РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Златоград, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20225420100223 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от С. К. К., ЕГН **********, с адрес обл.
С, общ. Н, гр. Н, ул. „М.Г.“ № ., чрез адв. Е. М. В. от АК - С. с адрес гр. Н.
обл. С., ул. „А.С.“ № . против О. – Н., БУЛСТАТ . представлявано от Б.Р. К.
Кмет, с адрес гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ..
В исковата си молба ищцата, чрез адв. Е. В. твърди, че е собственик на
имот с идентификатор 51319.501.242, находящ се в гр. Н., ул. „М. Г.“ № .,
обл. С., вид територия -Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10 м),
площ 981 кв. м. със стар номер 86, квартал 21, парцел III, IV по кадастралната
карта и кадастралните регистри на о. Н., съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, при граници и съседни
имоти с идентификатори 51319.501.240; 51319.501.243; 51319.501.239.
Сочи, че има имота по наследство от родителите си, като още oт 1980
г. го владее явно и необезпокоявана от никого като свой. В имота построила
жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 82 кв. м., както
и постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 30
кв. м.
В началото на 2022 г. във връзка с предприети действия за снабдяване
с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и
признаване правото на собственост върху процесния имот по наследство и
давностно владение установила, от служители в общинска администрация Н.
1
че е бил съставен Акт за държавна собственост, както и че със Заповед № 46 -
ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., имотът е отписан от
актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост и е
предаден на община Н., която в последствие въз основа на АДС го е актувала
с АЧОС.
В акта за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот е
посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал
държавна собственост, като тази заповед касае одобряването на плана на град
Н.
Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в
последствие въз основа на него актуването с АЧОС от община Н., то
последната оспорва правото на собственост на ищцата, въпреки че същата е
собственик на описания имот по силата на наследство и давностно владение
от 1980 г.
Отделно от гореизложеното община Н. както и праводателят й в
лицето на държавата не са придобили процесният имот на годно правно
основание. За него никога не е била провеждана процедура по отчуждаване,
респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице
собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н.,
така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на
ВКС, че актовете за държавна, респ., за общинска собственост, са официални
документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които
се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната,
респ. общинска собственост.
Твърди още, че влезлите в сила планове нямат незабавно
отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за
одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително
производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост
на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след
като не е преминало върху общината, то не може да се приложи забраната на
чл. 86 ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС. Адв. В.цитира практика, че в горния
смисъл е Решение № 87 от 01.08 2018 г. го гр. д. № 2714/2017 г., ГК, I г.о. на
ВКС.
Сочи, че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на
процесния недвижим имот, доколкото го има в наследство и от 1980 г. Владян
е от нея явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, показвайки на
всички останали, че счита същият имот за неин. Още от 1980 г. до настоящия
момент в период по-дълъг от 10 години е упражнявала фактическата власт по
отношение на процесния имот, като същият е ограден от ищцата, като в
едната си част е дворно място към жилищната й сграда, а в другата си част е
градина, в която ежегодно се засаждат различни селскостопански култури.
Горните действия са манифестирани пред всички. Давността по чл. 79, ал. 1
ЗСе изтекла в полза на ищцата без същата да е била прекъсвана, което
прекъсване съобразно константната съдебна практика, да се изразява в
извършване на действие по отстраняването на ищцата от имота, предявяване
2
на права по съдебен ред против нея или в установяване на фактическа власт
върху имота от община Н.или от когото и да е другиго, тоест във фактическо
въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен
ред от другиго.
Моли съда, да постанови съдебен акт, с които, на основание чл. 124
ГПК да признае за установено по отношение на ответника О. – Н., Булстат №.,
представлявана от Б.Р. К. – Кмет, че С. К. К., ЕГН **********, с адрес: обл.
