б. представя в копия договор за паричен заем от 28.11.2008 г.,
сключен между Н.Ц. и „И.“ЕООД-гр.В., съгласно който Ц. предоставя на
дружеството паричната сума 50 000 лв. със задължение то да му я върне до
30.03.2016 г., и разписка за получена сума от 30.11.2008 г., както и три
договора от 8.11.2011 г., сключени между Т.Ц.и дружеството, съгласно които Ц..
предоставя на дружеството сумите 14 000 лв., 6 400 лв. и 9 600
лв. със задължение то да й ги върне до 30.04.2016 г., и три разписки за
получени суми от 8.11.2011 г. В същото съдебно заседание от страна на
банката-ищец договорите и разписките са оспорени, като се твърди, че няма
договори за заем или, ако има такива сключени, се оспорва тяхната истинност,
включително датата, на която са поставени подписите. По искане на ищеца и
съгласно определението на съда от същото съдебно заседание, договорите за заем
с разписките са представени от ответницата Б. в оригинал в съдебното заседание
на окръжния съд на 9.10.2018 г. В същото съдебно заседание от страна на
банката-ищец е заявено, че няма такива договори или, ако има, се оспорва
тяхната истинност и датите на съставянето им, без да се оспорва автентичността им,
твърди се, че те са антидатирани, както и че няма реално предаване на сума,
оспорва се верността на съдържанието на договорите и разписките с твърдение, че
сумите не са предавани и получавани между страните. Оспорени са следователно от
банката представените от ответницата договори за заем, които са частни
диспозитивни документи, и разписки, които са частни свидетелстващи документи. Договорите
за заем като правни актове, съответно, като частни диспозитивни документи, по
начало нямат материална доказателствена сила и при тях не възниква въпросът за верността
на материализираното в тях удостоверително изявление, а те могат да бъдат
валидни или невалидни, като в случая банката-ищец заявява, че няма реално
предаване на суми, т.е. че волеизявленията на страните по договорите за заем са
симулативни и като такива са невалидни, защото са насочени към нежелани правни
последици, няма реално предавани на суми, а се цели увреждане на интересите на
действителните кредитори на дружеството. Относно разписките се оспорва верността
на посоченото в тях съдържание като неотговарящо на действителното положение.
Както за договорите за заем, така и за разписките, като частни документи, се
оспорва времето, датата на тяхното съставяне, заради твърдяно антидатиране. В
случая изрично ищецът е заявил, че не оспорва автентичността на договорите за
заем и на разписките. Налице е следователно твърдение за симулативност на
договорите за заем, оспорване на верността на разписките и оспорване на
документите като антидатирани, поради което и с оглед характера на документите
като частни, съответно, затова нямащи обвързваща доказателствена сила за
банката-ищец, тежестта на доказване на обстоятелствата, които ответницата Б.
твърди, е за нея. По начало при заявено оспорване на документи е без правно
значение дали съдът с определение е посочил, че открива производство по
оспорването. Същественото е да бъде указана от съда доказателствената тежест с оглед
разпоредбата на чл. 193,ал.3 от ГПК. В съдебното заседание на 9.10.2018 г.
окръжният съд изрично е указал на ответницата Б., че е в нейна тежест да
установи изгодните за нея факти, а именно, че всички онези обстоятелства, за
чието доказване представя оспорените документи, са се осъществили, а именно
сключени са договорите за заем и реално са предадени сумите, посочени в
разписките. Затова е неоснователно оплакването на жалбоподателката за допуснато
от окръжния съд процесуално нарушение, тъй като по делото не е открито
производство за проверка на оспорен документ по реда на чл. 193 от ГПК.
Неоснователно е и заявеното в жалбата твърдение, че след като такава проверка
не била извършена, не съществувала процесуална възможност съдържанието на тези
документи да бъде игнорирано. След като окръжният съд по начало не е длъжен да
постановява изрично откриване на производство по оспорване на документ, то е
неоснователно да се претендира, че при липса на такова определение съдът не
може да извършва преценка относно настъпването на фактите, изгодни за страната,
за установяването на които тя е представила документите. Окръжният съд в случая
е извършил преценка с обжалваното съдебно решение относно основателността на
твърденията на ответницата по спора Б. с оглед заявените от ищеца твърдения и
оспорвания. Не се установява наличие на соченото от жалбоподателката
процесуално нарушение, поради което преценката на правилността на направените
изводи на съда следва да се извършва с оглед събраните по делото доказателства
след надлежното указване от съда на носената от ответницата Б. доказателствена
тежест.
Съгласно разпоредбата на чл.
