Решение по дело №1851/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1680
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 16 октомври 2023 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20237180701851
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта

                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№1680/16.10.2023 г.

 

гр. Пловдив,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

При секретар

РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА

и с участието

на прокурора

БОРИС МИХОВ

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

по к.адм. дело № 1851 по описа на съда за 2023 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

        Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, чрез юрк. Х.Ш.срещу РЕШЕНИЕ № 962 от 31.05.2023 г. на ПРС, по нах. дело № 3754//2022г. по описа на същия съд.

        В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се потвърди изцяло наказателно постановление № 100/16.05.2022 г. на Министъра на земеделито и храните.

        В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява.   Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. В., който оспорва жалбата.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  основателност на жалбата.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

В Областна дирекция „Земеделие“ бил подаден сигнал срещу касатора за навлизане в чужд имот и с молба да бъде извършена проверка по отношение на поземлен имот с идентификатор 78177.16.37 по КККР на с. Царимир, местност „Герен иса“, стопанисван от горепосоченото лице.

По повод сигнала и въз основа на Заповед № РД-07-230/ 08.10.2021г. била извършена проверка на терен на 11.10.2021г. от св. П.П., на длъжност гл. експерт и секретар към Комисията по чл. 17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ – ОД „Земеделие“ Пловдив.

С писмо с изх. № РД-12-05-258-6/07.01.2022г. на Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив, изпратено едновременно до А.Д. и В.Д.било посочено, че в областната дирекция е получена жалба относно използване на земеделска земя за неземеделски нужди за поземлен имот с идентификатор 78177.16.37 по КККР на с. Царимир, местност „Герен иса“. В писмото се твърдяло, че от извършена проверка на терен е установено, че в горепосочения имот е изграден рибарник, който се ползва за риболов. Сочило се, че в базата данни на Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив няма информация за проведена процедура за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди.

От извършената проверка в поземлен имот с идентификатор 78177.16.37 по КККР на с. Царимир, за която се твърди в горепосоченото писмо, бил представен снимков материал, от който се установявало, че е изграден рибарник, който се ползвал за риболов и полумасивна постройка върху площ около 40 кв. м.

С оглед извършените контролни действия, установено било, че към13.01.2022г. Д. е унищожил хумусния пласт, като е изградил рибарник, който се ползва за риболов и полумасивна постройка върху площ около 40 кв.м. поземлен имот с идентификатор 78177.16.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Царимир, община Съединение, област Пловдив, населено място от шеста категория по Закона за административно- териториалното устройство на Република България, с площ 6 808 кв. м земеделска земя от четвърта категория и 65 бонитетен бал поливна.

Гореописаният имот бил съсобственост на А.Д. и В.Д. На същата дата, с оглед направените констатации, св. Пешева съставила срещу Д. АУАН № 04/13.01.2022г. за нарушение по чл.3, вр. чл.14, ал.1 от ЗОЗЗ. Актът бил съставен в присъствието на касатора, който се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отбелязването, че има възражения.

Съставен бил АУАН и срещу другия собственик.

Въз основа на процесния АУАН било издадено и процесното НП, в което по отношение на един и същ поземлен имот с идентификатор 78177.16.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри КККР и по отношение на същото деяние и обстоятелства без изменение, наказващият орган констатирал, че към 13.01.2022г. касатора Д. бил използвал  ПИ земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като е изградил описаните в акта рибарник и полумасивна постройка с конкретните характеристики.

Приложена била справка, изготвена към 20.01.2022г., относно пълната история на имот 16.37 в землището на с. Царимир, община Съединение, област Пловдив, издадена от Общинска служба по земеделие - гр. Съединение. В справката било посочено, че собственик на имот 16.37 в землището на с. Царимир – нива с площ 6.808 дка, в местност „Герен иса“, четвърта категория, вид на територията по предназначение – земеделска територия, е М.М.Д..

Във връзка с горното било представеното Решение № 09632/12.08.1996г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Царимир, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М.М.Д. върху овощна градина от 6.808 дка, местност „Герен Иса“, имот № 016037 по плана за земеразделяне на с. Царимир.

От представеното Удостоверение за наследници с изх. № 05-01- 42/16.11.2021г., издадено от община Съединение, било видно, че А.Д. и В.Д.са наследници по закон на М. Д., който съгласно горното се явява собственик на имот № 016037 по плана за земеразделяне на с. Царимир и съответно, в качеството си на такива, наследяват правото на собственост върху имота, притежаван от техния наследодател. Следователно А.Д. е съсобственик на горния имот.

Направена била справка в Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която показала, че старият номер на поземлен имот с идентификатор 78177.16.37 по КККР на с. Царимир е № 016037, същият имот, описан в Решение № 09632/12.08.1996г.

Наказващият орган приел още, че изграденото в имота и описано в АУАН № 04/13.01.2022г. представлява „строеж“ според легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закон за устройството на територията, съгласно която строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепители, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закон за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Така наказващият орган в процесното НП посочил, че според даденото в акта описание нарушението следвало да бъде не по чл.3, вр. чл.14, ал.1 от ЗОЗЗ, а по чл.41, ал.1, т.4 от ЗОЗЗ. На основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН и въз основа на констатираните обстоятелства, наказващият орган приел, че Д. е извършил нарушение по чл.2, ал.3, вр. ал.1 и ал.2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ и на основание чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ наложил на Д. административно наказание глоба в размер на 2 549 лв.

Тази фактическа обстановка, РС е установил от приложените и събрани по делото писмени доказателства - констативният протокол от 11.10.2021г. и направените снимки на място, както и справката от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ от Общинска служба по земеделие гр. Съединение, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Пешева.

При така установеното от фактическа страна, районният съд законосъобразно  е приел, че правилно АНО е преквалифицирал нарушението по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН, но не може да се установи, дали Д. е автор на същото. РС е установил, че по делото не е доказан акта на строителство, нито ползването на рибарника за неземеделски нужди. Няма данни за констатации на конкретни лица в имота, които за ползвали същия за неземеделски нужди. за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение.

 В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.

Правилно е прието, че от доказателствената съвкупност не може да се установи кой е автора на нарушението. Обстоятелството, че са издадени НП на двамата съсобственици на имота, свидетелства за разбирането на АНО, че всеки собственик, в чиито земеделски имот е констатирана неземеделска дейност, следва да носи отговорност по реда на чл. 41 ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. Това би било вярно, ако съставът на нарушението предвиждаше административно- наказателна отговорност за „допустителство“- т.е. ако собственикът „допусне използването на земеделска земя за неземеделски нужди“. След като съставът на нарушението не визира отговорност за допустителство, контролните органи не са освободени от задължението си да издирят автора и да установят кой реално е извършил неземеделските дейности в земеделския имот, респективно кой фактически го е използвал за неземеделски цели. След като това не е сторено, правилно НП е било отменено от районния съд.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното искане, на касатора се дължат разноски за процесуално представителство. Направеното възражение за прекомерност е основателно и съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден за заплати сумата от 700 лв. разноски.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК СЪДЪТ,

 

                                             Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 962 от 31.05.2023 г. на ПРС, по нах. дело № 3754//2022г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на А.М.Д., ЕГН ********** сумата от 700/седемстотин/ лева разноски.

Решението е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.