С.общ. Н. гр. Н., ул. „М. Г.“ № . е собственик по наследство и давностно
владение от 1980 г. на имот с идентификатор № 51319.501.242, находящ се в
гр. Н. ул. „М. Г.“ № ., вид територия - Урбанизирана, НТП - Ниско
застрояване (до 10 m), площ 981 кв.м., стар номер 86, квартал 21, парцел III,
IV по кадастралната карта и кадастралните регистри на о. Н., съгласно
Заповед на одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г., на ИД на АГКК,
при граници и съседни имоти с идентификатори 51319.501.240;
51319.501.243; 51319,501.239.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв. В., поддържа
изцяло предявения иск и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в
исковата молба. Претендира за съдебно-деловодни разноски в полза на
ищцата.
Ответникът О. - Н. с писмен отговор по чл. 131 ГПК, оспорва иска
като неоснователен и недоказан и като такъв, моли да бъде отхвърлен.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
По делото от ответника са представени ксерокопия от: Акт за
държавна собственост № 87/09.03.1987 г.; Акт за частна общинска
собственост № 1308/27.09.2018 г.; Заявление от С. К. К. вх. № 93-00-
1179/20.06.2018 г.; Заповед № 32/21.03.1977 г.; Скица от 12.01.1977 г. –
нечетлива.
От приложения акт за частна общинска собственост се установява, че
той е съставен за УПИ III-86, кв. 21 по ПУП на Н. от 1987 г., с площ 540 кв.м.
Със Заповед № 32/21.03.1977 г. на председателя на ОНС е отстъпено
безвъзмездно право на строеж върху държавен парцел I, кв. 20 на лицето С. К.
К..
От приложеното заявление от ищцата до кмет на О.– Н. се установява,
че същата е поискала да закупи правото на собственост върху земята по
отношение на имот № 68, парцел III, кв. 21 по плана на Н.въз основа на
отстъпено право на строеж със Заповед № 32/21.03.1977 г.
Като свидетели по делото са разпитани Б. М. Е.и С. В.Е..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице Д. С.. От същите
съдът приема за установено, че имотът на С. е около 1 дка и в него има
построена къща на два етажа и мазе. Имотът и къщата се намират на ул.
„М.Г.“. С. владее и ползва имота повече от 30 години заедно със семейството
3
си. С. няма спор за този имот, нито с брат си и сестра си, нито с други хора от
населеното място. Няма спорове и за границите. На свидетелите не е
известно някой от община Неделино да е влизал в имота или да е искал да
влиза и да извършва дейности там. Границите на имота са определени чрез
синори.
По делото е назначена и изпълнена първоначална и допълнителна
съдебно-технически експертизи от вещото лице Д. С..
Съдът приема заключенията, като обективни и компетентно изготвени.
От същите приема за установено, че имот с идентификатор
51319.501.242 е с площ 981 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Н., одобрени със Заповед №РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД и е
идентичен (непълна идентичност) с имот пл.№86, кв.21 по действащия ПУП
на гр. Н., одобрен със Заповед № РД- 23/12.01.1987 г. За имот пл. № 86 са
отредени УПИ III и IV, кв.21 по действащия ПУП на гр. Н...
В разписната книга към плана от 1987 г., имот пл. №86 е записан на Г.
З. - двор.
При извършения оглед на място вещото лице установява, че в
западната част на имот с идентификатор 51319.501.242, идентичен с УПИ
111-86 има застроена жилищна сграда и пристройка. В източната част имотът
не е застроен и представлява градина - обработва се. Източната част е
идентична с УПИ IV-86, кв.21.
При извършената проверка в О. Н., вещото лице установява, че няма
отчуждаване, или одържавяване на имот пл. №86, кв.21 по плана на гр. Н. от
1987 г., респективно имот с идентификатор 51319.501.242 по кадастралната
карта на гр. Н. от 2021 г.
Няма проведена отчуждителна процедура от страна на О.Н. за имот с
идентификатор 51319.501.242, находящ се в област С.общ. Н, гр. Н., ул.
„М.Г.“ № 16, вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване, с площ 981 кв.м., стар номер 86, кв.21, парцели III и IV, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., одобрени със Заповед
№РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатори 51319.501.243 и 51319.501.239.