616,ал.2,т.2 от ТЗ, удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на
останалите кредитори вземане, произтичащо от отпуснат на длъжника кредит от
съдружник или акционер. Жалбоподателката и ответница по спора С.Б. е едноличен
собственик на капитала на обявеното в несъстоятелност търговско дружество „И.“ЕООД-гр.В..
При наличие на предоставяне от нея на парични средства на дружеството тя не
може да се конкурира с останалите кредитори с вземания, приети в производството
по несъстоятелността, които следва да получат удовлетворяване преди нея. В
случая ответницата Б. поддържа тезата, че има неточно осчетоводяване на суми
като предоставени от нея на дружеството, а всъщност тя ги е внесла като получени
от нея в качеството й на управител на дружеството заемни средства от лицата –
заемодатели по договорите за заем, относно които суми, респективно, са издадени
и записите за заповед. Както основателно възразява синдикът в производството по
несъстоятелността Н., ответницата по спора Б. се позовава за установяването на
своята теза на счетоводни документи, които нито са предадени на синдика, нито
са представени по делото. Несъмнено е, че ако, както се сочи от Б., счетоводството
на дружеството е водено от счетоводителя А.Г. и той е изготвял и представени в
ТР ГФО, местонахождението на всички счетоводни документи е било известно за
нея, но тя в качеството си на управител на дружеството не е изпълнила
задължението си по чл. 640,ал.1,т.1 от ТЗ да предостави на синдика нито тази
документация, нито информация за нейно местонахождение. Затова позоваването от Б.
на записвания в тези счетоводни документи се явява при тези обстоятелства
непротивопоставимо на банката-ищец (и на останалите кредитори в производството
по несъстоятелността). Относно банката-ищец като кредитор в производството по
несъстоятелността както представените по делото документи договори за заем с
разписки и записи на заповед, така и посочената от ответницата Б. едва в хода
на производството по делото пред окръжния съд като налична счетоводна
документация при счетоводител Г., нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181
от ГПК. В допълнителното заключение на вещото лице Л. от 14.01.2019 г. е
посочено, че в балансите на дружеството към 31.12.2008 г. и към 31.12.2011 г.,
съответно в отчетите за паричните потоци, има отразени задължения, но с оглед
характера на тези документи в тях няма посочване към кои конкретно правни
субекти са задълженията При липсата на конкретно указание в балансите и в
отчетите за паричните потоци относно наличие на задължения към лицата, които Б.
сочи като кредитори по договорите за заем, респективно по записите на заповед, тези
документи, съответно, представянето им в ТР, не се явяват друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на процесните сега
документи. Видно е от заключението, че като получени кредити е отразена за 2008
г. сумата 631 000 лв., която е получената от Б.ДСК.“ сума. Видно от същото
заключение, според счетоводната документация, предоставена на вещото лице от Г.,
заемите на дружеството са отчитани по сметка 152-Получени дългосрочни заеми, а
разчетите със собствениците дружеството е отчитало по сметка 493-Разчети със
собственика на капитала, като за 2008 г. е отразено получаване на заеми по
сметка 152 само от Б.ДСК.“, а по сметка 493 като разчети със собственика са
отразени внасяния на суми, включително сумата 50 000 лв. с мемориален
ордер № 351/30.11.2008 г. (първият процесен запис на заповед е издаден на
30.11.2008 г.), за 2011 г. по сметка 152 за заеми е отразен само заем към Б.
„ДСК“, а по сметка 493 за разчети със собственика е отразено внасянето на
сумите 6 400 лв., 14 000 лв. и 9 600 лв., съответно, с
мемориални касови ордери № 1/30.10.2011 г., № 1001/30.11.2011 г. и №
514/31.12.2011 г. (вторият процесен запис на заповед е издаден на 8.11.2011
г.). След като ответницата по спора Б. се позовава на счетоводни документи,
съответно, записвания в тях, които не е предоставила на синдика, и които
документи при това несъмнено не съдържат удостоверяване на предоставени на
дружеството от лицата Т.Ц.и Н.Ц. заеми, то е основателно разбирането на
банката-ищец, че тези документи не установяват наличие на задължение на
дружеството по представените от Б. договори за заем, респективно, по записите
на заповед, което задължение Б. като авалист да е имало основание да плаща и да
претендира затова да е кредитор в производството по несъстоятелността, конкуриращ
с останалите кредитори от класа по чл. 722,ал.1,т.7 от ТЗ. Следва да се вземат
предвид и обстоятелствата, че безспорно никое от двете лица, сочени за
заемодатели, не е декларирало предоставяне на заем съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ. Установява
се следователно, че поради позоваването на Б. на документи в хода на процеса, при
чието съществуване тя е имала задължение да ги предаде много преди това на
синдика, записванията в които при това не установяват твърденията й за наличие
на задължения на дружеството по договори за заем и издадени с оглед на това
записи на заповед, е обоснован изводът, който е направил и окръжният съд– че Б.