В съдебно заседание на 23.02.2023 г., вещото лице потвърждава
заключенията си, като допълва, че имот с идентификатор 51319.501.242 по
кадастралната карта е идентичен с имот пл. № 86, за който са отредени УПИ
ІІІ-86 и ІV-86 по плана от 1987 г.
Сочи, че идентичността е непълна, защото в северна посока над двете
УПИ-та е имало предвидена улица, но не е реализирана. Мястото за улица не
е отчуждено. Непълната идентичност идва от там, тъй като в КК мястото за
улицата е отрязано.
В допълнителното си заключение, вещото лице С. представя Скица
на процесния имот по кадастралната карта на гр. Н., с идентификатор
51319.501.242, върху която същият е повдигнат в жълт цвят (Скица № 1).
Имотът е с площ 981 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори
51319.501.239, 51319.501.375, 51319.501.243, 51319.501.240 и 51319.501.146,
4
като от изток, запад и север - улици, от юг - жилищни имоти.
Представя и Комбинирана скица (Скица № 2) на процесния имот по
кадастралната карта на гр. Н., с идентификатор 51319.501.242 и ПУП на гр. Н.
от 1987 г.
В съдебно заседание на 03.04.2023 г., вещото лице С. поддържа
изготвеното допълнително заключение. Пояснява, че представените две
скици за имота са: по действащата кадастрална карта (Скица № 1) и по
действащия ПУП на Н.(Скица № 2), като има разминаване на имота и по-
точно в границите и площта. На Скица № 1 с жълто е повдигнат
претендираният имот, който е с площ 981 кв.м. Представлява имот с кратък
идентификатор 242 по КК. На Скица № 2 в зелено е повдигнат имот с пл. №
86 по плана от 1987 година – собственост на ищцата (записан е в плана на
мъжа на ищцата). С червено са повдигнати отредените за този имот парцели
III и IV. С черен контур вещото лице е повдигнала претендирания имот. В
момента ищцата не претендира пътя на североизток, който е включен в
парцел IV на Скица № 2. Няма отчуждаване за пътя. Със зелена линия на
северозапад е посочила имота на ищцата от 1987 г., който тя сега не
претендира. На Скица № 1 е посочила имота по кадастрална карта, т.е. по
имотна граница към момента, а на Скица № 2, е дала не само имотната
граница към момента, но и имотната и регулационната по действащия план от
1987 г. В момента имотът е ограден, както е по КК на Скица № 1.
По делото е изготвена и съдебно-графологична експертиза от вещото
лице Р. Г..
От същото приема за установено, че при извършеното изследване на
оригинал на Заявление до кмета на о. Н. вх. №93-00-1179/20.06.2018г., се
установява, че ръкописно написаното име в заявлението „С. К. К.“, не е
изписано от лицето С. К. К..
Ръкописно написаните цифри „86“, както и „III и 21“ в заявлението,
не са изписани от лицето С. К. К..
Ръкописно написаното „Заповед № 33/21.03.1977 г.“ в заявлението, не
е изписано от лицето С. К. К..
Положеният подпис в заявлението е изпълнен от С. К. К..
В съдебно заседание на 03.0.2023 г. вещото лице Г. поддържа
заключението, като пояснява, че заключението е изготвено въз основа на
приложените материали по делото.
Пояснява, че има графически признак, който се нарича „степен на
обработеност“. Тази степен на обработеност включва темпа и координацията
на движенията и по този общ признак вещото лице по почерк, може да
определи в известна степен грамотността на автора на текста. Изключения
правят хората със заболявания. Почеркът на ищцата има по-слаба
обработеност. По-слаба е от човека, изписал текста в заявлението.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
5
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 40-годишна
придобивна давност, а именно, от 1980 г.
Владението й не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица от населеното място.
Представители на О.– Н. също никога не са влизали в имота, нито са
изявявали желание да влизат в имота, за да извършват определени дейности
там.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищцата, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Ищцата обработва и ползва процесния имот с идентификатор
51319.501.242, с площ 981 кв.м. със съзнанието, че е неин/не претендира за
по- голяма площ от тази, каквато възможност има по скица №2/. Логично е тя
да има такова съзнание, че имотът е неин, след като го е получила от
родителите си. До този извод се достига от свидетелските показания, според
които нейният брат и сестра нямат претенции към имота, който явно при това
положение е наследствен.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищцата да е губила правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
6
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред. В акта за държавна собственост е отбелязан като бивш
собственик АПК – Н., но от заключението на вещото лице не се установява
включването на имота в АПК.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира, като собственик.
В акта за държавна собственост е посочена заповед за одобряване на
кадастрален план, която обаче няма вещно-прехвърлително действие съгласно
трайната практика на съдилищата. Ответникът дори не е представил по
делото посочената заповед, за която представителят на ищцата твърди, че е за
одобряване на кадастралния план.
Собствеността по принцип се прехвърля, чрез правна сделка,
придобива се по давност или чрез реализиране на отчуждителна процедура и
то едва чрез заплащане на стойността на отчужденото.
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесните имоти не са налице пречките по чл. 86 от ЗС, чл. 5,
ал. 2 ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о. Както се посочи по-горе, отчуждаване е нямало, макар че в акта за
държавна собственост е посочен като бивш собственик АПК – Н.. Това
разминаване поставя под съмнение изобщо достоверността на отразеното в
акта. Този акт, приложен по делото, освен всичко друго, не носи и подписите
на „издал“ и на „одобрил“.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
7
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност. Назад във времето процесният имот най-
вероятно е бил такъв- извън регулационния план, ползван е за земеделска
земя, но е бил и застроен.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ (какъвто не е
настоящия случай).
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. Най-вероятно имотът
първоначално е бил извън регулация и е имал земеделски характер, но по-
късно е урегулиран.
По горните съображения предявеният иск, ще следва да бъде уважен.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
актуван като държавен и общински. Това са действия, които дават достатъчен
повод на ищцата да предяви собственически права в настоящия процес и
поради това, общината ще следва да понесе разноските по делото, в доказания
им размер.
Приложената към СТЕ Скица № 1 към делото (на лист 74),
преподписана от съдия-докладчика, ще следва да се счита като неразделна
част от настоящото решение.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищеца, разноски по делото, в размер на 1259,55 лева, съобразно
8
представения Списък по чл. 80 ГПК, като в частта от 1259,55 лева до 1700
лева, ще следва да се отхвърли, поради липса на документ за внесеното адв.
възнаграждение.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на О. – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Кмет Б. Р. К. с адрес на управление: гр. Н., обл. С., че С. К.
К., ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „М.Г.“ № . е
собственик въз основа на давностно владение, считано от 1980 г. на имот с
идентификатор № 51319.501.242, находящ се в гр. Н., ул. „М.Г.“ № ., вид
територия - Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване (до 10 м), площ 981
кв.м., стар номер 86, квартал 21, парцел III и IV по кадастралната карта и
кадастралните регистри на община Н., съгласно Заповед на одобрение на
КККР № РД-18-75/19.11.2021 г., на ИД на АГКК, при граници и съседни
имоти с идентификатори 51319.501.240; 51319.501.243; 51319,501.239.
СКИЦАТА към заключението на вещото лице Д. С. на л. 74 от
делото (Скица № 1), преподписана от съдия-докладчика, да се счита за
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА О.– Н., БУЛСТАТ ., представлявана от Кмет Б. Р.К. с
адрес: гр. Н., обл. С., да заплати на С. К. К., ЕГН **********, с адрес обл. С.
общ. Н.гр. Н., ул. „М. Г.“ №., разноски по делото в размер на 1259,55 лева,
като отхвърля претенцията за разликата до 1700 лева, като недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О. с. - С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д.Х._______________
9