не е успяла да докаже, по повод направените възражения от ищеца относно
верността на документите, нито достоверността на датите на договорите за заем и
на разписките за предаване на сумите, нито факта на реалното предаване на
посочените заемни суми. Затова тя неоснователно претендира именно в качеството
й на авалист по записите на заповед, платил дължимите по тях суми, което
задължение за плащане на сумите да има своето основание в представените по
делото договори за заем, да се приеме наличие на нейно вземане в производството
по несъстоятелността. Неоснователни са затова оплакванията на жалбоподателката,
че окръжният съд необосновано приел намиращи се при счетоводител Г. документи и
записвания в тях да не установяват вземането, което Б. е предявила в
производството по несъстоятелността. В производството пред настоящата съдебна
инстанция от страна на жалбоподателката неоснователно и в нарушение на
изискванията на разпоредбата на чл. 266 от ГПК, бе заявено искане за събиране
на нови доказателства с твърдение, че имало счетоводни документи, издадени на
лицата, сочени от нея като заемодатели. В производството пред окръжния съд
именно по искане на жалбоподателката и за изследване на обстоятелства по
посочени от нея въпроси е изготвено и прието допълнителното заключение на
вещото лице Л., като са изследвани счетоводни документи, предоставени от лицето
Г.. От страна на Б. не е било заявено наличие на други счетоводни документи,
нито е било поискано допълнително изследване на обстоятелства, след като
заключението е прието в съдебното заседание на окръжния съд на 29.01.2019 г. Искането
на жалбоподателката да се допусне представяне на още документи, за които също ще
се отнасят изложените вече по-горе съображения относно липса на достоверна
дата, съответно, за изготвяне на ССЕ с оглед на тях, е в нарушение на забраната
по чл. 266,ал.1 от ГПК. След като още по време на производството пред окръжния
съд Б. е знаела, че има документи при лицето Г., то няма основания и да се
счита, че би могло да се касае за неизвестни за нея доказателства, които да се
представят във въззивното производство и да се претендира за тяхното приемане
при условията на чл. 266,ал.2,т.1 от ГПК.
Установява се, че въззивната жалба е
неоснователна, решението на окръжния съд за уважаване на иска по чл. 694,ал.3,т.2
от ТЗ е правилно и следва да бъде потвърдено. Тъй като жалбоподателката е внесла
дължимата ДТ за въззивното обжалване с молба от 3.04.2019 г., не е необходимо
присъждане сега на ДТ в нейна тежест по сметка на апелативния съд. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника по жалбата „Б.Д.“ЕАД-гр.С.претендираните за въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК в полза на юридически
лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Определено с оглед нормата на чл.
37,ал.1 от ЗПП във вр. с чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, според която норма за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението се определя в размер от 100 до 300 лв., и при съобразяване, че юрисконсулт на банката не
се яви в съдебното заседание на апелативния съд, а само бе изпратено писмено
становище, възнаграждението следва да се присъди в размер на 100 лв. С отделно
разпореждане съдът ще се разпореди да се изплати внесеното от жалбоподателката възнаграждение
на особения представител на ответното дружество адвокат К.А. за въззивното
производство. Ще следва да се укаже на
страните, че при подаване на касационна жалба жалбоподателят следва да депозира
по сметката на ВКС за вещи лица, свидетели и обезпечения, гаранции сумата 1 500
лв. съгласно нормата на чл. 9,ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – за възнаграждение на особения
представител на дружеството за изготвяне на отговор на касационната жалба.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31, постановено на 7.03.2019 г. по т.д.
123/2017 г. на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА С.Х.Б., ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Д.“ЕАД-гр.С., ***, ЕИК *** сумата 100 лв.
за разноски за юрисконсулско възнаграждение за въззивното прозиводство по
подадения от дружеството пред съда установителен иск по чл. 694, ал.3,т.2 от ТЗ.
УКАЗВА на страните, че при подаване на касационна жалба жалбоподателят
следва да депозира по сметката на ВКС за вещи лица, свидетели и обезпечения,
гаранции сумата 1 500 лв. съгласно нормата на чл. 9,ал.3 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
възнаграждение на особения представител на дружеството за изготвяне на отговор
на касационната жалба.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С.с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)